Р Е Ш Е Н И Е
№ 201 12.12.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 226 по описа за 2019 г. на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с
чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Лисец“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „ Патриарх
Евтимий“ №26, представлявано от управителя Х. Е. Х., чрез адв.Ц.И. ***, съдебен
адрес:***, кантора № 101 против Решение № 259/ 04.09.2019 г. на Директора на ТД
на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен изпълнител за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190025-022-0070472/ 13.08.2019 г.
В жалбата като основание се навежда противоречие с
материалния закон. Излага се становище за липса на мотиви на органа по
приходите относно предпоставките за налагане на обезпечителната мярка. Навежда се, че на дружество „Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг не
е връчван Ревизионен акт, който да подлежи на събиране. Моли се оспореното Решение да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание оспорващият не се явява, не изпраща
представител и не ангажира писмено становище.
Ответникът
по оспорването – Директора на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от гл.юрисконсулт М.Д., която излага становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмена защита, в която излага подробни доводи, обосноваващи законосъобразност
на оспореното Решение и потвърденото с него Постановление за налагане на
обезпечителни мерки. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
С Ревизионен акт /РА/ № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. издаден от М.
Ц. М. на длъжност –Началник сектор, възложил ревизията и М. Г. А.-Д. на
длъжност-главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията за „Жилищна
сграда „, ул. „Палаузов“ №8-ЛЦ-2016“ ДЗЗД гр.Омуртаг са
установени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди
01.09.2017-31.07.2018г. в общ размер на 104512.44 лв.-главница и 8014.82 лв.лихви.
Дружеството по ЗЗД /ДЗЗД/ „Жилищна сграда
ул.“Палаузов“№8-ЛЦ -2016“ , ЕИК *********, е създадено с договор за обединение
от 09.12.2016г. между собствениците „Адапт“ ЕООД, Булстат ********* и „Лисец“ ЕООД, Булстат *********. Дяловото
участие на всеки от съдружниците в ДЗЗД е по 50%. В хода на проверката е установено че
ДЗЗД няма имущество.
Ревизионният
акт е съобщен и връчен на дружеството по ЗЗД на 05.06.2019г. по електронен път.
Срокът за доброволното му плащане е изтекъл на 20.06.2019г.
За
установеното по основание и размер с РА
№ Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. публично задължение на ДЗЗД по отношение на „Лисец“
ЕООД гр.Омуртаг за публично задължение съставляващо 50% от общия размер на
установеното с посочения РА задължение е образувано изпълнително дело
№*********/2019г, а именно за публично задължение в общ размер /главница и
лихви/ от 52256.23 лева. За образуваното изпълнително дело на дружеството е
изпратено съобщение с изх.№ С190028-048.01061817/09.97.2019г., връчено на
22.07.2019г.
В хода на
изпълнителното дело за обезпечаване събирането на установеното с РА публично
задължение, което към този момент е било и изискуемо на „Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг
с Постановление с изх.№ С190025-022-0070472/ 13.08.2019 г. на публичен изпълните на ТД на НАП-Варна,
офис Търговище е наложена обезпечителна мярка -запор на вземане от трето лице
-Агенция по заетостта, ЕИК *********, гр.София, Бул, Дондуков № 3,
представлявано от Д. Д. Н. на сумата в размер на 1347.78лв.
Съгласно
приложената към административната преписка справка към датата на издаване на
ПНОМ-13.08.2019г. публичното задължение по РА на “Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг е в
общ размер /главница,лихви/ на 51
703.98лв.
Горепосоченото
Постановление за налагане на обезпечителна мярка е съобщено на “Лисец“ ЕООД
гр.Омуртаг на 21.08.2019г.
Постановлението е
обжалвано от „Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг по административен ред пред Директора на
ТД на НАП-Варна.
По подадената жалба Директорът на ТД на
НАП-Варна се е произнесъл с оспореното Решение № 259/ 04.09.2019 г., с което е
потвърдил ПНОМ № С190025-022-0070472/ 13.08.2019 г. на публичен изпълните на ТД
на НАП-Варна, офис Търговище. В решението решаващият орган е приел, че с оглед липсата
па имущество в ДЗЗД, наличието на непогасено задължение след издаването на РА и
след изпращането на съобщенията но чл. 221 от ДОПК, което не е изплатено в
срока за доброволно плащане събирането
на задължението ще се затрудни.
Решение №
259/ 04.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на „Лисец“ ЕООД
гр.Омуртаг на 19.09.2019г.
Жалбата на „Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг срещу посоченото
решение е подадена до Административен съд-Търговище на 25.09.2019г. с
вх.№11121, чрез Директора на ТД на НАП-Варна.
Съгласно приложената по делото справка /стр.26 от
делото/ към 11.11.2019г. публичното задължение по РА на “Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг
е в общ размер /главница,лихви/ на 13
689.86 лева.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за
проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална
предпоставка. Спазен е и срока по чл.197, ал.1 от ДОПК за административното
обжалване и същото е допустимо проведено.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Оспореното Решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.197, ал.1 от ДОПК. Постановено е в
предвидената от закона форма и съдържа подробни мотиви за обосноваване на
възприетото административно решение, с оглед на което съдът приема, че е
спазено законовото изискване за произнасяне с мотивиран акт.
Потвърденото с обжалваното
решение ПНОМ с изх. изх. № С190025-022-0070472/
13.08.2019 г. на публичен изпълнител
на ТД на НАП-Варна, офис Търговище също е издадено
от компетентен орган, съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК. Съдържанието на Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки съответства на законовите изисквания по чл. 196, ал. 1 от ДОПК, като посочените фактически основания за неговото издаване от гледна точка
на наличието на обезпечителна нужда, се свързват с преценката на публичния
изпълнител, че ще бъде затруднено събирането на публично вземане в предполагаем размер на 52256.23 лева,
от които 46736.68 лв. главница и 4965.30лв. лихва. Именно с размера на публичното
задължение на оспорващото дружество като съдружник в ДЗЗД, неговата
установеност с РА и изискуемост е обоснована нуждата от предприемането на
обезпечителни мерки спрямо дружеството, с цел да се гарантира събирането на
публичните вземания. С оглед на което неоснователно е възражението на
жалбоподателя за необоснованост на обезпечителната нужда и на необходимостта от
налагането на обезпечителни мерки.
По отношение на съответствието
на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ с материалния закон съдът
намира следното:
Съгласно чл. 9, ал. 2, изр. първо от ДОПК, в
производствата по този
кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват
на юридически лица. Следователно, въпреки че учредените по ЗЗД дружества са
неперсонифицирани и не могат да участват в оборота самостоятелно, а единствено
чрез съставящите ги лица, посочената разпоредба на ДОПК създава на тези
дружества фингирана правосубектност за целите на данъчното облагане насочена
единствено към уреждане на възникващите от дейността на ДЗЗД публични
задължения за данъци и осигурителни вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 2, изр. второ от ДОПК в производствата по принудително събиране, вкл.
в производствата по налагане на обезпечителни мерки спрямо участващите в
неперсонифицираното дружество лица могат да бъдат предприемани действия по
принудително събиране, съответно и по обезпечаване събирането на задълженията, но
само съобразно размера на тяхното участие
С приложения по делото
Ревизионен акт е установено задължение на ДЗЗД „Жилищна сграда, ул. „Палаузов“ №8-ЛЦ-2016“ гр.Омуртаг за ДДС за
периода за периода от 01.09.2017-31.07.2018г
в общ размер на 112817.59 лв., от които 104 512.44 лв. главница и лихви
в размер на 8305.15 лв.
По делото се доказа, че към
датата на издаване на ПНОМ публичното задължение на “Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг по РА е именно в общ размер на
/главница,лихви/ на 51 703.98лв. Това
доказва наличието на обезпечителна нужда
към датата на издаване на ПНОМ.
По делото се установи също така,
че към-11.11.2019г., което е ден преди деня на провеждане на съдебното
заседание -12.11.2019г. е налице публично задължение на “Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг в общ размер на 13 689.86
лева. Това доказва наличието на
обезпечителна нужда и към датата
на съдебното заседание по същество.
С потвърденото с оспореното Решение ПНОМ е наложена
обезпечителна мярка-запор върху взимане на трето задължено лице в размер на на
1347.78лв., което обезпечение не покрива размерът на публичното задължение на дружеството и към
деня на провеждане на съдебното заседание, а именно -13 689.86 лева.
На
основание всичко гореизложено съдът приема, че са изпълнени необходимите
предпоставки съобразно разпоредбата на чл. 121 от ДОПК- наличие на ревизионно производство, в хода на
което е установено публично задължение по основание и размер, и изискуемо към
деня на постановяване на ПНОМ, събирането на което може да се затрудни поради
това, че дружеството е създадено със специална цел и няма имущество. По делото
не се доказа наложената обезпечителна мярка да препятства извършването на
търговската дейност на “Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг - изпълнени са изискванията на чл. 121, ал.3
от ДОПК.
При доказана, обезпечителна нужда и
предвид липсата на представено от длъжника по изпълнението обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, не е налице
нито едно от основанията по чл.
197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
По изложените съображения, настоящият
съд приема обжалваното Решение и потвърденото с него ПНОМ с изх. С190025-022-0070472/
13.08.2019 г. за издадени при правилно приложение на материалния закон.
На
основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на „Лисец“ ЕООД гр.Омуртаг за
неоснователна и като такава следва същата да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на петстотин лева.
Воден от
горното, на основание на чл.197,
ал.2 от ДОПК,чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Лисец“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул.
„ Патриарх Евтимий“ №26, представлявано от управителя Х. Е. Х., чрез адв.Ц.И. ***,
съдебен адрес:***, кантора № 101 против Решение № 259/ 04.09.2019 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190025-022-0070472/
13.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Лисец“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул.
„ Патриарх Евтимий“ №26, представлявано от управителя Х. Е. Х. да заплати на ТД
на НАП-Варна разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197,
ал.4 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: