Р Е Ш Е Н И Е № 6
Гр.Сливен, 14.03.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на втори февруари, двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Соня Василева с участието
на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 46 по описа за 2017г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
частичен иск за заплащане
равностойност на дружествен дял, с правно основание чл.125 ал.3 вр. с чл. 127 ТЗ
и цена- 880 000лв
от общо 1 000 000 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че през
Твърди, че на проведено на
28.02.2017 г. общо събрание на ответното дружество, членството на съдружника
„Транспортес ИПЕ" ООД било
прекратено поради изключването му. В резултат на прекратеното членство, в полза на
съдружника – ищец се пораждало право на обезщетение, което да съответства на
дела му в имуществото на ООД, защото срещу направена от съдружника дялова
вноска, той имал право на част от имуществото, което му принадлежи. Паричната
равностойност на притежавания от него дял от капитала на дружество бил внесен в
пълен размер. В този случай ответното дружество било длъжно да състави
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването,
т.е. към 28.02.2017 г и въз основа на баланса да определи размерът на дружествения
дял. Във връзка с тези отношения, дружеството не било уговорило нищо друго и
изрично в дружествения си договор. Връчили на
ответника нотариална покана да заплати
равностойността на притежавания дружествен дял на съдружника „Транспортес
ИПЕ" ООД поради неговото изключване, но въпреки това не последвало
плащане.
Моли
ответника да бъде осъден да му заплати сумата 450 000лв- част от общата
сума 1 000 000 лв, представляваща паричната равностойност на притежаван от
изключен съдружник дружествен дял.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който
оспорва иска като недопустим, а по същество и неоснователен.
Счита, че иска е предявен от лице, което все още има качеството на
съдружник в ответното дружество. По заявлението за вписване на промяна по
партида на дружеството, изрязяваща се в изключването на съдружника „ТРАНСПОРТЕС
ИПЕ"ООД бил постановен отказ №20170403142959/ 05.04.2017 г.
Известно било, че за конститутивни вписвания се считат тези по чл. 67 ТЗ, чл. 140, ал.
4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. В посочените хипотези, /включително изключването на
съдружник/, подлежащото на вписване обстоятелство възниква след вписването му в
търговския регистър, като това вписване се явявало непосредствен елемент от
правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна
промяна. Това означавало, че към момента „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ" ООД е съдружник
при ответника, поради което иска по чл.125 ал.З ТЗ е недопустим, а
производството по делото следва да се
прекрати.
Ако
се приемело, че членственото правоотношение на ищеца в „А4И ИНВЕСТМЪНТ"
ООД е прекратено, то действително на напусналия съдружник следвало да се изплати дружествения дял - чл. 125, ал. 3 ТЗ. В зависимост от съдбата на освободените дялове обаче, упражняването на това
право можело да доведе до намаляване на капитала, а в конкретния случай съдбата
на освободените дялове не била решена.
Ищецът
не твърдял, нито сочел доказателства, че неговият дял е поет от другия
съдружник. Изплащането на дела на изключения съдружник можело да стане само
чрез другия способ за уреждане съдбата на освободените дялове, а именно чрез
връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, т.е. чрез
намаляване на капитала. Ако се вземели предвид показателите на счетоводен баланс към 31.12.2016г, чистото
имущество на дружеството (собствения капитал). 1901 хил.лв. била величина
по-малка от записания (уставния) капитал- 1997 хил.лв., т.е. дружеството не
разполагало с имущество, надвишаващо стойността на капитала, от което да бъде
изплатен дружествения дял. Затова, изплащането дела на ищеца можело да стане само след намаляване капитала
на дружеството.
Счита, че изключеният съдружник има право да получи дружествения си дял, но при условие, че са изпълнени
изискванията на чл. 153 ТЗ - намаляването на капитала да е вписано в TP и
кредиторите, изразили несъгласие да са
получили обезпечение или плащане.
Оспорва
иска и по размер, т.к. видно от баланса към 28.02.2017 г., стойността на
дружествения дял на ищеца към края на месеца, в който е прекратено членството
му, не бил в твърдяния размер .
Моли за прекратяване на производство поради недопустимост на иска,
алтернативно- отхвърлянето му като неоснователен.
Ищецът
е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 37 ГПК
Твърди,
че съгласно практиката на ВКС, решението на ОС за промяна в персоналния състав
на съдружниците, в случая чрез изключване на съдружник, във вътрешните
отношения между тях, както и между прекратилия членство съдружник и самото
търговско дружество пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140,
ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира проявление спрямо третите лица.
Решението за изключване на съдружника,обективирано
в решение на ОС, е влязло в законна
сила, тъй като не било атакувано с иск по чл. 7 ТЗ.
Счита,
че ТЗ не поставя като условие за възникване на правните последици от взетото
решение на ОС за изключване на съдружник възможността прекратяването да бъде
поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените
отношения по чл. 12 вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между изключения съдружник и
дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Изключването на съдружник имало автоматичен
прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му,
съдружникът губел както качеството "съдружник".
Оспорва
всички счетоводните записвания, отразени в междинния счетоводен баланс към
28.02.2017г Те не отразявали вярно, точно и справедливо имущественото състояние
на ответното дружество към 28.02.2017г. Извършени били счетоводни операции с
цел манипулиране на крайния резултат, с цел ищеца да не получи никаква парична
равностойност на част от имуществото или с минимален размер.
Твърди,
че след получаване на отговора на исковата молба и запознаването със сега
оспорения баланс, упълномощено лице като представител на ищцовото дружество
провело разговор по телефона със счетоводната фирма, обслужваща ответното
дружество. От там узнало, че едно от
извършените действия, довели до така изглеждащия баланс е отписването на
задължения, дължими на ищцовото дружество в размер на около 100 000лв.,
залегнало още в баланса за
Относно счетоводните записвания, от които се виждало, че са намалени
стойностите на ДМА и сумата, с която са обезценени била отнесена като загуба,
твърди, че тези действия са извършени с цел манипулиране на резултата относно
полагащия се дружествен дял от имуществото на прекратилия членство съдружник.
Ако било направено преди 28.02.2017г, ищцовото дружество все още е било съдружник и
не е дало своето съгласие. Видно от представените с ДИМ удостоверение по
декларирани данни и Прогнозни оценки на декларации по чл.14, издадени от Община
Нова Загора, на 15.03.2017 ответното дружество подало такава декларация за
промяна на обстоятелства. В тази декларация единствената промяна, която била заявена е новите влезли в сила ПУП, отнасящи се до
процесиите земи и сгради. Отчетните стойности обаче, които декларира за тези
ДМА не били тези с приспадната сума по обезценка.
Твърди,
че съдружниците не са приели счетоводна политика по тези въпроси, което
изключвало възможността да бъдат правилни сторените действия, довели до тези
счетоводни записвания.
Твърди, че съгласно счетоводните стандарти,
ответното дружество не е имало право и/или неправилно е извършило обезценка на
ДМА, което е довело до оспорените счетоводни записвания - намаляване
стойностите на ДМА. Дори ответното дружество да е имало право да извърши такава
обезценка на ДМА, то е нямало основание за това.
От
представените с ДИМ доклади за справедливи пазарни оценки, извършени от
лицензиран оценител на земи и сгради, били видни високите стойности, твърде
различни от залегналите в процесния баланс от 28.02.2017 г. Следвало да се има
предвид, че е оценено половината от недвижимото имущество. Тук можело да се отнесат и високите стойности, залегнали в
посочения по-горе документ: прогнозни оценки на декларацията по чл.14, издадени от Община -Нова Загора.
Ответникът
е подал допълнителен отговор в срока по чл. 373 ГПК.
Твърди,
че представения счетоводен баланс към 28.02.2017 отразява вярно и справедливо имущественото
и финансово състояние на „А4И Инвестъмънт" ООД, изготвен е при приложение
и стриктно спазване на ЗСч, НСС всички приложими нормативни актове.
Счита
за неоснователно твърдението на ищеца за незаконосъобразно отписване на
вземания и незаконосъобразно извършена обезценка на активи, намерили отражение
в междинния счетоводен баланс.
Твърди,
че на ОС на съдружниците в „А4И Инвестмънт" ООД, проведено на 02.02.2017,
било взето било решение да се изчислят размерите на „ликвидационните им
дялове" към м. ноември
В
изпълнение на решението по т. 3 от проведеното на 02.02.2017 общо събрание, управителят
на "А4И Инвестмънт" ООД възложил чрез нарочна Заповед №1/06.02.2017г
извършването на изследване на имущественото и финансово състояние на
дружеството, включително чрез извършване на инвентаризация на активите и
пасивите на дружеството с оглед вярното им и честно отразяване. В изпълнение на
заданието, счетоводителят съставил инвентаризационен опис на активите на
дружеството. В инвентаризационния опис се съдържало предложение на
счетоводителя до управителя на дружеството, предвид нормативно установеното
задължение на дружеството ежегодно да тества притежаваните ДМА за обезценка
(НСС 36 "Обезценка на активи" обезценка на активите се извършва
най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на ГФО) и
обстоятелството, че такова не е правено до сега в дружеството, да се извърши
тестване на ДМА за обезценка, като се възложи изготвяне на оценка на
справедливата пазарна стойност същите, като критерий за опреД.е на
възстановимата им стойност, от независим оценител, въз основа на която да се
прецени дали възстановимата им стойност е тази, отразена в счетоводството.
С
оглед становището на счетоводителя и дадените препоръки, пълномощникът на
управителя на дружеството Х.М. К.Г. възложил на независим оценител извършването
на експертна оценка за справедливата пазарна стойност на всички недвижими
имоти, собственост на дружеството. Въз основа на оценката, счетоводителят
изготвил и представил за съгласуване и одобрение от управителя на дружеството
протокол за обезценка на притежаваните от дружеството ДМА, който съдържал
изводи за наличието на условия за обезценка, определял възстановимата стойност
на притежаваните от дружеството ДМА и определял загубата от обезценка. След запознаване с представения протокол за
обезценка и анализ на вземанията на дружеството, управителят на дружеството
издал заповед №2 от 22.02.2017 г., с която одобрил и утвърдил извършването на
обезценка на активите, както и отписване на част от вземанията на дружеството,
съгласно протокол за обезценка,
инвентаризационен опис и списък на вземания/ задължения.
В
изпълнение на предвиденото в т. 7.2 от НСС 36, загубата от обезценка на актив
била осчетоводена и призната веднага
като текущ разход за дейността. Незабавно било осчетоводено и отписването на
предложените за отписване вземания. Извършените счетоводни записвания намерили
отражение в изготвения баланс на дружеството към 28.02.2017 г. Предхождащо
направените обезценка на ДМА и отписване на вземания подлежали на включване в
баланса и когато същият се изготвял като междинен такъв. Липсвала правна логика,
след като обезценката и отписването са факт, те да бъдат отразени едва в края
на годината, а делът на изключения съдружник да бъде изплатен като процент от
чистата стойност на активите, без да се взема предвид обезценката и отписаните
вземания, тъй като това означавало да се извърши невярно отчитане, да се
пренебрегне счетоводния принцип за справедливост, вярност и честност на стопанските
операции и неправилно разпределение на
имуществени блага.
Неоснователен бил доводът на ищеца, че не е взето съгласието на съдружника
"Транспортес ИПЕ" ООД за обезценка на активите и отписване на
погасените по давност вземания, поради което те не следвало да се вземат
предвид. Нито чл. 137, ал. 1 от ТЗ, нито дружествения договор предвиждали
такова правомощие на общото събрание. Нещо повече, чл. 28, ал. 2 от ЗСч
предвиждал, че инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на
предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи,
когато това е предвидено в закон. Затова счита, че нарочно решение на ОС за
извършване на инвентаризация и анализ на актуалното икономическо и финансово
състояние на дружеството, както и за утвърждаване резултатите от проверките, не
е необходимо.
Задължението
за извършване на инвентаризация било разписано в чл. 28 ЗСч,. съгласно който,
предприятията извършвали инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж
годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. Извършването
на обезценка било разписано като задължение в НСС 36. Съгласно стандарта,
предприятието било задължено да извърши преглед за наличие на индикации за
обезценка към всяка отчетна дата и да отрази веднага загубата от обезценката -
т. 3.1 и т. 7.2. Целта на стандарта за обезценка на активи била да се
препоръчат процедури, които едно предприятие да прилага, за да се увери, че
активите му се отчитат по стойност, ненадвишаваща тяхната възстановима
стойност. Даден актив се отчитал по-високата от възстановимата му стойност, ако
балансовата му стойност надвишавала стойността, която може да бъде възстановена
при използване или при продажба на актива. В такъв случай активът се считал за
обезценен и стандартът изисквал предприятието да признае загуба от обезценка.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Прави изменение на частичния иск чрез увеличение
на неговия размер от 450 000 лв на 880 000лв, от общо
1 000 000 лв. Представя писмена защита, в която развива съображенията
за основателност на исковата претенция и нейния размер. Претендира разноски и представя списък по чл.
80 ГПК.
В с.з. ответникът, ред. призован се
представлява от двама процесуални представители, които оспорват предявения иск,
по съображенията, изложение в отговорите на исковата молба. Молят да се
отхвърли и претендират разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК. Представят писмена
защита, в която доразвиват съображенията, изложени в отговорите на ИМ.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество „А4и Инвестмън“ООД
е учредено и вписано в ТР през 2012г, със седалище и адрес на управление
гр.Нова Загора, ул.“Лубор Баейр“11, ЕИК-*********
и управител А.К.Г..
Дружеството
е със съдружници две чуждестранни юридически лица:
1/„Термопиедра“ООД, със седалище Кралство
Испания, провинция Леон, населено място:
*********** представлявано от управителя Х.М. К.Г. и
2/ „Транспортес Ипе“ООД, със седалище и адрес на управление –Кралство Испания,
провинция „Паленсия“, населено място :***********, представлявано от управителя И.Р.Е. С.Х..
Съгласно дружествения договор на
ответното дружество, капиталът му се състои от 1 997 060лв, разпределен в
1 997060 дяла по 1 лев всеки един. Дяловете са разпредели между двамата
съдружници по равно – по 998530 дяла по 1 лев, на обща стойност 998 530лв.
На 02.02.2017г, в гр.Нова Загора се
провело общо събрание на съдружниците на „А4и Инвестмън“ООД, като по т.3 от дневния
ред на събранието е решено размерите на ликвидационния дял на съдружниците да бъде изчислен в рамките на изрично
задание, възложено на финансовата къща, осъществяваща счетоводното обслужване
на дружеството.
На
28.02.2017г, в гр.Нова Загора, се провело общо събрание на съдружниците в „А4и Инвестмън“ООД, на което
са присъствали упълномощени представители на двете испански дружества/ Д.К., в
качеството му на пълномощник на дружеството- ищец и Р. Стефанова –пълномощник
на „Термопиедра“ООД/, при следния дневен
ред: 1/вземане на решение за изключване на съдружника „Транспортес Ипе“ООД, на
основание чл. 126 ал.3 т.2 и т.3 ТЗ, и 2/ вземане на решение за съдбата на дяловете на изключения
съдружник.
На събранието е взето решение само по първа
точна от дневния ред, обективирано в протокол от същата дата, а именно: да бъде
изключен съдружника „Транспортес Ипе“ООД, на основание чл. 126 ал.3 т.2 и т.3 ТЗ, като управителят на ответното дружество следва да предприеме необходимите
действия за вписване на промените в ТР.
Решението на ОС на съдружниците от 28.02.2017г
не е атакувано с иск по чл. 74 ТЗ и е
влязло в сила.
Ответното дружеството,чрез своя
пълномощник адв.И.С., е заявило за вписване в ТР следните промени по партидата
на дружеството: заличаване на „Транспортес
Ипе“ООД като съдружник и вписване на „Термопиедра“ООД като едноличен собственик
на капитала.
Длъжностното
лице по регистрацията при АВп е постановило отказ № 20170403142959/05.04.2017г
по заявление вх. № 20170403142959 от 03.04.2017г, който отказ не е обжалван пред ОС-Сливен.
С нотариална покана, Д.К.ски, в
качеството му на пълномощник на дружеството- ищец, е поканил управителя на
ответното дружество в 1-седмичен срок да
му изплати дружествения дял в размер на 1 000 000лв, на основание чл.
125 ал.3, вр. чл. 127 ТЗ.
Поканата е връчена на 10.04.2017г на Р.
Стефанова, в качеството й на пълномощник на управителя на ответното дружество,
но не е последвало изплащане равностойността на дружествения дял на изключения
съдружник.
Ответното
дружество е изготвило междинен счетоводен баланс към 28.02.2017г, според който,
към тази дата актива е равен на 1 241221.08лв,
пасива- 208148.82лв, а собствения
капитал- 1 033072.26лв.
Съгласно
този баланс, дружествения дял на изключения съдружник, който притежава 50% от
капитала на ответното дружество, е 516 536.13лв.,
След приспадане на дължимия по
чл. 194 ЗКПО в размер на 25826.81лв, равностойността
на дружествения му дял е 490 709.32лв.
Със
заповед № 1/06.02.2017г, на основание чл. 28 ЗСч, управителят на ответното
дружество наредил да се извърши инвентаризация на притежаваните от дружеството ДМА.
При извършената
инвентаризация са установени вземания с
изтекъл давностен срок към 31.12.2016г, на обща стойност 99943,82
лв.
Вземанията произтичат от: 1/ изтеглени суми от банка от
управителя А.К.Г. през 2010 и 2011 г., в
размер на 63 523,99 лв.; 2/ изтеглени
суми от банка през 2011г от М.Т., в размер на 11 306,97 лв и 3/ непризнати
разходи за транспорт на машини от 2010г. в размер на 25112,86
На 31.12.2016 г. в счетоводството на
"А4и Инвестмънт" ООД са отписани вземания в размер на 99 943,82 лв., отнесени
като текущ разход.
Със заповед № 2/22.02.2017г,
управителят на ответното дружество утвърдил извършената обезценка на ДМА
съгласно протокол за обезценка и утвърдил отписване на вземанията съгласно
списък.
Въз основа решение на управителя на
ответното дружество, е извършена оценка
от лицензиран оценител И.Б., който изготвил
доклад за пазарна оценка, видно от който, пазарната стойност на притежаваните от
ответника два имота, към 24.02.2017г, в
размер общо на 1 201
300лв./ 1037000лв- единия имот и 164300лв- другия/ .
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за пазарната и
възстановимата стойност на притежаваните от ответника недвижими имоти. Според
в.л. М.И., пазарната стойност на имотите към датата на изготвяне на оценката от
лицензирания оценител, е в размер на
2 377 600лв без ДДС, а възстановимата стойност, която е равна
на нетната продажна цена, е
2 046 550лв.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според нейното заключение, въз
основа на изготвената от независим оценител оценка, на 28.02.2017г. в
счетоводството на ответника е отразено намаляване на стойността на ДМА, като разликата е отнесена като текущ разход.
Стойността на
земята е намалена от 501673,76 лв. към. 31.12.2016 до 344079,13 лв. към 28.02.2017г.
Отчетната стойност на сградите
е намалена от 1210241,19 лв. към 31.12.2016 г. до 605120,59 лв. към 28.02.2017г.
Към 31.12.2016г.
балансовата стойност на ДМА на "А4и Инвестмънт" ООД е 1 753146.83лева.
На 12.04.2010г с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 427/12.04.2010 г ,
ответникът декларира покупка на земя с
площ 8635 кв. м
На 17.12.2010г., с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2577/17.12.2010.декларира покупка на земя в м.“Адата“, с площ
50919 кв.м
На 20.10.2011г. с декларация с вх. №
84/20.10.2011 г. , декларира застрояването на първия имот, като са декларирани
производствени сгради на обща отчетна стойност 1080004,59 лв.
С Декларация с вх.№ 249/23.11.2011 г е
изменена отчетната стойност на двата цеха на 1084363,21 лв.
На 15.03.2017 г.
декларира вече като самостоятелни парцели: с
вх. № **********/15.03 .2017 г. имот с площ 3955 кв. м., с находящите се в
имота цех и два офиса, и с вх.
№ **********/15.03.2017 г. - имот с площ 4680 кв.м, с находящите се в имота цех и два офиса, със следните сгради; с вх. № **********/15.03.2017 г. земя с площ
26138 кв. м и с отчетна стойност 195667,12 лв.; с вх. № **********/15.03.2017
г. земя с площ 24776 кв. м. и с отчетна стойност 185448,36 лв.
Общата стойност на декларираните имоти
възлиза на 1 711 914.94 лв
Декларираните отчетни стойности на
четирите имота съвпадат с описаните в инвентарната книга на дружеството
заведени ДМА към 01.01.2017г., въпреки
че подадените декларации са след датата на извършване на обезценката.
До датата на изготвяне на СИЕ, в Община Нова
Загора няма подадени декларации за коригиране на отчетната стойност на имотите,
каквато е по счетоводни данни в дружеството.
Разликите по групи и раздели на
счетоводните записвания в стойностите между обявения в ТР баланс от
31.12.2016г, с баланса от 28.02.2017г, са отразени в табличен вид на стр.6 от
заключението на в.л.
След сравнение на двата баланса, вещото лице
Ч. констатира, че собствения капитал на ответното дружество към 28.02.2017г е намалял с
769 000 лв спрямо 31.12.2016г.
Намалението на ДМА в
баланса според вещото лице се дължи на извършената обезценка съгласно
становището на лицензирания оценител.
В представения по делото баланс към 28.02.2017 г., балансовата стойност на ДМА
е 984 679.76. лв., но в баланса към 28.02.2017г е отразена обща стойност на земя и сгради –
798 830,27 лв., което е със 180869,73 лв. по-малко от оценката, която е
заложена във становището на независимия оценител инж. И.Б..
Според заключението на СИЕ,
част от съоръженията в сградите, а именно: ел. изграждане, присъединяване, В и
К инсталация и външна и вътрешна ел. инсталация са се водили като отделен ДМА,
а е следвало да се включат в стойността на построените сгради. Съставени били счетоводни операции с дата 01.01.2017 г.
и същите били отписани от сметка 204
-Съоръжения и включени в стойността на
сметка 202- Сгради.
Според в.л. стойността на сградите вече е описана в счетоводния
амортизационен план като 635 620,85 лв. Тогава стойността на земята 344079,15 лв.,
заедно с балансовата стойност на сградите, е равна на пазарната оценка от
външния оценител – 979 700,00 лв, но като се прибавели и останалите ДМА, сумата
на актива ставала 1 042 870.40 лева.
В счетоводството на ответното дружество
били съставени нови счетоводни записвания относно отнасянето на обезценката на
сградите като разход, което водело до
промяна и във финансовия резултат на дружеството, а оттам и до промяна в
стойността на собствения капитал.
Предвид тези корекции, извършени в хода на делото, според
експертното заключение, баланса на
дружеството трябва да е във вида,
посочен в таблицата на стр. 8 от заключението, а именно: всичко активи –
1299411.61лв; всичко задължения- 208148.82лв и собствен капитал – 1 091
262.79лв.
Съобразно тези корекции, равностойността на дела на ищеца би била 545631.40лв, а след приспадане
данъка по чл. 194 ЗКПО от 27281.57лв.,
равностойността на дружествения му дял към 28.02.2017г, е 518 349.83лв.
Според в.л. Ч., за да се направи
обезценка, е необходимо да бъдат
изчислени освен пазарната стойност на
имотите , и тяхната стойност в употреба, като по-високата от двете е тяхната
възстановима стойност.
В
счетоводната политика на дружеството не
бил упоменат начин на извършване на инвентаризация, но било посочено, че следва
да се определя възстановима стойност на
ДМА, което е по нормите на счетоводен стандарт 36.
Съгласно НСС 36, възстановимата стойност на даден актив е по-високата от
нетната му продажна цена и неговата стойност в употреба.
За да се определи възстановимата
стойност на даден актив трябва да се определят поотделно и да се съпоставят
нетната му продажна цена и стойността му в употреба
Ако се
вземе предвид изчислената от в.л.М.И. възстановима стойност на имотите, според
в.л. Ч., не би следвало да се направи обезценка на ДМА, а новата оценка ще даде
следния вид на баланса, в таблицата на стр. 9 от заключението, а именно:
активи- 2 638 161.62лв; задължения- 208 148.82лв и собствен капитал – 2 430012.80лв.
В този случай, равностойността на дружественият дял на ищеца би била 11215006.40лв . След приспадане на
дължимия данък 60750.32лв, равностойността на дружествения дял на ищеца възлиза
на 1 154 256.08лв.
Предвид
установените грешни записвания в счетоводството относно обезценката на ДМА, заключението на в.л. Ч. е,
че съставения междинен счетоводен баланс към 28.02.2017г не отразява вярно имущественото
и финансово състояние на ответното
дружество.
Според допълнителното заключение
на в.л., ако сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството от управителя
А.Г. и служителката М.Т. не подлежат на отписване, тогава собственият капитал
на дружеството би бил в размер на 1166093,75 лв. , а дружественият дял на
ищеца- 583046,88 лв. След приспадане на дължимият
данък съгласно чл. 194 от ЗКПО в размер
на 29152,34 лв., равностойността на дружествения
дял на изключения съдружник към 28.02.2017
г., е 553 894.54лв
Изтеглените от А.Г. и М.Т. парични
средства от банковата сметка на
дружеството били предназначени за покриване на разходи на дружеството, свързани
с дейността му, но за сумите не са представени разходооправдателни документи.
Неотчетените суми, по разпореждане на управителя са били заведени като лични
задължения към "А4и Инвестмънт" ООД по договор за краткосрочен заем.
За целите на данъчното облагане, това се тълкувало като скрито разпределение на печалбата ,което следва да
се декларира като увеличение на
финансовия резултат в ГДД и се обложи с данък по ЗКПО.
Допълнително заключение на в.л. Ч.
дава няколко варианта на изчисление равностойността на дружествения дял на
ищеца, а именно:
Ако не се вземе предвид извършената
обезценка на земя и сгради, то тогава собственият капитал на дружеството би бил
1 795787,42 лв.
Съобразно притежавания дял от
капитала на ответното дружество - 50%, на ищеца се полагат 897893,71 лв. След
приспадане на дължимият данък по чл. 194 ЗКПО, който е 44894,69 лв., равностойността на дружествения му дял към 28.02.2017 г., би била 852 999,02 лв.
Ако не се вземе предвид извършената обезценка на земя и сгради и отписването
на вземания, собственият капитал на
дружеството би бил в размер на 1870 618.38
лв. Съобразно
дружественият дял на "Транспортес ИПЕ" ООД, се полагат 935309,19 лв.
След приспадане на дължимият данък от 46765,46
лв по чл. 194 от ЗКПО, равностойността на
дружествения му дял е 888 543,73
лв.
Ако се съобрази оценката на вещото лице М.
И., равностойността на дружествения дял на изключения съдружник към 28.02.2017 г., би била 1 154 256,08 лв./ с приспаднат данък и отписани вземания/.
Ако
се вземе предвид само чистия актив на публикуваният баланс към 28.02.2017 г., в
размер на 1241221,08 лв., то тогава равностойността на дружествения дял на „Транспортес
ИПЕ" ООД, е 589 580,01 лв.
Ако се вземе само чистият актив, без задълженията,
равностойността на дружествения дял на ищеца е 951 869.71 лв., / с приспаднатия данък/.
Ако се вземе само
чистия актив, без задълженията на дружеството и не се взема предвид отписването
на вземания, активът ще бъде равен на 1 374 242.57 лв., а делът на
изключения съдружник -652 765.22
лв.
Ако не се вземат предвид
и отписаните вземания, и обезценката, чистият актив ще е равен на
2 078 767.20 лв., а дължимия дружествен дял на изключения съдружник - 987 414.42
лв.
Ако се съобрази
оценката на в.л. М.И., то тогава се
взема сумата само на активите, която е в размер на 2 638 161.62 лв.,
а равностойността на дружествения
дял ще се равни на 1 253 126.77 лв.
Задълженията на ответното
дружество са на стойност 208 148.82 лв.
При отговора на
въпроси от 1 до 5 от допълнителното
заключение, те са взети предвид от в.л. и само при отговора на въпрос 6 са изключени.
Горната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени доказателства, които цени като
относими, допустими и неоспорени. Оспорен е единствено междинния счетоводен
баланс към 28.02.2017г, който няма обвързваща материална доказателствена сила и
при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на
проверка, вкл. чрез СИЕ, каквато бе
допусната и изслушана.
Съдът
приема заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза/ основно и допълнително/ като обосновано, ясно и неоспорено, в т.ч. с
направеното в с.з. допълнение и пояснение.
Кредитира
заключението и на съдебно-техническата експертиза като обосновано и ясно, макар
оспорено от ответника. То е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято
обективност и професионализъм съдът няма причини да се съмнява.
Така
установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният
частичен иск е с правна квалификация чл. 125 ал.3 вр. с чл. 127 ТЗ и цена -
880 000лв от общо 1 000 000 лв./ след направеното в с.з.
изменение на иска/.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество- основателен и доказан в
пълен размер.
При прекратяване на участието си
в ООД на някое от основанията по чл. 125 ал.1 и ал.2 ТЗ, съдружникът има право на дружествен дял от имуществото на дружеството,
определен съгласно чл. 127вр.чл.125 ал.3 ТЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че дружеството –ищец е все още съдружник в ответното дружество, тъй
като не е заличено като съдружник в ТР, което прави иска недопустим.
Действително,
след справка в ТР се установява, че е поставен отказ от вписване на заявените
обстоятелства, касаещи заличаването на изключения съдружник от ответното
дружество. Но следва да се има предвид, че действието на подлежащото на вписване
в ТР решение на общото събрание за изключване на съдружник по чл. 140 ал.4 ТЗ,
по отношение на съдружниците и органите на дружеството настъпва веднага. Предвиденият
в чл. 140 ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление
спрямо трети за дружеството лица./ решение № 100/04.06.2010г по т.д. №799/2009г
на ІІ т.о. и решение № 39/15.04.2011г по т.д. № 526/2010г на І т.о. на ВКС/
Щом решението на ОС, на което е взето
решение за изключването на съдружника „Транспортес Ипе“ООД, е влязло в сила, е
произвело правни последици въпреки липсата на вписване на това обстоятелство в
ТР.
В случая е налице е хипотезата на
чл.125 ал.1 т.2 вр. чл. 126 ал.3 т.3 ТЗ- прекратяване участието на съдружник в
ответното ООД поради неговото изключване,тъй като действал против интересите на
дружеството.
След като решението на ОС за
изключване на съдружника-ищец не е било
атакувано пред съда с иск по чл. 74 ТЗ, то е влязло в сила и изключването му е вече
факт, независимо от липсата на вписване
в ТР.
Неоснователно е възражение на ответника, че иск по чл. 125
ал.3 ТЗ е недопустим, тъй като не е спазена защитата на кредиторите в
процедурата по намаляване на капитала, регламентирана в чл.149 ал.3 т.2 и чл.
150 ТЗ.
Съгласно практиката на ВКС, имуществените
последици от напускането на съдружника не са обусловени от други
предпоставки.
Напускането на съдружника има за
последица правото му да получи паричната равностойност на дружествения дял въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването, като няма конкуренция на субективни права.
Искът по чл. 125 ал.3 ТЗ е допустим винаги,
когато се констатира прекратяване участието на съдружника в някоя от хипотезите
на чл. 125 ал.1 т.1-4 и ал.2 ТЗ. /решение №115/20.03.2002г по гр.д. №1312/2001г
на ВКС, V г.о. /
Нормата
на чл.125 ал.3 ТЗ е императивна,т.е. не съществува законова възможност
имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат
уредени по различен от установения в закона ред.
Под
"имуществени последици" по смисъла на чл.
125 ал. 3 ТЗ, се има предвид
възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на
дружеството към момента на прекратяването.
Разпоредбата на чл. 127 ТЗ императивно
определя конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на
дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружника, а именно- към крея на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
Ответното дружество е изготвило и
представило по делото счетоводен баланс към 28.02.2017г., в съответствие с
изискванията на закона.
Спорът между страните се заключава в това дали
изготвения счетоводен баланс към 28.02.2017г., отразява вярно действителното
финансово положение на дружеството към
този момент.
Ищецът твърди, че поради извършената обезценка
на ДМА, довела до намаляване стойността на ДМА и увеличаване на загубите, и
поради отписване на вземания, ответникът е спомогнал за значително намаляване равностойността
на дружествения му дял.
В трайно установената съдебна практика
ВКС приема, че при опреД.е на равностойността на дружествения дял на съдружник,
прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния
баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена
на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите
счетоводни стандарти.
Тази историческа цена трябва да залегне
при изготвяне на баланса за опреД.е на дружествения дял на напусналия
съдружник. / решение по т.д.№ 504/08г. на ІІ т.о.
и решение по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о. на ВКС./
Макар че понятието “историческа“ стойност
да е дефинирано в чл. 13 ЗСч/отм/, тази стойност продължава да се прилага в практиката.
Според легалната дефиниция в чл. 13 ал.2
ЗСч/отм/, историческата цена е цената на придобиване, себестойност или
справедлива цена.
Историческата цена е най-рано
възникналата оценка на активите и пасивите на предприятието. Това е оценката,
по която отделните ДМА се оценяват към момента на тяхното придобиване или
възникване.
Законът не допуска изчисляване размера
на дружествения дял да става на база пазарна оценка на активите. Това може да
стане само при ликвидация на дружеството, когато наличните активи се осребряват
по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник се изплаща съответстващия му
се ликвидационен дял, като правото му да получи този ликвидационен дял е
свързано с прекратяване на дружеството.
По въпроса как се изчислява
равностойността на дружествения дял на
прекратилия участието си съдружник е постановена безпротиворечива съдебна
практика на ВКС, обективирана в решение № 10 от 10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г., II т. о.; решение
№ 64 от 9.06.2009 г. по т. д. № 504/2008
г., II т. о., Решение № 100 от
7.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., I т.о.,; Решение № 466 от 30.06.2008 г. по т. д. № 112/2008 г., II т.о.
В тези решения се приема, че за да се определи стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена
отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството (земя, сгради), други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията
на дружеството ( без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от
задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се
разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната
равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на
произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един
дружествен дял.
В решение № 64/09.06.2009г
по т.д. № 504/2008г на ВКС, ІІ т.о. и решение по т.д.№ 765/2008г. на
ІІ т.о., се приема, че в компонентите за формиране на равностойността на
дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения
капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар.
„чист“ актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат /.
Дяловата вноска също не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на
дружествения дял на съдружник, прекратил участието си
в ООД.
Изплащане на равностойността на дружествения дял се извършва,
когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се
включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието.
Ако сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от
който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му. Изплащане
на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива /без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите по баланса на
дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на
участието.
Оспорените от ищеца счетоводни записвания
в баланса от 28.02.2017г, касаят извършена обезценка на ДМА и отписване на вземания.
Правилата за обезценка на ДМА се съдържат в ЗСч, СС 36 и счетоводната политика на дружеството
за 2016г.
Всяко едно
предприятие определя само начина на отчитане
на ДМА.
Съгласно
счетоводната политика, приета в ответното дружество, ДМА се оценяват по тяхната
възстановима стойност. Според вещото лице, в счетоводната политика на ответното
дружество не е упоменато, че се прилага счетоводен стандарт 36, но е упоменато,
че следва де се определя възстановимата стойност на ДМА, което е но нормите на
този стандарт.
В СС 36 е описано
как се изчислява възстановимата стойност
на даден актив и неговата стойност в употреба.
Съгласно СС 36, възстановимата стойност на даден актив е
по-високата от нетната му продажна цена
и неговата стойност в употреба.
За да се определи
тази възстановима стойност, трябва да се определят поотделно и съпоставят
продажна цена и стойност в употреба.
Тези стойности
поотделно не са изчислени от наетия от ответника лицензиран оценител, чиято
оценка е послужила за извършената обезценка. Лицензираният оценител Банев е изчислил само
пазарната стойност на ДМА, без да е определена тяхната стойност в употреба, за
да може да бъде потвърдена
възстановимата им стойност.
Съгласно
СС 36, за да се извърши дадена обезценка, следва да се изчислят
справедлива пазарна цена и цена в употреба на даден актив, като по-високата от
двете е възстановимата стойност.
Затова съдът намира, че не следва да се вземе
предвид извършената от независим оценител оценка на земя и сгради, послужила за
обезценка на ДМА и намаляване на финансовия резултат, тъй като е пазарна оценка.
Тъй като в.л. М.И. е изчислило и възстановимата
стойност на притежаваните от ответника имоти, по изложените съображения, тази
стойност следва да се вземе предвид. Тогава собственият капитал на дружеството
би бил 2 430 012.80лв, а размера на дружествения дял на изключения
съдружник - 1 154 256лв. Тази
сума включва и задълженията на ответното дружество, които са в общ размер на
208 148.82лв.
Що се отнася до
отписаните вземания поради
изтекъл давностен срок към 31.12.2016г.,
съдът намира, че правилно са били
отписани.
Вземанията
произтичат от изтеглени суми от банка от управителя А.К.Г. през 2010 и 2011 г., в размер на 63 523,99 лв, както и изтеглени суми от банка през 2011г от М.Т., в
размер на 11 306,97 лв, за които суми липсват разходнооправадателни документи.
Те не са били отчетени, но по разпореждане на управителя са били заведени като
лични задължения към дружеството по договор за краткосрочен заем.
Разпоредбата
на чл.34 вр.чл.3 ЗКПО регламентира, че
дружествата могат да отписват вземания,
за които е изтекъл 5 годишен давностен срок, поради което не може да се отрече
правото им да отпишат вземания с изтекла давност. Единственият
обективен критерий, който може да доведе до обезценка, е изтичането на общия давностен
срок, ако кредиторът не е предприел действия, прекъсващи или спиращи давността.
Щом е изтекъл 5-годишния давностен на горепосочените вземания към 31.12.2016г., правилно и в съотвествие
със закона са били отписани.
Отделен е въпроса, че за целите на данъчното облагане това се счита за
скрито разпределение на печалбата, което следва да се декларира като увеличение
на финансовия резултат в ГДД и обложи с данък по ЗКПО.
Допълнителното заключение на в.л.Ч.
дава няколко варианта на изчисляване на равностойността на дружествения дял на
ищеца, като съдът възприема вариант пети,
който взема предвид възстановимата стойност на
имотите, определена от СТЕ и отписаните
вземания .
В този случай,
равностойността на дружествения дял на ищеца след приспадане на данък дивидент
в размер на 60750.32лв. , е 1 154 256.08лв.
Това е размерът на дружествения дял, който
изключения съдружник следва да получи при прекратяване участието си в ответното дружество.
Тъй
като искът е предявен като частичен,
съдът го уважава в пълен размер на сумата 880 000лв
от общо 1 000 000лв.
Съдът не е сезиран с претенция по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба, поради което
не дължи произнасяне по нея.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в пълен размер на сумата 57 355 лв, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, включваща: 35 200
лв- д.т., 40 лв- д.т. за обезпечение на предявен иск; 1370лв- възнаграждение за
вещи лица, 20 660лв- платен адв. хонорар и
85лв- платена такса на ЧСИ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А4И ИНВЕСТМЪНТ"ООД, със седалище и адрес
на управление **********, ЕИК-*********,
представлявано от управителя А.К.Г., да заплати на „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ“ООД- чуждестранно юридическо лице, с транслитерация „ Тransportes IPE“ , ЕИК: В
34016212, със седалище и адрес
на управление: Кралство Испания, провинция „Паленсия“ 34800, населено място- ***********,
представлявано от управителя И.Р.Е. С.Х.,
роден на ***г, в Испания, на основание
чл. 125 ал.3 ТЗ вр. с чл.12 ТЗ
сумата 880 000лв/ осемстотин и
осемдесет хиляди лева/-частичен иск от общо 1000 000лв, представляваща равностойността на дружествения му дял, както и сумата 57 355 лв/петдесет и седем хиляди, триста петдесет и пет лева/- разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: