Р
Е Ш Е Н И Е № 260077
гр. Пловдив, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на 07.10.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 24 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Активно
субективно съединени искове с правно основание чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Подадена
е искова молба от М.С.К., с ЕГН ********** и П.П.М., с ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. М.Н. против Сдружение “ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“, ЕИК
*********.
Ищците
твърдят, че на 11.12.2019 г. в Асеновград, на адрес: ул. “Цар Иван Асен II“ №38
е проведено Общо събрание на ответното дружество. С покана във вестник
“Вестител“, бр. 980/8-14,
ноември 2019 г. УС на сдружението свикал Общо събрание на сдружението за
11.12.2019 г. с дневен ред приемане на нови членове, освобождаване на членове,
в това число избор на органи и промени в устава. В поканата било записано, че
при регистрация членовете представят членските си карти. Твърдят, че на 40
членове на сдружението им е отказано издаването на членски карти, като по този
начин се препятствало участието им в Общото събрание, въпреки че към този
момент не били изключени. На 11.12.2019 г. се явили, за да присъстват на
събранието, но не били допуснати – обстоятелство, обективирано в Констативен
протокол, съставен от пом. Нотариус Димитрина Батурова при нотариус Лардева.
Впоследствие научили, че на Общото събрание се приело решение за изключването
им. Считат, че събранието не е обявено по предвидения в устава и закона ред и е
незаконосъобразно. Посочват, че събранието било проведено в зала с малки за
присъстващите членове размери, както и че качеството на В. на Председател и на
останалите членове на УС било спорно, тъй като по въпроса имало образувано
съдебно производство, чието решение не било влязло в сила /към настоящия момент
– в хода на процеса, същото е стабилизирано и представено по делото/. Молят
съда да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ да отмени решенията, взети от Общото събрание, проведено на 11.12.2019 г.
на Сдружение “ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“ – Асеновград, по всички точки от
дневния ред, както следва: Приемане на нови членове на
сдружението; Освобождаване на членове на сдружението; Приемане на отчет за УС за дейността на сдружението за
периода 21.11.2017 Г.-10.12.2019г.: Отчет за финансовото състояние на
Сдружението за периода 21.11.2017 г.-10.12.2019 г.; Освобождаване на
председателя на УС и сваляне на отговорност за дейността му; Освобождаване на УС и сваляне на отговорност за дейността
му; Избор на Председател на УС; Избор на членове на УС; Освобождаване на
контролната комисия; Избор на членове на контролната комисия; Приемане промени в устав на сдружението; Разни.
В двуседмичния срок по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът Сдружение “ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Полковник
Дрангов“ №12, представлявано от Е.А.В., чрез пълномощника си адв. А.А.,
депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост
на така предявените искове. Като аргумент посочва, че решенията на общото
събрание подлежат на обжалване от посочените в закона субекти в едномесечен
срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на
решението. Оспорваните решения на проведеното на 11.12.19 г. събрание били
узнати от ищците още в деня на събранието, а исковата молба била депозирана
едва на 13.12.2019 г. – което било 2 дни след изтичане на преклузивния срок от
един месец. Освен това правото на иск било предоставено от закона единствено и
само на членове на сдружението, а ищците не притежавали това качество. Счита
предявените искове и за неоснователни. Твърди, че проведеното на 11.12.2019 г.
Общо събрание е редовно свикано и проведено съобразно изискванията на
дружествения устав и закона. Оспорва твърденията на ищците за недопускането на
членове на сдружението, за провеждането му в малка зала, както и за спорното
качество на УС и Председателя на сдружението.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищците, чрез процесуалния си представител адв. М.Н., депозират допълнителна
искова молба, с която поясняват и допълват първоначалната такава. Уточняват, че
ИМ е подадена на 13.01.2020 г., а не, както е посочено в отговора на исковата
молба – 13.12.2019 г., като срокът бил спазен, тъй като последният му ден бил
неприсъствен /събота/ и следователно изтичал в първия присъствен такъв – понеделник,
13.01.2020 г. Смятат, че твърдението на ответника, че ищците не са членове на
дружеството, се опровергава от документите от фирменото дело и по – конкретно
списъка с членовете от Общото събрание от 15.12.2015 г. Посочват, че решението
на нелегитимния според тях УС, за участие на членове само с членски карти, е
незаконосъобразно и влияе на законосъобразността на самото Общо събрание, тъй
като единствено това била законовата възможност за атакуване на това решение на
УС. Твърдят, че протоколът не отразява вярно гласуването на проведеното
събрание, като посочват примери.
В срока за отговор на
допълнителната искова молба такъв не постъпва от ответника.
Съдът,
от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие
следното:
Съдът е указал на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя по следния начин:
ищците
следва да докажат, че са активно легитимирани в процеса, а именно, че към
датата на провеждане на процесното Общо събрание притежават качеството на
членове в сдружението, както и че исковете са предявени в законовия срок по чл.
25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Ответникът следва да установи, че провеждането на ОС и
взетите на него решения съответстват на закона и устава.
Няма
спор, че ответното сдружение е пререгистрирано в РЮЛНЦ, воден от ТР, а преди
това вписванията са извършвани по негово фирмено дело № 3938/1999г. на ПОС.
Изрично за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е признато обстоятелството, че на 11.12.2019 г. е било проведено ОС на
ответното сдружение, на което са взети решенията, предмет на предявените искове за отмяната им.
Спазен е законовият срок по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, който в случая тече от датата на провеждане на събранието, тъй като няма
спор, че макар и недопуснати до участие в него, ищците са узнали за взетите
решения още тогава. Исковата молба е подадена на 13.01.2020 г. - в първия присъствен ден.
Ищците
установяват също, че притежават качеството на членове в сдружението към датата
на провеждане на събранието. В тази връзка по делото са представени писмени
доказателства, удостоверяващи членското качество на ищците и участието им в
предходни дела на дружеството – списък на присъстващите на отчетно – изборна
конференция на ответното дружество, проведена на 27.10.2010г; списък към общо отчетно – изборно събрание от
15.12.2015г; вносни бележки за внесен членски внос за 2018г и 2019г с вносител Д.Б., разпитан по делото
като свидетел; молби до дружеството за издаване на членска карта. Тези
документи не са оспорени от ответника като неавтентични – че подписите не са на
лицата, сочени за техни автори. Списъците са оспорени по същество. Действително
представените документи са частни свидетелстващи, който нямат обвързваща съда и
страните материална доказателствена сила. Имат само формална такава – че
подписите принадлежат на лицата, сочени за техни автори. Косвено установените
чрез тях факти обаче се потвърждават и от показанията на разпитания по делото
свидетел - Д.Б., който е категоричен, че двете ищци са членове на сдружението.
Потвърждава и подписа са под представените вносни бележки за внесен членски
внос за 2018г и 2019г, като разяснява, че той е вносител на общо събраната в
брой сума от членовете на сдружението, в т.ч. от двете ищци. Обяснява и
причината за това – че дължимата от всеки член сума е твърде малка, за да се
внася поотделно, а и повечето от членовете на сдружението са възрастни хора, на
които по този начин се помага. Наред с това този
свидетел е бил от малкото, допуснати до участие в събранието и потвърждава
твърденията на ищците, в т.ч., че е било взето решение за изключването им,
което само по себе предполага надлежно възникнало преди това членствено
правоотношение. Доколкото показанията на свидетеля се потвърждават от
доказателствената съвкупност, последователни са и логични, съдът не намира
основание да им откаже вяра. Още повече, че свидетелят споделя впечатления за
непосредствено възприети факти, които не противоречат на останалия
доказателствен материал. Ответникът на свой ред не ангажира допуснатите му
свидетелски показания и не установява нещо различно.
Съгласно
чл.14 от Устава членството за физически лица възниква със заявление и вписване
в книгата за членовете, като за всеки член се издава членска карта.
Компетентният орган да приема членове е общото събрание – чл. 6, ал.3, т.4.
Според чл. 17 членството се прекратява с едностранно волеизявление, при смърт
или поставяне под пълно запрещение, с прекратяване на ЮЛНЦ, при отпадане.
Уставът не урежда предпоставките и процедурата по отпадане на членство.
Следователно прилага се законовият режим - чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ, който гласи, че
отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски и системно неучастие
в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на
сдружението.
Съвкупната
преценка на горните данни налага извода, че ищците са членове на ответното
сдружение и не са изгубили членствените си права поради отпадане. Предвидената
за издаване в устава членска карта е вторичен, декларативен, а не правопораждащ
документ. От представените молби за издаване на членски карти и показанията на
свидетеля в тази връзка се установява, че, тъй като поканата за свикване на
събранието изисквала представянето на членска карта при регистрация на
членовете, последните подали молби за издаване на такива, но без резултат. Обстоятелството,
че дружеството не е издало карта на членовете си не ги лишава от правата им по
чл.21 от ЗЮЛНЦ. На практика сдружението, чрез представителния си орган, е
възпрепятствало снабдяването на „неудобните“ си членове с членски карти, за да
ги лиши от възможността за участие, в какъвто смисъл са показанията на
свидетеля, който подробно разяснява и мотивите за това. От недобросъвестно
поведение обаче не следва да се черпят права. Неплащането на членски внос също
не е факт, който да води автоматично до отпадане на членствени права - според
устава и закона. Доколкото уставът на сдружението не е уредил изрични основания
за отпадане и процедура за това, прилага се правилото на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ,
което изисква кумулативно изпълнение на две предпоставки – неплащане на членски
внос и системно неучастие в дейността на сдружението. Тези факти трябва да
бъдат констатирани по документи по ред, предвиден в устава, т.е. чрез
провеждане на нарочна процедура и чрез взимане на решение от компетентен за
това орган, което да осигури право на всеки член да се защити и да го обжалва,
ако не е съгласен с него /чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ/. Ответникът не твърди и не доказва
да е провел процедура по чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ с влязло в сила решение по
отношение на двете ищци, в резултат на което те да са отпаднали като членове.
Нещо повече, ищците доказват, че са плащали членския си внос – чрез
представените вноски бележки и показанията на свидетеля.
Следователно
ищците притежават активна материално правна легитимация да сезират съда.
По делото няма спор, че с влязло в сила на
21.06.2020г. решение на ПОС и на основание чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ са отменени като
незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ответното
сдружение, проведено на 20.11.2017г., част от които е и изборът на нов състав
на управителния съвет с членове Е.В. – Председател и ***. Сам по себе си обаче
този факт не е достатъчен, за да обоснове извод за свикване на процесното
събрание от нелегитимен орган, както се твърди от ищците, тъй като преобразуващият ефект на
положителното съдебно решение по конститутивния иск по чл.25
ал.6 от ЗЮЛНЦ действа от
влизането му в сила занапред. То няма обратно действие и не преурежда
вътрешните отношения между дружеството и членовете му, респ. тези на УС, свикал
събранието.
Налице
са обаче другите наведени от ищците основания за незаконосъобразност на
атакуваните решения.
Ответникът, който носи доказателствената
тежест, не установява, че провеждането на ОС и взетите решения съответстват на
закона и устава. Напротив, същият – след подаване на първоначалния отговор на
ИМ, зае пасивна процесуална позиция, като дори не се възползва от разпит на
допуснатия му свидетел и от предоставената му възможност да представи писмени
доказателства относно законосъобразното свикване и провеждане на
събранието.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 8
от Устава изисква поканата за общо събрание да се публикува в местната преса и
в профила във Фейсбук на Тракийското дружество не по – малко от 30 дни от
датата на провеждането му, като се упоменава дата, час, място на провеждане и
дневен ред.
В
случая по делото няма спор, като това обстоятелство изрично се признава от
ищците, че първото изискване на устава е спазено, като обявата е публикувана в
местна преса - вестник “Вестител“, бр. 980/8-14, ноември 2019 г. Ответникът обаче
не доказва да е спазил второто условие – публикация в профила си във Фейсбук.
Доколкото двете изисквания в устава са предвидени
кумулативно, непредставянето на доказателства за едновременното им спазване,
налага извода, че поканата за оспореното общо събрание не е разгласена по
предвидения ред. Само по себе това обстоятелство води до незаконосъобразно
свикване и провеждане на общото събрание, оттук и на взетите на това събрание
решения, защото не е спазена процедурата на устава по разгласяване на поканата,
което е съществен порок, водещ до ограничаване на членствените права по чл.21
ал.2 от ЗЮЛНЦ.
Доказа се и другият наведен от ищците порок
при провеждане на събранието – недопускането им до участие. В този смисъл са,
както констатациите на нотариуса в представения констативен протокол, отразяващ
непосредствено възприети от него факти, така и показанията на свидетеля, който
подробно разяснява причините и мотивацията за това. По този начин е нарушено
основно членствено право, опорочени са и изискванията на устава и закона за
кворум, гласуване и мнозинство, тъй като „неудобните“ членове на сдружението са
били лишени от възможността да участват и гласуват на събранието.
Ето
защо исковете са основателни и ще се уважат.
Ищците
не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
По
изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ на
основание чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ всички решения, взети от общо събрание, проведено
на 11.12.2019 г. на сдружение с нестопанска цел „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Полковник
Дрангов“ № 12, а именно: Приемане на нови членове на
сдружението; Освобождаване на членове на сдружението; Приемане на отчет за УС за дейността на сдружението за
периода 21.11.2017 Г.-10.12.2019г.: Отчет за финансовото състояние на
Сдружението за периода 21.11.2017 г.-10.12.2019 г.; Освобождаване на
председателя на УС и сваляне на отговорност за дейността му; Освобождаване на УС и сваляне на отговорност за дейността
му; Избор на Председател на УС; Избор на членове на УС; Освобождаване на
контролната комисия; Избор на членове на контролната комисия; Приемане промени в устав на сдружението; Разни, като
незаконосъобразни.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: