Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети август през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 2923
по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а от СК.
Молителката Р.Ц.Я. ***,
представлявана от процесуалния си представител адв.
А.К. *** твърди, че с ответника М.Х.Н. са съпрузи и родители на малолетното
дете ***Н., ЕГН **********. Твърди, че са във фактическа раздяла от началото на
2020г., а поради влошени отношения с ответника, на 10.03.2020 заминала при
майка си във ***. Твърди, че на 13.04.2020г. в ***родила детето ***Н., ЕГН **********,
което има издадено удостоверение за раждане, както в ***, така и от Община
Плевен. Твърди, че поради лоши отношения с ответника, последният отказва да
даде съгласие за издаване пасаван за детето и тя не може да го изведе от ***и
да се върнат в Република България. Твърди, че детето е български гражданин, а
самата тя притежава имот в РБ и възможности да се грижа за него. Твърди, че
заради поведението на ответника детето не може да напусне пределите на ***и се
прибере в родната си страна, тъй като не може да му бъде издаден пасаван без
съгласие на бащата. Твърди, че майка и – баба по майчина линия на детето -
живее и работи в ***и непрекъснато я подпомага, а понастоящем я подпомага и в
отглеждане на детето. Поради нежеланието на ответника да даде съгласие да се
издаде задграничен паспорт по реда на ЗБЛД на детето, то е лишено от
възможността да излиза от РБ и пътува до ***, за да посещава и осъществява
контакти със своята баба. Молителката твърди, че в интерес на детето е да му
бъде издаден пасаван, за да може да излезе от ***, и да се върне в България. Твърди,
че детето, като гражданин на Република България има същите права, които има
всеки друг, включително и правото му на свободно придвижване още повече в
рамките на ЕС, на който страната ни е пълноправен член. В заключение моли съда
на основание чл.127а, ал.2 от СК да постанови решение, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО на
бащата М.Х.Н. ЕГН **********, на малолетното дете ***Н., ЕГН ********** по
искане на майката Р.Ц.Я. ,ЕГН ********** ДА БЪДЕ ИЗДАДЕН ПАСАВАН ЗА НАПУСКАНЕ
пределите на ФРГ и връщане в РБ придружаван от своята майка Р.Ц.Я.; на
малолетното дете ***Н., ЕГН ********** по искане на майката Р.Ц.Я., ЕГН **********
ДА БЪДЕ ИЗДАДЕН ЗАДГРАНИЧЕН ПАСПОРТ по реда на ЗБЛД и малолетното дете ***Н.,
ЕГН ********** ДА ПЪТУВА извън пределите на РБ в Държавите членки на ЕС,
придружавано от своята майка Р.Ц.Я., ЕГН ********** или упълномощени от нея
лица, без ограничение броя на пътуванията, за срок от пет години.
По време на провеждане на
съдебното заседание, молителката не се явява лично, тъй като същата е в
Република ***с детето и не може да присъства именно поради неиздаден пасаван на
детето. Бащата е изслушан в заседанието. Твърди, че е съгласен да бъде издаден
пасаван на детето и да се върне в страната. В
съдебно заседание, адвокат ***от АК Плевен, навежда доводи, че искането детето
да пътува извън страната неограничено и придружавано и от упълномощено от
молителката лице, е неоснователно.
Като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна :
Видно
от представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за раждане
705/05.05.2020г. детето ***Н. с ЕГН ********** е
родено на ***г. в ***и негови родители са Р.Ц.Я. с ЕГН ********** и М.Х.Н. с ЕГН **********. По делото е изготвен
социален доклад, от който се установява, социален работник е направил опит за
среща с ответника, на когото е изпратено писмо с обратна разписка, но същият не
се е явил за среща и такава не е осъществена.
Като свидетел е изслушана ***, ***. В
показанията си заяви, че ответникът е пристигнал във ФР ***и заедно са посетили
Посолството на България, където да подадат молба на детето да бъде издаден
пасаван. Заяви, че след като оформили документите, ответникът ги скъсал, тъй
като поставил условия да му платят билет за връщане в България и да му дадат
полагащите се за детето детски.
Ответникът
не оспори твърдението, че е посетил Посолството на България в ***, но не подал
документите, тъй като не разполагал със средства да заплати дължимите такси. Обстоятелството
по какви причини, ответникът не е дал съгласие за подаване на документите,
съдът приема, че е правноирелевантно. В случая,
молбата се явява допустима, тъй като е налице спор между родителите за издаване
на пасаван и паспорт - бащата е отказал да даде съгласие за това.
От така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по
общо съгласие на родителите. В случай, че такова съгласие не е постигнато,
спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76,
т.9 от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено
под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай на
представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите
родители, респективно попечители или настойници, или
със съдебно решение по чл.127а от СК. От събраните по делото доказателства се
установи от фактическа страна, че детето е български гражданин, но не може да
влезе в страната, тъй като не разполага с пасаван, за да напусне ФРепублика ***, където се намира от раждането си. Детето
има избран личен лекар в ***, но няма пречка, когато се върне в страната, такъв
да бъде избран и в България. Съдът приема, че право на избор имат родителите,
които да вземат решение къде да изберат личен лекар за детето.
От друга страна, бабата на детето, която живее
преимуществено в ***, което твърдение на молителката не беше оспорено от
ответника и съдът приема, би могла да подпомага майката при отглеждането му,
още повече, че майката е във влошени отношения с ответника още преди раждането
на детето. Съдът приема, че обстоятелството, че майката е заминала преди
раждането в ***и е родила детето там е съвсем нормална постъпка от нейна
страна, тъй като една майка на новородено има нужда от помощ и би следвало да има
на кого да разчита при отглеждането му. Именно влошените отношения на страните
по делото съдът приема, че са станали причина майката да потърси помощ от
своята майка при отглеждането на детето след раждането му. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството, че молителката е заминала за ***, където е родила
детето си не е укоримо, каквито доводи изтъкна
процесуалния представител на ответника.
При така изложеното, безспорно в интерес на
новороденото е да му бъде издаден пасаван, с който се върне в България.
Съдът счита, че в интерес на детето е да му бъде
разрешено да пътува в страните членки на Европейския съюз, тъй като е български
гражданин, но неговата баба по майчина линия живее преимуществено в ***, а
молителката разчита на нейната помощ при отглеждането му. Това налага, детето
да няма ограничение за напускане на страната, за да може да продължи да осъществява
срещи както с роднините си по бащина линия в България, така и с неговата баба
по майчина линия, която към момента подпомага майката, но живее в ***.
Що се отнася до доводите на ответника, че целта на
разрешението е да бъде лишен бащата да се среща с детето, съдът счита, че
такива изводи към момента не биха могли да бъдат правени. Страните са в брак,
няма решение относно упражняването на родителските права, за да се прави
евентуален извод, че с даване разрешение на детето да напуска страната, ще бъде
нарушено право на бащата да се среща с детето.
В молбата
молителката е посочила срок от пет години, за който иска да бъде разрешено
детето да напуска пределите на страната без разрешение на бащата. Съдът счита,
че и в тази част молбата е основателна. ВКС се е произнесъл по въпроса относно
ограниченията на такова разрешение като е приел, че когато детето има нужда да
пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите –
членки на Европейския съюз) или неограничен
брой пътувания през определен период
от време, но също до определени
държави (Р.№234/30.05.2012г. по гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във
всеки случай трябва да е посочен конкретен период и конкретни държави, през
който период и в които държави за определения срок се дава разрешението
заместващо съгласието на другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че
„Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад
граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето
да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени
нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност,
държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения
за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на
детето.“ При така посочената практика, съдът приема, че в интерес на детето е
да бъде дадено разрешение да пътува в държавите членки на ЕС за срок от пет
години и в неограничен брой пътувания.
Следва да
бъде дадено разрешение на детето да му бъде издаден международен паспорт, тъй
като пасаван може да му послужи единствено еднократно да влезе в РБългария, но не и да излезе след това.
Що се
отнася до искането на детето да бъде разрешено напускане на страна с
упълномощено от майката лице, съдът счита, че в тази част молбата следва да
бъде оставен без уважение. Детето е на твърде ниска възраст, за да бъде
разрешено извеждането му от страна от упълномощено от майката лице. В тази
част, съдът счита, че направеното искане не е в интерес на детето
В този смисъл молбата се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
РАЗРЕШАВА да
се издаде ПАСАВАН на детето ***Н. с
ЕГН **********, родено на ***г. в ***, с родители Р.Ц.Я. с ЕГН ********** и М.Х.Н. с ЕГН **********
без съгласието на бащата М.Х.Н. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА да
се издаде ПАСПОРТ на детето ***Н. с
ЕГН **********, родено на ***г. в ***с родители
Р.Ц.Я. с ЕГН ********** и М.Х.Н. с ЕГН ********** без съгласието
на бащата М.Х.Н. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето ***Н. с ЕГН **********,
родено на ***г. в ***, с родители Р.Ц.Я.
с ЕГН ********** и М.Х.Н. с ЕГН **********, да напуска пределите на Република
България без съгласието на бащата М.Х.Н. с ЕГН ********** и да
пътува до страните от Европейския съюз, за срок от пет години и в неограничен
брой пътувания, придружавано от своята майка Р.Ц.Я. с ЕГН ********** .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането детето ***Н. с
ЕГН **********, родено на ***г. в ***, да напуска пределите на Република
България без съгласието на бащата М.Х.Н. с ЕГН ********** и да
пътува до страните от Европейския съюз, придружавано от упълномощено от майката
лице.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: