№ 1572
гр. Варна , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502181 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50690/28.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. В. М., срещу
решение № 2907от 07.07.2020г., постановено по гр.дело № 19485/2019г. на ВРС, 50-ти
състав с което е прието за установено, че А. Р. И. , ЕГН ********** от *** не дължи на
„Енерго-про продажби" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна Тауърс -Г", бул."Вл.Варненчик" №258, сумата от 2882,87 лв., представляваща
стойността на начислена ел. енергия за периода 09.03.2018г. до 08.03.2019г., за партида с аб.
№ ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ***, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия, на основание чл.183 вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Отправеното искане е
да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от А. Р. И. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2882,87 лв.,
представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 09.03.2018г. до 08.03.2019г.,
за партида с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление ***.
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия, клиент на
ответното дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот.
Оспорва по правни съображения дължимостта на сумата по процесната фактура. Твърди, че
претендираната сума не е реално доставена и потребена от абоната. Твърди се, че не са
налице основания за извършване на корекция на сметката му, поради отмяна на разпоредби
от ПИКЕЕ. Намира, че ОУ са неравноправни, поради което не могат да обосновават
дължимостта на сумата по фактурата, издадена въз основа на едностранна корекция на
сметката на потребителя.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в договорни отношения с
ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР
Общи условия са задължителни за потребителя. В изпълнение на свое законово и договорно
задължение „Електроразпределение Север” АД е извършило проверка на СТИ на
потребителя. Твърди, че при проверката са установени показания в регистър 1.8.4, като ел.
енергията, отчетена в тези регистри, не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и
заплатена от абоната. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран и предаден за
експертиза в БИМ, където е съставен констативен протокол, според който е осъществена
намеса в софтуера на електромера. Излага се, че корекционната процедура е изцяло
законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, че
процесната сума се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 16 т.2 от ОУ на
ДПЕЕ /2014 г. и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007г./. Моли се за отхвърляне на предявения
иск по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол от 08.03.2019г. се установява, че
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката. Протоколът е
подписан и в присъствие на двама свидетели.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
от 11.11.2019г. при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т4 014857,0 kWh, която
не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 12.11.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 14857 кВтч за
2
периода от 09.03.2018г. до 08.03.2019г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура от 13.11.2019г. на стойност
2882,87 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена
от абоната на дружеството.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което
метрологична годност на електромера изтича през 2022г. Вещото лице посочва, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ,
извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по
отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът
е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява
се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В о.с.з.
експертът сочи, че периодът на корекцията сметката е определен съгласно ПИКЕЕ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.4. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата
на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
визуализираните тарифи.
3
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 10.08.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 2882,87 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.03.2018г. до
08.03.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в по-нисък размер
жот минималния такъв /431,80 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2907от 07.07.2020г., постановено по гр.дело №
19485/2019г. на ВРС, 50-ти състав с което е прието за установено, че А. Р. И. , ЕГН
********** от *** не дължи на „Енерго-про продажби" АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс -Г", бул."Вл.Варненчик" №258, сумата от
2882,87 лв., представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 09.03.2018г. до
08.03.2019г., за партида с аб. № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
А. Р. И. , ЕГН ********** от *** сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5