Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и четвърти юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
При
секретаря Б. Н., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер
747 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.
Б.” ЕАД гр. С. излага в
исковата си молба, че ответникът П.И.Е. е бил негов абонат, по силата на
сключен договор за мобилни услуги от 07.04.2017г. за мобилен номер ***,
абонатен номер ***, програма Стандарт. При ползване на преференциални условия
същият закупил на 07.04.2019г. мобилно устройство COOLPAD Porto S Dark Grey на
изплащане на преференциална цена на 23 месечни вноски. Твърди, че за периода
07.04.2017г.-14.08.2017г. ответникът е ползвал мобилни услуги под посочения
мобилен и абонатен номер, за което са издадени три фактури, в които е включена
сумата за месечен абонамент и разговори, както и месечна лизингова вноска, но
тези суми не са платени на падежа и до момента. В издадена крайна фактура е
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 373,
69лв., както и остатъчната стойност по договора за лизинг, освен начислените за
трите периода суми по фактурите. Като дата на спиране ползването на мобилните
услуги сочи 05.07.2017г. чрез автоматично деактивиране от доставчика. За
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски се позовава на чл.12, ал.2 от ОУ
на доставчика. Моли съда да постанови решение, като приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 345, 66 лв. – стойност на потребени и неплатени
мобилни услуги, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
както и да го осъди да му заплати сумата от 103,80лв., дължими лизингови вноски.
Не претендира договорната неустойка.
Ответникът в депозиран в срок писмен
отговор чрез назначения му особен представител, оспорва допустимостта на
установителния иск с възражението, че същият има предмет, различен от този на
заповедта за изпълнение. Възразява и по основателността на иска, като твърди,
че общите условия, на които ищецът се позовава не са действали към периода на
договорни отношения с ответника. Счита за приложими в тези отношения общите
разпоредби на ЗЗД, които не са спазени от ищеца, тъй като е следвало да развали
договора по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Алтернативно възразява за изтекла в
полза на длъжника погасителна давност. По осъдителния иск признава, че е налице
договор за лизинг с периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД,
поради което възразява за изтекла погасителна давност спрямо вноските за
м.август-м.октомври 2017г.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № ***/2019 год. на РС П. е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение
на парично задължение № *** от 16.05.2019
г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника П.И.Е. за сумата от
449,46 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги, сключен между
страните на 07.04.2017 год., потребени в периода 07.04.2017г.-14.08.2017г.,
съгласно крайна фактура № ***/15.08.2017 год.
с падеж 30.08.2017г., мораторна лихва в размер на 74,44 лв. за периода
31.08.2017г.-18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на заявлението – 15.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство в размер на 205,00 лв., представляващи
25,00 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Както в заявлението по чл. 410 ГПК,
така и в издадената заповед е посочено, че претендираните вземания са мeсечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги. Заповедта е връчена на ответника на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, поради което с разпореждане от 12.06.2020г. РС П. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя, ищец в настоящото производство на 22.06.2020 г. Искът на
заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок
/на 20.07.2020 год. /, като предмет на същия са месечни абонаментни такси за
същия период, но в по-малък размер, не се претендира лихва за забава и е
предявен осъдителен иск за неустойка по процесния договор.
Видно от писмените доказателства по
делото, между ответника като потребител и ищеца като оператор, е сключен
Договор за мобилни услуги от 07.04.2017 год. с месечен абонамент Стандарт *** за срок от
24 месеца. По силата на договора, ответникът е получил СИМ карта №***, за
телефонен номер ***. На същата дата е сключен между същите страни и договор за
лизинг на мобилно устройство COOLPAD Porto S Dark Grey на стойност 151,87лв.
платими, както следва : първоначална вноска от 32,50 лв. към датата на
сключване на договора и 23 месечни вноски всяко по 5,19 лв.
По делото са представени от ищеца
следните фактури: по фактура № ***/15.04.2017
год., за отчетен период 07.04.2017 – 14.04.2017 год., са отразени
задължения за отчетния период в размер
на 294,99 лв., от които 22,15лв. месечен абонамент без ДДС, 5,19лв. месечна
лизингова вноска, 219,35лв. потребление извън месечния пакет – от които 0,16лв. СМС, международни разговори 9,03лв.,
разговори с оператора – 0,16лв., услуги добавено стойност СМС 210лв. По фактура
№ ***/15.05.2017 год. за отчетен период
15.04.2017-14.05.2017 год., са отразени задължения за периода в размер на 26,18лв. По фактура № ***/15.06.2017 год. за отчетен период 15.05.914.06.2017
год., са отразени задължения в размер на
26,10лв. С кредитно известие е сторнирана сума от 7лв. , начислена е лизингова
вноска от 5,19лв. и отразен баланс от предходните периоди, като крайната
дължима сума е 345,66 лв.
Поради
незаплащането на горната сума кредиторът е счел, че са налице предпоставките
едностранно да прекрати договорите поради виновното им неизпълнение от страна
на абоната на основание чл.1 от договора за мобилни услуги във вр. с чл.75,
чл.19б и в от ОУ на оператора. Издал е крайна фактура №***/15.08.2017г.,
в която еначислил неизплатената част от
лизинговите вноски – 103,80лв., мобилните услуги от тримесечния период
345,66лв. и неустойка за предсрочното прекратяване. По делото липсват подписани
от ищеца фактури, данни за съобщаването им на ответника, не се твърди да е
изпращано и не е представяно писмено уведомление за просрочените задължения,
някаква покана за плащане, изявление за предсрочно прекратяване.
Във връзка с възраженията на
ответника за предоставените му услуги като обем и стойност, и с
доказателствените искания на ищеца, по делото бе допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, за която не бе предложено вещо лице от ищеца при
двукратно дадените му указания и СТЕ бе заличена. Предвид искането за
съдебно-счетоводна експертиза ищецът следваше да представи писмени
доказателства по делото, които да бъдат изследвани от вещото лице. Това също не
бе сторено и ССЕ не бе изготвена поради виновното поведение на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявени са установителен иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД по договор за мобилни
услуги, и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД по договор за лизинг.
Установителният иск е допустим,
предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и
материално-правна легитимация. Осъдителният иск е допустим, предявен за сума
извън предмета на заповедното производство, произтичаща от правоотношение между
същите страни.
За да бъдат уважени предявените
искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и
ищеца, ищецът да е изправната страна по
договорите – да е изпълнил стоите задължения, размера на задълженията и тяхната
изискуемост. В тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да установи
горните обстоятелства. В настоящото производство се установи наличието на
валидни договорни отношения между страните – договор за мобилни услуги и
договор за лизинг на мобилно устройство. От приложените по делото фактури –
частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, но неподписани от страните,
без доказателство за връчването им на ответника или уведомяването му по друг
начин за тяхното издаване и съдържание, не се доказва потреблението и неговата
стойност.
Предвид непредоставянето от страна
на ищеца на горните данни, този въпрос не бе изяснен и с помощта на вещи лица.
От фактурите, представени по делото може да се предположи, че през трите
последователни месеца – юни, юли и август, ответникът е ползвал мобилни услуги,
но само в рамките на основния план, доколкото не се спори сключването на самия
договор и достъпа до мрежата на оператора. Ищецът е този, който следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че са предоставени, респ.
използвани от ответника през процесния период услугите, индивидуализирани по
вид, количество и стойност, посочени в
исковата молба. Тъй като фактурите не са подписани от ответника и не подкрепени
с други доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и
категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид,
количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги. Съдът приема,
че претенцията за главница, се явява основателна само размер на месечната
абонаментна такса – 17,49лв. без ДДС или 21лв. с ДСС за месец и 63 лв. за трите
месеца. За разликата до 345,66 лв. искът остана недоказан.
По
отношение на осъдителния иск за остатък от лизинговите вноски: Предвид
ангажираните доказателства остава недоказано дали, кога и как е настъпило
твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договорите и дали то е по вина
на ответника. Доколкото не се претендира неустойка и процесните суми са дължими
независимо дали има предсрочно прекратяване или не, тъй като е настъпил крайния
падеж, съдът не коментира и не взема предвид обстоятелството дали е реализирано
надлежно предсрочно прекратяване. Лизинговите вноски са дължими по силата на
договора. Последният съдържа удостоверяване предаването на лизинговата вещ.
Ответникът не е доказал да е заплатил вноските, извън признатите плащания от
страна на ищеца, поради което за претендираната сума от 103,80 лв. искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход от делото съдът дължи
обсъждане на въведеното от ответницата възражение за погасяване на претенциите
по давност. Същото е неоснователно, тъй като не са изтекли три години от
твърдяното настъпване изискуемостта на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.05.2019 г./
Относно разноските: Съгласно т. 12
от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство, следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив. Разноските на ищеца по заповедното производство
следва да бъдат намалени със съответния процент съобразно частта от претенцията
за лихви, по отношение на която ищецът не е предявил иск и частта, за която предявеният
установителен иск е отхвърлен или при разноски по заповедното производство 205лв.,
общо присъдени суми 523,90, признати с установителния иск 63 лв., разноски по
заповедното производство се дължат в размер на 24,65лв. За исковото
производство установителният иск е уважен на 18%, разноските по същия са в
размер на 375лв. или следва да бъдат присъдени в полза на ищеца 67,50 лв.
По изложените съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.415 от ГПК по отношение на П.И.Е. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представляван от О. Б. Ш.,
сумата от 63 лв. /шестдесет и три лева/ за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер *** за периода 07.04-14.08.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до предявения размер от 345,66 лв. като НЕОСНОВАТЕЛАН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ***, представляван от О. Б. Ш. сумата от 103,80 лв. /сто и три лева и осемдесет ст./ главница по договор за лизинг от 07.04.2017г. за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey за периода м.09-.м.03.2017г.
ОСЪЖДА П.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ***, представляван от О. Б. Ш. сумата от 24,65лв. (двадесет и четири лева
и шестдесет и пет ст.) разноски, направени в хода на заповедното производство и
сумата от 67,50 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет ст./, за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! ЙП