РЕШЕНИЕ
№ 4130
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г.а Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а Точевска Гражданско дело №
20225330108843 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищците Е. Д. М., ЕГН: **********, от гр. **********, ул. „**********“ № *** и П.
М. М., ЕГН: **********, от село **************, община *********, ул. „**********“ №
***, чрез пълномощник адв. Д. Б., са предявили против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от З. Н. Д., иск за
признаване на установено, че те не дължат на ответника поради изтекла давност по
изпълнително дело № ******** г. на ЧСИ ********* **********, рег. № ********, сумата
от 3 735, 76 лева- главница и сумата от 22, 83 лева- лихва за забава, по изпълнителен лист от
******** г., издаден по търг. дело № ************ г. на *****, ***, **** с-в.
В исковата молба се твърди, че по търг. дело № ********** г. на *****, ***, ****,
бил издаден изпълнителен лист от ********* г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, с който двете ищци били осъдени да заплатят солидарно сумата от 7 529,
18 лева- главница, ведно със законната лихва от ******** г. до окончателното плащане,
сумата от 551, 17 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение по арбитражното
производство, сумата от 85 лева- разноски по арбитражното производство и сумата от 50
лева- държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист се образувало изпълнително дело
№ ******** г. по описа на ЧСИ ********* **********, рег. № ******, в хода на което били
събрани суми от длъжниците. ЧСИ постановил отказ да бъде прекратено делото поради
настъпила перемпция, но с решение по В. ч. гр. дело № ********* г. на *****, *******
1
състав отказът бил отменен и се приело, че е настъпила перемпция спрямо първата ищца на
********* г., а спрямо втората- на ************ г. Междувременно ответникът придобил
вземанията по листа чрез цесия и въз основа на същия изпълнителен лист образувал
изпълнително дело № *********** г. на ЧСИ ************** **********, рег. №
**********. По същото ищците получили ПДИ, в които се сочело, че дължат сумата от 3
735, 76 лева- главница и сумата от 22, 83 лева- лихва за забава за периода ********** г.-
*********** г. и сумата от 656, 23 лева- такси по Тарифата към ЗЧСИ. Съгласно протокол
за извършено погасяване на дълга от ************ г.редуцираният размер на дълга се
обяснявал с извършени плащания от длъжниците в размер на 11 143, 81 лева преди
образуване на делото. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по
давност, като в решението на СГС се приемало, че петгодишната давност за главницата
изтекла за първата ищца на ************* г., а за втората- на *********** г. Така
изпълнението следвало да се счита прекратено по силата на закона- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В този смисъл се моли за постановяване на решение за признаване недължимостта на
сумите по изпълнителното дело поради изтекла давност. Претендират се и разноски. В
съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена
защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че между „Профи Кредит България“
ЕООД и ответника се сключил договор за цесия от ************** г., с който процесното
вземане било прехвърлено, ведно с всички принадлежности към него. Длъжниците били
уведомени за прехвърленото вземане чрез съобщения до адресите им, а отделно от това
можело да се считат за уведомени в настоящото производство. Оспорват се твърденията в
исковата молба за изтекла погасителна давност. Посочва се, че по изпълнително дело №
************ г. по описа на ЧСИ ******** ********* били извършени следните
изпълнителни действия- на ********** г. се изпратили запорни съобщения по банки и
работодатели на длъжниците, на ******* г. също се изпратило запорно съобщение до
работодател, на ********* г. вече с новия взискател се насрочил опис на движими вещи, а
на ********* г. отново се изпратили запорни съобщения до работодателите. След
прекратяване на първото изпълнително дело било образувано ново изпълнително дело №
********* г. на ЧСИ ********* *********, като на ЧСИ били възложени правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ, а на *********** г. били изпратени запорни съобщения до банки. С
изброените изпълнителни действия давността се прекъсвала, като това били годни
изпълнителни действия поред т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Не било
необходимо непременно изпълнителния способ да е успешен, за да се прекъсне давността,
защото се изисквало действието да е предприето. Следвало да се прави и разграничение
между давностен и перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за
прекъсване на давността. Според актуалната практика на ВКС, ТР № 2/ 2015 г. пораждало
действие от датата на обявяването му и то само за висящите изпълнителни производства, а
не за вече приключилите. Пренесено към настоящия случай, от образуване на първото
изпълнително дело до ********* г. действало ППВС № 3/ 1980 г. и погасителна давност не
2
течала, независимо от извършените действия, като след този период вече били извършени
множество действия, които я прекъсвали. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по търг. дело № ********** г. на *****, *****, ******, е издаден
изпълнителен лист от ********* г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
********* г., по силата на който ищците са били осъдени да заплатят на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, с който двете ищци били осъдени да заплатят солидарно
сумата от 7 529, 18 лева- главница, ведно със законната лихва от ******** г. до
окончателното плащане, сумата от 551, 17 лева- разноски за юрисконсултско
възнаграждение по арбитражното производство, сумата от 85 лева- разноски по
арбитражното производство и сумата от 50 лева- държавна такса.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от ********** г. „Профи
Кредит България“ ЕООД е образувала против ищците изпълнително дело № ********** г.
по описа на ЧСИ ********* **********, рег. № ******. По същото са извършени справки за
осигурени лица, за гражданско състояние, за регистрирани търговски дружества, наложени
са и запори върху банкови сметки на длъжниците, изпратени са и ПДИ. На *********** г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М., a за периода ***********
г.- ********** г. са правени удръжки от ТВ на длъжника М.. Извършени са 5 справки за
осигурител на длъжниците, като на всяка е поставено разпореждане от ЧСИ „да се наложи
запор“ на различни дати- *********** г., ********** г., ********* г. и ******* г., без да са
изпращани запорни съобщения. На ********* г. ответникът е подал молба за
конституирането си като нов взискател на база представен договор за цесия от ***********
г., която е уважена. Взискателят е подал на *********** г. молба за налагане на запор върху
получаваните от длъжниците трудови възнаграждения, в която връзка са изпратени запорни
съобщения до съответните работодатели. С молба от ************ г. длъжникът М.
представя платежни документи за погасени суми по изпълнението. На ************* г.
пълномощникът на длъжника е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради
перемпция, като с постановление от ************** г. ЧСИ е отказал, срещу който акт е
постъпила жалба от длъжниците и с решение по В. ч. гр. дело № ********** г. на *****,
****** е отменен отказът на ЧСИ да прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното производство по изпълнително дело № ********** г. по негов опис, като
делото е върнало да се констатира настъпилата по отношение на солидарните длъжници
перемпция. Последвало е издаване на ново постановление на ЧСИ от *********** г. за
прекратяване на изпълнителното производство. С молба от ********* г. взискателят е
изтеглил изпълнителния лист, върнат с протокол на страната от *********** г.
С молба от ************ г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително
дело по същия изпълнителен лист- изпълнително дело дело № ************ г. на ЧСИ
3
******** ********, рег. № ****, като е поискал налагане на запор върху вземането. За
длъжниците са извършени справки за гражданско състояние, справки от ТД на НАП,
справки за банкови сметки, като са изпратени и запорни съобщения, а до дпъжниците- и
ПДИ. На ********* г. е съставен протокол за погасяван на дълга. Във връзка с издадената
по настоящото дело обезпечителна заповед от ********* г. с постановление на ЧСИ от
********* г. изпълнителното производство е спряно, като е разпоредено и вдигане на
запорите върху банковите сметки.
Копие от двете изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.
Като писмени доказателства са приети договор за револвиращ заем от ********* г.,
сключен между ищците и „Профи Кредит България“ ЕООД, ведно с декларация и карта на
клиента.
Представени са още договор между „Профи Кредит България“ ЕООД и и ответника
за прехвърляне на вземания от ********* г., ведно с приложение, пълномощно и
уведомление до длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в
тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по
изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет
на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията
на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния
лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на
кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на
две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Доколкото в случая се касае за
солидарни длъжници, по отношение на всеки от тях поотделно следва да се прецени дали е
настъпила перемпцията.
От приложеното първо изпълнително дело № ********* г. по описа на ЧСИ *******
********, рег. № *****, е видно, че по същото спрямо длъжника М. последното валидно
изпълнително действие е било удръжка от трудовото й възнаграждение, като последно е
удържана сума чрез запор на ********* г. Спрямо длъжника М. са налице данни единствено
за наложен запор върху заплатата й от ********** г. Всички останали действия (като
изискване на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на информация от различни
институции) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради
което и не представляват изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че независимо, че
върху справките за осигурени лица има поставени резолюции от ЧСИ от различни дати за
периода ****** г.- ***** г. за налагане на запори, с това не се прекъсва давността, защото
4
няма данни такива запори действително да са наложени по отношение на длъжниците и в
този смисъл не може да се приеме, че е налице предприето изпълнително действие по
смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД
При това положение, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК принудителното
изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона (спрямо длъжника М. от
********** г., а спрямо длъжника М.- от ************ г., или две години след запорите) и
без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ (какъвто е издаден чак
след постановяване на съдебното решение за отмяна на отказа му за прекратяване), който
реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда
последиците му, настъпващи по силата на закона. Последващите изпълнителни действия се
явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не
могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- **********
г., петгодишната погасителна давност, считано от извършване на тези запори през ****** г.,
които са последното и единствено валидно изпълнително действие, е била изтекла.
Последвалото образуване на второто изпълнително дело с № ************ г. на ЧСИ
********** **********, рег. № ******, въз основа на същия изпълнителен лист, по който
вече е било прекратено изпълнението, не представлява валидно изпълнително действие,
което да прекъсва давността. Както вече се посочи, всички действия, извършени след
настъпване на перемцията, нямат правни последици, дори и да имат характер на
изпълнителни действия, защото те са направени по прекратено по силата на закона дело. В
този смисъл са без значение извършените запори на банкови сметки по второто
изпълнително дело, които не могат да прекъснат давността, защото тя отдавна е била
изтекла към датата на извършването им.
С конституирането на новия взискател по първото изпълнително дело не се прекъсва
валидно давността. От една страна, тук няма хипотеза на присъединяване на взискател,
защото предишният кредитор се заменя с нов на база договор за цесия и повече той не е
кредитор наред с новия, за да се приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се
прекъсва давността. От втора страна, дори и да се приеме подобно нещо, то към датата на
встъпване на ответника в изпълнителното дело- *********** г., перемцпия вече е била
настъпила, защото последното изпълнително действие са запорите върху заплатите на
длъжниците през ***** г.
В случая е необходимо да се посочи, че по въпроса за давността и перемпцията вече
има постановено решение по В. ч. гр. дело № ********* г. на ******, ********, което в
мотивната част в установило факта на настъпване на давността и в таи връзка в диспозитива
е разпоредено на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение. По този начин в настоящия
процес не е допустимо да се пререшава въпросът за давността, предвид влязлото в сила
съдебно решение.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
5
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
всеки от ищците поотделно се дължат направените по делото разноски. Първата ищца е
внесла държавна такса в размер на 199, 43 лева, която сума следва да й се възстанови от
ответника, като законна последица от решението. И двете ищци са представлявани от свой
пълномощник в процеса, на когото обаче те не са заплатили хонорар, а молят за определяне
на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищците се
представляват безплатно от адв. Д. Б., поради затрудненото си материално положение, което
обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска тук (касае се за един иск за недължимост на сума по изпълнително дело,
независимо от начина, по който тази сума е формирана) и действалата нормативна уредба
към момента на сключване на договора с адвоката, следва да бъде изчислено съгласно чл. 7
ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от по 591, 72 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на
Наредбата, доколкото адвокатското дружество, в което е адвокатът е регистрирано по
ЗДДС) за всяка от ищците, до който следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от З. Н. Д., че Е. Д.
М., ЕГН: **********, от гр. *******, ул. „********“ № *** и П. М. М., ЕГН: **********, от
село ********, община ******, ул. „***********“ № ***, НЕ ДЪЛЖАТ поради изтекла
погасителна давност по изпълнително дело № ******* г. на ЧСИ ********** **********,
рег. № *****, сумата от 3 735, 76 лева (три хиляди седемстотин тридесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки)- главница и сумата от 22, 83 лева (двадесет и два лева и
осемдесет и три стотинки)- лихва за забава, по изпълнителен лист от ******* г., издаден по
търг. дело № ******** г. на ****, ****, *****.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
6
център „Люлин 6“, представлявано от З. Н. Д., да заплати на Е. Д. М., ЕГН: **********, от
гр. **********, ул. „**********“ № ***, направените по делото разноски- внесена държавна
такса в размер на 199, 43 лева (сто деветдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от З. Н. Д., да заплати на адв. Д. Г. Б., със служебен
адрес: гр. ***********, ул. „************“ № ***, ет. ***, офис ****, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата Е. Д. М., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 591, 72 лева (петстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и два стотинки) с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от З. Н. Д., да заплати на адв. Д. Г. Б., със служебен
адрес: гр. ***********, ул. „***********“ № ***, ет. ***, офис ****, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата П. М. М., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 591, 72 лева (петстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и два стотинки) с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7