Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5322 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 52353/26.02.2020г. по гр.д. № 56860/ по
описа за 2019г. на Софийски районен съд,
140-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба
вх. № 2025422/04.10.2019г. на Ю.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** срещу
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** отрицателни установителни искове с
правно основание на основание на чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Ю.Б.Р., ЕГН ********** не дължи
на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ****** поради
погасяване по давност сумата от 5610лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL614878/14.11.2011г. сключен между Ю.Р.
и „Ю.Б.“АД, придобита от Е.м.“ ЕООД с договор за цесия , като Ю.Б.Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ****** съдебни разноски от 150лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5054258/14.05.2020г. по регистъра на СРС от
ищеца Ю.Б.Р., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че
неправилно било прието от СРС че споразумението от 204г. е новация и
новоопределеният срок за изпълнение е
15.06.2017г. от който започва да тече нова погасителна давност. Споразумението
от 12.03.2014г. действително било сключено, но то било само признание на дължа,
а не новация, такава воля не била изразена в това споразумение, с него само се
разсрочвал дълга. Новата погасителна давност започнала да тече с подписването
на споразумението – 12.03.2014г. , в срок от 5 години след това не били искани
и извършвани изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради
което и към постановяване на съдебния акт на СРС 5 годишния срок на
погасителната давност бил изтекъл. Претендирала е разноски. Оспорила е поради
прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-
ответник по
исковете „Е.М.”ЕООД, ЕИК ****** е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било
правилно. Изпълнителното действие
независимо дали е поискано от взискателя или е извършено от съдебен изпълнител,
упълномощен за същото по реда на чл. 18 от ЗЧСИ прекъсвала погасителната
давност, молбата за образуване на изпълнителното дело прекъсвала погасителната
давност, регулярно били извършвани и искани изпълнителни действия, последното
било от 21.03.2019г. Правилно СРС определил характера на споразумението от
2014г. За процесния период погасителната давност съгласно Постановлението на
Пленума на ВС от 1980г. не тече.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за съдебни разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № вх. № 2025422/04.10.2019г. на Ю.Б.Р.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с която е поискала от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че Ю.Б.Р., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ****** поради погасяване по давност сумата от 5610лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № FL614878/14.11.2011г.
сключен между Ю.Р. и „Ю.Б.“АД, придобита от Е.м.“ ЕООД с договор за цесия.
Навела е твърдения, че за сумата на 18.04.2013г. била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на банката, за събирането й било
образувано изпълнително дело
20138440402799, последното изпълнително действие било от 03.10.2013г.,
след него в продължение на две години не били искани и извършвани изпълнителни
действия и така на 03.10.2015г. делото било прекратено по силата на закона,
релевантно за погасителната давност било действието от 03.10.2013г. След това
действие не били извършвани действия за прекъсване и спиране на погасителната
давност . Сключеното споразумение от 12.03.2014г. дори да се приемело, че е
прекъснало погасителната давност, това било настъпило на 12.03.2014г. и от този
момент до 12.03.2019г. били изтекли 5 години и така давността била прекъсната.
Не били извършвани изпълнителни действия 2 години след споразумението и така
изпълнителното дело отново би следвало да се приеме за прекратено по силата на
закона. Претендирала е разноски.
Ответникът „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ****** в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е
твърдения, че по изпълнителното дело многократно били искани и извършвани
изпълнителни действия включително през 2013г., 2014г., 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г. , срокът по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК течал общо за солидарните
длъжници, а не поотделно за всеки от тях. По време на изпълнителен процес погасителна давност съгласно Постановление № 3
от 1980г. на ВС не тече.Отделно на 12.03.2014г. ищецът и кредитодателят му
сключили споразумение с което задълженията се признавали и се постигало
съглашение за плащане на сумата на 37 вноски, така погасителната давност била
прекъсната, отделно ищецът доброволно плащал суми и в периода юни 2016г.-януари
2018г. и те отново били признание на задължението и прекъсвали погасителната
давност. Претендирало е разноски.
По делото е
приет неоспорен от страните изпълнителен лист от 18.04.2013г., издаден от СРС,
54-ти състав по дело № 14030/2013г. въз
основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.04.2013г. с който Ю.Б.Р.,
ЕГН ********** и М.Н.Р. са осъден и солидарно да заплатят да
заплатят на Ю.Б.„ АД сумата от 5610лв., ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащането й, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № FL614878/14.11.2011г.
сключен между Ю.Р. и „Ю.Б.“АД чиято предсрочна изискуемост е настъпила; сумата
от 302,93лв. представляващи договорна лихва за периода от 14.12.2011г. до
20.03.2013г.; сумата от 22,43лв. представляващи наказателна лихва за забава за
периода от 14.11.2012г. до 20.03.2013г., както и съдебни разноски от 436,77лв.,
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително
дело № 20138440402799 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
КЧСИ съгласно които същото е образувано по молба от 08.07.2013г. на Ю.Б.“АД срещу Ю.Б.Р. и М.Н.Р. за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на
18.04.2013г. по дело № 14030/2013г. на СРС, с молбата е посочен изпълнителен
способ – вземания по банкови сметки в конкретно посочена банки, както и са
предоставени на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ, с разпореждане от 09.07.2013г. ЧСИ е разпоредил
налагането на запори върху вземанията на длъжниците по банкови сметки, реално
такива са наложени, на 17.07.2013г. Ю.Р.
е получила поканата за доброволно изпълнение, уведомена е че като взискател ще
бъде присъединена НАП, на 23.07.2013г.
Ю.Р. е заявила на ЧСИ че ежемесечно ще погасява задълженията с вноски в размер
от 500лв. до 800лв., а при възможност – по –високи, поискала е да се вдигне
запора върху банковата сметка, по която получава пенсия за инвалидност и този
запор на 26.07.2013г. е разпоредено от ЧСИ да бъде вдигнат. На 26.07.2013г. ЧСИ е разпоредил налагане
на възбрана върху собствените на Ю.Р.
2/20 ид.ч. от парцел 5 -1061, кв. 7,
Панчарево и върху ½ ид.ч. апартамент № 45 в гр. София , ж-.к. *****, на 12.08.2013г. е наложена възбрана върху
собствения на Ю.Р. новообразуван имот № 9790712 в гр. Враца. На
10.10.2013г. е наложен запор върху
трудово възнаграждение на Мая Р., на 03.10.2013г. е наложена възбрана върху
имот на Ю.Р. ***, УПИ 5-1325, кв. 106 заедно с построените в него търговски
център; празно дворно място в София, имот пл. № 1325, с молба от 14.04.2014г. Ю.Р. е представила
споразумение с „Ю.Б.“ и е поискало спиране на производството и да се вдигнат
запорите, банката на 13.05.2014г. се е
съгласила запори да бъдат вдигнати и искането е уважено от ЧСИ на
28.05.2014г., на 09.03.2016г. Еос Маткрикс „ООД е поискало от ЧСИ да бъде
конституиран кат о взискател по делото поради придобиване на вземането по
договор за цесия с Ю.Б.“АД, молбата е уважена на 15.03.2016г. , като с молба от 09.09.2016г. взискател е посочил, че неплатена главница е 5610лв.
лихви от 695,77лв. и разноски от 338,31лв., по изпълнително дело са плащани
суми за задължения на Ю.Р. с 2 преводни
нареждания по 50лв. всяко на 23.12.2016г. и на 18.01.2017г.
, запори са наложени и на 05.02.2018г.
По делото е прието неоспорено от страните споразумение
от 12.03.2014г. носещо подписи за
страните по него, съгласно което Ю.Б.Р. е признала пред Ю.Б.“АД , че дължи на банката
плащането на суми по договор за потребителски
кредит с кредитна сделка № 966701 за които е образувано изпълнителното дело № 2799/2013г.
на ЧСИ Я., както следва: 5610лв. главница
ведно със законна лихва от 29.03.2013г. до изплащането й; 320,35лв. лихви; разноски
от 806,37лв.; тасси на ЧСИ по изпълнителното
дело, като Ю.Р. се е задължила да внася по
сметка на банката ежемесечни вноски по 180лв.
в периода от 10.04.2014г. до
15.05.2017г. с падеж от 10.-то до 15.то число всеки месец за погасяване на
задължението по изпълнителния лист за главница и лихви ; 76,72лв. последна
изравнителна вноска с падеж от 10.06.2017г. до 15.06.2017г., както и в този срок да плати законната лихва върху
главницата от 29.03.2013г. до плащането
й, както и таксите за съдебното изпълнение.
Съгласно чл. 7 от споразумението при неизпълнение на задълженията по него
длъжникът не може да иска ново разсрочване на дълга.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр.
с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми по договор за кредит за главница за
които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК , вземанията за което са
прехвърлени от банката - кредитодател на ответника с договор за цесия.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже
валидно възникнало вземане на Ю.Б.“АД към ищеца за заплащане на суми по
договор за банков кредит, че е придобил
вземането на банката с договор за цесия, че е била проявена активност за събиране на вземанията като са
проведени своевременно действия за събирането им, че ответникът е признал
вземанията по договора за кредит и се е съгласил да ги плаща разсрочено, като
така е прекъсната погасителната давност.
Ищецът следва да докаже, че е изтекъл определен период от
време между две последователни действия на събиране на вземанията по
изпълнителния лист.
Съдът
приема, че по делото е установено, че за Ю.Р. и Мая Р. е възникнало валидно и изискуемо задължение
към Юробанк Балгария“АД за солидарно заплащане на сумите от 5610лв., ведно със законната
лихва от 29.03.2013г. до изплащането й, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № FL614878/14.11.2011г.
сключен между Ю.Р. и „Ю.Б.“АД чиято предсрочна изискуемост е настъпила към
издаването на изпълнителиня лист; сумата от 302,93лв. представляващи договорна
лихва за периода от 14.12.2011г. до 20.03.2013г.; сумата от 22,43лв.
представляващи наказателна лихва за забава за периода от 14.11.2012г. до 20.03.2013г.,
както и съдебни разноски от 436,77лв.,
за събиране на вземанията е образувано изпълнително № 2799/2013г. по описа на ЧСИ Я. , с договор за цесия в
сила от 18.01.2016г. вземанията са прехвърлени от банката на „Е.М.“ЕООД и
последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на
банката, за което длъжниците са били уведомени надлежно. За тези обстоятелства
по делото не се спори, те се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, включително и влязлата в сила заповед за изпълнение, във
въззивното прозиводство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за тези
обстоятелства , при обосноваването им СРС не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което
съобразно ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема тези
обстоятелства за установени.
По
възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за кредит,
поради което тези за главница са скрепени с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от
5 години. Вземанията за неустойка
за забава и за лихви съобразно чл. 111
буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с
кратката 3 годишна погасителна
давност. Договорът за кредит, има за предмет възмездно
предоставяне на определена сума за определен срок. Връщането й на части не
променя предмета на задължението и на договора в такъв за множество еднородни престации с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време. При договора за банков кредит
съгласието на кредитора да получи на части изпълнението на задължението е в
отклонение на общото правило по чл. 66 от ЗЗД, това съгласие не променя
характера на задължението. При така възприето съдът приема, че вземането за
главница по договора за банков кредит независимо, че е уговорено да се връща на части не е задължение за „периодични плащания ", а представлява частично плащане, тоест за него приложима е общата 5 годишна погасителна давност. (В този смисъл Решение № 28 по гр.д. № 523/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О.,
Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на ВКс, І-во Т-О.) Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-годишна погасителна давност. Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД разграничава лихвите от
другите периодични плащания, както и от обезщетения и неустойки за неизпълнен
договор. Така разписаната законодателя нормативна уредба обоснова извод, че вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта
му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от
договори с продължително или с периодично изпълнение. Вземанията за
главница , за възнаградителна лихва, за санкционна лихва са отделни вземания по договора за
кредит . Това е така, защото те имат
различни основания – съответно задължение за връщане на предоставена
сума ; задължение за плащане на възнаграждение за предоставяне на ползването на
сумата; обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора. Задълженията
по договора за кредит не са неделими и за всяко от тях тече различна
погасителна давност. Възнаградителната лихва и лихвата за забава попадат в
хипотезата съответно на чл. 111, буква „в“ и „б“ и се погасяват с кратката 3
годишна погасителна давност. (В този смисъл Решение № 132/13.01.2021г. по т.д. №
2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.; Решение № 128/20.08.2018г. по гр.д. №
1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 206/30.12.2011г. по т.д. № 1055/2010г.
на ВКС, ІІ-ро Т.О.;Решение № 130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г. на ВКС,
І-во Т.О.)
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б”
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл.
237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда
на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не прекъсват погасителната давност
за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК (отм) е алтернатива на исковия
процес, с тази молба не започва принудително изпълнение, поради което и тя не
прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като
част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва
погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би
имало значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в
която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава
бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради
което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков
процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират
погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от
подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на
погасителната давност и придобивната давност, възниква правото на законните
лихви и добивите от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по
тълк.д.№ 4/2013г.).
При така възприето съдът приема, че в случая заявлението по
чл. 417 от ГПК, издаването на
изпълнителния лист на 18.04.2013г. не
са прекъснали, нито са спрели погасителната давност за вземанията.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия,
като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ.
Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен
способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на
изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до
спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от
всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на
поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС).
В
конкретния случай по издадения на 18.04.2013г. изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело през 2013г. и регулярно по него са извършвани изпълнителни
действия до 03.10.2013г. –
възбранени имоти, запорирани вземания. След този момент е имало период на
бездействие по-голям от 2 години поради което и изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на основание на чл. 488, ал.1,т. 8 от ГПК на 03.10.2015г. При така възприето съдът
приема, че погасителна давност за главницата по изпълнителния лист започнала да тече на 03.10.2013г. – от
последното изпълнително действие, като извършените след 03.10.2015г.
изъпълнителни действия по изпълнителното
дело не са довели до прекъсване на погасителната давност. Това е така, защото
те са извършени по прекратено изпълнително дело тоест те са незаконосъобразни. Във
въззивното производство не са въведени от страните оплаквания срещу изводите на СРС в тази част , при обосноваването им СРС не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което съобразно ограниченията по чл. 269 от ГПК
съдът приема тези обстоятелства за установени.
Съдът приема, че със сключеното споразумение от 12.03.2014г. преди да изтече погасителната давност за процесните
вземания, ответникът Ю.Р. е признала вземанията по заповедта за
изпълнение и с това си действие е прекъснала погасителната давност за сумите по
изпълнителния лист. С това споразумение Ю.Р. се е съгласил да заплати
задълженията по изпълнителния лист на общо 38 вноски в периода от 10.04.2014г. до 15.06.2017г., от които първите 37 вноски в размер от 180лв., а
последната вноска е изравнителна и включва:
76,72лв. за сумите по чл. 3а от споразумението, както и лихва върху главницата и таксите по
изпълнителното дело. Нова погасителна давност за задълженията по споразумението
в частта за главницата по договора за кредит е в
размер на 5 години, като за всяка вноска по споразумението тя тече от
падежа на съответната вноска. Споразумението от 12.03.2014г. при тълкуване на волята на
страните е такова за разсрочване на
плащането на задълженията по изпълнителния лист и изпълнителното дело
2799/2013г. Този извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че с това
споразумение се признава съществуване на задълженията, не се изразява воля за
погасяването им и на негово място да възникне ново различно задължение, а само
при такива изрични изявления би могло да се приеме, че е възникнало ново
задължение на мястото на старото. В подкрепа на извода на съда е изявлението по чл. 7 от споразумението изрично сочещ, че неизпълнението на това
споразумение препятства ново разсрочване на задължението и сключването на ново
споразумение за същото. С оглед гореизложеното и като съобрази че исковата
молба е подадена на 04.10.2019г. то
съдът приема, че вземанията за главница
по споразумението за вноски с падежи от
10.10.2014г. до 14.06.2017г. не са погасени по давност. Това е така,
защото към този момент не е бил изтекъл 5-годишния срок на погасителната
давност за главницата по договора за кредит. По време на съдебен исков процес
относно вземането, независимо по чия инициатива е образувано исковото съдебно производство
погасителна давност не тече съгласно чл. 115, буква „ж” от ЗЗД. При така възприето неоснователни са доводите
на ищеца че независимо, че срока от 5 години не бил изтекъл към подаването на
исковата молба, той бил изтекъл към устните състезания в производство пред СРС
и така задълженията били погасени по давност.
Същевременно погасени
по давност за вземанията за главница по вноски с падежи от 10.04.2014г до 03.10.2014г., тоест първите 6 вноски Това е така, защото към подаване на исковата
молба на 04.10.2019г. е бил изтекъл 5 години от падежа на всяка от тези вноски.
С оглед гореизложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД,
обстоятелството, че частичното плащане е със съгласието на кредитора и при
тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД, то съдът приема, че
вземанията по изпълнителния лист за главница от 1080лв. са първите 6 вноски по споразумението и тази част е
погасена по давност решението на СРС в тази част следва да бъде отменено, като иск за 1080лв. следва да се уважи. В останалата част за
горница над 1080лв. до 5610лв. по делото не е установено задължението да е
погасено по давност и решението на СРС е правилно.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в
тежест на страните съобразно уважената част от исковете . Решението на СРС
следва да бъде отменено в частта, с която в тежест на ищеца са поставени
разноски на ответника от 28,87лв. За производство пред СРС на ищеца следва да
се присъдят разноски за държавна такса от 43,20лв. и за възнаграждение за
адвокат от 125,13лв. За производство пред СГС на въззивника следва да се
присъдят разноски за държавна такса от 21,60лв. и за възнаграждение за адвокат
от 125,13лв. Други доказателства за сторени съдебни разноски по смисъла на чл.
78 от ГПК по делото не е установено да са направени от въззивника-ищец и такива
не му се следват. Възражението на ответника за прекомерност на претенцията на ищеца за разноски за адвокат е
неоснователна. Претендираното възнаграждение не надвишава минималното по Наредба № 1/2004г. до степен
която да обоснове извод, че не съответства на сложността на делото.
За
производство пред СГС въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80,75лв., определено от съда на основание на чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. с Наредба за заплащане на безплатната правна помощ при
съобразяване сложността на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 52353/26.02.2020г. по гр.д. № 56860/ по
описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 140-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените с искова молба
вх. № 2025422/04.10.2019г. на Ю.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** срещу
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** отрицателни установителни искове с
правно основание на основание на чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Ю.Б.Р., ЕГН ********** не дължи
на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ****** поради
погасяване по давност сумата от 1080лв.,
представляваща част от главница по
договор за потребителски кредит № FL614878/14.11.2011г.
сключен между Ю.Р. и „Ю.Б.“АД, придобита от Е.м.“ ЕООД с договор за цесия в
сила от 18.01.2016г. , и в частта с която
Ю.Б.Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ****** съдебни разноски от 28,87лв.
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен с
искова молба вх. № вх. №
2025422/04.10.2019г. на Ю.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** срещу
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание
на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК, че Ю.Б.Р., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ****** поради погасяване по давност сумата от 1080лв.,
представляваща част от главница по договор за потребителски
кредит № FL614878/14.11.2011г. сключен между Ю.Р.
и „Ю.Б.“АД, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
дело № 14030/2013г. на СРС, която сума от 1080лв. представлява първите 6 месечни вноски всяка от по 180лв. с падежи на
вноските от 10-то до 15-то число на всеки месец в периода от 10.04.2014г. до 15.09.2014г. по споразумение от 12.03.2014г.
сключено между Ю.Р. и „Ю.Б.“АД, вземането за окето е придобито от Е.М.“ ЕООД с
договор за цесия сключен с „Ю.Б.“АД в сила от 18.01.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52353/26.02.2020г. по гр.д. № 56860/ по
описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 140-ти състав в
останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.М.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Ю.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 315,06лв /триста и петнадесет
лева и 0,06лв/, представляващи
съдебни разноски, направени в производството пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА Ю.Б.Р., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 80,75лв.
/осемдесет лева и 0,75 лева/,
представляващи съдебни разноски, направени в производството пред СГС.
Решението може да се
обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.