№ 1540
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
45-00-330 от 09.03.2021 г., издадено от заместник министър на културата, с което на К.
Н. П. с ЕГН ********** с адрес ***** на основание чл. 221а, ал. 3 от Закона за
културното наследство (нататък ЗКН) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 9400 лева за нарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН.
В жалбата са релевирани оплаквания, че неправилно е определена санкционната
норма, неправилно е определен субекта на отговорността, че неправилно изкопните
работи са квалифицирани като строителни, аргументира се липса на мотиви за степента
на съучастие на М. Н. Р., посочва се изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липсвало
точно и ясно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, не
ставало ясно на базата на кой АУАН са извършени констатациите в НП. Прави се
възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от процесуален представител, който доразвива доводите изложени в
жалбата и прави искане за разноски.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от представител по
пълномощие, който оспорва доводите на жалбоподателя, като сочи, че собственикът е
действал чрез пълномощник, правилно е посочена нормата, изложени били мотиви за
налагане на този размер на санкцията, случаят не бил маловажен, тъй като били
намерени структури и артефакти. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар и искане за разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Жалбоподателят К. Н. П. бил съсобственик, заедно със ** - М. Н. Р. на
недвижим имот ***, с административен адрес - в ****. Имотът се намирал в територия
с културно историческо наследство със статут на ***.
Имотът се обитавал от ** на жалбоподателя – Н. Т. М., който решил да извършва
строителни дейности в имота, а именно допълнително застрояване. С пълномощно от
собствениците, същият започнал да се снабдява с документи за реализиране на
инвестиционното си намерение. Той не уведомявал собствениците на имота за
извършваните дейности. Наред с разрешението за строеж и другите документи било
издадено и становище от Министерство на културата, че следва обекта да се наблюдава
от археолог. Същото не било връчено, нито на М., нито на жалбоподателя.
При започване на строителните дейности с непосредствен възложител М.,
посредством багер, лопати и кирки била изгребана пръст започваща от около 2 метра в
дъното на имота до нивото на тротоара и малко под него, като теренът е бил с
денивелация. По време на извършването на тези дейности нямало археолог, който да ги
наблюдава. Това било установено на 08.06.2020 г. от свид. Д. Д. –служител в
Историческия музей, която не могла да установи присъстващите лица, но била силно
притеснена от факта, че се извършвали строителни дейности в тази част на гр. Пловдив
без наблюдение от археолог и това я мотивирало още същия ден да подаде сигнал в
Министерство на Културата за отношение. Същата съставила и изпратила писмо с изх.
№ 204/08.06.2020 г. до Министерството на културата, което било получено и заведено
на 10.06.2020 г. В изпълнение на компетентностите си Министерството на културата
изпратило комисия в състав свид. С.И. – председател и членове: свид. С., свид. З. К. и
свид. Д. да извършат проверка на място. При пристигането на комисията на адреса в
гр. Пловдив на 22.06.2020 г. било видно, че има строителна техника и била изгребана
земна маса и била поставена отводнителна тръба. Установили и собствениците на
имота чрез нотариален акт и удостоверение за наследници, като и разговаряли с лицето
което било на място, който предоставил изисканите документи, а именно свид. М..
За установеното бил съставен Констативен протокол от 22.06.2020 г. В него
били записани и предписанията на комисията за спиране на строителните дейности и
извършване на спасително археологическо проучване и копие от него бил връчен на
М., в качеството му на инвеститор, което било отразено в протокола. Същият спрял
строителните дейности и сключил договор за археологическо проучване което било
завършено с Протокол от 20.08.2020 г. , където било отразено, че на мястото на
строителните дейности имало артефакти – част от зид и колона, които следвало да
бъдат запазени и консервирани.
На 15.09.2020 г. бил проведен телефонен разговор с жалбоподателя, който бил
поканен на 18.09.2020 г. в Министерството на културата за съставяне на АУАН за
констатираното нарушение. За това обстоятелство бил съставен протокол от 15.09.2020
г.
Същият не се явил и на 18.09.2020 г. бил съставен АУАН № 12 от същата дата.
Актът е бил връчен редовно на жалбоподателя - при отказ от негова страна да го
получи, от служител на 06 РУ СДВР.
На база на отразеното в АУАН било съставено НП № 45-00-330/09.03.2021 г. с
което на жалбоподателя на основание чл. 221а, ал. 3 от ЗКН, била наложена санкция в
размер на 9400 лв. за неизпълнение на задължението му по чл. 161, ал. 2 от ЗКН. Друго
наказателно постановление за същото нарушение било издадено и на съсобственика на
терена, а именно сестрата на нарушителя.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С.И., С.С., Д. Д. и Н. Т. М. и от събраните писмени доказателства
АУАН, докладна записка от 06 РУП СДВР, протокол от 15.09.2020 г., констативен
2
протокол от 22.06.2020 г., писмо от Регионален археологически музей с изх. №
204/08.06.2020 г., два броя оправомощителни заповеди. Разписка за доставяне на
жалба, ведно с ежедневен опис на получени пратки от куриер, фирмено досие на ЕКСА
АД, заявление от Н. М., договор за спасителни археологически теренни проучвания от
20.07.2020 г., ведно с приложения, протокол за приключване на спасително
археологическо проучване, ведно с доклад, заповед и приложение към заповед,
становище към спасително археологическо проучване, НП 45-00-330/21.01.2021 г.,
издадено на М. Н. Р., нотариален акт № 150 том 10 дело № 3626/1978 г. ,
удостоверение за наследници, скица на поземлен имот, скица на сграда, разрешение за
строеж, специфични правила и норми към застроителен и ситуационен план на
старинна градска част, постановление №143/22.05.1956 г. , справка за длъжностите на
нарушителя, становище от Министерство на културата, пълномощно, статут на обект,
становище на Министерство на културата за статут на обект като недвижима ценност,
Протокол за обявяване на историческа зона Филипопол –Тримонциум-Пловдив за
групов архитектурно строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и
културния пейзаж, 4 бр. цветни снимки на обект на **** с означения 1, 2-05.08.2020 г.
и 1,2-08.06.2020 г., 2 бр. цветни снимки заверени с „вярно“ и др.
Съдът оцени показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели, доколкото същите не съдържат вътрешни или
противоречия помежду си. Въпреки, че свид. М. има родствена връзка с
жалбоподателя, съдът не намира основание да се съмнява в неговите показания
изложени добросъвестно и систематизирано. Съдът ги кредитира в цялост
включително и в частта им за полагането на насип около 50 г. по-рано. Същите се
подкрепят и от останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства, доколкото същите чертаят една
непротиворечива фактическа обстановка, и се допълват взаимно. Те не противоречат
на гласните доказателства и ги изясняват и подкрепят.
По отношение на веществените доказателства – снимки, които носят следи от
нарушението, а именно изображения на фактическото положение на
местоизвършването на нарушението съдът намира, че същите следва да се кредитират
доколкото и всички писмени и гласни дощазателства сочат, че именно това е
местоизвършването на нарушението и при отразената в снимките фактическа
обстановка, т.е. че отразяват точно фактите и обстоятелбствата. Те не се оспорват, а
дори свид. М. сочи, че именно това е имотът, който стопанисва и това е било
фактическото положение към отразените в снимковия материал дати.
Съдът дава вяра на установената и описана в АУАН фактическа обстановка, по
които самите страни не спорят.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установява авторството на деянието и виновното му извършване.
Съгласно трайната съдебна практика, включително и тази на Пловдивски
административен съд, субектът на нарушението по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН не е
собственика на недвижимия имот. Чл. 221а, ал. 3 ЗКН гласи следното: "Който
извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се
наказва [...]". Докато субект на състава по чл. 221а, ал. 1 ЗКН е възложителят на
строежа, горецитираният състав на чл. 221а, ал. 3 ЗКН визира друг субект - строителя.
Това е така, защото извършването на строителни дейности представлява
осъществяване на фактически действия, а последните, за разлика от правните действия,
3
е юридически невъзможно да се осъществят от чуждо име. Следователно като автор на
въпросните фактически действия не може да бъде третиран възложителят или
упълномощителят на възложителя, а само строителят. Извършването на строителни
дейности представлява осъществяване на фактическите действия по изпълнение на
строежа и попада в даденото от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ определение за "строител". В тази
връзка строителят има право да изиска от възложителя да осигури всички необходими
разрешения във връзка със строителството, включително да подсигури наблюдението
на археолог, тъй като съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, независимо дали е пряко
обвързан по силата на договора за възлагане, да се договори с археолог, именно
строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като съгласно разпоредбата на т. 1 от ал.
3 на посочената правна норма строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените
територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности. Така
Решение от 01.11.2017 г. по н. д. № 100 / 2017 г. на Административен съд – Разград,
Решение от 22.07.2016 г. по н. д. № 49 / 2016 г. на Административен съд – Силистра,
Решение от 20.01.2017 г. по н. д. № 10399 / 2016 г. на Административен съд - Велико
Търново Решение № 3275 от 15.5.2019 г. по адм.д. № 2268/2019 г. на Административен
съд – София, Решение от 05.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 622 / 2019 г. на
Административен съд – Перник, Решение № 2129 от 10.11.2016 г. по н. д. № 1827 /
2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Не се установява от материалите по преписката и от мотивите на
административнонаказателиня орган, че К.П. е извършвал фактически строителни
дейности, напротив, установява се, че същият не е дори пребивавал в имота повече от
40 години, а правните действия свързани с управление на имота извършва чрез
пълномощник. Поради това соченото за нарушител лице не е годен субект на
нарушението по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН.
За описаното в АУАН и НП нарушение съдът намира, че правилно е посочена
нарушената норма, а именно неизпълнение на задължението вменено на строителите
въведено с чл. 161, ал.2 от ЗКН, доколкото от доказателствата става ясно, че
действително са извършвани строителни дейности – изкопни работи, извършени в
изпълнение на дадено от Общинската администрация разрешение за строеж за
допълващо застрояване, без наблюдение от археолог. Правилно и взаимосвързано е
посочена и респективно санкционната норма, която също отговаря на описаните факти.
В този смисъл не се споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че неправилно била посочена санкционната норма.
За размера на наложеното наказание:
За пълнота на изложението следва да се посочи, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, тъй като съдът намира че тя по нищо не се
отличава от обичайните случаи на същите нарушения, като следва да се има предвид
че са били открити артефакти, макар и незасегнати от изкопните дейности.
Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вреден резултат. Нормата има за цел съхранението на културни и в частност
4
археологически ценности и тъй като не са налични основания за по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи то не би могъл да се приложи институтът
визиран в чл. 28 на ЗАНН.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди: № РД 09-322/11.05.2018 г. и № РД 09-
267/19.05.2017 г. на МК
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане.
Не се споделя от настоящия състав на съда, че били нарушение правата на
жалбоподателя, тъй като не му бил връчен АУАН. Същият му е бил предявен, но
самото наказано лице се е отказало от възможността да го получи като е отказало да го
подпише. Това действие е било надлежно отразено, като ЗАНН допуска именно такава
хипотеза на връчване и не разписва задължение на административнонаказателния
орган да снабди нарушителя по друг начин със съставения АУАН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и
съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като соченото за нарушител лице е
открито едва при проверката извършена на 22.06.2020 г. със снабдяването на
проверяващите с нотариалния акт за собственост на имота. При проверката извършена
от свид. Д. лицето, посочено по-късно за нарушител не е било установено, поради
което съдът намира, че е спазен тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН за издаване на
АУАН и НП, което е издадено в шестмесечен срок от издаване на АУАН.
В съдържанието на АУАН се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Посочването на грешен номер на АУАН не представлява нарушение на процесуалните
правила довело до такова накърняване на правото на защита на лицето, ца да доведе до
отмяна на атакуваното НП. При нормалното протичане на
административнонаказателния процес соченото за нарушител лице щеше да е
запознато с констатациите направени в релевантния АУАН, поради което правото му
на защита не би се явило накърнено.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за извършване на строителни дейности без
5
наблюдение на археолог.
Във връзка с неправилното определяне на субекта на
административнонаказателната отговорност и респективно неправилното й ангажиране
по отношение на жалбоподателя, то подадената жалба следва да се уважи и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административнонаказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1
от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането на
разноски, като доказва направени такива в размер на 960 лв., платени по банков път,
определени по договор за защита и съдействие от 24.03.2021 г. На основание чл. 18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение
в настоящия случай е 800 лв. По направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, протичането му в рамките на повече от две заседания, и предвид, че отлагането
на едното бе по молба на въззиваемата страна, за да се запознае с доказателствата,
както и според положените процесуални усилия, определеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно тъй като надхвърля с едва около 15% от
минимума на същото. Тъй като отговорността за разноски е обективна, а страните по
тази сделка са свободни да договарят и определят възнаграждение в рамките на
добрите търговски взаимоотношения, то съдът не намира основание да счете така
определеното адвокатско възнграждение за прекомерно, поради което същото следва
да бъде присъдено в цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-00-330 от 09.03.2021 г., издадено от
заместник министър на културата, с което на К. Н. П. с ЕГН ********** с адрес *****
на основание чл. 221а, ал. 3 от Закона за културното наследство, е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 9400 лева за нарушение на чл. 161, ал.
2 от Закона за културното наследство.
ОСЪЖДА Министерството на културата, гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, № 17 да заплати сумата от 960 лв. на К. Н. П. с ЕГН ********** с
адрес *****, представляваща направените в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6