Решение по дело №99/2019 на Окръжен съд - Перник

 

РЕШЕНИЕ
№ 260028

гр. Перник, 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ:РОМАН НИКОЛОВ

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 00099 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й, адвокат В.В.О. ***, с адрес: ***, против ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сума в размер от 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), за причинените й неимуществени вреди – претърпени от нея болки, страдания и стрес вследствие настъпило ПТП на ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.09.2017 г. до окончателното й изплащане..

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като заявява, че предявената искова претенция като подадена от надлежна страна се явява процесуално допустима, но счита, че същата с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е неоснователна. Навежда възражение за прекомерност, недопустимост и недължимост на претендираните суми. Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва размера на имуществената претенция.

Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от писмените доказателства (ДП № 11055/2017 г. по описа на сектор РТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 3400/2017 г. на РП София, констативен протокол № К-103 от 20.02.2017 г.), както и от САТЕ. На *** управляваният от Е.П.Г. л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № *** се е движил по път Е-79, в района на бензиностанция  Лукойл“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник и при навлизане в ляв завой. На около 550 след бензиностанцията, губи управление на автомобила, отклонява се в дясно по посока на движението и катастрофира в отводнителната канавка. По същото време, в същата посока в лявата пътна лента се движел автобус марка „Мерцедес“ модел „О 550Х“ с ДК № ***, собственост на фирма „Юнион Ивкони“, управляван от К.С.Т.. Излизайки от завоя, водачът на автобуса видял препречилия дясната пътна лента от платното за движение лек автомобил марка „Рено“, насъбрали се около него хора и спрели в дясната пътна лента автомобили. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, Т. не могъл да спре безопасно, предприел аварийно спиране като навил волана на автобуса на дясно към канавката. Предвид скоростта на движение и мократа и хлъзгава настилка автобусът поднесъл, напуснал платното за движение и спрял също в крайпътната канавка като автобусът се наклонил на дясно. А.Т. пътувала на последната седалка в дясната редица до прозореца и при рязкото спиране на автобуса и наклоняването му на дясно, ищцата си ударила силно главата.

 Медико-биологичният вид и характер на получените от А.Т. увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно – възстановителния период, се установява от изготвеното заключение по СМЕ. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка – причинно следствена връзка с ПТП от ***: травма на главата в дясната темпорална област, проявено като хиперестезия – болезнена чувствителност при опипване от изследователя с ръка в същата област. Предприето е по спешност болнично лечение в Неврохирургична клиника, продължен след това при домашни условия с лекарства „Парацетмол“ и „Трамалгин“. При прегледа вещото лице е установил, че продължават болките й в главата и в лявата тораколумбална област на гръбначния стълб. Според СМЕ при ПТП на *** ищцата е претърпяла травма на главата в дясна темпорална (слепоочна) област със загуба на съзнание и последваща психомоторна възбуда без огнищна неврологична симптоматика и увреждане на общото й състояние. В резултат от травмата е търпяла физически болки и страдания по време на възстановителния период. При прегледа на 14.10.2020 г. лицето се намира в добро общо здравословно състояние, като продължава да търпи поносими болки и страдания, които в течение на времето прогресивно ще намаляват. Според заключението на вещото лице не са налични невъзстановени функции като перспективата за в бъдеще е добра, при условие, че няма недиагностицирани увреждания. Последният извод е във връзка с факта, че не са извършвани изследвания на тораколумбалната област, в която А.Т. е заявила, че изпитва болки при прегледа. Вещото лице е уточнило, че причината за тези болки може да се реши с образно изследване на МРТ.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на ***, причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство К.С.Т.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания, като при самата травма пострадалата е изпитвала физически болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи Т. по време на възстановителния период, както и факта, че болките в главата й и в лявата тораколумбална област на гръбначния стълб продължават. Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищците, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Следва да се има предвид също така, че вследствие настъпилото ПТП и последвалото болнично и домашно лечение на ищцата са довели до нейното оставане без работа. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца А.Т. неимуществени вреди e 9000 лв. Тази сума ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 26000 лв., искът е неоснователен.

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Възражението за съпричиняване от ищеца е обосновано конкретно, че К.А. е пътувала в л.а. без да бъде поставена в обезопасителен колан с което е нарушила изискванията на чл. 137а от ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувала в автобуса без поставен обезопасителен колан. Вещото лице в заключението по САТЕ в отговора на 5-та задача заявява: „За да се установи какво е оборудването на конкретен автомобил, без оглед на самото МПС, е необходимо да се направи справка при официален представител на марката със съответния номер на рама. В конкретния случай, става въпрос за автобус, който е възможно да е преоборудван в процеса на експлоатацията му. Автобуси доставяни в България, като „втора употреба“ от Австрия и Германия обикновено са с монтирани колани на „приоритетни“ места - в предната част и до задната врата, а ако са внесени от Франция е много вероятно да са с монтирани колани на всички места“. В същото време вещото лице по СМЕ е дало заключение, че няма данни, пострадалата е била с предпазен колан. При тези данни по делото по несъмнен начин бе установено, че действително Т. е била без поставен предпазен колан към момента на ПТП, но защото в автобуса не е имало монтирани такива на пасажерските места.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани – с изключение на лицата, изчерпателно изброени в ал. 2, след които не попада ищцата. Автобусът, в който Т. е пътувала, е МПС от категория М3 (с повече от 8 места без това на водача, с тегло по-голямо от 5 тона), но същият нито е бил оборудван с обезопасителните колани, нито към момента на ПТП е имало нормативно задължение за оборудването му с такива. Разпоредбата на чл. 7б, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, която за пръв път въвежда горното нормативно изискване, е обнародвана в ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. или след датата на процесното ПТП – ***.

По претенцията за лихви

На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая ищците са сезирали ответника – застраховател с искане за заплащане на обезщетение на 08.06.2017 г., по която застрахователят не е платил обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от 08.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата (в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК). Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорната претенция следва да бъде уважена, считано от 09.09.2017 г., така както е поискано от ищцата.

По разноските

Ищците доказват разноски общо 410 лв. за вещи лица, които се дължат съразмерно с уважената част от иска или 143.50 лв.

При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищцата има право на възнаграждение, което съдът определя на 1572 лв. с ДДС, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. (адвокатът е регистриран по ЗДДС), което се дължи съразмерно с уважената част от иска, или 550.20 лв.

Ответникът доказва разноски общо 810 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), както и претендира ю.к. възнаграждение, което дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП е в размер на 450 лева, които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е 526.50 лв.

Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на 360 лв.

По изложените мотиви, Окръжен съд Перник

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А., да заплати на А.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 9000 лв. (девет хиляди лева) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие на ***, около 16.10 часа на път Е-79, в района на бензиностанция  Лукойл“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, причинено от К.С.Т. при управление на автобус марка „Мерцедес“ модел „О 550Х“, с ДК № ***, застрахован по риска задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 09.09.2017 г., до окончателното плащане, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 9000 лв. до претендирания размер от 26000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А., да заплати на А.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 143.50 лв. (сто четиридесет и три лева и петдесет стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А., сумата 526.50 лв. (петстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А., да заплати на адв. В.В.О. ***, сумата 550.20 лв. (петстотин и петдесет лева и двадесет стотинки) адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по производството.

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от Изпълнителните директори Р.Г.Б. и П. Р.А. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд Перник сумата 360 лв. (триста и шестдесет лева) държавна такса върху уважената част на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в 2-седмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Окръжен съд - Перник:________________