№ 170
гр. Габрово , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100424 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на ЦВ. Р. М., ЕГН **********, АН. М. АЛ., ЕГН
********** и В. М. Б., ЕГН **********, с която срещу Н. АЛ. Л., ЕГН ********** е
предявен иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор
14218.518.254, находящ се в град Габрово, ул. „***********” № 143, ведно с
построените в него сгради, подробно описани в исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответникът са
съсобственици на процесния недвижим имот придобит по наследство от общия
наследодател на страните А.М. Л., б. ж. на гр. Габрово, починал на 17.03.1986 г. като
правото на собственост върху имота се удостоверява с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I,
рег. № 3901, дело № 139/2020 г. на нотариус Н. М. с peг. № 165 на НК, с район на
действие PC-Габрово, като притежаваните от всеки от съсобствениците квоти от
правото на собственост са както следва: 1/2 идеална част за Н. АЛ. Л., 1/6 идеална част
за ЦВ. Р. М., 1/6 идеална част за АН. М. АЛ. и 1/6 идеална част за В. М. Б.. Молят да се
допусне съдебна делба на процесния имот между съделителите.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът Н. АЛ. Л. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищците не били изложили
1
обстоятелствата, на които се основа иска - как е възникнала съсобствеността във
времето и кои са придобивните й юридически факти, не били конкретизирани
родствените отношения на всеки един съделител с общия наследодател.
Възражението е неоснователно. В исковата молба са изложени фактически
твърдения относно придобивното основание, на което се твърди, че е възникнала
съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот предмет на
делбата - наследствено правоприемство и давностно владение, за което са се снабдили
с констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка.
По същество оспорва легитимиращия ефект на констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. №
3901, дело № 139/2020 г. по отношение придобито вещно право на съсобственост от 1/6
ид.ч. за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение и оспорва
удостоверителния ефект на това давностно владение спрямо ищците. В тази връзка се
позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, като считано от
04.09.2009 г. твърди, да е владял явно и непрекъснато целия имот, като е придобил и
притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А.М., починал на 02.11.2019 г. На следващо
място излага, че ищците са упражнили психическа принуда и натиск върху ответника и
неговите близки, първоначално с искане да им изплати веднага общо 20000 лв., като
след неговия отказ са го принудили съвместно да посетят нотариус и да се издаде
процесния нотариален акт, касаещ всички страни по спора. Излага, че се е съгласил да
участва противно на волята и обстоятелствата в охранителното нотариално
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и видно от молба-декларация вх. № АУ-04-02-
57/31.07.2020 г., подписана от ищците и ответника, с която са се легитимирали като
наследници на А.М. Л., б. ж. на гр. Габрово, починал на 17.03.1986 г., са инициирали
нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл. 587
ГПК по отношение процесния недвижим имот заедно с построените в него сгради.
Молителите са посочили, че са собственици на процесния имот на основание давност и
наследство и като ползватели на имота желаят да се снабдят с документ за собственост.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. № 3901, дело №
139/2020 г. на нотариус Н. М. с peг. № 165 на НК, с район на действие PC-Габрово
ищците и ответника са признати за собственици по давностно владение и наследство
на поземлен имот с идентификатор 14218.518.254 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул. "***********" № 143, с
площ от 296 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота:
Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 14218.518.254.1, със
2
застроена площ от 67 кв. м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
14218.518.254.2, със застроена площ от 14 кв. м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 14218.518.365; 14218.518.553; 14218.518.366; 14218.518.556 и
14218.518.253, като ответникът Н. АЛ. Л. е признат за собственик на ½ идеална част от
имота, а ищците на по 1/6 идеална част от имота.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 1967/18.06.2020 г., издадено от
Община Габрово, А.М. Л. е починал на 17.03.1986 г., като е оставил наследници по
закон: Б.Д.Л. – съпруга, Н. АЛ. Л. – син, М.А.М. – син. Видно от същото
удостоверение, Б.Д.Л. е починала на 04.09.2009 г., като е оставила наследници по
закон: Н. АЛ. Л. – син, М.А.М. – син. Видно от удостоверението, М.А.М. е починал на
02.11.2019 г., като е оставил наследници по закон: ЦВ. Р. М. – съпруга, АН. М. АЛ. –
дъщеря и В. М. Б. – дъщеря.
С писмо от 24.02.2021 г. ищците, чрез техния процесуален представител,
поканили ответника Н. АЛ. Л. в седемдневен срок от получаване на поканата да им
заплаща месечен наем в размер на 100 лв. като обезщетение за лишаването им от
ползването на притежаваната от ищците идеална част от недвижимия имот,
включително му предложили да прекратят съсобствеността върху имота като закупи
техния дял за сумата от 20000 лева. Видно от отбелязването поканата е връчена на
адресата на 01.03.2021 г.. В отговор на изпратената поканата ответникът е посочил, че
не съществува спор относно обстоятелството, че притежава посочената в поканата ½
идеална част от описания недвижим имот и че ползва еднолично имота, но не бил
създавал пречки на останалите собственици за ползването на вещта, съобразно квотата
им. В тази връзка заявил, че им предоставя ключове от имота с цел реализиране на
правата им. Оспорва претенциите за заплащане на сумата 100 лева месечен наем, както
и претенцията за заплащане на сумата в размер на 20000 лева, като изключително
завишени. Видно от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 22.05.2021
г. ответникът Н. АЛ. Л. е предал три броя ключове от недвижимия имот на
процесуалния представител на ищците по делото – адв. С..
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите Р.Р.Р., В.В.Л. и А.Х.Б., които съдът кредитира, като основани на
непосредствените им впечатления. Въз основа на показанията на свидетелите съдът
намира за установено, че фактическа власт върху имота първоначално е осъществявана
от наследодателя А.М. Л. и съпругата му Б.Д.Л., като заедно с тях в имота през
годините са живеели синовете им М.А.М. и ответника Н. АЛ. Л. заедно с техните
семейства. Около 1980 г. братът на ответника - М.А.М. и ищцата Ц.Р. М. напуснали
процесния имот и отишли да живеят в друго жилище. След смъртта на Б.Д.Л. в имота
продължили да живеят ответникът и неговото семейство, като Н. АЛ. Л. извършвал
ремонтни дейности в имота, в които другият наследник - М.А.М. отказвал да участва
въпреки отправените покани от брат му. От показанията на свидетелите Р. и Б. се
установява, че ответникът Н. АЛ. Л. имал дворно място село Киевци и след смъртта на
майка им предлагал да го предостави на брат си в замяна последният да се откаже от
дела си в къщата, но той не се съгласил. Св. Л.а дава показания, че около 2010 – 2011 г.
Н. АЛ. Л. взел ключа от къщата на брат си, след което сменил бравата, като
3
същевременно посочва, че всяко следващо лято ответникът продължил да извършва
ремонтни дейности в процесния имот и всеки път е питал брат си дали иска да се
включи със средства, а последният отказвал.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към
предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване.
Основателността на предявения иск за делба се обуславя от установяване на
предпоставките: съществуваща съсобственост върху вещта, предмет на делбата и
допустимост на делбата от гледна точка естеството и предназначението на
съсобстваната вещ.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК.
Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/
или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл.
587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод
относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален
акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато
бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков
път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост.
Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно
удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в
съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/,
според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно
доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния нотариален акт
означава да се обезсмисли това специално уредено производство и резултатът от него.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото
на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
4
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него
право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която
не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право.
В случая въз основа на издадения в полза на страните констативен нотариален
акт съдът е длъжен да приеме, че посочените в акта лица са съсобственици на
процесния имот. Ищците и ответника, в качеството си на наследници на наследодателя
А.М. Л. са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен
нотариален акт по чл. 587 ГПК, с което действие са се позовавали на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност. В този случай наследодателят е станал
собственик по аргумент на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на
ВКС, но на ефекта на придобивната давност се позовават неговите наследници. По
правило в този случай всички наследници трябва да фигурират в нотариалния акт,
освен ако някои от тях не са завладели идеалните части на другите и е изтекъл нов
десетгодишен срок от смъртта на наследодателя. В случая ответникът е участвал в
едностранното охранително производство, но въпреки това оспорва легитимиращия
ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобито вещно право
на съсобственост от 1/6 ид.ч. за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение.
В тази връзка се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност,
като считано от 04.09.2009 г. твърди да е владял явно и непрекъснато целия имот, като
е придобил и притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А.М., починал на 02.11.2019 г.
Възражението е неоснователно. С подписването на молба-декларация вх. № АУ-
04-02-57/31.07.2020 г., въз основа на която е било образувано производството за
снабдяване на страните с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК ответникът е
признал недвусмислено правата на останалите съсобственици, в това число че е
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
сънаследници. Ето защо съдът намира, че в случая ответникът може да се позовава
единствено на нов десетгодишен срок изтекъл след издаването процесния констативен
нотариален акт /17.09.2020 г./, но не и за предходен период какъвто е настоящия
случай. Самото участие на ответника заедно с ищците в производството по издаването
на констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК изключва възможността да е завладял
идеалните части на другите наследници в периода преди инициирането на
производство. Ето защо подобно възражение на ответника е изначално неоснователно.
Възражението, че ищците са упражнили психическа принуда и натиск върху ответника
и неговите близки, първоначално с искане да им изплати веднага общо 20000 лв., като
5
след неговия отказ са го принудили съвместно да посетят нотариус и да се издаде
процесния нотариален акт, касаещ всички страни по спора, са също неоснователни.
Във всеки един момент съсобственикът на вещта може да оправи изявление за
уреждане на отношенията с другия съсобственик включително и да иска заплащане на
припадащата му се част от неговия дял, обезщетение за ползване или извършване на
доброволна или съдебна делба. Изявлението за бъдещо упражняване на права по
законоустановения ред не е и не може да съставлява психическа принуда, поради което
подобно възражение е неоснователно. Отделно от горното покана до ответника за
заплащане на припадащия се дял на останалите съсобствениците е била отправена след
издаването на процесния констативен нотариален акт, поради което не е възможно
ответникът да е участвал в охранителното производство против на волята си. Нещо
повече – самият ответник е участвал активно в производството по издаване на
констативния нотариален акт, като е помолил св. Б. да даде показания в нотариалното
производство във връзка с извършваната от нотариуса обстоятелствена проверка. Че
волята на ответника не е била опорочена по никакъв начин следва и от извършените
впоследствие негови действия по предаване на ключовете на съсобствения имот на
ищците по делото, като в разменената кореспонденция между тях отново изрично е
признал правата им на съсобственици.
Неоснователно е и оспорването на ответника, че при разпита на тримата
свидетели пред нотариус, за което е съставен протокол от 01.09.2020 г., не са
присъствали всички молители и била нарушена разпоредбата на чл. 569, т. 3, пр. 3
ГПК. Молбата за издаване на констативен нотариален акт по чл. чл. 587 ГПК е
писмена и личното явяване на молителите не се изисква. Не се изисква лично явяване
на молителите и при разпита на тримата свидетели по реда на извършваната
обстоятелствена проверка, ето защо дали някой от молителите е присъствал или не е
ирелевантно за действителността на издадения нотариален акт. На следващо място
издаването на нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка представлява
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. То е охранително
нотариално производство и както при всички тези производства нотариусът само
съдейства на молителите да получат един желан правен резултат. Поради изложеното
постановлението, с което правото на собственост се признава, не може да се обжалва
от молителите поради липсата на правен интерес – чл. 537, ал. 1 ГПК /в този смисъл и
Тълкувателно решение № 94 от 16.XII.1987 г. по гр. д. № 71/87 г., ОСГК/. Ето защо
такова оспорване от ответника е лишено от правен интерес, тъй като същият е молител
в нотариалното производството, а не трето лице и се ползва от издадения в негова
полза констативен нотариален акт.
Дори и да се приеме, че в случая е допустимо ответникът да се позове на изтекла
в негова полза придобивна давност за периода след 04.09.2009 г. то отново по делото
не се доказа да е отблъснал владението на другия наследник за сочения период. В ТР №
1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че при наследяването
като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците
независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при
правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на
6
фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се
установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на
придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни
действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на
останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани. В същия смисъл са тълкувателните мотиви на решение № 132 от
27.05.2016 г. по гр. д. № 1121/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 74 от 24.06.2015 г. по
гр. д. № 6277/2014 г. на ВКС, I г. о., съгласно които преобръщането на държането
частите на съсобственика във владение за себе си следва да се осъществи чрез
недвусмислени действия, които са извън кръга на тези, предвидени в специалните
норми за съсобствеността (чл. 31 и чл. 32 ЗС) и те да са възприети като такива от
съсобственика (когато това е възможно, както е в случая). Тези действия следва да са
такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на
изключителен собственик. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването
на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от
владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него
владение като с права на изключителен собственик. Действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе
си, могат да бъдат различни, поради което и не съществува общ отговор, валиден за
всички случаи - какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства следва да се
установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи
преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно, а това в случая не е
налице.
В случая ответникът не е доказал след смъртта на Б.Д.Л. да е извършил каквито
и да е действия, разкриващи намерението да свои и идеалната част на брат си М.А.М..
Напротив, отказът на другия наследник да сключи договор за замяна на неговата
идеална част от процесния имота срещу дворно място на ответника в село Киевци
подкрепя извода, че ответникът, като владелец на своята идеална част и държател на
идеалната част на другия сънаследник, не е отблъснал владението на другия наследник.
Извършването на ремонтни дейности в съсобствен имот само по себе си не
демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата
им, а отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Обстоятелството
дали М.А.М. приживе се е противопоставял на обитаването на имота от ответника и
неговото семейство е ирелевантно обстоятелство и не може да обосновава извод за
наличието на явно и несъмнено владение. След като ползващия се от акта лице се
позовава на придобивна давност за разликата между действително придобитите по
наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, той следва да докаже, че е
демонстрирал на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако
завладяването не е демонстрирано владението е скрито и давностният срок не тече.
Единственото действие, което може да се счита за действие, което демонстрира на
другия съсобственик завладяване на неговата идеална част е отнемането на ключа му
от съсобствения имот и смяната на бравата, в който смисъл са показанията на св. Л.а,
но в случая същият свидетел сочи, че съпругът й след този момент е продължил да
кани брат си да участва с парични средства в извършваните от него ремонти, което
7
означава, че е действал и от името на другия наследник, съответно липсва основание да
се приеме, че ответникът е завладял наследствения дял на брат си. Ето защо
доказателства за това, че ответникът е престанал да държи чуждата идеална част за брат
си и е започнал да я държи за себе си с намерението да я свои, като е довел тези си
действия до знанието на брат си, не се извлича от показанията на разпитаните по
делото свидетели, от което следва, че ответникът не е оборил съществуването на
признатото на ищците с констативния нотариален акт право на собственост върху
процесния имот.
С настъпване на смъртта на А.М. Л. притежаваното от него право на собственост
е преминало към неговите наследници по закон - Б.Д.Л. – съпруга, Н. АЛ. Л. – син,
М.А.М. – син. След смъртта на Б.Д.Л. в резултат на настъпилото наследствено
правоприемство всяко от двете деца – Н. АЛ. Л. и М.А.М. е получил 1/2 идеална част
от правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на М.А.М.
притежаваната от него 1/2 идеална част от право на собственост е преминала към
неговите наследници по закон, като съобразно разпоредбите на чл. 5, ал.1 ЗН - децата
на починалия наследяват по равни части и чл. 9, ал.1 ЗН - съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете, т. е. всеки от ищците е получил 1/6 идеална част от
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Така квотите на
съделителите по отношение на процесния имот, са както следва: ЦВ. Р. М. - 1/6
идеална част, АН. М. АЛ. – 1/6 идеална част и В. М. Б. – 1/6 иделана част и Н. АЛ. Л. –
1/2 идеална част. До същия извод по отношение на притежаваните права от процесния
имот от всеки от съсобствениците е достигнал и нотариуса в издадения констативен
нотариален акт.
Налице е и втората предпоставка за допускане на делбата, а именно
съсобстваната вещ – поземлен имот заедно с построените в него сгради, представлява
годна по естеството и предназначението си вещ за извършване на делба.
По направените в производството разноски от страните, включително и
дължимата държавна такса съдът следва да се произнесе с решението по извършване
на делбата, съгласно чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Габровският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между ЦВ. Р. М., ЕГН
**********, А.М. А.-А., ЕГН **********, В. М. Б., ЕГН ********** и Н. АЛ. Л., ЕГН
********** на недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, както следва: поземлен имот
с идентификатор 14218.518.254 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Габрово, ул. "***********" № 143, с площ от 296 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна
8
жилищна сграда с идентификатор 14218.518.254.1, със застроена площ от 67 кв. м. и
Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 14218.518.254.2, със застроена
площ от 14 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 14218.518.365;
14218.518.553; 14218.518.366; 14218.518.556 и 14218.518.253, съгласно скица на
поземлен имот № 15-505452-15.06.2020 г. на СГКК - Габрово, при квоти както следва:
1. ЦВ. Р. М., ЕГН ********** - 1/6 идеална част;
2. А.М. А.-А., ЕГН ********** - 1/6 идеална част;
3. В. М. Б., ЕГН ********** - 1/6 идеална част;
4. Н. АЛ. Л., ЕГН ********** - 1/2 идеална част;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9