РЕШЕНИЕ
№ 1323
Враца, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ административно дело № 20247080700125 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.54, ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на З.И.М. *** против Изричен отказ за одобряване на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, обективиран в Удостоверение № 25-20095/25.01.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр.Враца за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за промяна на границите на поземлен имот с идентификатор 69050.501.117 в землището на ***, общ. ***. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъобразяване с изискванията на материалния закон. Излагат се доводи за липсата на мотиви за постановения отказ, както и посочването на бланкетни твърдения относно несъответствието на представените документи с изискванията на чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. Твърди се, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до липсата на фактически и правни основания за издаване на акта по арг. от чл. 59, ал, 2, т. 4 от АПК. Отправя се искане за отмяна на акта като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган за приемане на представения проект и издаване на съответното удостоверение. Претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от * Д. и * П., които поддържат жалбата и изложените в нея доводи. В представени писмени бележки молят за уважаването й, като развиват допълнителни аргументи в подкрепа на тезата си и срещу поддържаните от другите, участващи в производството страни, доводи
Ответникът – Началник Служба ГКК – гр. Враца, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Чрез представляващия го в с.з. * Т. поддържа твърдение, че оспореното удостоверение не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на пряк съдебен контрол, а по същество на спора, счита че издадения отказ е мотивиран и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон. Претендира разноски при благоприятен изход на спора.
Заинтересованата страна – Д.Ц.В., чрез *.А.В. ***, в писмен отговор и в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на издадения отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за промяна на границите на процесния поземлен имот.
Административен съд – Враца в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от страна с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок, срещу административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол по този ред.
Оспореното удостоверение представлява административен акт по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като съдържа волеизявление на административен орган, в кръга на неговите задължения, с което волеизявление е обективиран отказ да приеме проекта за изменение в КККР. В чл.56, ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. е посочено, че СГКК издава отказ за извършване на изменението в случаите, в които след извършен контрол по реда на наредбата по чл.50 от ЗКИР се установи, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на тази наредба. Макар да е посочено, че актът е удостоверение за неприемане на проекта за изменение на КККР, то по съществото си представлява отказ да се извърши изменението. Без значение как е именован акта, от съдържанието му се установява, че причината да бъде издаден е, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на тази наредба.
С оглед тези съображения, съдът приема, че оспорения отказ подлежи на съдебен контрол. В подкрепа на горното е и Определение №8507/04.10.2022г. по адм. д. №7985/2022г. на ВАС, според което компетентния съд следва да разгледа изричен отказ за одобряване на проект за изменение на КККР, инкорпориран в удостоверение, издадено от съответна СГКК.
Оспорването е направено от надлежна страна, чиито права и законни интереси се засягат от акта. Депозирано е в срок, предвид датата на издаването му - 25.01.2024г. и датата на входиране на жалбата при административния орган - 06.02.2024г., поради което съдът намира, че е спазен предвиденият в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за подаването й.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство пред ответника е започнало по заявление вх.№01-688161 от 08.12.2023 год. на жалбоподателя, с което е внесъл в СГКК Враца проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри, изготвен от правоспособно лице, вписано в регистъра на Агенцията по кадастъра на лицата правоспособни да извършват дейности по кадастъра. Исканото изменение е с предмет отстраняване на грешка в кадастралната карта, състояща се в отразяване на границата на негов собствен имот №69050.501.117 и сградата с идентификатор №69050.501.116.7, в съответствие с правото му на собственост и приложена регулация.
Представена е Заповед №122/12.12.1983 год. на ОНС Враца и Скица №30/30.09.1983г. /л.27 и 28 от делото/ за разделяне на УПИ I-271 в кв.51 на УПИ I, пл.271, кв.51 и УПИ VII, пл.271, кв.51, установяваща приложена регулационна граница между двата урегулирани поземлени имоти. Тези имоти са били предмет на съдебна делба, видно от Протокол за съдебна делба от 30.01.1984 год. по гр.дело № 66/1984г. на РС Мездра, съгласно който Ц.М.Й. получава в дял УПИ VII, пл.271, кв.51 с площ от 900 кв.м., заедно в намиращите се в него паянтова жилищна сграда, стопанска постройка, гараж и половин идеална част от хамбар, а И.М.Й. получава в дял УПИ I, пл.271, кв.51 с площ от 730 кв.м., заедно с намиращите се в него полумасивна жилищна сграда, гараж и половин идеална част от хамбара. Жалбоподателят твърди, че на общата регулационна граница, той и съседа му Ц. Й. са построили 2 бр. гаражи, като този на жалбоподателя е долепен до гаража в УПИ VII-271 в кв.51 по плана от 1926 год.
Представена е скица № 222/22.04.2009г., издадена от Община Мездра на УПИ V-116, по плана за регулация на ***, одобрен със заповед № 579/20.09.1991г., с посочена площ 970 кв.м. и отразена забележка, според която Община Мездра не разполага с данни за уредени сметки по регулация, съгласно плана на ***, одобрен със заповед № 1804/25.06.1921г.
Жалбоподателят твърди, че с новия регулационен план на *** от 1991 год. регулационната границата между двата имота е неправилно отразена, като неговия гараж е включен в границите на УПИ V-116 в кв.28 на Ц.М.Й.. По новия план се сменят номерацията на кварталите и имотите, като УПИ I, пл.271, кв.51 по стария план от 1926 година, става УПИ VI - 117 в кв.28, но поради грешното отразяване на приложената регулация, вече е с площ от 690 кв.м., а УПИ VII, пл.271, кв.51, става УПИ V-116 в кв.28 и вече е с площ от 970 кв.м.
Аргумент за неправилно отразена регулационна граница между УПИ VI -117 в кв.28 и УПИ V-116 в кв.28 жалбоподателят черпи от Удостоверение №785/13.10.2023 год. за история на имота, издадено от Община Мездра, така и от изследването на правоспособното лице, изготвило проекта за изменение на КК, обективирано в обяснителната записка към проекта.
При изработването на кадастралната карта, имотът с идентификатор № 69050.501.117 е отразен според жалбоподателя по неправилно отразената и неприложена северна регулационна граница на УПИ VI-117 в кв.28 по плана от 1991 год. с площ от 677 кв.м., като сградата с идентификатор №69050.501.116.7, чиято собственост същия претендира е заснета в имота на заинтер. страна Д.Ц.В., наследник на Ц.М.Й.. Последната се легитимира за собственик с констативен нотариален акт №150/14.05.2009 год., т.1, рег.№ 1390, нот.дело № 137, изготвен на основание Протокола за съдебна делба от 30.01.1984г. и нот.акт №103/2009г за покупко-продажба на останалата съсобствена част от наследствения й имот/л.36/. Нот.акт №150/14.05.2009 год., т.1, рег.№ 1390, нот.дело № 137 е съставен за УПИ V-116 в кв.28 по плана от 1991 год., който е с площ от 970 кв.м, като сградите описани в него са жилищна сграда от 50 кв.м., второстепенна сграда /стопанска постройка/ с площ от 40 кв.м., гараж с площ от 17 кв.м. Включена в притежаваната собственост е и една втора идеална част от хамбар, който е посочен в Ръчна скица и Проект за изменение на КК с идентификатори 69050.501.116.4 и 69050.501.117.5, а всъщност визуално изглежда една сграда. От това разположение на сградите в имотите и имотните граници оспорващият прави извод, че сградата с идентификатор 69050.501.116.7, включително земята върху която е построена, не е в обема на собственост на Д.В..
С оспореното Удостоверение № 25-20095/25.01.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр.Враца е обективиран отказ за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за промяна на границите на поземлен имот с идентификатор 69050.501.117 в землището на ***, общ. ***. За да достигне до този извод административният орган е приел, че Проектът не отговаря на изискванията на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Посочил е, че границата между имот с идентификатор 69050.501.116 и 69050.501.117 е нанесена спрямо действащия регулационен план, съгласно НА №3/14.05.2009г. и приложена скица № 222/22.04.2003г., издадена от Община Мездра. Изложил е, че промяна на границите между поземлените имоти може да се извърши по чл.52, ал.3 ЗКИР или по чл.53а, т.1 във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР. Извел е извод, че представените документи не отговарят на изискванията на чл.23, ал.3 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР и за извършване на заявената услуга, поради което проекта не се приема.
За установяване релевантни за спора факти е назначена по делото и изслушана СТЕ, приета от съда като обективна и компетентна, от заключението на която се установява, че Проектът за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по смисъла на чл.16 от ЗКИР, представен в административната процедура пред СГКК-Враца, не отговаря на изискванията на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за създаването и поддържането на КККР, тъй като промени в кадастралната карта на населени места между съседни имотни граници се осъществява първо с нотариално заверен протоктол за съгласие между дамата съседи, второ промени в границите на имотите може да стане само с по регулационни граници на действащ регулацианен план, трето основание за промяната на КККР е чл.52 т.3 или чл.53а, ал.1 във връзка с чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Проследявайки регулационния статут на имоти с идентификатори 69050.501.116 и 69050.501.117, вещото лице посочва, че за *** има одобрен регулационен план със Заповед №579/20.09.1991 г. и по него за п.и. №69050.501.116 е отредено УПИ V- 116, а за п.и. 69050.501.117 е отредено УПИ VI -117 в кв.28. По недействащ регулационен план от 1921 г. и частично изменен със Заповед № 122/12.12.1983 г. имотните граници не съвпадат с регулационни граници. По действащ регулационен план и кадастрален план, одобрен със Заповед № 579/20.09.1991 г. имотните граници съвпадат с регулационните граници. В община Мездра няма данни за уредени сметки по регулация по недействащия план от 1921 г. В отговор на въпроса приложена ли е регулацията между УПИ VI -117 в кв.28 и УПИ V -116 в кв.28 по плана на ***, експертът посочва, че в кадастралната карта регулационната граница между УПИ VI-117в кв.28 и УПИ V-116 в кв.28 по действащия регулационен план на с. Старо село съвпада с имотната граница по КККР между п.и. с идентификатори 69050.501.116 и 69050.501.117. Даден е отговор и за съответствието между обема на собственост и отразената в регулационния план от 1991 г. граница между УПИ VI -117в кв.28 и УПИ V-116 в кв.28 по плана на ***, според който по данни от предходен и отменен регулационен план от 1921 г. общото УПИ I -271 кв.51 е с площ 1630 кв.м. Със Заповед №122 от 1983 г. се разделя УПИ I - 271 кв.51 на две нови УПИ I и УПИ VII с обща площ 1630 кв.м. По действащата регулация от 1991 г. двете УПИ VI -117 в кв.28 и УПИ V-116 в кв.28 са идентични с п.и. с идентификатори 69050.501.117 и 69050.501.116 с обща площ 1674 м2. Разликата в площта по предишния регулационен план и сега действащият регулационен план е 44 кв.м. общо за двата поземлени имота, която според поясненията на вещото лице в с.з. се придава към имотите, а не се отнема. Според него тази разлика е в рамките на допустимата грешка и е в полза на собствениците на двата урегулирани поземлени имоти, тъй като увеличава площта им.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т.е. на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане.
Относно съответствието на заповедта с процесуалните разпоредби, съдът приема следното:
Процесното удостоверение е издадено на основание чл. 55, ал. 3 от ЗКИР след извършена проверка по проект за изменение на КККР на ***, общ.***, обл.***. Следователно в това производство съдът дължи проверка за наличие на законовите предпоставки за извършване на услугата по чл. 55, ал. 1 и сл. от ЗКИР и по Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. АГКК извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид. По смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗКИР официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали. Официалните документи по ал. 2 от ЗКИР се издават от началника на службата по геодезия, картография и кадастър и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за територията на цялата страна по арг. от чл. 55, ал. 3 от ЗКИР.
В случая е постановен отказ да се допусне извършването на процедура за изменение на действащата кадастрална карта и кадастрален регистър за посочените имоти. Компетентният за това орган, съгласно чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 3 от ЗКИР е именно началникът на СГКК по местонахождение на имота.
Удостоверенията по реда на чл.55, ал.3 от ЗКИР освен че са официални документи, издаването им е административно действие, представляващо административна услуга по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. При обжалването им, включително на отказите за издаването им, е приложим редът за индивидуалните административни актове, съгласно § 8 от ПЗР на АПК и е налице подлежащ на обжалване административен акт. В този смисъл е Определение № 8246 от 03.06.2019г. по адм. д. № 5547/2019 г., ВАС.
В случая оспореното удостоверение № 25-20095/25.01.2024г., е издадено и подписано с електронен подпис от Ю.Й., **, която съдът намира за некомпетентен да го издаде орган. Служебно известно е на съда, а това се установява и от сайта на СГКК-Враца, че ** е Д. Н., като по делото няма данни да е оправомощавала служители, в частност Ю.Й., да издава удостоверения и други официални документи по чл. 55, ал. 2 от ЗКИР, в т.ч. да издава индивидуални административни актове, респ. изрични актове за отказ за изменение на кадастралната карта, каквото по същността си е процесното удостоверение за неприет проект. В подкрепа на това е и обстоятелството, че всички изходящи от СГКК - гр. Враца писма по същата преписка са подписани от ** гр. Враца * Д.Н..
При този анализ на фактите по делото и приложимия закон, съдът намира, че компетентен да одобрява изменение на КККР, респективно да отказва такова, е Началникът на СГКК, какъвто в случая служителя Ю. Й. не е и съответно не разполага с компетентност да постановява откази за изменение на КККР.
Предвид изложеното, съдът приема, че Удостоверение № 25-20095/25.01.2024г., като издадено от некомпетентен орган, представлява нищожен административен акт.
На следващо място, съдът намира постановения отказ за немотивиран. В удостоверението е посочено, че подаденото заявление не отговаря на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Цитираната разпоредба обаче съдържа общо 11 алинеи, някои от тях с множество точки и препращащи норми, поставящи конкретни изисквания към проекта за изменение на КК. В удостоверението не се сочи на кое или кои конкретно от множеството изисквания не отговаря заявлението, което препятства възможността да се извърши преценка за правилността на тази констатация. На следващо място административния орган сочи чл.52, ал.3 ЗКИР, като възможна хипотеза за промяна на границите между поземлените имоти, но такава норма в закона не съществува, тъй като разпоредбите на чл.52 са структурирани само в две алинеи.
Предвид изложеното съдът приема, че оспореното удостоверение е издадено от лице, нямащо законова компетентност, което влече като последица нищожност на оспорения акт. Налице е най-тежкият порок по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност за издаване на удостоверението. Освен това се констатира немотивираност на акта, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо следва да се прогласи нищожността на оспорения акт и се върне преписката на Служба по геодезия, картография и кадастър– гр. Враца за произнасяне по искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за приемане/отказ на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирано в заявление вх.№01-688161 от 08.12.2023 год. от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗКИР и в случай, че бъде постановен нов отказ, то същия да бъде мотивиран по съответния ред.
По отношение съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като законодателят е предвидил възможност те да бъдат изменени при установяване на непълноти или грешки по арг. от чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Легалната дефиниция на „непълноти и грешки“ се съдържа в § 1, т. 16 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който текст това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. - чл. 54, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗКИР.
Представеният проект за изменение на КККР, по който се е произнесъл административният орган, предвижда отстраняване на грешка в кадастралната карта, състояща се в отразяване на границата на имот №69050.501.117 и сградата с идентификатор №69050.501.116.7, в съответствие с правото на собственост на жалбоподателя и приложената регулация.
Безспорно в случая, с процесния проект за изменение на КККР на с.Старо село се засягат имуществените права на жалбоподателя и на заинтересованата страна Д.В., тъй като касае границата между двата имота.
Съгласно тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие.
Дори и да се приеме, че е налице непълнота или грешка, т. е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019 г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/.
Ако в действителност е налице несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези, съобразно писмения документ за собственост, това несъответствие следва да бъде отстранено след решаване на спора за собственост върху частта от имота, заключена между съществуващата на място ограда и границата по действащия кадастрален и регулационен план /Решение № 3904 от 05.04.2016 г. по адм. дело № 7426/2015 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/.
С Решение № 7965 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 13934/2018 г., ІІ-ро отд. ВАС се приема, че промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. За да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Предвид представените доказателства и противоречието в твърденията на страните, съдът намира, че в случая е налице спор за материално право, който следва да се разреши по гражданскоправен ред.
Въз основа на така изложените съображения, настоящият съдебен състав обосновава като основен и водещ извода за нищожност на оспорения административен акт на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради което същия следва да бъде обявен за такъв. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение - произнасянето да бъде осъществено от компетентен, съгласно чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 3 от ЗКИР орган и с излагане на конкретни мотиви, от които да се установи решаващата му воля.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се уважи своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за сумата от 10 лв. внесена държавна такса, 1250 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за СТЕ или общо разноски в размер на 1660 лева. На заинтересованата страна, с оглед постановения резултат не се дължат разноски по арг. от чл.143 ал.4 АПК, а няма и искане за присъждането им.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. І-во от АПК, Административен съд Враца
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ за одобряване на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, обективиран в Удостоверение № 25-20095/25.01.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр.Враца за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за промяна на границите на поземлен имот с идентификатор 69050.501.117 в землището на ***, общ.*** .
ВРЪЩА преписката по заявление вх.№01-688161 от 08.12.2023 год., подадено от З.И.М.,*** за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Враца да заплати на З.И.М. *** сумата 1660.00 лева, направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |