Р Е
Ш Е Н
И Е № 138
гр.Кюстендил,
24.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№190/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
М.Г.Д., ЕГН ********** *** оспорва
РА №Р-22001017008743-091-001/20.11.2018г., потвърден с решение №240/11.02.2019г.
на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения
за лицето на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за корпоративен данък за данъчни
периоди 2014г. в размер на 35 210.86 лв. главница и 13 015.62 лв.
лихви и за 2015г. в размер на 2 767.77 лв. главница и 741.28 лв. лихви. Изложени са съображения за незаконосъобразност
на акта, като несъобразен с материалноправните разпоредби и процесуалните
правила. Претендират се разноски.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001017008743-020-001/12.12.2017г.
/връчена на лицето на 19.02.2018г./ и изменена със заповеди
№Р-22001017008743-020-002/18.05.2018г. и №Р-22001017008743-020-003/15.06.2018г. всички на началник сектор „Ревизии“ в отдел
„Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП М. Й. С., упълномощен съгласно
заповед №РД-01-803/07.06.2017г. на
директора на ТД на НАП. Определен е обхватът на ревизията – установяване отговорността
на М.Г.Д. за задължения за корпоративен данък на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г.
Изготвен е РД №Р-22001017008743-092-001/11.10.2018г.,
с който е прието следното: М.Г.Д. има качеството управител, представляващ и
едноличен собственик на капитала на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил, ЕИК *********.
На
06.03.2014г. по банковата сметка на дружеството е получен превод на сумата от
350 125,15 лв., нареден от ЧСИ С. Я., а на 30.07.2014г. – на сума в размер
на 2 638.43 лв., нареден от ЗК „Олимпик“ на основание щета по гражданска
отговорност. Постъпилите парични средства са изтеглени от М.Д. в периода
06.03.2014г. – 12.06.2014г. в общ размер
на 348 650 лв. Сумите не са осчетоводени и не са включени в счетоводните
регистри на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил. Жалбоподателят не е представил писмени
обяснения и доказателства за какво е използвал сумите, нито доказателства за
последващо разпореждане с тях в своя полза, в полза на дружеството или в полза
на трето лице.
На
дружеството е извършена ревизия за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г., завършила с издаването на РА
№Р-22001015006708-091-001/15.04.2016г., с който е увеличен финансовия резултат
на дружеството със сумата 352 763.58 лв. /представляваща сбор от
посочените по-горе две суми/ и съответно начислен корпоративен данък за 2014г.
в размер на 35 254.36 лв. и лихви за просрочие. Проведено е
административно и съдебно оспорване на същия – РА е потвърден с решение
№1659/26.09.2016г. на директора на Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, а последното
е потвърдено с решение №342/16.01.2017г. на АССГ по адм.д.№11026/2016г.
М.Д. подава ГДД по чл.92 от ЗКПО с
вх.№1000И0025134/31.03.2016г., с която декларира задължения в общ размер на 51 735.53 лв. за 2014г.
и 2015г.
С решение
№53/30.08.2017г. по описа на КОС е обявена неплатежоспособността на „Г. С.“
ЕООД гр.Кюстендил, открито е производство по несъстоятелност по молба на М.Д.
от 05.07.2017г., постановена е обща възбрана и е спряно производството.
Дружеството е заличено от ТР по силата на решение №64/03.10.2018г., с което на
основание чл.632, ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност,
постановено е заличаване от ТР на ЮЛ и е
прекратено действието на общата възбрана.
От
извършените справки за имущественото състояние на дружеството органите по
приходите са установили, че ЮЛ не притежава недвижими имоти, банковите сметки
са без авоар, има 1 бр. МПС, което е запорирано, няма вземания от трети лица.
ТД на НАП София е обявила непогасените задължения като „трудно събираеми“.
Въз основа
на така установеното е прието, че е осъществен фактическия състав на чл.19,
ал.1 от ДОПК – управителят на дружеството умишлено е предприел действия за
прикриване и деклариране на факти и обстоятелства пред данъчната администрация,
с които е целял избягване на данъчно облагане, както и че е осъществен
фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК – управителят на дружеството, което е
задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, е извършил плащания с пари от
имуществото на задълженото лице, в следствие на което имуществото му е намаляло
и по тази причина не са изплатени дължими данъци. Последното се установява от
предприети действия от дирекция „Събиране“, които са категоризирали
задължението на „трудно събираемо“.
Ревизията завършва с издаване
на оспорения РА. С него е вменена отговорност на М.Д. на основание чл.19, ал.2,
т.1 от ДОПК за задължения на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил за корпоративен данък за
2014г. и 2015г., установени с РА №Р-22001015006708-091-001/15.04.2016г. и ГДД
по чл.92 от ЗКПО с вх.№1000И0025134/31.03.2016г., както следва: за
данъчен период 2014г. в размер на 35 210.86 лв. главница и 13 015.62
лв. лихви и за 2015г. - в размер на 2 767.77 лв. главница и 741.28 лв. лихви.
РА е обжалван по административен
ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП -
София се е произнесъл с решение №240/11.02.2019г., с което е потвърдил акта изцяло.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по
чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е потвърден, са издадени от
компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване
чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени
при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК.
Съдът счита, че акта е съответен и на материалния
закон. Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член
на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 недобросъвестно
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по
тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото. Следователно, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на
жалбоподателя при условията на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е необходимо да са
доказани от органа по приходите елементите от фактическият състав на нормата, а
именно: М.Д. да има качеството управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител или пълномощник на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил,
за да бъде субект на отговорността; дружеството да е задължено лице по чл.14,
т.1 или т.2 от ДОПК; от субекта на отговорността да е извършено недобросъвестно
действие – плащане в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, водещо до намаляване
имуществото на задълженото лице; причинно следствена връзка или т.н. „уникалност“
на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани
задълженията. Отговорността
за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото.
Анализът на събрания доказателствен материал обуславя
извод за доказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на М.Д. на
основание чл.19, ал.2 от ДОПК. Лицето има качеството управител, представляващ и
едноличен собственик на капитала на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил, както за
ревизирания период 01.01.2014г. –
31.12.2015г., така и до 03.10.2018г. – заличаването на дружеството от ТР в
резултат на проведено производство по несъстоятелност. Т.е. доказано е
особеното качество на субекта на отговорността. Представеното от лицето
пълномощно в резивизионното производство не установява различно обстоятелство,
доколкото обема на представителната власт включва само и единствено действия
във връзка с притежавани от упълномощителя – физическо лице МПС-та.
Не се спори,
че „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил е задължено лице по чл.14 от ДОПК, доколкото е
носител на задължение за данъци или
задължителни осигурителни вноски. С влязъл в сила РА
№Р-22001015006708-091-001/15.04.2016г. е увеличен финансовия резултат на
дружеството със сумата 352 763.58 лв. /представляваща сбор от две суми,
постъпили по банкова сметка ***. - 350 125.15 лв., преведена от ЧСИ С. Я.
и 2 638.43 лв., преведена от ЗК „Олимпик“ на основание щета по гражданска
отговорност/ и съответно начислен корпоративен данък за 2014г. в размер на
35 254.36 лв. и лихви за просрочие. С ГДД по чл.92 от ЗКПО с
вх.№1000И0025134/31.03.2016г. управителят е декларирал задължения за
корпоративен данък освен за 2014г. в горепосочения размер, така и за 2015г.
Безспорно е доказано /срав. представени от банковите
институции документи за разкрити сметки и движения по тях/, че в периода
06.03.2014г. – 12.06.2014г. управителят е изтеглил суми от банковата сметка на
дружеството в общ размер на 348 650 лв. /за които е признато с влязъл в
сила РА, че увеличават финансовия му резултат/, които не са осчетоводени и не
са включени в счетоводните регистри на дружеството през 2014г. и за които в
хода на ревизионното производство не е представил доказателства за последващо разпореждане с тях в
полза на дружеството или в полза на трето лице. Същевременно е видно от
доказателствата /информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София за липса
на притежавани недвижими имоти, банкови сметки са без авоар, 1 бр. МПС -
запорирано, липса на вземания от трети лица/, че задълженото лице няма
имущество, което да е достатъчно да покрие задълженията за корпоративен данък
за 2014г. – 2015г., поради което дългът му е обявен за трудно събираем, т.е.
налице е невъзможност за събиране на изискуеми задължения и е отрито
производство за обявяване в несъстоятелност. Следователно е доказано и
извършено от субекта на отговорността действие, което е довело до намаляване
имуществото на задълженото лице. Съдът счита същото за недобросъвестно, тъй
като сумата от 352 763.58 лв., постъпила по банкова сметка ***.14 от ДОПК,
която по счетоводни данни би следвало да е налична в касата на дружеството, не
е налична. Тя е изтеглена от М.Д., без от лицето да са представени
доказателства за последващо разпореждане в нечия полза. Т.е. съдът приема, че е
налице „скрито разпределение на печалба“ по см. на §1, т.5 ДР ЗКПО. Не се
възприема за основателно възражението за незнание за възникнало задължение за
корпоративен данък. С постъпването на суми по банковата сметка на дружеството
несъмнено се увеличава имуществото му, а това води до възникване на задължение
за данъчно облагане. И след като в задължение на управителя на ЮЛ е правилното
определяне и начисляване на данъчните задължения, то съзнателните му действия
по неосчетоводяване на паричните постъпления и теглене на пари от имуществото
на задълженото лице, представляват недобросъвестни такива, целящи избягване на
заплащане на данъчни задължения.
Съдът намира
за установена и причинно следствената връзка или т.н. „уникалност“ на връзката
между поведението на жалбоподателя и невъзможността да бъдат събрани
задълженията на дружеството. При съпоставка на доказателствата за имущественото
състояние на „Г. С.“ ЕООД гр.Кюстендил преди 2014г., размера на имуществото
през 2014г. /в резултат на постъпленията по банковата сметка/ и след този
период, както и с оглед категоризиране на непогасените задължения на
дружеството като „трудно събираем дълг“ от ТД на НАП София, е безспорно че
именно в следствие действията на управителя – плащане в пари при условията на
скрито разпределение на печалбата, е станало невъзможно да бъдат погасени
задължения за данъци на ЮЛ.
Отговорността е определена при съблюдаване на нормата
на чл.19, ал.4 от ДОПК. Отговорността на жалбоподателят е ангажирана законосъобразно,
въпреки проведеното производство по обявяване неплатежоспособността на
дружеството и последвалото заличаване в ТР, тъй като нормата на чл.21, ал.2 от ДОПК предвижда, че и в случаите, когато
по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл.168, т.5, 6 и 7 от ДОПК, отговорността на третото лице се реализира.
В съответствие с приетото от органа по приходите и
противно на релевираното оплакване в жалбата, съдът счита, че задължението за
лихви е в обхвата на отговорността по чл.19 от ДОПК. Според чл.16, ал.3 от ДОПК
отговорността на задълженото лице по чл.14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и
задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Анализът
на правната регламентация в сочените норми определя разпоредбата на чл.16 от ДОПК като обща спрямо конкретните хипотези на чл.18 и чл.19 от ДОПК за
отговорност на третите лица по чл.14, т.3 от ДОПК. И след като отговорността по
чл.19, ал.2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице за нея е
приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 – 3 от ДОПК.
С оглед изложените мотиви съдът намира оспорения РА за
законосъобразен, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на М.Г.Д., ЕГН ********** *** срещу РА
№Р-22001017008743-091-001/20.11.2018г., потвърден с решение №240/11.02.2019г.
на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения
за лицето на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за корпоративен данък за данъчни
периоди 2014г. в размер на 35 210.86 лв. главница и 13 015.62 лв.
лихви и за 2015г. в размер на 2 767.77 лв. главница и 741.28 лв. лихви.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: