О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1208
гр.Пловдив, 01.06.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 611/2016г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба от К.С.Г. и Я.В.Г., в качеството
им на трети лица, чрез адв. В.Г., против изпълнителни действия по изп. дело №
20158240400854, на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, изразяващи се в изпращане
на съобщение за насрочен опис на недвижим имот, представляващ ателие № 9, находящ
се на административен адрес- гр.Пловдив, ул.”****, с ИД 56784.520.1582.1.9.
Молят да бъдат отменени изцяло като незаконосъобразни, като излагат подробни
съображения.
Въззиваемите страни
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД, в качеството му на първоначален взискател
„Зидарит” ООД, в качеството му на длъжник, М.М.Ц. и М.М.Ц., като физическа
лица, в качеството на длъжници, и ТД на
НАП –Пловдив, не взимат становище по жалбата.
Въззиваемата страна
„Инвестстрой” ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на присъеднинен взискател,
чрез адв. Н.Т., депозира писмен отговор, че жалбата е недопустима, а при
условията на евентуалност, поддържа, че жалбата е неоснователна.
Въззиваемата страна
„Матиас Бауър ГМБХ”, в качеството на взискател, чрез пълномощник чуждестранен
адв. П.Д., депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна.
ЧСИ К. Павлов, рег. №
824, депозира писмени мотиви по чл.436
ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност, счита,
че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
Няма спор по делото между страните, а и това се
установява и от приложените от жалбоподателите документи, че на 19.01.2015г. „Зидарит” ООД, в
качеството му на продавач, и К.С.Г., в качеството му на купувач, са сключили Предварителен договор /на л.13/, с който са се задължили да
сключат окончателен договор за покупко- продажба по отношение на процесния
имот. С Приемо- предавателен протокол от 05.02.2015г.
на осн. чл.19 от ЗЗД „Зидарит” ООД,
в качеството му на продавач по предварителен договор от 19.01.2015г. и К.С.Г.,
в качеството му на купувач по предварителен договор от 19.01.2015г., е
извършен оглед на място на същия недвижим имот. С нотариален акт № 72/08.04.2015г. , том І, нот. д.№
72/2015г. по описа на Нотариус Катерина Антонова, рег.№ 472, „Зидарит” ООД,
продава на К.С.Г. този процесен имот.
На 12.02.2016г.
К.С.Г. и Я.В.Г. получават съобщение за насрочен опис за 29.03.2016г. за същия
гореописан недвижим имот, който са закупили.
Съдът констатира
от преписката по изп. дело, че същото е образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, като
първоначален взискател против „Зидарит” ООД, в качеството му на длъжник, М.М.Ц.
и М.М.Ц., последните като физически лица. На 24.03.2015г. по
молба на взискателя, за обезпечение на вземането му, е вписана възбрана
и върху процесния недвижимия имот, собственост на длъжника „Зидарит”
ООД. Допълнително по изп. дело са
присъединени като взискатели и ТД на НАП –Пловдив, „Инвесттрой” ЕООД и „Матиас
Бауър” ГМБХ. По молба / на л.326 по преписката/ на присъединения взискател
„Инвесттрой” ЕООД е насрочен опис на възбранения имот, собственост на длъжника „Зидарит” ООД към момента на възбраната.
При тези писмени данни, съдът намира, че жалбата
се явява процесуално недопустима, следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Съгл. разпоредбата на чл.435 ал.4 от ГПК- трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. От изложената по- горе хронология на фактите се налага изводът, че към
датата на налагане на възбраната 24.03.2015г. единствен собственик на имота е длъжникът „Зидарит” ООД, като
жалбоподателите –трети лица спрямо изп. дело,
са го придобили възмездно и чрез оформяне на съответния нотариален акт
след тази дата, а именно на 08.04.2015г.
От сравнителния преглед,
извършен от въззивния съд, от една
страна на двата документа- Предварителен договор подписан на 19.01.2015г. и Приемо- предавателен протокол от 05.02.2015г. на осн. чл.19 от ЗЗД , и от друга страна на
Нотариален акт № 72/08.04.2015г., том І, нот. д.№ 72/2015г. по описа на
Нотариус Катерина Антонова, рег.№ 472, с който „Зидарит” ООД продава на К.С.Г.
този процесен имот, се констатира следното. В Приемо- предавателен протокол от 05.02.2015г. на осн. чл.19 от ЗЗД, е записано, че е
извършен оглед на място, но макар и да е озаглавен „Приемо- предавателен протокол” в документа не е отбелязано никъде, че освен огледа, се осъществява
и предаване на владението на имота. Именно последното е изрично записано в Нотариален
акт № 72/08.04.2015г., том І, нот. д.№ 72/2015г, т.ІІІ – Владението върху недвижимия /недвижимите/ имот /и/
се предава от дружеството –
продавач на купувача днес, в деня на този договор. При конкуренцията на двата
документа, с оглед на съдържанието им, относно изясняване на съществения факт –
кога е предадено владението, съдът достига до извода, че владението е предадено
при сключване на Нотариалния акт на 08.04.2015г., а с т.нар. „Приемо-
предавателен протокол” само е извършен
оглед на 05.02.2015г. и е отразено при огледа какво се е установило /обектът в
какво фактическо състояние се намира като степен на завършеност/.
Или, казано
с други думи, датата на възбраната 24.03.2015г. се явява предхождаща спрямо
датата на 08.04.2015г. на предаване на владението, порад което и предопределя
процесуалната недопустимост на осн. чл.435 ал.4 от ГПК на жалбата на
третите лица. В съдебно заседание на
13.04.2016г. относно факта на предаване на владението на имота бе разпитана св.Е.Д.-Г.,
дъщеря на жалбоподателите. Същата е заявила, че „На 05.02.2015г. беше предаване
на владението. След няколко дена в друг месец беше изповядана сделката. Когато
получи ключовете, баща ми ме извика да отидем да видим апартамента…..”. Според
съда, свидетелските показания, също насочват към горния извод на съда, затова,
че действително налице е подписан
документ на 05.02.2015г., но едва след изповядване на сделката са получени
ключовете от баща й, и тогава й се е обадил и са отишли да видят апартамента.
Реално фактическото владение на вещта, чрез предаване на ключовете, се е
осъществило след изповядване на нотариалната
сделка на 08.04.2015г., тоест времево след възбраната от 24.03.2015г.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
О П
Р Е Д
Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата от К.С.Г. и Я.В.Г.,***, чрез адв. В.Г., против изпълнителни действия по
изп. дело № 20158240400854, на ЧСИ
Константин Павлов, рег. № 824,
изразяващи се в изпращане на съобщение за насрочен опис на недвижим имот,
представляващ ателие № 9, находящ се на административен адрес- гр.Пловдив, ул.”****,
с ИД 56784.520.1582.1.9, като процесуално недопустима.
Прекратява производството по ч.гр.д. № 611/2016г. по описа на ПОС
– V гр.с.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател :
Членове :