№ 5266
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110205812 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в
публично заседание на 13.11.2024 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5812 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 92-02-115/ 04.12.2023 г., издадено от Изпълнителен
директор на Агенция по вписваният, с което на „***, представлявано от
управителя ***, за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда)
лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и чл.
63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, изпраща
представител адв. *** от САК, която не участва в хода на съдебните прения. В
1
жалбата се съдържат доводи за неспазване на срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН,
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП и допуснати
съществени процесуални нарушения. Изложени са аргументи за маловажност
на нарушението.
Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Приложено е становище от юрк. *** дирекция „ПОЧРД“ при
Агенция по вписванията и изложени доводи за потвърждаване на НП.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 02.08.2024 г. Д. Т. в качеството на главен специалист в Агенция по
вписванията извършила електронна справка на „*** в Агенция по вписванията
в информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. След справката установила, че на
02.08.24г. в информационната система на ТР било постъпило заявление за
вписване на следните обстоятелства- увеличаване на капитала на
дружеството, приемане на двама нови съдружници и промяна на правната
форма от ЕООД в ООД, приемане на во дружествен договор, отразяване на
извършените промени. Заявлението било вписано на 08.08.2024г. Със
Заяьвлението в дружеството били приети две чуждестраннни ЮЛ, вписани в
регистъра- „***.
Проверяващият експерт констатирала, че дружеството-жлбоподател не е
подало заявление за действителния собственик на дружеството в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Приела, че
дружеството не е изпълнило задължението да заяви действителен собственик
в 7-мо дневен срок до 15.08. 2022г., превдиден в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съставен блил Констативен протокол № 92-02-115 от 23.05.2023 г., в
който било отразено неспазване на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. чл. 6,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от страна на ***
На 26.06.2023г. съставила АУАН № 92-02-115/26.08.2023г. за нарушение
2
на чл. 63, ал. 3 на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
АУАН бил връчен на полномощник на дружеството-адв. ***,съгласно
приложено пълномощно.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на гласните зокзателства-показанията на акт. Д.Т. и
приложените писмени доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност не съдържа
противоречия, поради което не се налага подробното обсъждане и съотнасяне
на доказателствата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от
компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът счете, че в хода на
административно-наказателноото производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, долели до неяснота на административното
обвинение и ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.
Актът е съставен на жалбоподателя ***за това, че до 15.08.2023г. не е
заявило в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел
действителният си собственик съобразно изискванията на чл. 63, ал. 5, т. 2 от
ЗМИП. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че дружеството е
задължено да заяви за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с
нестопанска цел в срок от 7 дни от датата на вписване на обстоятелствата“. От
обективна страна е изведено, че 7-мо дневния срок, посочен чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ, е изтекъл на 15.08. 2022г.“ От своя страна АНО при идентична
правна квмалификация на нарушението-по чл. 63, ал. 3 на ЗМИП, вр. чл. 6, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ, в обстоятелствената част на НП е приел, че дружествотго -
жалбоподател е било задължено съгласно чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП да заяви
„за вписване обстоятелства относно действителните си собственици по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП до 15.08.2022 г.“
3
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗМИП за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Горецитираната разпоредба препраща към чл. 6. ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, т. е.
дружеството е задължено да заяви за вписване действителен собственик в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в
срок от 7 дни от датата на вписване на обстоятелствата.
Зконодателят наред с това съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП е определил,
че „лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в
съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4
месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019 г.“ Налице неяснота
относно съществени елементи от обективната страна на нарушението и на
обстоятелства, при които е прието от страна на наказващия орган за
извършено. На първо място в АУАН без обосновка за действащта към момента
на констатациите правна норма, задължението е обвързано с нормата на чл.63,
ал. 5 от ЗМИП, която указва към декларацията по ал. 4 какви документи се
прилагат, а в НП отговорността е изведена въз основа на чл. 63, ал. 6,т. 2 от
закона. На следващо място нито в акта, нито в НП е отразена датата на
реализиране на нарушиението от страна на санкциониреаното дружество.
Следвало е АНО (най-малкото с оглед чл. 53, ал. 2 от ЗАНН) да посочи от кога
счита, че е започнал да тече срокът, от който приема, че тече задължението на
дружеството, за да може да изведе и обоснове времето на извършване на
твърдяното деяние и да се даде възможност да противопоставяне на
евентуално възражения в тази връзка. В случая, като няма твърдения относно
тези факти, не може да се направи извод за датата на нарушението. Пропускът
да изложи всички обективни елементи от състава на нарушението,
осъществено ч/з бездействие-датата, от която се определя седмодневния срок
и съответно датата на извършване на нарушението, е всякога основание за
отмяна на НП, тъй като само по себе си то представлява неотстранимо
нарушение на процесуалните правила, което изцяло опорочава издаденото
НП.
На всеки нарушител следва да му бъдат предявени с акта и НП всички
факти, относими към това негово поведение, с което се твърди, че е
осъществил нарушението. В случая, това не е било сторено в нарушение на
4
изискванията на чл. 42, т. 4 (в АУАН) и чл. 57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН,
което съставлява съществено процесуално нарушение.
Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на
АУАН и НП, засягащ правото на защита на жалбоподателя, тъй като
ограничава правото на защита на административнонаказаното лице, доколкото
на него не са му предявени правнорелевантни факти от състава на
нарушението, по които то следва да се защитава. Всичко това на практика го
лишава от възможността да изгради пълноценно своята защита. Допуснатото
процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП
на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по
същество.
Наред с това съдът счита, че дори и да се приеме, че е осъществен съствът
на твърдяното нарушение, то същото се явява маловажно. Съгласно
установената съдебна практика, маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се
прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е
маловажен или не. За да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/73 г.,
ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат
установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават
недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система
и др. В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване. Наред с това съдът приема, че с оглед ниската степен на
обществена опасност на нарушителя и на извършеното деяние от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, днните,
че нарушението е извършено за първи път и пропускът е отстранен -АНО е
посочил, че пропускът е отстранен като е подадено заявлениена 15.06.2023г.,
като същевременно липсват данни нарушението да е довело до затрудняване
5
на компетентните държавни органи по упражняване на правомощията им по
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари (чл. 1 от ЗМИП),се налага извод за наличие на предпоставките,
визирани в чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл съдът споделя доводите, изложени
в жалбата.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед основателността на жалбата, право на разноски има
жалбоподателят, който не претендира присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 92-02-115/
04.12.2023 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция по
вписванията, с което на „***, представлявано от управителя ***, за
нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 118,
ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6