Р Е Ш Е Н И
Е
№ 372 27.01.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ граждански състав
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова
изслуша докладваното от съдията Силвия Петрова
гражданско
дело № 6565/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от НV Й.С., И. Ц.К.и Я. Б.Я., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу В.З.К. ***, в размер на 455.77 лева, представляваща непогасена главница, дължима по договор за паричен заем № 2992955/12.07.2017 год., сключен между В.З.К. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в размер на 35.95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2017 год. до 07.12.2017 год., в размер на 44.23 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, в размер на 45 лева – разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018 год. до окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед № 1699 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018г., постановена по ч.гр.д. № 3393/2018г. по описа на РС-Бургас. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 3393/2018г. на БРС. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. С допълнителна молба исковете се оспорват.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 изразява становище по съществото на спора и моли за уважаване на исковете.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1, чл. 92 от ЗЗД, чл. 99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В.З.К. за исковата сума по ч.гр.дело № 3393/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.
Приети като доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен заем от 12.07.2017г. и договор за паричен заем № 2992955/12.07.2017 год. от съдържанието, на които се установява, че въз основа на отправено до „Изи Асет Мениджмънт” АД предложение от страна на ответника К., на 12.07.2017г. между страните е бил сключен договор за паричен заем с предмет предаване в собственост на К. в качеството му на заемател на сума в размер на 500 лева срещу задължението й да я върне на заемателя „Изи Асет Мениджмънт” АД на 21 седмични погасителни вноски, считано за периода от 20.07.2017г. до 07.12.2017г., всяка в размер на 25,88 лева.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение №1/01.02.2018г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника К. по договор за паричен заем № 2992955/12.07.2017г., е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. Приложено е и пълномощно по силата, на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 30.01.2017г. вземания, както и уведомлението на „АКПЗ” ООД до длъжника К..
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че по договора е платена сума от ответника в размер на 75,60 лева на 13.07.2017г. Остава задължение за плащане на главница – 455,77 лева, договорна лихва – 35,95 лева, неустойка – 222,70 лева, лихва за забава – 22,43 лева и разходи за извънсъдебно събиране – 45 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
По делото се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемната сума от 500 лева е предадена на ответника, като от последния е било извършено само едно плащане на 13.07.2017г. в размер на 75,60 лева. При това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира, че исковете за главница и възнаградителна лихва като основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха доказателства за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане.
По отношение на неустойката съдът намира следното: Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от 12.07.2017г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
По делото не се представиха каквито и да било доказателства за направата на разходи, поради което и по отношение на сумата претендирана като разходи за извънсъдебно събиране претенцията подлежи на отхвърляне.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите в размер на 782,93 лева по настоящото дело и 47,17 лева – по заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.З.К., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от НV Й.С., И. Ц.К.и Я. Б.Я., следните суми: сумата от 455.77 лева /четиристотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, дължима по договор за паричен заем № 2992955/12.07.2017 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.З.К., вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение 1 от 01.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и сумата от 35.95 лева /тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена договорна лихва за периода от 20.07.2017 год. до 07.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.05.2018г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 44.23 лева и иска за сумата от 45 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1699/11.05.2018г. по ч.гр.д. № 3393/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В.З.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от НV Й.С., И. Ц.К.и Я. Б.Я., сумата от 782,93 лева (седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща направени деловодни разноски по гражданско дело № 6565/2018г. на БсРС и сумата от 47,17 лева (четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 3393/2018г. по описа на РС-Бургас.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 като трето лице помагач на страната на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. /не се чете/
Вярно с оригинала! МД