Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 166
гр. Сливен, 15. 10. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесети септември, две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 370 по описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.И.С. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв.
Г.Д. ***, подадена против Заповед № РД 15-2418 от 20.10.2017 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположен в ПИ № 001009
по плана за земеразделяне на с. Н., община С., находящ
се в местността „К.“, с административен адрес: с. Н., община С., ул. ……….. № …,
с. на И.М.И., ЕГН:**********.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е материално и процесуално незаконосъобразна, немотивирана, издадена при
неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с целта на закона. Излага
съображения, че: в заповедта не е посочено изследвана ли е допустимостта на
строежа, съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът не
представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; при
заснемането на имота през 1959 г. е налична жилищна сграда; ПИ № 001009 по
плана за земеразделяне на с. Н. е идентичен с имот 0268 от кадастралния и
регулационния план на селото, одобрен със Заповед № РД-15-723 от 09.08.1994 г.
на Кмета на Община Сливен, в който е отразена процесната сграда. Моли
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представил, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита,
че извършените строителни дейности представляват текущ ремонт по смисъла на § 5,
т. 43 от ДР на ЗУТ.
Административният орган – Кмета на Община Сливен,
редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за недължимост, евентуално – за прекомерност на адвокатския хонорар.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си
за законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованото лице И.М.И., редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият М.И.С. е носител на ограничено вещно право
– право на ползване, върху поземлен имот № 001009 по плана за земеразделяне на
с. Н., община С., находящ се в местността „К.“, с
административен адрес: с. Н., община С., ул. ……….. № …, а з. л. И.М.И. е с. на
горепосочения имот и на сградите в него – видно от Нотариален акт № 110 том ХIV дело № 3378 / 2008 г. по описа на Служба по
вписванията – Сливен. Сградите, предмет на договора, оформен с горепосочения
нотариален акт, са описани в акта по следния начин: масивна жилищна сграда на
два етажа, построена през 1940 г., със застроена площ 67 кв.м. и разгъната
застроена площ 150 кв.м.; паянтова стопанска сграда, построена през 1979 г.,
със застроена площ 40 кв.м.; навес със застроена площ 96 кв.м., навес със
застроена площ 96 кв.м.; навес със застроена площ 52 кв.м.
На 26.09.2017 г. е извършена проверка от служители на
Община Сливен на строеж „Жилищна сграда“, разположен в ПИ № 001009 по плана за
земеразделяне на с. Н., община С., находящ се в
местността „К.“, с административен адрес: с. Н., община С., ул. ……… № …. За
извършената проверка е съставен Констативен акт № 26 от 26.09.2017 г. В акта са
направени следните констатации: строежът представлява жилищна сграда на два
етажа с размери в план 9,90м/11,00м и височина 6,20м; изпълнен е върху
съществуваща жилищна сграда размери в план 5,90м/11,00м, от която са запазени
външните зидове от камък и единични тухли до първи етаж, и върху паянтова
постройка с размери в план 4,00м/10,00м, която е премахната цялата; сградата е изградена
с ивични основи и стоманобетонна конструкция,
зидовете са от тухлена зидария 25 см; изпълнени са две междуетажни
стоманобетонови плочи; направена е нова дървена
покривна конструкция с размери в план 9,90м/11,00м с дървена обшивка и покрита
с керемиди тип „Марсилски”; строежът е изпълнен през 2012г. – 2013г., по
информация от М.И.С. – ползвател на имота.
В акта е прието, че строежът е пета категория и че е извършен без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, и представлява незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че са нарушени
чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт, е
образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.
Екземпляр от акта е връчен на оспорващия М.И.С.
на 05.10.2017 г., а на заинтересованото лице И.М.И. – на 04.10.2017 г.
В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от оспорващия С. е
подадено възражение против констативния акт.
Въз основа на горепосочения констативен акт, на 20.10.2017
г. от Кмета на Община Сливен е издадена процесната Заповед № РД 15-2418 от
20.10.2017 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположен в ПИ № 001009 по плана
за земеразделяне на с. Н., община Сливен, находящ се в местността „К.“, с
административен адрес: с. Н., община С., ул. …….. № …, собственост на И.М.И.,
ЕГН:**********. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от
акта; посочено е, че строителните и монтажни работи са извършени от И.М.И. и М.И.С.
без одобрен инвестиционен проект и без издадено
разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ; счетено е за неоснователно подаденото от М.И.С. възражение и е
прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия С. на
27.10.2017 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда на
09.11.2017 г.
С жалбата е представено Удостоверение Изх. №
2400-23828 от 19.10.2017 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, че
на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, двуетажна жилищна сграда, построена в
поземлен имот № 001009 в землището на с. Н., собственост на И.М.И., съгласно
акт № 110 т. ХIV дело № 3378 / 2008 г., представлява търпим строеж по смисъла
на ЗУТ. Представени са и два броя скици: Скица № К00288 от 10.10.2017 г., издадена от Общинска служба по земеделие –
Сливен, представляваща извадка от Картата на възстановената собственост /КВС/
на с. Н. за поземлен имот № 001009 с начин на трайно ползване – използваема
ливада, в която са отразени следните сгради: ПМЖ – Друга жилищна сграда
/барака, лятна кухня/ с площ 40 кв.м.; и МЖ – Къща с площ 67 кв.м.; и Скица–
извадка от действащия кадастрален и регулационен план на с. Н. за имот № 268, в
която са отразени следните сгради: 2ПЖ - Двуетажна паянтова жилищна сграда, ПС
- Паянтова стопанска сграда, пристроена към жилищната сграда, ПС– Паянтова
стопанска сграда, и ПС – Паянтова стопанска сграда.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетелите: Х. В. Ч. – живеещ в близост до процесния имот, и З. Е. Ф. – с. на процесния
имот.
Свидетелят Ч. дава показания, че: през 2006 г. М. и с.
му И. са съборили старата къща, като са запазили страните - тухлите от двете
стени, темелите и камъните; заляли са нова плоча и са
направили нов покрив; махнали са старата лятна кухня, на нейно място са
построили две стаи и са заляли обща плоча заедно с
къщата; новата къща е висока, колкото е била висока старата къща; новата къща е
била направена върху основите на старата къща; плочите на старата къща са били
съборени и са заляли нови плочи, има и нови колони.
Свидетелят Ф.
дава показания, че: къщата е била строена след 1940 г. – основата от камъни, а
вътрешните стени от кирпич; през 1962 г. е бил направен основен ремонт -
вътрешните стени са останали кирпичени, а
външните са ги премахнали, направили са дълга тераса и на горния етаж покрив с
керемиди; през 2012 г. са я построили на ново; съборили са лятната кухня, сложили
са бетон, нови големи тухли, нови керемиди, всичко ново, нищо старо не останало,
но са запазили височината и върху същите основи са строили.
По делото са изслушани и приети първоначална и
допълнителна съдебно-технически
експертизи, изготвени от вещото лице И.Х.И. със специалност – строителство и
архитектура, както и комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице арх. К.М.Я. и вещото лице инж. К.Н.К. със специалност– промишлено и
гражданско строителство.
В първоначалната си съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, вещото лице И. дава заключение, че: процесният обект
представлява жилищна сграда на два етажа, свободно ситуирана
в ПИ № 001009 по КВС на с. Н., с размери в план 10,00м/11,00м, застроена площ
В част от допълнителната си съдебно-техническа
експертиза вещото лице И. дава заключение, че подмяната на стени от сградата,
изпълнени от кирпич, с тухли попада в обхвата на определението за „основен
ремонт“, който представлява строеж по смисъла на ЗУТ. В останалите части на
допълнителната експертиза се съдържат констатации, направени в първоначалната
експертиза на вещото И.. Допълнителното заключение е оспорено от оспорващия
чрез процесуалния му представител. Съдът възприема изцяло допълнителното
заключение на вещото лице, тъй като намира същото за обосновано, изготвено
компетентно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
В комплексната съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, вещите лица арх. Я. и инж. К. дават заключение, че:
през годините сградата се е променяла, както следва: след градежа през 1940 г.–
двуетажна, основите – ивични от камък, носещи стени –
от кирпич и камък, два гредореда и покрив – дървена конструкция с покритие от
керемиди; след ремонта през 1962 г. – двуетажна, основите – ивични от камък, носещи стени– от
кирпич и камък, два гредореда /частично запазени/, стоманобетонови
плочи /частично/ и покрив – дървена конструкция с покритие от керемиди; след
ремонта през 2012 г. – двуетажна, с пристройка, основите – ивични
от камък, носещи стени – от тухла и камък, нови стоманобетонови
плочи, колони, стоманобетонови пояси и покрив – дървена
конструкция с покритие от керемиди /двускатна със
стрехи/; сградата е имала конзолна част още през 1940 г.; има промяна на
конструкцията на сградата; има промяна в обема – има пристроен двуетажен обем; процесната сграда не е осигурена на земетръс;
в сегашния си вид сградата е неосигурена – необходимо е укрепване с одобрен
проект и технически контрол; при ремонта през 1962 г. и през 2012 г. сградата
се променя като конструкция. Изслушани в съдебно заседание, вещите лица
уточняват, че не е увеличена застроената площ на новоизградената
сграда спрямо общата застроена площ на предходно съществувалите две сгради, а е
увеличена само разгънатата застроена площ – обема на сградата. Съдът възприема
заключението на вещите лица арх. Я. и инж. К. като изготвено компетентно и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
заповед на Кмета на Община Сливен за премахване на строеж, квалифициран като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съобразно
характеристиките на строежа, от административния орган правилно е прието, че
строежът е пета категория, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а”
и б. „г” от ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на вещото лице И.. От
изложеното следва извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служители за контрол по строителството в общинската администрация.
В разглеждания случай по делото е установено, че заповедта на Кмета на Община
Сливен е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Съставен е констативен акт от служители на общинската администрация, с който е
установено извършване на незаконно строителство в поземления имот. Екземпляр от
констативния акт е връчен на оспорващия с указание за възможността да подаде възражения
по акта в 7-дневен срок от получаването му. Оспорващият е упражнил правото си
на възражение против констативния акт. Възражението му е прието за
неоснователно от административния орган и е издадена процесната заповед за
премахване на незаконен строеж.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Изводът на административния орган, че процесният
строеж представлява незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато се
извършва без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж.
Оспорващият, въпреки дадените от съда указания с Разпореждането за насрочване
на делото – за необходимостта от ангажиране на доказателства относно
законността на строежа, предмет на оспорената заповед, и относно твърденията
си, че строежът е търпим строеж, не представи такива доказателства. От
доказателствата по делото е установено, че процесната жилищна сграда е била
изградена през 2012 г. върху стара жилищна сграда и стара паянтова постройка,
като старата паянтова постройка е била изцяло разрушена, а от старата жилищна
сграда са били запазени основите,
външните оградни стени от каменна зидария от изток, запад
и север на първи етаж и оградните стени от тухлена зидария от изток и запад на
втори етаж; изградени са били нови колони, греди /пояси/, междуетажна
и таванска стоманобетонови плочи, включително
вътрешно и външно стоманобетонови стълбища, оградни и преградни стени от тухлена зидария, и дървена двускатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди.
В процеса на съдебното дирене е установено, че процесният строеж е изграден без
необходимите строителни книжа – без изготвен и одобрен инвестиционен проект и
без издадено разрешение за строеж. Този извод на съда е основан и на
заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които за процесния
строеж няма издадени необходимите строителни книжа и документи. От изложеното
следва, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което изводът на административния орган, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен и
съобразен с материалния закон.
Обстоятелството, че строежът е изпълнен в поземлен
имот с начин на трайно ползване – използваема ливада, не променя извода, че
същият представлява незаконен строеж.
Твърдението на оспорващия, че процесният строеж
представлява търпим строеж, не може да бъде споделено. От доказателствата по
делото е установено, че процесната
жилищна сграда е била изградена през 2012 г. върху стара жилищна сграда и стара
паянтова постройка, като са били запазени само основите и част от външните оградни стени на
старата жилищна сграда. Показателни са възприятията на св. Ф., че „През 2012 г.
на ново я построиха … всичко ново сложиха, нищо старо не остана“. За извършения
строеж свидетелства, макар и с известна разлика в годините /2006 г./, и
свидетелят Ч.. Категорични в заключенията си са и вещите лица. Вещото лице И.
определя изграденото като реконструкция и преустройство по смисъла на § 5, т.
44 от ДР на ЗУТ, а вещите лица арх. Я. и инж. К. считат, че част от извършените
строителни дейности са основен ремонт, а друга част – ново строителство. Предвид
установения по делото период на изграждане на строежа, за строежа са
неприложими разпоредбите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ
/ДВ, бр. 82 от 2012 г./. Представеното по делото Удостоверение Изх. № 2400-23828
от 19.10.2017 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, препраща
изрично към жилищната сграда, описана в Нотариален акт № 110 том ХIV дело №
3378/ 2008г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, поради което
удостоверява търпимост на жилищната сграда, съществувала преди строежа,
извършен през 2012 г.
Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че
извършените строителни дейности представляват текущ ремонт по смисъла на § 5,
т. 43 от ДР на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, "Текущ ремонт" на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а)
засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. В разглеждания случай е установено по несъмнен начин, че
сградата е променена като конструкция, извършени са дейности по премахване на
съществуващи зидове, направа на нови такива, на стоманобетонови
плочи, колони и пояси, както и на нова покривна конструкция, които дейности засягат
конструкцията на сградата.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна,
а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна,
поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния
орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 300
лева, от които: 150 лева - внесен депозит за вещо лице и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на заинтересованото лице И.М.И. за присъждане на
направените по делото разноски е основателна, поради което оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на заинтересованото лице направените от него по
делото разноски в размер на 600 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена против Заповед № РД 15-2418 от 20.10.2017 г., издадена от Кмета на
Община Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Жилищна
сграда“, разположен в ПИ № 001009 по плана за земеразделяне на с. Н., община С.,
находящ се в местността „К.“, с административен
адрес: с. Н., община С., ул. …… № …..
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
Община Сливен сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
И.М.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
заинтересованото лице И.М.И. с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: