№ 12464
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110140559 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. срещу етажните
собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „Б..
Ищецът твърди, че на 03.03.2018г. водачът на л. а. „Ф.“ с рег. № . паркирал на
обособено за това паркомясто във вътрешния двор на сградата (съобразно направено и
допуснато от съда уточнение в откритото съдебно заседание, проведено на
28.03.2024г.), в района на вх. В, като от покрива паднало голямо количество сняг, в
резултат от което били нанесени имуществени вреди върху автомобила. Към момента
на инцидента лекия автомобил бил застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка „Каско+“, като била образувана преписка, по която било
възложено на автосервиз да извърши ремонт и на 18.06.2018г. била заплатена сумата от
10 813,84лв. Поддържа, че увреждането настъпило в резултат от неизпълнение на
задължението на ответниците да почистват и обезопасяват етажната собственост и
прилежащото й пространство. На ответниците била изпратена регресна покана, но
сумата не била заплатена.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят сумата от 10 828,84лв., от които 10 813,84лв. регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15,00лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват иска. Поддържат, че представените снимки се отнасят за паркоместа от
сграда с адрес: ул. „Боянски водопад № 17-18, като ответниците не отговарят, ако
водачът е паркирал там. Отричат пред сградата на ул. „Б. да има обособени паркоместа,
които да могат да се ползват свободно, като оспорват л. а. с рег. № . да е бил паркиран
на такова място пред сградата. Поддържат, че фасадата на сградата откъм улицата е на
разстояние от около 7 метра от паркираните на улицата коли, поради което е
невъзможно да е паднал сняг от покрива й върху автомобила. Посочват, че сградата е
разположена в дворно място, като отстоянието между нея и оградата е около 4 метра, а
1
има и тротоар с широчина около 3 метра, което прави невъзможно падането на сняг
върху автомобила. Останалите три фасади на сградата попадали в двор, чиято врата се
отваря с чип, и било невъзможно да се влиза и паркира свободно. С оглед на това,
оспорват изцяло описания механизъм на увреждане. Отделно, твърдят, че са изпълнили
всички нормативни изисквания по обезопасяване на сградата, като покривът бил
защитен с шипове против снегонавяване. Било невъзможно да се обезопаси по друг
начин или да се почиства след обилен снеговалеж, тъй като бил много стръмен.
Твърдят, че сградата е обособена в отделен УПИ и към нея няма прилежаща от улицата
или тротоара площ. Оспорват да са получавали регресна покана. Позовават се на
изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Преди да започне разглеждане на спора по същество, съдът намира за
необходимо да посочи, че според установената съдебна практика, при предявен иск за
вземане във връзка с общите части на сградата (какъвто несъмнено е покривът),
управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява
етажните собственици и не е необходимо изричното посочване на имената им. Тези
искове също попадат в обхвата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, според който етажните
собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му
овластяване от общото събрание. Поради това, не е необходимо ответниците да бъдат
индивидуализирани поотделно с имена, ЕГН, адреси, тъй като управителят е техен
представител по закон и не е необходимо задължително участие на всеки собственик
на самостоятелен обект в сградата в процеса. В този смисъл Определение №
328/02.03.2023г. по ч. гр .д. № 442/2023г., II ГО на ВКС, Определение №
508/16.07.2015г. по ч. гр. д. № 2791/2015г., IV ГО на ВКС и др.
По съществото на спора:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За да се породи в полза на
застрахователя това право, следва по делото да бъдат установени следните факти:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ за л. а. „Ф.“ към датата на събитието с ищцовото дружество;
настъпване на твърдяното събитие, а именно паркиране на автомобила на обособено за
това паркомясто във вътрешния двор на жилищна сграда на ул. „Б., в района на вх. В,
от покрива на който е паднало количество сняг, в резултат от което са настъпили
описаните имуществени увреждания върху лекия автомобил, както и че описаното
събитие представлява покрит застрахователен риск; стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил към датата на събитието; заплащане от страна
на ищеца на застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и
неговия размер; наличие на задължение за етажните собственици да почистват от сняг
покрива на сградата и да обезопасяват етажната собственост и прилежащото й
пространство
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
процесният автомобил „Ф.“ с рег. № . към сочената дата е бил застрахован при
2
ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско+“, като е заведена щета за
настъпило събитие, което представлява покрит застрахователен риск, по която е
изплатено застрахователно обезщетение от 10813,84лв. на доверен сервиз за
отремонтиране на настъпилите увреждания по автомобила.
Установява се от събраните писмени доказателства, че на 03.03.2018г. от името
на собственика на процесния автомобил – „Фесто“ ЕООД е подадено уведомление
пред ищцовото дружество за настъпило увреждане по автомобила, изразяващо се в
счупени две стъкла (челно и задно), хлътнал таван, отгледало за обратно виждане
(вътрешно средно), плафон, калник заден ляв и др., като събитието е настъпило гр.
София, ул. „Б.. Като начин на определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение е избран сервиз. На 06.03.2018г. е съставен опис заключение от страна на
застрахователя, а уврежданията са заведени като щета № 44012151806647. С
възлагателно писмо от 12.03.2018г. застрахователят е възложил на автосервиз „Порше
Интер Ауто БГ“ ЕООД отремонтиране на автомобила, като на 10.05.2018г. е изготвена
калкулация на ремонта на стойност 10 756,55лв. На 31.05.2018г. е издадена
окончателна фактура на стойност 10 813,84лв. за извършените ремонтни дейности. На
11.06.2018г. е съставен ликвидационен акт от страна на застрахователя, с който се
одобряват разходите и се приема да се изплати в полза на сервиза сумата от
10 813,84лв., която е преведена на 18.06.2018г.
Установява се от събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля А., че към м. март 2018г. е управлявал процесния автомобил като служебен.
Посочва, че паркирал автомобила от вътрешната страна на блока, във вътрешния двор,
на паркомясто в близост до сградата. Около 5,00ч. сутринта чул силен трясък и видял,
че голямо количество сняг е паднало върху автомобила и е смачкало покрива и
счупило част от стъклата. Разказва, че според него снегът е паднал от покрива на
сградата и това не е бил първият такъв случай. Макар на покрива да имало
съоръжения, които да задържат снега, количеството паднал сняг и последвалото
заваляване на дъжд довело до откъсване на снежна маса и нейното падане. Снежната
маса паднала точно отгоре, като автомобилът бил паркиран до вх. В, в който
свидетелят живеел. Посочва, че през следващите зими е виждал отново паднал сняг
върху автомобил.
Свидетелят Я., който към м. март 2018г. работил за застрахователен брокер, си
спомня, че завел щета за паднала снежна маса върху автомобил в гр. София, но не си
спомня дали е видял състоянието на автомобила.
По отношение на изнесените сведения от разпитаните в хода на делото Дамян
Гюров и Господин Господинов, следва да се има предвид, че същите притежават
собственост в процесната сграда и вход, поради което имат качеството на ответници в
настоящото производство и сведенията им следва да бъдат ценени като обяснения по
чл. 176 ГПК. Същите посочва, че на покрива има метални съоръжения, които са за
задържане на снега, като е невъзможно да падне сняг на улицата поради разстоянието,
на което се намира. Във вътрешния двор обаче може, като там има паркоместа. Гюров
посочва, че според него може да падне сняг върху автомобил, ако е спрял плътно до
сградата във вътрешния двор, като самият Гюров бил предупреден да не спира до
сградата през зимата. Посочва, че покривът не може да се почисти, а е необходим
алипинист за това. Заявява, че живее от година и половина на адреса и не може да каже
за паднал сняг през този период, но съседите са го предупредили да не спира до
сградата. Господинов споделя, че не е виждал лично смачкана кола от паднал сняг, но
е чувал от съседи да коментират такъв случай. Същият чул, че било паднало голямо
количество сняг върху автомобил преди повече от 5-6 години, но не бил пряк очевидец
на такъв случай.
3
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, по делото е допусната,
изслушана и приета комплексна съдебно-техническа и авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че
настъпилите увреждания по автомобила могат да настъпят и се намират в причинно-
следствена връзка с паднала снежна маса върху него, като стойността, необходима за
възстановяването му по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на
8011,64лв., а изчислена на база пазарни цени от официалния сервиз на 10 813,84лв.
Вещите лица разясняват, че от страната на двора се забелязва значително по-голяма
площ на покривното пространство, на което е възможно да се натрупа достатъчно
количество сняг, при свличането на което да се получат увреждания по паркиран до
сградата автомобил. Поясняват, че паркоместата във вътрешния двор на сградата се
намират в непосредствена близост до нея и при свличане на снежна маса, същата би
попаднала върху автомобилите. Посочват, че от страната на вътрешния двор, в
средната част на покрива се наблюдава покривна площ от около 33-35 кв. м. и ако на
тази площ се натрупа сняг с дебелина 3-5 см., събраното количество се равнява на 1-1,5
куб. м. с тегло около 250-400кг., което може да увреди автомобил. При изслушването
си в проведеното открито съдебно заседание вещите лица заявяват, че според тях
монтираните на покрива снегозадържащи скоби са недостатъчни и това води до
натрупване на голямо количество сняг в долната част на покрива, което може да доведе
до свличане. Вещото лице Т. посочва, че в случая тези шипове дори играят
отрицателна роля, доколкото не са достатъчен брой и не са сложени на достатъчно
голяма площ на шахматен принцип, а са изпълнени само в най-долната част и няколко
около прозорците, което води до натрупване на сняг именно там.
От представената справка от НИМХ, а и от останалите доказателства, се
установява, че в периода от 25.02.2018г. до 02.03.2018г. е валяло сняг на територията
на гр. София, като на 03.03.2018г. температурите са били положителни и е валяло
дъжд. Съдът намира, че тази справка съответства с показанията на свидетеля А., както
и на експертното заключение. Ето защо, следва да се приеме за доказано, че върху
покривното пространство на вх. „В“ в сградата в резултат от снеговалежа се е
натрупала снежна маса, която от падналия на 03.03 дъжд се е намокрила. Това е довело
до нейното допълнително натежаване, приплъзване и свличане върху паркирания в
близост до сградата автомобил. Съдът намира, че при съвкупната преценка на всички
събрани доказателствени източници, които не си противоречат, а допълват, се
установява с категоричност, че именно по описания начин е настъпил процесният
инцидент, при който е бил увреден автомобилът.
С оглед гореприетото, следва да бъде изследван въпросът дали етажните
собственици са имали задължение да поддържат и почистват покривното пространство
от натрупване на снежна маса и съответно дали същите се явяват материално
легитимирани да отговарят за стойността на настъпилите увреждания. Съдът намира,
че задължение на етажните собственици е да поддържат покривната конструкция на
сградата в изправен и безопасен вид, включително като я почистват от натрупана
снежна маса. Този извод следва от тълкуването на редица законови норми, сред които
чл. 50 ЗЗД, чл. 6, ал. 1, т. 18 ЗУЕС и др. Именно в тежест на етажните собственици
лежи задължението да поддържат покривното пространство в почистен вид или да
обезопасят по друг начин възможността от увреждане на хора или вещи вследствие на
натрупана и свлекла се снежна маса. Като собственици на самостоятелни обекти,
същите притежават и идеална част от общите части на сградата, поради което следва да
полагат грижата на добър стопанин за поддръжка на собствеността, което в случая
явно не са сторили, след като се е стигнало до падане на снежна маса и увреждане на
автомобила. С бездействието си същите са причинили вреда на паркирания във
вътрешния двор на сградата, непосредствено до вх. „В“ автомобил, поради което са
4
материално легитимирани и носят отговорност за вредите.
Възражението на ответниците, че е било абсолютно невъзможно покривът да
бъде обезопасен по друг начин или да се почиства, което възражение цели да ги
освободи от гражданска отговорност, съдът намира за неоснователно. На първо място,
вещото лице Т., който е строителен инженер, посочва, че използваният метод на
снегозадържане е грешен и би следвало в случая да се използва снегозадържаща
решетка, която се поставя най-долу на покрива и задържа по-голямо количество сняг.
Етажните собственици са могли и би следвало да са предприели необходимите
действия за подмяна на изградената снегозадържаща система с ефективна такава. На
следващо място, вещото лице Т. посочва, че почистването и обслужването на покрива е
възможно по алпийски способ от квалифицирани лица, което изключва абсолютната
невъзможност за почистването му. И на последно място, дори да е налице обективна
невъзможност за почистване на покрива, етажните собственици следва да предприемат
нужните мерки за обезопасяване на пространството, което попада в обхвата на
свличащата се снежна маса посредством ограничаване достъпа до него чрез ограждане
или по друг подходящ начин. Ето защо, това възражение се явява неоснователно.
Обстоятелството дали водачът на автомобила е имал право или „разрешение“ да
паркира във вътрешния двор на сградата е ирелевантно, доколкото според общия
принцип в гражданското право, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Но в случая се
установява, че водачът е бил живущ във входа и такъв достъп до вътрешния двор му е
бил осигурен от собственика на имота, като собственик на даден самостоятелен обект
разполага със същите права върху общите части, с каквито разполагат и останалите
собственици.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение чрез паричен превод на доверения сервиз на стойността на ремонтните
дейности. С това действие, същият се е суброгирал в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно етажните
собственици. Съдът обаче намира, че тази суброгация е настъпила до размер на сумата
от 8011,64лв. Именно това е стойността за възстановяване на автомобила в състоянието
преди увреждането по средни пазарни цени към датата на събитието. По делото не е
доказана необходимост автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз, като не
се установява същият да е бил в гаранционен срок. Освен това, уврежданията касаят
покрива, стъклата и др. такива елементи на автомобила, а не двигателя, ходова част
или друга механична част, което да налага задължително отремонтиране в официален
сервиз. Ето защо, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило право на вземане
спрямо ответниците в производството до този размер от 8011,64лв., а не за
претендираната сума от 10 813,84лв.
Ответниците своевременно са навели възражение за изтекла погасителна
давност за вземането, което се явява неоснователно. Според чл. 378, ал. 5 КЗ,
регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435
срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от
страна на причинителя на вредата. В същия смисъл е и установената съдебна практика
– Решение № 66/27.04.2021г. по т. д. № 496/2020г., II TO на ВКС, Решение №
173/30.10.2009г. по т. д. № 455/2009г., II ТО на ВКС, Решение № 48/30.04.2009г. по т.
д. № 677/2008г., I ТО на ВКС и др., според която приложима за регресните
суброгационни искове е общата петгодишна давност, чието начало е моментът на
плащането на застрахователното обезщетение. Вземането на суброгиралия се
5
застраховател се погасява с 5-годишен давностен срок и този срок започва да тече от
момента на изплащане на застрахователното обезщетение.
По делото не е спорно, като ищецът още в исковата молба признава, че е
изплатил застрахователното обезщетение на 18.06.2018г. Този факт се установява и от
представеното платежно нареждане – л. 40-41. От това следва, че 5-годишният
давностен срок следва да изтече на 18.06.2023г. Според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците обаче, от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./
срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020г.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона. От това следва, че срокът на погасителната
давност се удължава с повече от 2 месеца. Исковата молба е подадена на 20.07.2023г.,
като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането, а според чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск за вземането.
От гореизложеното се налага изводът, че погасителната давност за вземането не
е изтекла и възражението на ответниците в тази насока е неоснователно.
Според чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят има право и на обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение, като съдът намира, че
претендираните 15лв. отговарят по размер на обичайните такива. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и на ищеца следва да бъдат присъдени общо
8026,64лв., от които 8011,64лв. регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15,00лв. ликвидационни разноски, а за разликата до пълния предявен
размер от 10 828,84лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 433,16лв. за държавна такса, 500лв.
депозит за експертиза, 90лв. депозити за свидетели и 1712,72лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение или общо 2735,88лв. От тях следва да се присъдят 2027,91лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500лв. депозит за експертиза и 600лв.
за адв. възнаграждение или общо 1100лв., от които следва да им се присъдят 284,65лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „Б., представлявани от управителя Е. Бо. РА. съгласно
решение на ОС на ЕС от 25.01.2024г., да заплатят на „Д., ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, б., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 8026,64лв.,
от които 8011,64лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
събитие, настъпило на 03.03.2018г. в гр. София, във вътрешния двор на сградата,
намираща се на ул. „Б., изразяващо се в падане на снежна маса върху МПС „Ф.“ с рег.
№ ., застраховано при ищеца, за което събитие е образувана щета № 44012151806647, и
15,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 20.07.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2027,91лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 8026,64лв. до пълния предявен от
10 828,84лв.
ОСЪЖДА „Д., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, б., да
заплати на Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, ул. „Б., представлявани от управителя Е. Бо. РА. съгласно решение на
ОС на ЕС от 25.01.2024г., сумата от 284,65лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7