№ 8345
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110142410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Й. ВЛ. Т. против „МПМ“ ООД, в която са изложени
твърдения, че на 22.07.2020 г. между страните по спора е сключен Индивидуален договор за
заем № 10105295, по силата на който ответното дружество предоставило в заем на ищеца
сумата в размер на 1000 лева. Страната поддържа, че съгласно чл. 3, ал. 1 от съглашението
заемната сума следвало да бъде върната на шест месечни вноски, всяка от които в размер на
186,80 лева, включваща главница и договорна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент
40,31 и годишен процент на разходите 43,39. В исковата молба са изложени твърдения, че
общата сума, която следвало да върне заемателя възлиза на 1120,80 лева. Ищецът поддържа,
че с чл. 12 от процесния договор на страната е вменено задължение в седмодневен срок от
сключване на сделката да осигури поръчител, който да се задължи да отговаря за
задълженията на заемателя при условията на солидарна отговорност, като при неизпълнение
на това задължение съгласно ал. 4 бива начислена неустойка в размер на 463,20 лева, която
следва да бъде заплатена на шест месечни вноски. В исковата молба са изложени твърдения,
че посредством начисляване на посочената неустойка заемодателят получава допълнителна
печалба по договора извън уговорената възнаградителна лихва. В допълнение е отбелязано,
че клаузата на чл. 12 променя годишния лихвен процент по договора в нарушение на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът поддържа, че в посочения в
съглашението годишен процент на разходите не е включен размера на неустойката за
неосигуряване на поръчител, от което следва, че потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния ГПР по договора. Страната намира, че уговорената възнаградителна
лихва по контракта е нищожна, тъй като е в размер по – висок от трикратния размер на
законната лихва. С оглед на наведените в исковата молба твърдения е формулирано искане
съдът да прогласи недействителността на процесния договор за заем, поради надвишаване
на изискуемия праг на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. При
условията на евентуалност ищецът предявява иск за прогласяване на нищожността на чл. 12
1
от съглашението, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискването по чл. 19,
ал. 4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и клаузата,
предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва по идентични съображения.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът погасил задълженията,
произтичащи от процесния договор, като заплатил на ответника сумата в размер общо на
1584 лева, от която сумата в размер на 462,20 лева била отнесена за погасяване на начислена
неустойка за периода от 25.08.2020 г. до 26.11.2020 г., сумата в размер на 120,80 лева била
отнесена за погасяване на начислена възнаградителна лихва по съглашението за периода от
25.08.2020 г. до 26.11.2020 г., а с останалата сума била погасена главницата. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените искове за прогласяване на
нищожността на съглашението, респ. на клаузите за неустойка по чл. 12 и уговорката за
възнаградителна лихва, е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер общо на 584 лева, представляваща сбор от платените без основание
неустойка и възнаградителна лихва.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответната страна
да бъде задължена по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото приложимите към
момента на сключване на процесния договор общи условия на заемодателя, подписани от
заемателя, както и предоставен на страната стандартен европейски формуляр. Формулирано
е и искане за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза по поставени в исковата
молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Й.,
оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени
твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение
по процесния договор за кредит. Представителят на страната поддържа, че дружеството не е
начислило неустойка за неизпълнение на договорно задължение на ищеца произтичащо от
съглашението, поради което сочената в исковата молба сума не представлява елемент от
годишния лихвен процент, респективно ГПР по контракта. В подадения отговор са
изложени подробни съображения за неоснователност на заявените в исковата молба доводи
за нищожност на уговорената възнаградителна лихва по договора. Представителят на
страната поддържа, че в разглеждания случай в договора е посочен фиксиран ГЛП в размер
на 40,31 %, поради което не е налице задължение в погасителния план да се съдържа
информация относно размера, броя и периодичността, и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
незаплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
допълнение са изложени доводи, че годишния процент на разходите е формиран по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
По доказателствената тежест на спора:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1,
пред. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Индивидуален договор за заем №
2
10105295/22.07.2020 г. поради надвишаване на изискуемия праг на ГЛП и ГПР и неясна
методика за определянето им е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличие на облигационно правоотношение с ответника с предмет описан в исковата молба,
както и че съглашението е недействително съгласно разпоредбите на ЗКП посочени от
ищеца, а в условията на евентуалност по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пред. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че клаузите от
съглашението за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване плащане на сумата общо в размер на 584 лева, представляваща платена
сума над получената в заем сума по Индивидуален договор за заем № 10105295/22.07.2020
г., който договор за потребителски кредит противоречи на законовите изисквания на ЗПК, а
при условията на евентуалност /ако настъпи положителното условие – отхвърлянето на
предявения главен установителен иск/ да докаже плащане на сума в размер на 120,80 лева,
представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по процесното
съглашение, която клауза противоречи на добрите нрави, както и да докаже плащане на
сума в размер на 463,20 лева, представляваща платена без основание сума за неусточено
вземане за договорно неизпълнение за представяне на обезпечение по процесния договор,
която клауза противоречи съгласно изложените в исковата молба доводи на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за
получаване на процесните суми.
При съобразяване на заявените от страните твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
между Й. ВЛ. Т. и „МПМ“ ООД е сключен Индивидуален договор за заем №
10105295/22.07.2020 г., по силата на който ответното дружество предоставило в заем на
ищеца сумата в размер на 1000 лева, която сума е получена от заемателя.
Представените от ищеца документи са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъде
уважено направеното от ищеца искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи по делото действащите към момента на сключване на сделката общи условия на
дружеството подписани от заемателя, както и предоставен на последния стандартен
европейски формуляр.
Направеното в исковата молба искане за изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „МПМ“ ООД, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото действащите към момента на
сключване на процесния договор за кредит общи условия на дружеството подписани от
ищеца, както и предоставен на последния стандартен европейски формуляр.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на документи от
ответника, същите да се приложат по делото и да се докладват на съдията-докладчик от
секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лица без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.06.2022 г. от 12.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от подадения отговор на искова молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5