О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74
гр. Попово, 10.02.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 161/2010 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „В. - Д.“ ЕООД, ЕИК **** – гр. Р., представлявано от управителя инж. С.
Р. И., против Д.П.Д. ***, за установяване дължимост на вземане за сумата 160.50
лв. – главница за предоставени ВиК услуги (52 куб.м. питейна вода, отведени и
пречистени отпадни води) за абонатен № 274091 до водоснабден имот,
представляващ апартамент в гр. ****и водоснабден гараж, прилежащ към етажната
собственост на горепосочения адрес, по 6 бр.
фактури, издадени в периода 31.01.2017 г. – 31.08.2018 г., както и за
сумата 24.01 лв. – сбор от лихвите за забава по всяка една от фактурите за периода
02.03.2017 г. – 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, за което задължение е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 893/2019 г.
по описа на ПпРС.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника,
не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не
са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
приложено ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа
на ПпРС.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.03.2021 г. – 9.50
ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на ПпРС към
настоящото дело.
СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът твърди
в исковата молба, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „В.
Д.“ ЕООД – Р. за имот, находящ се в гр. ***, регистриран в ищцовото дружество с
абонатен № 274091. Доставките в посочения имот се отчитали по два водомера, единият
от които бил с партиден номер 274/91 и бил разположен в сервизното помещение на
апартамента, а другият – с партиден № 274/92 и бил разположен в кухнята на
същия. Двата партидни номера били елемент от общия за тях абонатен номер, към
който била включена и партидата за гаража, собственост на ответника, който се
водоснабдявал от същото сградно-водопроводно отклонение на етажната собственост
и фигурирал с партиден № 274/93 към горепосочения абонатен номер 274091.
В отношенията
между „В. Д.“ ЕООД и потребителите на предоставяните от него ВиК услуги били
валидни публично известните общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г., т. 33, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 на
МРРБ.
В отчетния
период 23.11.2016 г. – 15.08.2018 г. ищцовото дружество било предоставило до
апартамента на ответника 55 куб.м. питейна вода, а през отчетния период от
24.01.1994 г. – 18.06.2018 г. – до гаража му – 2 куб.м. вода, с което било
изпълнило задълженията си по договора за доставка. За посочения период били
издадени 6 бр. фактури, които следвало да бъдат заплатени в 1-месечен срок от
издаването им (чл. 33, ал. 1 от ОУ), но същият не сторил това.
Количествата
доставена питейна вода през отчетния период били отчетени с електронен карнет
(таблет) и карнет на хартиен носител по
реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ.
Ответникът не
изпълнил задължението си за заплащане на предоставените ВиК услуги по
издадените 6 бр. фактури за отчетния период 23.11.2016 г. 15.08.2018 г., подробно
описани в исковата молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 184.51 лв., в т.ч. 160.50
лв. – главница и 24.01 лв. – лихва за забава.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 893/2019 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като длъжникът възразил срещу
заповедта с твърдения, че е заплатил задълженията си, съдът бил указал на
ищцовото дружество да предяви иск относно вземането си, което обуславяло и
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 160.50 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги (52 куб.м. питейна вода, отведени и
пречистени отпадни води) за абонатен № 274091 до водоснабден имот,
представляващ апартамент в гр. ****и водоснабден гараж, прилежащ към етажната собственост
на горепосочения адрес, по 6 бр.
фактури, издадени в периода 31.01.2017 г. – 31.08.2018 г., както и
сумата 24.01 лв. – сбор от лихвите за забава по всяка една от фактурите за
периода 02.03.2017 г. – 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника,
не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не
са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават изрично.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването
на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника, от който
произтича това правоотношение; че ищецът реално е доставил ВиК услуга на
ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период по посочения в исковата молба абонатен номер и на
претендираната с исковата молба стойност; че ответникът е потребител на питейна
вода на посочения абонатен номер.
Ищецът в иска по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта
да докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо, както и да докаже
периода на забавата и размера на претенцията си.
Ответникът, в
случай, че има такива, носи тежестта да докаже правоизключващите,
правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца, в т.ч. и че е
заплатил претендираното задължение.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: