СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
6044 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 544500 от 24.11.2018 г. по гр. д. № 36125/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 57 състав, З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на Д.С.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, сумата в размер на 10 000 лв., частичен
иск от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.11.2016 г., на територията на
гр. София, ул. „Околовръстен път“, поради виновното поведение на водача на лек
автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“, в „Л.И.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата
от 10 000 лв., считано от 12.04.2017 г., до окончателното й заплащане.
С решението З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Д.С.Б., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 655 лв., представляваща разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в частта, с която претенцията е уважена за сумата
над 2 000 лв., е подадена въззивна жалба от З. „Л.И.“ АД, в която са
развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че присъдената сума е прекомерна и не съответства
на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че районният съд не е
взел предвид действително причинените на ищеца телесни травми, лечението, срока
за възстановяване, както и липсата на остатъчни негативни последици. Поддържа,
че от изготвената експертиза се установява, че при ищеца липсват отклонения от
нормалния статус, както и че възстановителният процес е протекъл без
усложнения. Твърди, че вроденият дефект на ищеца не обуславя завишен размер на
обезщетението, доколкото при прегледа му не са констатирани отклонения в
неврологичния статус. Сочи, че по делото не е доказано, че ищецът е бил
обездвижен, както и че инцидентът се е отразил на психичното му състояние. Моли
съдът да отмени решението в частта, с която претенцията е уважена за сумата над
2 000 лв. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.С.Б., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение е съответен на претърпените от ищеца телесни травми и негативни преживявания. Сочи, че от
разпита на свидетелката Даниела К. се установява състоянието му след инцидента
- претърпените болки и битови неудобства. Поддържа, че прегледът от вещото лице
е проведен една година след инцидента, поради което е нормално физическото му
здраве да е възстановено. Твърди, че в резултат на произшествието вроденото му
заболяване се е обострило, поради което е търпял по-тежки болки. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
от които е ограничен съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
СРС, Гражданско отделение, 57 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание основание чл. 498, ал. 3 КЗ.
Спорният въпрос между страните във второинстанционното
производство е какъв е справедливият размер на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установения в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД критерий.
Настоящият съдебен състав намира, че присъденото от първата инстанция обезщетение
в размер на 10 000 лв. е прекомерно и не съответства на принципа за
справедливост, установен с нормата на чл.
52 от ЗЗД. Настоящията инстанция намира, че при спазване на
посочения принцип дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 5 000 лв.
по следните съображения:
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД следните
обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б)
претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически
изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през
който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и
др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на
последно място социално-икономическите условия в страната. Причиняването
на неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания, подлежат на
пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно - медицинска експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена, се установява, че при процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръбначния стълб в поясната област;
охлузвания по кожата на скротума; множество контузии и кръвонасядания по двете
бедрени области и ръцете. Вещото лице е посочило, че възстановителният процес
при такъв тип увреждания протича в рамките на 20 - 30 дни, като при прегледа на
ищеца не са установени отклонения от нормалния му статус. Експертизата
установява, че през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, които
са били с по - голям интензитет през първата седмица. Вещото лице излага, че
към момента на прегледа ищецът се оплаква от болки в кръста, сутрешна скованост
и слабост в долните крайници.
Вещото лице в разпита си в съдебно заседание е посочило, че при ищеца е
установено вродено заболяване, като всяка една травма в тази област се
съпътства с по - продължителни болки. Изразил е становище, че на ищеца не е
назначено ЕМГ изследване.
По делото е разпитана свидетелката Даниела К., която живее на фактически
начала с ищеца. Заявява, че след инцидентът ищецът е бил 3 месеца с патерици и
е приемал медикаменти. Твърди, че болките в кръста продължават и към настоящия
момент, включително и при по - тежък труд. Сочи, че не е извършвал трудова дейност
от произшествието.
С оглед посочените правила за определяне на
справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и след
съвкупен анализ на установените по делото обстоятелства относно претърпените
такива от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 5 000 лв. За да достигне
до този извод съдът съобрази характера и тежестта на причинените телесни
увреждания на ищеца - контузия на гръбначния стълб в поясната област;
охлузвания по кожата на скротума; множество контузии и кръвонасядания по двете
бедрени области и ръцете, които не се характеризират като тежки. Възстановителният
период при него е продължил около 20 - 30 дни. При определяне на размера следва
да се съобрази възрастта му и обстоятелството, че няма обективни данни за възникнали трайни, посттравматични последици в резултат от преживяната травма при ПТП, както и че към настоящия момент не са налице отклонения в неврологичния
статус на ищеца. Заявеното от свидетелката К., че ищецът е ползвал патерици в
период от три месеца не кореспондира с останалите данни по делото. Съдът отчита
вродения дефект при ищеца, но също така съобразява, че по делото не са
представени доказателства по какъв начин причинените от инцидента травми са
повлияли върху състоянието на ищеца, както и за по-дълъг възстановителен период
от обичайния.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е частично основателна, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е уважена исковата претенция за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен
размер и вместо него да бъде постановено друго, с което
искът за тази разлика да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която
исковата претенция е уважена за сумата от 5 000 лв., като законосъобразно и правилно решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
Доводът на въззиваемата страна, че в подадеданата до него писмена претенция
ищецът не е посочил банкова сметка ***а молба, с оглед разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 ГПК, която не препраща към чл. 127, ал. 4 ГПК.
По разноските:
За първата инстанция: ищецът е сторил разноски в размер на 1 655 лв., като
съразмерно с уважената част на исковете, има право на разноски в размер на 827,50
лв. Ответникът е сторил разноски в размер на 140 лв. и юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лв., като
съразмерно с отхвърлената част на исковете, има право на разноски в размер на 120
лв.
За въззивната инстанция право на
разноски има въззивникът, който претендира заплащането на направените разноски
за държавна такса - 200 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв. Съразмерно с уважената част на исковете
въззивникът има право на разноски в размер на 150
лв. Право на разноски има и въззиваемата страна, която представя договор за правна помощ и съдействие, и
претендира разноски в размер на 876 лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част на
исковете, на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 438 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 544500 от 24.11.2018 г. по гр. д. № 36125/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 57 състав в частта, с която З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, е
осъдено да заплати на Д.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ,
сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., част от
вземане с цял размер от 30 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични
увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.11.2016
г., на територията на гр. София, ул. „Околовръстен път“, поради виновното
поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, в „Л.И.“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2017 г., до окончателното й заплащане, както
и в частта, която З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на Д.С.Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за разликата над
сумата от 827,50 до размера от 1 655 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.Б., ЕГН **********
срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, иск, с правно основание чл. 498, ал. 3 КЗ, за
сумата над 5 000 лв., до пълния предявен размер от 10 000 лв., част
от вземане с цял размер от 30 000 лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
травматични увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 06.11.2016 г., на територията на гр. София, ул. „Околовръстен път“, поради
виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, в „Л.И.“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2017 г., до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д.С.Б.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 120 лв., представляваща разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д.С.Б.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на Д.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 438 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.