№ 23012
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110109997 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 58704/22.02.2024 г., депозирана от К. Б. Х. срещу „Софийска вода” АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4
967,97лв., частично от 6 095,08 лв., съгласно фактура № ************* г.,
представляваща цена за доставени ВиК услуги в имот с аб. № ************, с
адрес: гр. С., ж.к. Т.-Н., ул. Д. У. № *. Ищецът сочи, че за друга част в размер
на 1 250 лв. от общата сума 6095,08 лв. е водено друго дело между страните –
гр.д. № 20754/2023г. на СРС, 25 състав.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът е потребител на ВиК
услуги в имота, измервателните уреди са изправни и в метрологична годност,
количеството доставена вода за индивидуално потребление е правилно
измерено и отчетено.
В хода на производството по настоящото дело е изискано и представено
Решение № 6320/09.04.2024 г. по гр.д. № 20754/09.04.2024 г. по описа на СРС,
25 състав, влязло в законна сила на 03.05.2024 г., съобразно отбелязването на
съдебния състав, върху приложения по делото заверен препис. Видно от
диспозитива на цитирания съдебен акт, съдът е признал за установено по
предявения от настоящият ищец иск, че същият не дължи на настоящия
ответник - „Софийска вода” АД сумата от 1 250 лв., представляваща част от
общо начислената сума от 6 095,08 лв. – цена на предоставена ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Т.-Н.“, ул. Д. У. № *, кл. №
************, начислена по фактура № ************* г.
Съдът като съобрази посоченото по-горе, намира, че предявеният иск е
недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната на осн. чл.
130 ГПК, доколкото съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на
производството при всяко положение на делото до приключването му с влязъл
в сила съдебен акт.
В случая исковата сума, в размер на 4 967,97лв. (частичен иск от 6
1
095,08 лв.) по фактура № ************* г., представляваща цена за доставени
ВиК услуги в процесния имот, частично се припокрива със сумата от 1 250 лв.
по отношение на която е постановено Решение № 6320/09.04.2024 г. по гр.д. №
20754/09.04.2024 г. по описа на СРС, 25 състав, влязло в законна сила на
03.05.2024 г., а именно – за сумата от 122,89 лв. Това е така, тъй като
разликата между общата сума по издадената фактура № ************* г. - 6
095,08 лв. и сумата от 1250 лв. по отношение на която се е произнесъл 25
състав на СРС, възлиза на 4 845,08 лв., а настоящият иск е предявен за сумата
от 4 967,97 лв. Следователно за част от предявения иск – за сумата от 122,89
лв. е налице отрицателна процесуална предпоставка - отвод за пресъдено
нещо по смисъла на чл. 299, ал.1 ГПК.
На следващо място, предявеният иск е недопустим изцяло и по следните
съображения: При отрицателния установителен иск, за разлика от всички
останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег, доколкото ищецът твърди, че претендираното право
не е възникнало, поради което не следва да сочи правопораждащ юридически
факт. След като ищецът твърди отрицателен факт и предявеният ОУИ се
оспорва, то ответникът следва да докаже положителния факт, въз основа на
който счита, че е възникнало отричаното правото – предмет на делото. При
предявен отрицателен установителен иск, доказателствената тежест е
идентична /в условията на процесуална реципрочност/ при предявен
положителен установителен иск от страна на настоящия ответник, за същото
вземане. Уважен отрицателен установителен иск съответства на отхвърлен
положителен установителен иск за идентично вземане между същите страни
при разменено процесуално качество ищец/ответник /респ. отхвърлянето на
отрицателен иск е равнозначно на уважаването на положителен установителен
иск/ – виж Определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на II г. о. на
ВКС, Определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на
ВКС, Решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС.
Предявяването на претенцията за част от вземането, не променя
правилата, относно доказателствената тежест, която страните в процеса носят
и формирането на СПН по отношение спорното право. Следователно
уважаването на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на
отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен установителен
или осъдителен иск, респ. уважен частичен отрицателен установителен иск,
означава, че вземането не съществува изцяло - в пълния претендиран размер, а
не само досежно предявената част, предмет на делото. Силата на пресъдено
нещо в случая разпростира действието си и за непредявената част /доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално
право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем - съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г.
по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК/.
За разлика от частичния положителен или осъдителен иск, в който
случай инициатор на процеса е кредиторът, който винаги има интерес да
установи дължимостта дори на част от вземането, т. е. търсената защита при
благоприятен изход на спора не би формирала СПН за разликата над
предявената част – именно оттук следва безусловния интерес на кредитора от
2
защита, то при отрицателния установителен иск ищецът следва при всички
положения да обоснове наличие на правен интерес. Когато инициатор на
процеса е длъжникът, който твърди, че част от вземането е недължимо, то този
длъжник следва да мотивира интерес да предявява частичен отрицателен
установителен иск, който при благоприятен изход на спора би формирал
абсолютната същата СПН, ако предмет на делото е цялото вземане, а не само
неговата част /в същия смисъл вж. напр. Решение № 2635 от 29.04.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 497/2024 г., както и цитираните в същото: Определение №
211/29.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3011/2019 г. на I Г. О. на ВКС, Определение №
160/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2488/2020 г. на I Г. О. на ВКС, Определение №
288/16.06.2010 г. по ч. пр. д. № 108/2010 г. на I Г. О. на ВКС, Определение №
54/07.02.2018 г. по т. д. № 2448/2017 г. на I Т. О. на ВКС, Определение №
67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на II Г. О. на ВКС/
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК, протоколно определение от 03.12.2024
г., по гр.д. № 9997/2024 г. на СРС, 32 състав, с което съдебното дирене е
обявено за приключено и е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с № 58704/22.02.2024 г.,
депозирана от К. Б. Х. срещу „Софийска вода” АД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 967,97лв., частично от 6 095,08
лв., съгласно фактура № ************* г., представляваща цена за доставени
ВиК услуги в имот с аб. № ************, с адрес: гр. С., ж.к. Т.-Н., ул. Д. У. №
*.
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3