Решение по дело №1748/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от директора на дирекция „Инспекция по труда“ чрез процесуален представител – Д. О. срещу решение № 910/14.06.2023 г. по НАХД № 20223110202106/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХXVІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2100001/15.09.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Фреш ПМ” ООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че от събраните доказателства се установява обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние, предвид наличието на основни елементи на трудово правоотношение, което не е обективирано със сключен трудов договор в писмена форма. Моли решението на Районен съд – Варна да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален представител, поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Ответникът по касация – „Фреш ПН“ ООД, чрез процесуален представител – адв. Р.Ж. оспорва жалбата в представено писмено становище и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание чрез процесуалният представител поддържа писмения отговор и претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което пледира за оставянето му в сила.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, наведените касационни основания, становищата на страните и при касационната проверка съгласно чл.218 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН , намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок съгласно чл.211,ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

„Фреш ПМ“ ООД е санкциониран за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал .2 от КТ. С наказателно постановление № 03-2100001/15.09.2021 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размерна 5000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, тъй като в качеството си на работодател е приело на работа лицето М. М. Д., да осъществява трудовите функции на „помощник магазин“, в обект – супермаркет „Фреш – Ерма 1000“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Червен рак“ до хотел „Ерма“, с определено работно време, декларирано от лицето от 08:00 часа до 16:00 часа, определено трудово възнаграждение, и определено работно място, без да е сключен трудово договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Нарушението е установено с писмени документи – декларация от М. Д., обяснения на управителя, копие на разрешение на работа и трудова книжка. Въз основа на събраните писмени документи и след събиране и на гласни доказателства, районният съд е приел, че в хода на съдебното производство не се установява по безспорен начин съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. Счел е, че от доказателствата се установява, че между страните не е постигнато съгласие за работно време, нито за размер на полагаемо се трудово възнаграждение, нито задължение за постигане на какъвто и да е трудов резултат, поради което в случая отсъстват основни белези на трудовото правоотношение. С посочените мотиви въззивният съд е отменил процесното НП.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В съдържанието на АУАН и наказателното постановление не са описани факти относими към съставомерността на санкционираното деяние. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени факти, от които се установява, че М. Д. е полагала труд за „Фреш ПМ“ ООД на длъжност „помощник магазин“ и в какво точно се изразява осъществяваната от нея дейност. Не е посочен и размер на трудовото възнаграждение, което е един от основните елементи на трудовото правоотношение и задължителен реквизит на трудовия договор – аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Доколкото в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, липсата на достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна представлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице.

Наведените в касационната жалба доводи за съставомерност на извършеното нарушение са неоснователни. За да възникне трудово правоотношение между две страни е необходимо да се споразумеят относно три задължителни елемента – място на работа, характер на работа и трудово възнаграждение. В случая съвкупният анализ на събраните по делото и кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства сочи, че не е налице трудово правоотношение. Това се установява от декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /приложена по преписката/, попълнена собственоръчно от М. Д., от която е видно, че лицето декларира, че няма сключен трудов договор. Независимо, че в декларацията са попълнени обект, в който работи по отношение на работното време лицето е посочило „дойдох в 08:00 и ще си отида в къщи в 16:00 часа“, лицето не е попълнило по т. 10 размер на заплатата, в т. 9 не е отбелязало почивки в работния ден. В т. 7 от декларацията Д. е посочила, че предходния ден е била на интервю с майка си, а в деня на проверката е била там, за да види в какво се изразява работата, посочила е, че не работи в обекта. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания, дадени от Д. пред ВРС /л. 57-59 от делото/. Посоченото от М. Д. в попълнената декларация, че е отишла в стопанисвания от „Фреш ПМ“ ООД обект в 08:00 ч. и планира да си тръгне около 16:00 ч. не води до извод, че лицето е имало определено работно време. В декларацията не са вписани данни за регламентирано работно време. Съгласно правната теория, трудовият договор е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. От събраните доказателства не се установява нито един от елементите на трудовото правоотношение и незаконосъобразно АНО е приел, че е налице такова.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор следва да бъде уважено искането на касационния ответник за присъждане на разноски. Същите се претендират в размер на 960 лева съгласно представения списък на разноските и представляват заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като за извършването им са налице доказателства - фактура № 1869/06.07.2023 г. на л.17 от делото. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по аргумент от Решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение І-во от АПК и чл. 63в от ЗАНН, VІ-ти тричленен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 910/14.06.2023 г. постановено по НАХД № 2106/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Фреш ПМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 106, ет. 14, ап. 16, представлявано от Маргарита Лалева Петрова сума в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: