Решение по дело №126/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 138
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700126
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

                                                                                                                                                                             

при секретаря Павлина Петрова

и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 126 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена от процесуален представител, упълномощен от управителя на търговското дружество. Оспорва се Решение № 158/ 12.07.2022 г. по а.н.д. № 374/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали.

Твърди се, че решението е неправилно – постановено при нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че при постановяване на съдебното решение Районният съд изцяло и без основание е игнорирал събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания на Н. Б., от които категорично се опровергават твърденията и констатациите, обективирани в съставения АУАН и в издаденото НП. Още в хода на проверката от органите на Инспекцията по труда, както и с депозираното срещу акта възражение, са представени писмени доказателства, че между дружеството и завареното на обекта лице, са съществували чисто облигационни, а не трудовоправни отношения, което се потвърждава и от показанията на разпитания св. Б.

За разлика от показанията на св. Б., които не е кредитирал изцяло, Районният съд е приел безусловно и дал „вяра изцяло на показанията на свидетелите - служители на Д“ИТ Кърджали“, тъй като показанията им били последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се“, което не отговаря на истината. Напротив - установяват се противоречия в показанията на тези свидетели.

Така напр. св. Л. И. е заявила, че „ .. само за двама от осемте работника се представиха трудови договори, а другите шест бяха с граждански договори“, а според св. Е. Ю.: „Проведохме разговор с лицата, които бяха на обекта и установихме, че нито едно от тях няма сключен граждански или трудов договор.“

Св. И. С. пък твърди, че лицето Н. С. Б. първо им разказал, а после сам декларирал данните в декларацията, като почивката, която той използва през седмицата е „неделя“ и „няма почивка през работния ден“. Твърди се, че тези показания са в противоречие с „констатациите“, посочени в АУАН и НП, а съответно и с данните в представената декларация по чл. 402 от КТ, според които лицето имало „почивен ден - понеделник“ и „почивка в работния ден от 1 час“. Въпреки това съставът на Районния съд е кредитирал безусловно техните показания като непротиворечиви и е обосновал решението си именно на тях.

Представен е сключения между дружеството и посоченото лице граждански договор № **/*** г. с предмет извършването и предаването на краен резултат – „монтаж на ламаринена обшивка на 160 м. /капак по борд/“ на обект в гр. Кърджали. В този договор е определен и крайния срок, в който изпълнителят следва да предаде извършената работа - до 15.12.2021 г. Договорено е възнаграждение в размер на *** лв., което се изплаща след приемане на извършената работа от възложителя. В т.4.1. и т.4.2 от договора са уговорени и неустойки в случай на неизпълнение на задълженията за всяка от страните.

Извършената работа е приета с приемо-предавателен протокол без забележки, след което с РКО на лицето е изплатено и уговореното по договора възнаграждение.

В касационната жалба се сочи, че цитираната в акта „декларация на основание чл. 402, ал.1, т.З от Кодекса на труда“, за която се твърди, че била попълнена от лицето, което вписало горепосочените „факти и обстоятелства“, категорично не отговаря на действителните фактически и правни отношения между страните.

Относно данните, които е вписал в декларацията по чл. 402 от КТ, свидетелят Б. е заявил, че написал декларацията „с помощта“ на инспекторите от „Инспекцията по труда“. „... Те ни казаха какво да пишем, защото аз не знаех.... Те ми казаха, че съм за един месец. Те ми казаха, че няма как да напиша в декларацията, че работя за три дни, трябва да напиша един месец срок за изпълнение. Те ми казаха да зачеркна, че нямам граждански и трудово договор... Това те ми го казваха да го напиша.“ Поради изложеното се иска касационната инстанция да приеме за опровергано съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ, въз основа на която е направен извода за наличие на

трудови правоотношения между страните. Твърди се, че като  частен документ тя не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда.

На следващо място в касационната жалба се посочва, че за да се приеме, че между две лица е налице правоотношение, което по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, а именно: място и характер на работа /длъжност/, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Такова договаряне в случая не е установено. Изпълнителят на свой риск е приел да извърши определената работа и да представи на възложителя определен резултат, като той сам определя начина на извършване на работата, в удобно за него време, в което ще я извърши, без да е задължен да спазва работно време или трудова дисциплина, наложени му от възложителя.

От значение е единствено обектът да бъде предаден до края на определения краен срок да е качествена изработката на крайния резултат. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се отмени наказателното постановление, издадено то директора на ДИТ – Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът – Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на касационната жалба. В писмена защита развива посочва подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 374/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200004 от 09.02.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.З от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ИА ГИТ, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

РС – Кърджали е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. В проверяваното решение се съдържат мотиви, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е приел, че е безспорно доказано извършеното нарушение, описано в АУАН и НП.

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

 При правилно установена фактическа обстановка РС –Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, поради това, че РС – Кърджали, при преценка за доказаност на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, е взел предвид единствено показанията на контролните органи на ДИТ – Кърджали, извършили проверката, но не и на лицето Н. Б., което в НП е посочено, че извършва трудова дейност за дружеството-касатор.

Настоящият състав на АС – Кърджали не споделя тези доводи, поради следните съображения:

Действително, РС – Кърджали при формиране на този свои извод е взел предвид показанията на служителите на ДИТ – Кърджали, извършили проверката. Споделя се посоченото в касационната жалба, че показанията на тези лица не са безпротиворечиви относно обстоятелството с какви дрехи е било облечено лицето Н. Б., както и вписаните от него данни в декларацията по чл.402 от КТ.

Независимо от така изложеното, касационният състав на АС – Кърджали приема, че изводът на решаващия съд за доказаност на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.61, ал.1 от същия нормативен акт, е правилен. Това е така, защото РС – Кърджали е достигнал до този извод като е съпоставил всички събрани доказателства по делото, както писмените, така и гласните такива.

На първо място, в административнонаказателната преписка се съдържа призовка по чл.45, ал.1 от АПК да управителя на „Брилянт- Слънчев бряг“ ООД. В този документ е посочено, че в ДИТ – Кърджали е започнало административно производство № ***/ *** г. по повод извършена, на същата дата, проверка на обект, изпълняван от дружеството в град Кърджали. В призовката е вписано, че следва да се представят трудови досиета на поименно изброени шест лица; на технически ръководител на обекта; ведомост за заплати за месеците септември и октомври 2021 година; ПВТР; оценка на риска за обекта и др. Призовката е изпратена на посочен имейл адрес на дружеството, както и на седалището и адреса му на управление. Няма данни да са изпратени исканите документи.

На 05.01.2022 г. е съставен Протокол за извършена проверка № ***, в който са описани констатирани нарушения на трудовото законодателство, включително и несключени трудови договори за шестте лица, за които е било изискано представяне на трудови договори.

След изпращане на съобщение до управителя на дружеството да се яви на 10.01.2022 г. за съставяне на АУАН срещу представляваното от него дружество, на посочената дата е съставен АУАН № 09-2200004, касаещ нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.61, ал.1 от КТ за това, че е наело лицето Н. С. Б. да извършва трудова дейност без да е сключен трудов договор. С възражение № 22003813/ 18.01.2022 г. срещу АУАН, са били представени заверени копия на: гр.д. № **/ *** г.; приемо-предавателен протокол; разходен касов ордер и обяснения от Н. С. Б.

При тези доказателства настоящият касационен състав приема, че РС – Кърджали правилно е направил извод, че правоотношенията между Н. С. Б. и „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ***, са трудови, а не граждански. Това е така, защото при получаване на призовката по чл.45, ал.1 от АПК дружеството е имало възможност да поясни, че правоотоншенията са гражданскоправни, а не трудови и да представи наличните доказателства, които е изпратило, когато е разбрало, че ще бъде ангажирана администривнонаказателната му отговорност за нарушение на чл.62, ал.1, вър. с чл.61, ал.1 от КТ. Представените доказателства с възражението срещу АУАН са частни документи, които нямат достоверна дата, поради което, като ги е съпоставил с всички останали доказателства, РС – Кърджали е достигнал до правилния извод, че не опровергават констатациите в НП относно извършване на трудова дейност от Н. С. Б. в полза на дружеството-касатор.

На следващо място, налична е декларация по чл.402, ал.1 от КТ от лицето Н. С. Б. Макар и частен документ, съпоставена с представените с възражението срещу АУАН, доказателства, тя също е в подкрепа извода на Районния съд, че правоотношенията между това лице и дружеството, са трудово-правни. Правилно не са били взети предвид показанията на Н. С., че служители от ДИТ – Кърджали са му диктували какво да пише тъй като няма доказателства то да е било заблудено или принудено да впише тази информация, касаещи съществените елементи от съдържанието на трудовия договор.

Предвид така установеното, правилни са изводите в обжалваното решение, че лицето Н. С. Б., по време на проверката от контролни органи на ДИТ – Кърджали, е извършвало трудова дейност.

От изложеното се установява, че оспореното решение, с което е потвърдено, като законосъобразно, наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 158/ 12.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 374/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „ Главна Инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.