Решение по дело №2425/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        24.03.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25.02.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2425		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е делба във фазата на извършването й и е образувано по искова молба, предявена от В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А.

           С влязло в сила решение по допускане на делбата, постановено по делото 07.11.2019г., съдът е допуснал извършване на съдебна делба между В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А на следния недвижим имот:

           - първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна собственост с идентификатор № 68789.606.85.1.1 с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Благодарност” № 19, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда. № 1, построена и находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68789.606.85, с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент, с площ от 75.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта – няма, при права:

           -5/6 идеални части за В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: ***;

           - 1/6 идеална част за Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А.

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

           Прието е по делото заключение на назначената стдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Й.А., неоспорено от страните съгласно което заключение сстойността на допуснатия до делба недвижим имот е  50 866 лева, в т.ч. 11 656  лева за ½ идеална част за земята, допуснатият до делба жилищен етаж е неподеляем съобразно разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ. Стойността на претендираните подобрения, извършени в имота от ответника в процеса по делото е  6 100 лв., а стойността на претендирания дължим наем по средни пазарни цени за 5/6 ид. ч.от 1/ 2 ид.ч. от имот с идентификатор 68789.606.85 с площ 248 кв.м, ведно с находящия се самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.606.85.1 със застроена площ 75, 40 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на за периода от 09.10.2018г. до 25.02.2020г. е 3 900 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.202г. вещото лице А. сочи, че във връзка с претендираните подобрения от ответника в процеса е описала в заключението си и други подобрения, които са технологично свързани с тези, които се претендират от ответника, без да са претендирани от същия.

           Предявени са претенции по сметки от ищцата на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 4 600 лева, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020г. ищцата е направила искане за изменение на иска на основание чл. 214 ГПК и съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, касаещ претенции по сметки, предявени от ищеца, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 3 900 лева, вместо за сумата в размер на 6 400 лв. и за периода от 09.10.2018г. до м.02.2020г., вместо за периода от 09.10.2018г. – м.01.2020г., като на основание чл. 232 ГПК за разликата над тази сума, а именно за сумата от 2 500 лева, съдът е прекратил производството по делото в тази му част, което прекратително определение е влязло в законна сила.

           Предявени са претенции по сметки от ответника на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 72 от ЗС за сумата общо от 8 000 лева за извършени подобрения, както следва: пролетта на м. май и юни 2015г.: 1. ремонт на кухня, включващо: след смяна на дограмата-доставка и монтаж на гипсокартон за стени и таван - 50 кв.м по 28 лв. – 1 400 лв.; обръщане страници на прозорци и врата – 9 м. по 7. 20лв = 64.80 лв.; шпакловка и шкурене на гипсокартон - 50 кв.м. по 5.30 лв. = 265 лв.; трикратно боядисване с латекс на стени и таван 50 кв.м по 6. 30 лв. = 315 лева; демонтаж на изгнилото дюшеме 15 кв.м. по 2.60 лв. = 39 лв.; циментова замазка на под - 15 кв. м по 24 лева = 360 лв.; доставка и лепене на теракота - 15кв.м по 36 лева = 540 лева - общо разходи 2 983 лева; 2. ремонт на спалня включващо: подмазване и шпакловка на страници на прозорци -7.20 кв.м по 6.80 лева = 48.96 лева; снемане на постна боя от таван - 14 кв.м по 1.80 лева = 25.20 лева; сваляне на тапети от стени – 40 кв.м по 1.60лева = 64 лева; боядисване таван с латекс -14 кв.м по 6.30 лева = 88.20 лева; закупуване и лепене на тапети по стени - 40 кв.м по 16 лева = 640 лева; циклене и лакиране на дюшеме -14 кв.м по 28 лева = 392 лева; общо – 1 258 лева; 3. ремонт на хол след смяна на дограма: подмазване и шпакловка на страници на прозорци - 6.80 м. по 7. 20 = 48.96 лева; снемане на постна боя от стени и таван - 45 кв.м по 1.80 лева = 81, 00 лева; грундиране по стени и тавани - 45 кв.м по 3.60 лева = 162, 00 лева; трикратно боядисване с латекс по стени и тавани - 45 кв.м по 6.30 лева = 283.50 лева; циклене и лакиране на дюшеме- 20 кв.м по 28 лева = 560 лева, общо 1 135 лева; през м.май и м. юни 2018година, след спукване на водопровод през зимата, е извършен ремонт на баня, включващо: сваляне на стар фаянс -21 кв.м по 4.80 лв. = 100, 80 лева; направа на вароциментова мазилка - 18 кв.м. по 18 лева = 324лева; направа на подова замазка - 3 кв.м по 24 лева = 72 лева; поставяне на ВиК инсталация - 460 лева; доставка и монтаж на фаянс – 18 кв.м по 36 лева = 648 лева; доставка и монтаж на теракота - 3 кв.м по 36 лева = 108 лева; доставка и поставяне на окачен таван - 3 кв.м по 28 лева = 84 лева;, доставка и поставяне на моноблок 1 бр. по 280 лева; доставка и монтаж на смесител, мивка, шкаф, душ - 390 лева, общо – 2 466 лева; през 2016 година м. юни, м. юли - усвояване на тераса-поставяне на декоративни камъни и гранитогрес на под -  500 лева, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020г. ответникът е направила искане за изменение на иска на основание чл. 214 ГПК и съдът е допуснал изменение на предявения иск, касаещ претенции по сметки, предявени от ответника, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 6 100 лева, вместо за сумата в размер на 8 000 лв., като на основание чл. 232 ГПК за разликата над тази сума, а именно за сумата от 1 900 лева, съдът е прекратил производството по делото в тази му част, което прекратително определение е влязло в законна сила.

           Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на Ленин Г. Христов и Гергана Атанасова Матуска – дъщеря на ищцата.

           От показанията на св. Христов се установява, че ответникът оправял банята – 2018 или 2019 година - всичко се сменило в банята – плочки, душове, бойлери, сменил пода на кухнята с плочка, както и дограмата, ответникът от поне 15-20 години си живее там ( в процесния жилищен етаж) със семейството, родителите му живеели там, но отишли да живеят в Крайници преди повее от 15 години.

           От показанията на св. Митуска се установява, че вуйчо й направил цялостен ремонт на апартамента - в кухнята плочки на земята и под тях подово отопление сложил, стените измазал в кухнята - сложил гипс картон с изолация, хола преправили, взели от цялостното обзавеждане – диван с два фотьойла и две табуретки и една секция,  спалнята преместили в съседната стая, където живеели баба й и дядо й,  в кухнята сменили вратичките на шкафовете, пребоядисано било, била сменена дограмата на целия апартамент – 2007 г., а през 2018 преправили банята, изместил терасата.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Относно способа за извършване на делба на процесните обекти:

           Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 ЗН като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот. Критериите, по които съдът преценява по кой способ следва да се извърши делбата на имотите са следните: брой и вид на допуснатите до делба имоти, поделяемост на същите, трайно установен начин на ползване, който представлява неудобство за теглене на жребий, извършени в имотите значителни подобрения, местоположение на имоти от един и същи вид (доколкото делбата следва да бъде извършена по такъв начин, че всеки съделител да получи ако е възможно в реален дял имоти от един и същи вид и сходно местоположение), изходът от съпоставка на броя на имотите с броя на съделителите, изходът от съпоставка на стойността на имотите със стойността на дела на всеки един съделител от делбената маса, съотношение между броя на имотите, предмет на делбата и броя на съделителите, между които делбата следва да бъде извършена.

           Тъй като процесният жилищен етаж, допуснат до делба е неподеляем, не са направени основателни възлагателни претенции от съделителите, не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством теглене на жребие, нито  за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК предвид броя, вида и стойността на допуснати до делба обекти (когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял, извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно или много неудобно - невъзможно е когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност, както е в случая, респ. частите на съделителите са различни или се извършва делба по колена, а неудобно когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения, при което ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин, когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете - ППВС 7/73; решение № 397/24.10.2011г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 1499/2010г. на І ГО на ВКС; решение № 832/06.07.2011г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 219/2010г. на І ГО на ВКС), съгласно изричната норма на чл. 348 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Изнасянето на имотите на публична продан съответно не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в публичната продан съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК. Съдът възприема оценката на обекта, допуснат до делба, дадена от вещо лице инж. Й.А. в експертно заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, като от посочената от нея стойност следва да се извади стойността, посочена от нея за земята, доколкото дворното място не е предмет на делбата, т.е. възприетата пазарната стойност на допуснатия до делба първи жилищен етаж е  39 210 лева, като следва да се посочи, че възприетата пазарната стойност е от значение с оглед първоначалната цена, при която имотът следва да се изнесат на публична продан.

           Относно претенциите по сметки:

           Правното основание на направеното от ответника искане по сметки за извършените подобрения в делбения имот е чл. 72 - 74 от ЗС. Съгласно тази законова разпоредба, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие тези подобрения, като увеличението се определя към момента на постановяване на съдебното решение. Това е така, с оглед задължителната съдебна практика - ТР № 85 от 02.12.1968г. по гр.дело № 149/1968г. на ОСГК на ВС, съгласно което когато съсобственикът извърши подобрения в съсобствения имот, който той фактически държи като собственик, отношенията с останалите съсобственици във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 от ЗС. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случай, че собственикът е знаел, че се правят подобрения в неговия имот и не се е противопоставил, законът приравнява недобросъвестния владелец на добросъвестен и му дава право да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че ищцата е знаела за извършваните в съсобствения апартамент подобрения, тъй като е дъщеря й е посещавала имота, и не се е противопоставила на същите – за последното липсват доказателства по делото. Съдът намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се доказват извършените подобрения в делбения имот, кога те са били извършени, както и че са били извършени от ответника Показанията им изцяло се подкрепят от изготвената съдебно-техническа експертиза, относно извършените подобрения, които вещото лице е констатирало при огледа на място и прететенцията по сметки от ответника за извършени от него подобрения следва да се уважи в размера, претендиран от ответника след допуснатото изменение на размера на иска, направено от ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020г. предвид заключението на назначената съдебно - техническа експертиза – 6 100 лева.

           Правното основание за претенцията по сметки на ищцата е чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която разпоредба когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде уважен искът по чл. 31, ал.2 ЗС ищецът следва да докаже осъществяването на следния фактически състав – съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди. Ответникът носи тежест да установи, че е осигурил достъп до процесния имот за ползването му от ищеца, съобразно правата му, както и възражението си, че е ползвал единствено гаража от постройките в имота. В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот и посочените в него постройки е установено със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата  Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС - ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди, е налице когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. В този смисъл Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС. Ответникът в процеса и ответник по тази претенция за сметки не я оспорва, основанието на същата се доказва и от събраните по делото гласни доказателства, а размерът й – от не оспореното от страните заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, поради което следва да се уважи в размера, предявен след допуснатото по искане на ищцата изменение на иска  в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020г. от 3 900 лева за исковия период.

           По разноските:

           На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка страна следва да заплати по 4 % върху стойността на дела си. Отделно от това щцата следва да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 156, 00 лева представляваща държавна такса по предявената от нея претенция по чл. 346 ГПК, а ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 244, 00 лева представляваща държавна такса по предявената от него претенция по чл. 346 ГПК, отделно от това ответникът на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да внесе по сметка на съда сумата в размер на 88, 00 лева, представляваща доплащане за окончателното възнаграждение за вещо лице, доколкото в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020г. съдът му е дал указания да стори същото в едноседмичен срок от датата на заседанието и което не е сторено в указния срок. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. Според правилото на чл. 29 ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни - съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания - Определение №681/18.12.2015 по дело №5778/2015 на ВКС, ГК, III г.о., поради което на ищцата се следват направените разноски за особен представител, назначен на ответника в първата фаза на делбата в размер на 600, 00 лева, както и разноски в размер на 600, 00 лева за адвокатски хонорар за предявения иск по сметки. От ответника претенции за адвокатски хонорар не са претендирани.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ :

 

           ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния имот:

           - първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна собственост с идентификатор № 68789.606.85.1.1 с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Благодарност” № 19, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда. № 1, построена и находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68789.606.85, с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент, с площ от 75.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта – няма.

           Стойността на имота е 39 210 лева.

           Получените при публичната продан суми да се разпределят между съделителите, както следва: 5/6 идеални части за В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: ***; 1/6 идеална част за Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А.

           ОСЪЖДА  Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А да заплати на В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата в размер на 3 900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените й 5/6 идеални части от имота за периода 09.10.2018г. – м. 02.2020г.

           ОСЪЖДА В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 72 ЗС сумата в размер на общо 6 100 лева, представляваща извършени от него подобрения в имота, а именно: през пролетта на м. май и юни 2015г.: 1. ремонт на кухня, 2. ремонт на спалня; 3. ремонт на хол след смяна на дограма; през м.май и м. юни 2018 година, след спукване на водопровод през зимата извършен ремонт на баня, през 2016 година м. юни, м. юли - усвояване на тераса.

           ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 307  лева.

           ОСЪЖДА  на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А да внесе 261, 40 лева по сметка на РС – Дупница, представляваща държавна такса върху стойността на дела си.

           ОСЪЖДА В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 156, 00 лева за иска по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.

           ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 244, 00 лева за иска по чл. 346 ГПК вр. чл. 72 ЗС.

           ОСЪЖДА  Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А да заплати на В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 600, 00 лева, представляваща внесен от нея депозит за особен представител, назначен на ответника в първата фаза на делбата, както и сумата от 600, 00 лева за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 88, 00 лева, представляваща доплащане за окончателното възнаграждение за вещо лице.

          

           Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

                                                                       

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: