НОХД № 2135/2016г.
МОТИВИ :
Обвинението
е срещу подс.А.М.К. и М.А.К. *** за престъпление по
чл.286 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
за това, че при условията на
продължавано престъпление, на 03.02.2014 г. в гр. В. и на 05.02.2014 г. в гр.
Пазарджик, в съучастие като извършители, пред надлежен орган на властта –
Началника на РУ на МВР – В. в жалба вх. № 1375/03.02.2014 г. и Директора на ОД
на МВР Пазарджик в жалба № 5435/05.02.2014 г., са набедили А.С.Н. *** в
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, а именно, че на 31.01.2014 г. в с.
Драгиново се е заканил, че ще убие А.М.К. и М.А.К. и ще ги изтрепе всички и
това заканване би могло да възбуди у тях
основателен страх за осъществяването му, като са знаели, че А.С.Н. е
невинен .
Подсъдимите не се признават за виновни по така предявените
им обвинения, като в обясненията си отричат да са извършили престъпленията, в
които са обвинени. Твърдят, че не са писали текстовете на процесните жалби и че подписите положени в жалбите не са
техни.
Прокурора поддържа обвинението като пледира за осъдителна присъда, поради доказаност на обвинението и налагане на наказание на
подсъдимите.
Защитата пледира за оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението и отхвърляне на предявения граждански иск.
По делото е приет
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен
от пострадалия А.С.Н. против подс.А.М.К. и М.А.К. за
солидарно за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието, водено със законната лихва считано
от 05.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата и е конституиран
пострадалия А.С.Н. като граждански ищец по делото.
Пострадалият А.С.Н.
е конституиран и като частен обвинител
по делото.
Повереника на частния обвинител и граждански ищец поддържа предявения граждански иск
и моли съдът да го уважи.
Пазарджишки районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.А.К. и св.А.Н. ***. Отношенията между двамата били влошени
и същите не си говорели. Причина за това били спорове относно изградена от св.А.Н.
ограда между двата съседни имота. По искане на А.К. *** събаряне на оградата. В
изпълнение на това св.Н. съборил оградата, като останала една малка част. По
молба на подс.А.К. на 31.01.2014г. на място в
с.Драгиново пристигнала комисия от Община В., която трябвало да провери дали
оградата е премахната изцяло. В комисията били св.И.П., Л.Ч. и С.Б., които
посетили процесния имот и извършили оглед на
оградата, като съставили протокол. На място присъствал св.А. Налбатов и подс.М.К. син на подс.А.К.. По време на проверката нямало скандали или
заплахи между двете спорещи страни, като проверката и огледът преминали
нормално. Комисията се прибрала в Община В. и проверката приключила .
При проверката комисията
констатирала, че оградата е премахната, като оставало да бъде съборена много
малка част в долната ѝ част.
Тъй
като подс.А.К. и М.К. не били доволни от това, че св.А.Н.
не е премахнал цялата ограда. С оглед на силно влошените отношения между двете семейства подс.М.К. саморъчно написал жалбата, в която като
жалбоподател изписал името на баща му подс.А.К..
Жалбата съдържала общо 5 страници и се отнасяла за проверката извършена на
31.01.2014г. от комисията от общината. На стр. 4 от жалбата било записано, че по
време на проверката св.А.Н. „започнал да се заканва, че ще ги убие, ще ги
изтрепе всички“ и че „тази заплаха била напълно реална и възбудила основателен
страх за А.К. и цялото му семейство, че може да бъде осъществена, защото А.Н.
може да го направи“.
Накрая на
жалбата подс.М.К. се подписал имитирайки подписа на
баща си подс.А.К.. Подс.М.К.
подал жалбата и тя била входирана в РУ на МВР В. под
вх. № 1375/03.02.2014 г.
Независимо от подадената жалба в
полицията в гр.В., два дни по късно на 05.02.2014 г. подс.А.К.
и Подс.М.К. решили да подадат жалба с подобно съдържание
и до Директора на ОД на МВР Пазарджик, в която да заяват,
че св.А.Н. се е заканил, че ще убие тях и семействата им. Тъй като подс.А.К. бил неграмотен и неможел да пише жалбата била
написана лично от подс. М.К., с посочен жалбоподател
баща му А.К.. Тази жалба съдържала 10
страници, от които първите 5 ст. Били идентични с 5-те страници на жалбата до
Началника на РУ на МВР – В., а именно : че св.А.Н. по време на проверката „започнал
да се заканва, че ще ги убие, ще ги изтрепе всички“ и че „тази заплаха била
напълно реална и възбудила основателен страх за подс.А.К.
и цялото му семейство, че може да бъде осъществена, защото св.А.Н. може да го
направи“. Тази жалба била подписана от подс.А.К.,
като подписът за жалбоподател бил положен лично от обв.
А.К..
Жалбата била подадена в ОД на МВР
Пазарджик и заведена под вх. № 5435/05.02.2014 г. С резолюция на служител на ОД на МВР Пазарджик жалбата
била препратена до Началника на РУ – В., където е постъпила на 12.02.2014 г. и
заведена под първоначалния номер – 1375/2014 г.
Във връзка с двете подадени жалби
в РУ на МВР - В. е била извършена проверка, като за целта били снети обяснения
от подсъдимите и от св.А.Н. от св.А.С. ***. Проверката приключила и била изпратена
до РП В. с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А.С.Н. за
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. С Постановление на РП В. от 25.03.2014 г.
е възложена допълнителна проверка, след което преписката отново е изпратена в
РП В. със същото мнение.
С постановление на РП В. от
30.03.2014 г. е отказано образуване на досъдебно производство на основание чл.
24 ал. 1 т. 1 от НПК – липса на извършено престъпление.
Св.А.Н. по почувствал засегнат от
действията на подсъдимите, които го набеждавали в престъпление, което не бил
извършил и подал тъжба в РС В., където било образувано НЧХД № 219/2014 г. по
описа на съда срещу А.М.К. за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 2,
във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 2 и във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.
Делото е приключило с присъда, с която А.К. е признат за виновен по посоченото
престъпление, осъществено чрез посредствено извършителство,
приложил е разпоредбата на чл. 78а от НК и е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 лв.
По образувано ВНЧХД № 616/2014 г.
на ОС – Пазарджик, с Решение от 22.01.2015 г. присъдата е била отменена поради
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд и делото върнато за разглеждане от друг състав на РС – В..
При новото разглеждане на делото
по НЧХД № 29/2015 г. на РС В., с протоколно
определение от 04.03.2015 г. съдът е приел, че се касае за престъпление от общ
характер – по чл.286, ал.1 от НК, поради което съдебното производство било прекратено, а делото изпратено на РП В., след
което РП В. го е препратила по компетентност на РП Пазарджик и било образувано
настоящото наказателно производство.
В резултат на подадените от
подсъдимите жалби в полицията, св.А.Н. се почувствал силно засегнат, тъй като
бил обвинен в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, което не бил извършил. Същия
бил викан в полицията и бил разпитван за случая, като давал обяснения. Също
така в дома му било извършено претърсване по повод жалбите, като не били отрити
забранени за държане вещи, но това засегнало още повече пострадалия Н., като
допринесло за влошаване на здравословното му състояние.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза изготвено от вещото лице Г.Д.
от което се установява, че ръкописният текст в жалба от името на А.М.К. *** от
03.02.2014 г. и в жалба от името на А.М.К. до Директора на ОД на МВР Пазарджик
от 05.02.2014 г., е положен от подс.М.А.К.. Подписът
под жалба от името на А.М.К. *** от 03.02.2014 г. е положен от подс.М.А.К.. Подписът под жалба от името на А.М.К. до
Директора на ОД на МВР Пазарджик от 05.02.2014 г., е положен от подс.А.М.К..
По делото е прието заключение на тройна съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че ръкописния
текст в жалба от името на А.М.К. до Началника на РУ на МВР В. с дата
03.02.2014г. е положен от подс.М.А.К.. Ръкописния
текст в жалба от името на А.М.К. до Директора на ОД на МВР Пазарджик с дата 05.02.2014г. е
положен от М.А.К.. Подписът под Жалба до Началника на РУ на МВР В. от
03.02.2014г. е положен от М.А.К.. Подписът под жалба до Директора на ОД на МВР
Пазарджик от 05.02.2014г. и подписът под обяснение от 13.02.2014г. пред
гл.полицай С., в двата документа от името на А.М.К. са положени от лицето А.М.К..
Подписът под Обяснение от М.А.К. от 13.02.2014г. пред гл.полицай С. е положен
от М.А.К..
Видно от справките за съдимост на подс.А.К. и М.К., е че същите не са осъждани. От
характеристичните им справки се установяват, че имат негативни характеристични
данни.
По Доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа
на показанията на св.А.Н., показанията на св.А.Н.,
показанията на св.И.П., дадени на досъдебното производство и доразвити в
съдебно заседание, показанията на св.Л.Ч. дадени пред настоящия състав на съда,
показанията на св.Д.Ш., показанията на св.С.Б., показанията на св.А.С.,
заключението на съдебно-почерковата експертиза
изготвена от вещото лице Г.Д., заключението на тройната съдебно-почеркова
експертиза изготвено от вещите лица Н.Н., Ц.Б. и И.Н.
и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на св.Л.Ч.
дадени пред настоящия състав на съда, тъй като в съдебно заседание свидетелят Ч.
заяви, че ги поддържа и тъй като се потвърждават от показанията на останалите
свидетели.
Съдът кредитира показанията на
св.А.Н., А.Н., И.П., Л.Ч., Д.Ш., С.Б. и А.С., тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират по между си. По делото
липсват доказателства, които да опровергават показанията на горепосочените
свидетели. Съдът не кредитира обясненията на подс.А.К.,
в които твърди, че не знае нищо за жалбите, че не е подал жалба и не е писал
жалби, тъй като тези обяснения от една страна са израз на защитната му позиция
по делото, а от друга страна се опровергават от заключенията на единичната и
тройната съдебно-почеркова експертиза. Съдът не кредитира обясненията на подс.М.К., в които също твърди, че не знае нищо за процесните жалби, че не е подписвал и подавал жалби и не е
писал жалби, тъй като тези обяснения от една страна са израз на защитната му
позиция по делото и желанието да се оневини, а от друга страна се опровергават
от заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркова
експертиза.
Съдът изцяло кредитира
заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркова
експертиза, тъй като същите са компетентно и безпристрастно изготвени и
отговарят обосновано на поставените им задачи. В съдебно заседание експертите
от единичната и от тройната експертиза обосновава своите заключения, като
отговориха изчерпателно на поставените въпроси по делото.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите не са оспорени от страните и са
приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. В тази връзка обясненията на подсъдимите се опровергават по
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на
експертите.
От правна страна:
При така
изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.А.М.К. е осъществил
състава на престъплението по чл.286 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК,
като на 05.02.2014 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършител
с М.А.К. ***, пред надлежен орган на властта – Директора на ОД на
МВР-Пазарджик, в жалба № 5435/05.02.2014 г. е набедил А.С.Н. *** в престъпление
по чл.144 ал.3 от НК, като е знаел, че А.С.Н. е невинен.
По делото е установено от
заключенията на експертите, че подс.А.К.
собственоръчно е положил подписа си под жалбата. Това обстоятелство е безспорно
установено, като съдът кредитира заключенията на единичната съдебно-почеркова
експертиза и тройната съдебно-почеркова експертиза.
По делото е установено, че подс.А.К. е действал в
съучастие със своя син подс.М.К., който е написал
текста на жалбата. Това обстоятелство също се установява по безспорен начин от
заключенията на двете експертизи. Неоснователни са доводите на защитата, че
подсъдимите нямат участие в написването и подписването на жалбите, тъй от
заключенията на съдебно-почерковите експретизи се установява противното. По делото е
установено, че жалбата е била входирана в ОД на МВР
Пазарджик и е породила правното си действие, като е била разпределена в РУ на
МВР В. и пострадалият А.Н. е бил призован и е дал обяснения в полицията по
повод жалбата. По делото е установено също така от съдържанието на жалбата, че подс.А.Н. е бил набеден в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, а именно закана с убийство. Това обстоятелство се установява по несъмнен
начин от съдържанието на жалбата, в която се навеждат факти и обстоятелства
сочещи на престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Установено е, също така, че подс.А.К. и М.К. са знаели, че св.А.Н. е невинен, тъй като
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че не е имало
закани с убийство от страна св.А.Н.. Подсъдимите са знаели, че не е имало
закани с убийство от страна на пострадалия и въпреки това, поради силно
влошените им отношения са го набедили с горепосочената жалба.
По делото липсват доказателства, че
подсъдимите когато са били разпитвани в полицията са отрекли жалбите и са
заявили, че подписите и съдържанието не са писани от тях, както твърдят пред
съда. Ето защо обясненията им пред съда се явяват нелогични и необосновани.
По делото е безспорно установено, че по
време на проверка на 31.01.2014г. не е имало закани с убийство от св.А.Н. към
подсъдимите и техните семейства. В подкрепа на този извод на съда са
показанията на св.П., Ч., Б., които са безпристрастни и заявяват, че такива
закани не е имало. Няма противоречия в показанията на посочените свидетели,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Деянието на подс.А.К.
е установено по несъмнен начин от заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркови експертизи, които съдът кредитира изцяло,
като компетентно и безпристрастно изготвени.
От субективна
страна подсъдимият А.К.
е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние- съзнавал, е че
св.А.Н. е невинен и въпреки това е подал жалба в полицията, като
е съзнавал,че св.Н. ще бъде подведен под наказателна отговорност. Наличието на
умисъл в поведението на подс.А.К. се установява от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че на процесната дата не е имало закани с убийство от страна на А.Н.
и въпреки това подс.А.К. заедно със сина си М.К.
изготвят и подават жалбата в ОД на МВР Пазарджик съзнавайки, че св.А.Н. е
невинен. Всичко това обосновава извода, че е налице изискуемия от закона умисъл
„като знаел, че е невинен“ по отношение на подс.А.К.,
който е подписал жалбата. По отношение на жалбата до ОД на МВР Пазарджик подс.А.К. е съзнавал, че действа заедно с подс.М.К., поради което е налице и общност на умисъла.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
по делото е установено по несъмнен начин, че подс.А.К.
е извършил престъплението по чл.286 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК. В
подкрепа на този извод на съда са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които установяват, че фактите описани в жалбата до ОД на МВР
Пазарджик не отговарят на истината и при подаването на жалбата в полицията подс.А.К. е знаел
това.
По отношение на останалата част от обвинението срещу подс.А.К.
съдът счете, че същото не е доказано по несъмнен начин, поради което и на
основание чл.304 от НПК съдът призна подс.А.К. за
невиновен в това, че
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.А.К., пред надлежен орган на властта –
Началника на РУ на МВР-В., в жалба вх.№ 1375/03.02.2014 г. е набедил А.С.Н. ***
в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като е знаел, че е невинен, поради което и
на основание чл.304 от НПК, като го оправда по обвинението за престъпление по
чл.286 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, във връзка с чл.26 ал.1 от НК
в тази му част.
В подкрепа на горния извод на съда са
заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркови
експертизи, от които се установява, че по отношение на жалбата подадена до РУ
на МВР В. подс.А.К., няма участие, тъй като същата е
била написаната и подписана от неговия син М.К.. Вярно, е че е била подадена от
името на подс.А.К., но по делото няма доказателства,
че това е станало по негово желание или одобрение. Такива доказателства няма.
От друга страна заключенията и на двете експертизи установяват, че тази жалба е
писаната и от подписана от подс.М.К., а не от подс.А.К.. Ето защо съдът счита, че в тази си част
обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което оправда подс.А.К. по това обвинение.
При така
изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.М.К. е
осъществил състава на престъплението по чл.286
ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на продължавано
престъпление, на 03.02.2014
г. в гр.В. и на 05.02.2014 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършител с А.М.К., пред надлежен орган
на властта – Директора
на ОД на МВР-Пазарджик в жалба № 5435/05.02.2014 г. и сам пред надлежен орган
на властта – Началника на РУ на МВР-В. в жалба вх.№ 1375/03.02.2014
г. е набедил А.С.Н. *** в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като е знаел,
че е А.С.Н. е невинен.
От
субективна страна подсъдимият М.К. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от
НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние- съзнавал, е че
св.А.Н. е невинен и въпреки това е подал жалбите в полицията,
като е съзнавал,че св.Н. ще бъде подведен под наказателна отговорност.
Наличието на умисъл в поведението на подс.М.К. се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които
установяват, че на процесната дата не е имало закани
с убийство от страна на А.Н. и въпреки това подс.М.К.
заедно с баща си А.К. изготвят и подават жалбата в ОД на МВР Пазарджик
съзнавайки, че св.А.Н. е невинен. Всичко това обосновава извода, че е налице
изискуемия от закона умисъл „като знаел, че е невинен“ по отношение на подс.М.К., който е подписал жалбата. По отношение на
жалбата до ОД на МВР Пазарджик подс.М.К. е съзнавал,
че действа заедно с подс.А.К., поради което е налице
и общност на умисъла. По отношение на жалбата до РУ на МВР В. подс.М.К. е действал сам, като сам е написал и подписал
жалбата. По отношение на тази жалба подс.М.К. сам е
искал да набеди пострадалия св.А.Н. в престъпление.
Деянието на подс.М.К. е установено по несъмнен
начин от заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркови
експертизи, които съдът кредитира изцяло, като компетентно и безпристрастно
изготвени.
По делото е установено от заключенията
на експертите, че подс.М.К. собственоръчно е написал
текста и е положил подписа на баща си подс.А.К. под
жалбата до Началника на РУ на МВР В.. Това обстоятелство е безспорно
установено, като съдът кредитира заключенията на единичната съдебно-почеркова
експертиза и тройната съдебно-почеркова експертиза. По
отношение на жалбата до Директора на ОД на МВР Пазарджик поо
делото е установено, че подс.М.К. е действал в
съучастие със своя баща подс.А. К., като подс.М.К. е
написал текста на жалбата, а подс.А.К. се е подписал
под него в жалбата. Това обстоятелство също се установява по безспорен начин от
заключенията на двете експертизи. Неоснователни са доводите на защитата, че
подсъдимите нямат участие в написването и подписването на жалбите, тъй от
заключенията на съдебно-почерковите експретизи се установява противното. По делото е
установено, че и двете жалби са били входирани в РУ
на МВР В. и в ОД на МВР Пазарджик като са породили правното си действие по
отношение на св.А.Н., а именно св.А.Н. е бил призован и е дал обяснения в
полицията по повод жалбата. По делото е установено също така от съдържанието на
двете жалби до РУ на МВР В. и до ОД на МВР Пазарджик, че подс.А.Н.
е бил набеден в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, а именно закана с убийство.
Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от съдържанието на двете жалби, в които се навеждат факти и
обстоятелства сочещи на престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Установено е, също
така, че подс.А.К. и М.К. са знаели, че св.А.Н. е
невинен, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че не е имало закани с убийство от страна св.А.Н.. Подсъдимите са
знаели, че не е имало закани с убийство от страна на пострадалия и въпреки
това, поради силно влошените им отношения са го набедили с горепосочените жалби.
Съдът счита за неоснователни доводите на защитата, че по делото не е
установено извършването на горепосочените деяния от подс.А.К.
и подс.М.К., тъй като жалбите до Началника на РУ на
МВР В. и ОД на МВР Пазарджик са копия и са преснимани. Тези доводи са
неоснователни, тъй като видно от двете жалби, е че същите освен части които са
копие имат и части, които са оригинал, написани са със син химикал, поради
което експертите са имали възможност да изследват оригинала на жалбите и
заключенията им се явяват обосновани.
По отношение на
останалата част от обвинението касаеща съучастието с подс.А.К. съдът
счете, че това обвинение не е доказано, поради което призна подс.М.К.
за невиновен в това, че на 03.02.2014 г. в гр.В. в съучастие като съизвършител с А.М.К. *** пред надлежен орган на властта –
Началника на РУ на МВР-В., в жалба вх.№ 1375/03.02.2014 г. е набедил А.С.Н. ***
в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като е знаел, че е невинен, поради което и
на основание чл.304 от НПК съдът оправда подс.М.К. по
обвинението за престъпление по чл.286 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК
в тази му част.
В подкрепа на горния извод на съда са
заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркови
експертизи, от които се установява, че по отношение на жалбата подадена до РУ
на МВР В. подс.А.К., няма участие, тъй като същата е
била написаната и подписана от неговия син М.К.. Вярно, е че е била подадена от
името на подс.А.К., но по делото няма доказателства,
че това е станало по негово желание или одобрение. Такива доказателства няма.
От друга страна заключенията и на двете експертизи установява, че тази жалба е
писаната и от подписана от подс.М.К., а не от подс.А.К.. Ето защо съдът счита, че в тази си част
обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което оправда подс.М.К. по обвинението, че е действал в съучастие с подс.А.К. по отношение на жалбата до РУ на МВР В. .
По наказанието :
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите
на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът прецени като висока
обществената опасност на извършеното от подс.А.К. деяние, което е тежко престъпление по смисъла на
НК.
Съдът прецени като ниска
обществената опасност на подс.А.К., който не е
осъждан, има добри характеристични данни и е пенсионер.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подс.А.К. съдът съобрази чистото съдебно и неговата
възраст, а като отегчаващо негативните характеристични данни.
При тези
данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.А.К. наказание една година лишаване
от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез залепване на
уведомление за присъдата в сградата на Кметство – с.Драгиново.
С оглед
размера на определеното наказание лишаване от свобода и данните за личността на
подс.А.К., който е с чисто съдебно минало съдът
счете, че по отношение на него са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
поради което и на основание посочения тест от закона съдът отложи изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода на подс.А.К. за
изпитателен срок от три години. Също така съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подс.А.К. не е необходимо същия да
изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът прецени
като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подс.М.К. деяние, което е тежко
престъпление по смисъла на НК, като следва да се отчете, че подс.М.К.
е извършил престъплението, при условията на продължавано престъпление.
Съдът прецени като сравнително ниска
обществената опасност на подс.М.К., който не е
осъждан и има добри характеристични данни.
Като смекчаващо отговорността на подс.М.К. обстоятелство съдът съобрази чистото съдебно,
а като отегчаващо негативните характеристични данни.
При тези
данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.М.К. наказание една година лишаване
от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез залепване на
уведомление за присъдата в сградата на Кметство – с.Драгиново.
С оглед
размера на определеното наказание лишаване от свобода и данните за личността на
подс.М.К.,
който е с чисто съдебно минало съдът счете, че по отношение на него са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, поради което и на основание
посочения тест от закона съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на подс.М.К. за изпитателен срок от три
години. Също така съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на подс.М.К. не е необходимо същия да изтърпи ефективно
определеното му наказание лишаване от свобода.
По
отношение на предявения граждански иск
от пострадалия А.С.Н. против подс.А.М.К. и подс.М.А.К. съдът счете, че същият е частично основателен
по следните съображения :
В случая
фактите, които пораждат гражданската отговорност на подсъдимите са двете жалби
до РУ на МВР В. и ОД на МВР Пазарджик, тъй като съдът оправда подс.А.К. по отношение на жалбата до РУ на МВР В., следва
за тази жалба гражданска отговорност да носи само подс.М.К.,
тъй като същия е написал и подписал жалбата. По делото е безспорно установено
извършването на това деяние от подс.М.К., като в тази
връзка съдът кредитира заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркова експертизи.
По
делото е установено от събраните доказателства, че в резултат на деянието
извършено от подс.М.К. пострадалия А.Н. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в засягане на честта и доброто му име, също така е бил
призоваван и е давал обяснения в полицията. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В
случая съдът като съобрази характера и тежестта на вредите и времето, през
което св.А.Н. е търпял тези вреди счита, че справедливия размер на
обезщетението е 2000 лв. Ето защо съдът осъди подс.М.А.К.
да заплати на А.С.Н. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.286 ал.1 от НК относно
набедяването с жалба вх.№ 1375/03.02.2014г. пред Началника на РУ на МВР В.,
ведно със законната лихва, считано от 05.02.2014г. до окончателното изплащане
на сумата. В случая законната лихва е предявена от пострадалия от датата
05.02.2014г., поради което съдът приема, че от тази дата следва да се дължи
лихва. Тук е мястото да се посочи, че в случая граждански иск е предявен
солидарно срещу двамата подсъдими, но тъй като по делото не се доказва
участието на подс.А.К. в изготвянето и подаването на
жалбата до РУ на МВР Веленгирад следва искът да бъде
разделен по отношение на всяка една от жалбите, които са самостоятелни
основания за пораждане на гражданска отговорност на подсъдимите.
По
отношение на жалбата до ОД на МВР Пазарджик по делото е установено, че в
изготвянето и подаването на тази жалба участие имат и двамата подсъдими като съучастници, поради което и двамата следва да понесат
солидарно гражданска отговорност за причинените имуществени реди на
пострадалия. По делото е установено от събраните доказателства, че в резултат
на деянието извършено от подс.А.К. и подс.М.К. изразяващо се в изготвянето, подписването и
подаването на жалбата до ОД на МВР Пазарджик, пострадалият А.Н. е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и доброто му име, също
така е бил призоваван и е давал обяснения в полицията. Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. В случая съдът като съобрази характера и тежестта на вредите и
времето, през което св.А.Н. е търпял тези вреди счита, че справедливия размер
на обезщетението е 3000 лв. Ето защо съдът осъди подс.А.К.
и подс.М.К. да заплатят солидарно на А.С.Н. сумата
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на деянието по чл.286 ал.1 от НК относно набедяването с жалба вх.№
5435/05.02.2014г. до Директора на ОД на МВР Пазарджик, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
За
размера на гражданския иск от 5000 лв. до 20 000 лв. съдът счете, че
гражданския иск е неоснователен, поради което отхвърли предявения граждански
иск от пострадалия А.С.Н. против подс.А.М.К. и М.А.К.
за размера от 5000 лв. до 20000 лв., като неоснователен.
С оглед
на уважения срещу тях граждански иск съдът осъди подс.А.К.
и подс.М.К. да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт ДТ върху уважения граждански иск в размер на 200 лв., платими
по сметка на РС Пазарджик.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.А.М.К. и подс.М.А.К. да заплатят разноски по делото в размер на по
100 лв. в полза на държавата, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и
да заплатят ДТ в размер на по 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на РС Пазарджик.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.А.К. и подс.М.К. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
разноски по делото в размер на по 310, 64 лв., платими по сметка на РС
Пазарджик, както и да заплатят ДТ в размер на по 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист платими по сметка на РС Пазарджик.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.А.К. и подс.М.К. да заплатят на А.С.Н. разноски по делото в размер
на 300 лв., представляващи адвокатско вързнаграждение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: