Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 117

    

гр.София, 19.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 15^-ти септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №105 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            „У.Л.” ЕАД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си адв. Н.Д. от САК, е предявило обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.538, ал.1 от ТЗ  срещу „И.– Г.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.П.А., „Е.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите В.П.А. и З. П.Б., В.П.А., ЕГН **********,*** (вж. справка от НБД „Население” – л.30 от делото) и З.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за сумата в размер на 20 399,43 евро, с левова равностойност 39 897,82 лева, дължима солидарно от ответниците по запис на заповед от 28.05.2008 г., издаден от „И.– Г.” ООД за сумата от 270 614,18 евро и авалиран от „Е.” ООД, В.П.А. и З. П.Б.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и при условията на евентуално обективно съединяване – и искове по чл.534, ал.1 от ТЗ срещу издателя „И.– Г.” ООД за заплащане на сумата от 20 399,43 евро, с която ответникът „И.– Г.” ООД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

            Претендира и направените в производството деловодни разноски.    

            Ищецът „У.Л.” ЕАД твърди в исковата молба, че на 28.05.2008г. ответникът „И.– Г.” ООД, издал запис на заповед, с който безусловно се задължил да плати на ищеца „У.Л.” ЕАД сумата 270 614,18 евро, с падеж на предявяване и уговорен срок за предявяване 61 месеца от датата на издаване на ефекта и същият бил авалиран от ответниците „Е.” ООД, В.П.А. и З. П.Б.. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и притежава изискуемите реквизити по чл.535 и сл. ТЗ.

            Ищецът „У.Л.” ЕАД твърди още, че плащането е станало изискуемо с изтичане на срока за предявяване, който срок изтекъл на 28.06.2013г., но плащане не било извършено нито на падежа, нито впоследствие.

            Поради непредявяване до момента на записа на заповед за плащане, ищецът заявява, че настоящата искова молба се явява покана за плащане.

            При условията на евентуалност, в случай на неоснователност на главните искове, претендира присъждането на исковите суми, поради това, че ответникът „И.– Г.” ООД, като издател на ефекта се е обогатил неоснователно с тях за негова сметка поради прескрибиране на записа на заповед.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответниците „И.– Г.” ООД – главен длъжник и „Е.” ООД, В.П.А. и З. П.Б., да му заплатят сумата от 20 399,43 евро, с левова равностойност 39 897,82 лева, дължима солидарно от ответниците по запис на заповед от 28.05.2008 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и при условията на евентуалност, в случай на неоснователност на главните искове, да осъди ответника „И.– Г.” ООД – главен длъжник, да заплати на „У.Л.” ЕАД, исковата сума от 20 399,43 евро, с която сума последният като издател на записа на заповед се е обогатил без основание и във вреда на ищеца, поради прескрибирането на записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

            Моли да му бъдат присъдени и разноските в настоящото производство.

            Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника „И.– Г.” ООД, редовно по реда на чл.50 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от същия не е постъпил писмен отговор.

            Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника „Е.” ООД, редовно по реда на чл.50 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от същия не е постъпил писмен отговор.

            Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника В.П.А., редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК, с определение №732 от 19.12.2016г., особен представител адв. В.Б. от САК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер и се иска от съда, същите да бъдат отхвърлени като процесуално недопустими или неоснователни, като се излага следното:

            На първо място в отговора се оспорва съдържанието на товарителницата на куриерска фирма – „Р.” с дата 27.06.2016г., чрез която е постъпила в съда подадената от „У.Л.” ЕАД, чрез пълномощника адв. Н.Д. от САК, управляващ съдружник в АС „Ф.” искова молба. Сочи, че за подател в документа е посочено АД „Ф”, а не АС „Ф.”, че липсва номер и подпис на куриер, както подпис и номер на получател и че адреса на подателя посочен в товарителницата е различен от адреса на адвокатското сдружение в пълномощното приложено към исковата молба.

Оспорва представителната власт на АС „Ф.”, с доводи, че представеното по делото пълномощно е общо и неконкретизирано. Сочи, че в същото не е посочен предмета на делото и ответниците. С оглед на изложеното се поддържа, че предявените искове са недопустими.

            На следващо място особеният представител на ответника В.А., оспорва пасивната материално правна легитимация на последния да поема задължения по процесния запис на заповед, поради липса на доказателства относно изричното му упълномощаване от името и за сметка на двете ответни дружества „И.– Г.” ООД – като издател и „Е.” ООД – като поръчител. С оглед така наведеното твърдение, за липса на представителство на юридическото лице – издател на менителничния ефект, чрез което последното да е изразило съгласието си за задължаване по процесния запис на заповед, твърди нищожност на записа на заповед и счита, че същият не е породил правните си последици.

            Прави възражение за нищожност на записа на заповед от 28.05.2008г. на така изложените основания.

            В отговора се поддържа, че менителничният ефект е лишен от правна сила, поради това, че съдържанието му не отговаря на императивните изисквания на чл.535 от ТЗ, а именно: че за място на издаване на записа на заповед е посочено само гр. София; липса на посочен адрес до мястото на издателя; липса на конкретно определено място на плащане, поради посоченото в текста на записа на заповед, че същият е платим в гр. София на адреса на бенецифиента, фигура различна от поемателя по записа на заповед или кредитора по менителничния ефект.

            Отделно от това се поддържа, че в процесния запис на заповед е допуснато смесване на правни фигури – поръчител и авалист, имащи една и съща обезпечителна функция.

            По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, счита същия неоснователен по отношение на ответника В.А., с доводи, че по същия активно легитимиран е приносителят на записа на заповед, а пасивно легитимиран е само издателя на менителницата. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл.534, ал.1 от ТЗ за предявяването на иска – действителен менителничен ефект на процесния запис на заповед, действителни и преки вреди търпени от приносителя, вследствие на нереализирано менителнично право, както и обогатяване на издателя на ценната книга.

            На следващо място в отговора се правят следните възражения за погасителна давност по отношение на предявените искове:

            По отношение на иска по чл. 534, ал.1 от ГПК, че същият е погасен с изтичането на тригодишната давност визирана в разпоредбата на ал.2 от същата правна норма. Поддържа се, че е започнал да тече от падежа, в случая от 61 месеца след датата на издаване на документа -28.05.2008г.

            По отношение на предявените искове срещу издателя, поръчителя и авалистите по процесния запис на заповед, поддържа, че същите са погасени по давност на основание чл.531, ал.2 и ал.3 от ТЗ.

            С оглед на изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като процесуално недопустими или неоснователни и недоказани.

            Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника З.П.Б., редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК, с определение №732 от 19.12.2016г., особен представител адв. Н.Х. от САК, с който:

            Счита предявения иск допустим, но оспорва същия изцяло като неоснователен по отношение на ответника З.Б., като излага следното:

            Прави възражение относно редовността на процесния запис на заповед, с твърдения, че същият не отговаря на формалните изисквания за валидност на менителничния ефект, поради липса на реквизитите по чл.535 и сл. от ГПК.

            Оспорва наличието на еднозначно определима дата на издаване на документа и твърди липса на такава.

            Във връзка с така наведеното твърдение, прави искане на основание чл.183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи процесния запис на заповед в оригинал, с доводи, че от представеното ксерокопие на документа не можело да бъде установено еднозначно дали същият е издаден на 28.05.2008г., на 18.05.2008г. или на 8.05.2008г. Твърди, че цифрата „2” при изписването на числото „28” и същата цифра при изписването на годината „2008” от посочената в процесния запис на заповед дата на издаване, се различавали съществено.

            На следващо място в отговора особения представител на ответника З. П.Б., прави възражение за погасяване правата на ищеца по процесния запис на „У.Л.” ЕАД заповед, поради пропуснат срок за неговото предявяване за плащане както на издателя, така и на поръчителите по менителницата.

            Твърди, че неправилно ищецът сочи в исковата си молба, че плащането по ефекта е станало изискуемо с изтичане на 61-месечния срок, предвиден за предявяването му за плащане. Поддържа, че изискуемостта по ефекта настъпва едва с предявяването му за плащане.

            На следващо място в отговора се прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иск по менителничния ефект спрямо ответника Захари П.Б..

            Навежда се и твърдение, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на каузално правоотношение, по което не се дължи, поради плащане и/или изтекла погасителна давност за вземането, поради което прави изрично възражение за изтичането й по отношение на вземането по каузалното правоотношение. Поддържа, че след като не се дължи по обуславящото менителничния ефект каузално правоотношение не се дължи и по ефекта.

            Във връзка с така наведените твърдения, прави искане за задължаване на ищеца да представи по делото съответния договор, във връзка с който е издаден процесния запис на заповед. В противен случай, прави искане по чл.186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на особения представител пред Централния регистър на особените залози, от където се снабди с други такива, от които да бъдат видни вписванията по партидите на ответните търговски дружества, в качеството им на залогодатели, купувач по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, ползвател по договор за лизинг, респективно с преписи от вписаните договори.

            В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът „У.Л.” ЕАД е подал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната и взел становище по направените с отговорите възражения и оспорвания, както и по наведените правни и фактически твърдения на ответниците.  

            На първо място ищецът оспорва твърдението на ответниците, че процесния запис на заповед не отговаря на формалните изисквания за валидност на менителничния ефект, поради липса на задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Твърди, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, не са налице празноти и зачерквания, а от съдържанието му ясно и несъмнено личала датата на издаването му -28.05.2008г.

            С оглед на така изложеното, моли да бъде оставено без уважение искането на ответниците за представянето на процесния запис на заповед в оригинал, както и направеното от особения представител на ответника З.Б. искане за допускане на съдебно-графологична експертиза.

            Ищецът „У.Л.” ЕАД счита неоснователни направените с отговорите на исковата молба възражения за погасяване на правата на поемателя по процесния запис на заповед и доводите на ответниците изложени в подкрепа на възраженията.

            Поддържа изложеното в първоначалната искова молба, че плащането по записа на заповед е станало изискуемо с изтичането на 61-месечния срок за предявяване за плащане на ефекта, който срок е изтекъл на 28.06.2013г., от която дата е започнал да тече и давностният срок за предявяване на менителничния иск по чл.531 от ТЗ.

            По наведените от ответниците твърдения за наличието на каузално правоотношение, ищецът излага следното:

            Не оспорва, че процесният запис на заповед от 28.05.2008г. е издаден на основание чл.19, ал. 15 за обезпечение на вземанията на ищеца, включително и за договорните неустойки и лихви за забава по Договор за финансов лизинг №83391/28.05.2008г.

            Ищецът твърди, че по силата на посочения договор за финансов л. „У.Л.” ЕАД се задължило да придобие пътно превозно средство, което да предостави за ползване на лизингополучателя, първият ответник „И.– Г.” ООД. Твърди, че лизинговата вещ била предадена и получена от лизингодателя без забележки.

            Твърди, че на 02.07.2008г., страните по договора за лизинг подписали споразумение, с което променили следните условия– падеж на плащане, срок на договора и срок за предаване на лизинговата вещ, срок за плащане на първата месечна вноска и падежа на остатъчната стойност. Страните подписали и нов погасителен план, неразделна част от споразумението, като в останалите части и приложението към него, договорът останал непроменен.

            Ищецът „У.Л.” ЕАД твърди, че определената с договора цена била в размер на 246 061,62 евро без вкл. ДДС, която лизингополучателят следвало да заплати съгласно погасителния план на 60 лизингови вноски (Приложени №2 към споразумението от 02.07.2008г.). Размерът на оставащите за плащане лизингови вноски се актуализирал на всеки три месеца (т.11.5.3 Приложение №1, при спазване на условията уговорени в т. 11.5.3 и 11.5.4 от същото). Лизинговите вноски включвали главница, лихва и ДДС. Страните уговорили и неустойка за забава в размер на 0,15 % на ден върху сумата на забавеното плащане за всеки ден за забавата, но не повече от 50%, дължима от неизправната страна (чл.30 (1), б. А от договора). А при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, последният дължал неустойка в размер на разликата между лизинговата цена и вече платените от него лизингови вноски (чл.30(1), б. В от договора).

            Ищецът „У.Л.” ЕАД твърди, че първоначално лизингополучателят „И.– Г.” ООД изпълнявал задълженията си, но впоследствие преустановил плащанията и изпаднал в забава по отношение на установените по основание и размер вземания на ищцовото дружество - лизингодател.

            На 13.12.2010г. страните по договора за лизинг от 28.05.2008г. подписали споразумение за прекратяването му и връщане на лизинговата вещ. Със същото лизингополучателят признал наличието на следните задължения към лизингодателя „У.Л.” ЕАД: 75 989,18 лева – просрочена главница; 9 904,66 лева – просрочена лихва; 8 684,32 лева – неустойка за забава; 3 349,55 лева – други задължения; 97 927,70 лева – общо падежирали задължения и 234 523,48 лева – непадежирали задължения.

            Ищецът твърди, че съгласно споразумението от 13.12.2010г., „И.– Г.” ООД се задължило да заплати признатите със същото задължения към „У.Л.” ЕАД в срок до 13.12.2010г., но и до момента плащане на постъпило.

            Ищецът „У.Л.” ЕАД излага още, че към 04.01.2016г. задълженията на лизингополучателя, първият ответник „И.– Г.” ООД и солидарно отговорните с него лица, ответниците „Е.” ООД, В.П.А. и З. П.Б., съгласно извлеченията от счетоводните книги на „У.Л.” ЕАД са в общ размер на 178 333,78 евро, от които: 

-                            28 852,65 евро – просрочена главница, падежирала в периода от 01.01.2010г. – 01.12.2010г. вкл., с вкл. ДДС; 

-                            5 064,17 евро – просрочена възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.07.2010г. до 01.12.2010г., с вкл. ДДС;

-                            1 712,60 евро – други задължения дължими за периода от 02.07.2010г. до 10.12.2010г.;

-                            87 819,53 евро – дължима неустойка за неизпълнение и разваляне (прекратяване) на договора за финансов лизинг;

-                            44 884,83 евро – общо законна лихва върху всяка една от горните суми за периода от 11.12.2010г. до 04.01.2016г.

На следващо място ищецът „У.Л.” ЕАД счита неоснователно и възражението на ответниците за изтекла давност на вземането, обосновано на каузалното правоотношение. Счита, че изведената от издателя на менителничния ефект недължимост на вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално правоотношение е защитна теза, нямаща характер на възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск. Поддържа, че в рамките на този иск, могат да бъдат разглеждани доводи, произтичащи от каузално правоотношение, но че те биха били релевантни, в случай че са свързани с погасяването, евентуално новирането на задължението по ефекта, а не погасяват правото на иск, или на принудително изпълнение, както и че противното би означавало, да се приеме наличието на идентитет между предявен иск, основан на вземането по менителничния ефект и на този предявен за вземането по каузалното правоотношение.

Ищецът „У.Л.” ЕАД поддържа още, че с изтичането на срока на погасителната давност по каузалното правоотношение, не се погасява задължението за плащане на лизинговите вноски, а правото на кредитора да търси изпълнение по принудителен ред на основание договора за лизинг.

Поддържа, че независимо от вида на иска – осъдителен или установителен по реда на чл.422 ГПК, приложим по отношение на исковете по менителницата срещу платеца е предвидения в разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ тригодишен давностен срок за предявяване от датата на падежа.

С оглед на изложеното, ищецът „У.Л.” ЕАД прави извод, че не могат да му бъдат противопоставени възраженията за изтекла давност по каузалното правоотношение. А доколкото задължението по менителничният ефект е валидно възникнало и няма извършено плащане по него довело до погасяването му, възражението за погасителна давност по каузалното правоотношение, счита за правно ирелевантно.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.Б., чрез назначения му особен представител адв. Н.Х. от САК, с който поддържа всички наведени с първоначалния правни и фактически твърдения, възражения и оспорвания.

В отговора се излага следното:

По направеното с допълнителната искова молба признание за съществуване на каузално правоотношение, за обезпечението на което е бил издаден процесния запис на заповед, особеният представител на ответника З.Б. сочи, че от доказателствата представени от ищеца се установявало, че последното е сключено между ищеца и двете ответни дружества „И.– Г.” ООД и „Е.” ООД. Сочи още, че същото е прекратено по взаимно съгласие на страните със споразумение от 13.12.2010г., съдържащо уговорка за новиране на задължението по прекратеното каузално правоотношение (чл.6 от споразумението), поради което прави извод за прекратяване на действието и на обезпечителната клауза, съдържаща се в договора за лизинг. С оглед на изложеното поддържа, че издаденият менителничен ефект се явява непокрит от каузата, за която е бил издаден, поради което и че не може да бъде използван като обезпечение на същата. А доколкото ответникът, З.Б., има качеството на авалист по процесния запис на заповед, но не е страна по каузалното правоотношение, а е поръчителствал с оглед на него като управител на „Е.” ООД – поръчител по лизинговия договор, поддържа, че, с прекратяването на последния следва да отпадне и отговорността на поръчителя, респективно на всички обезпечения на задължението по договора за лизинг, включително и поръчителството по абстрактната сделка.

На следващо място в отговора се поддържат наведени възражения в пункт ІІІ и ІV от първоначалния отговор за изтекла погасителна давност.

Прави се възражение и за изтекла погасителна давност и на новираното задължение със споразумението от 13.12.2010г., с оглед договорения в чл.2 от същото срок за изпълнение – 13.12.2010г., изтекъл с изтичането на пет години от падежа. Сочи, че исковата молба е предявена след изтичането му.

Поддържа, че дори и да бъде прието, че процесния запис на заповед обезпечава и новираното със споразумението от 13.12.2010г. задължение, произтичащо от прекратения договор за лизинг, то последното също е погасено по давност.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.А., чрез назначения му особен представител адв. В.Б. от САК, с който поддържа всички наведени с първоначалния правни и фактически твърдения, възражения и оспорвания. Оспорва всички наведени от ищеца с допълнителната искова молба твърдения и възражения.

С оглед въведеното от ищеца каузално правоотношение, за чието обезпечение е бил издаден и процесният запис на заповед и представения договор за лизинг на пътно превозно средство №83391/28.05.2008г., споразумение от 02.07.2008г., с което се променят някои от условията по договора и споразумение от 13.12.2010г., с което страните са уредили окончателно търговските си отношения с прекратяването на договора за финансов лизинг, прави следните изводи:

Поддържа, че главният иск с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ е процесуално недопустим, с доводи, че процесния запис на заповед от 28.05.2008г. е обезпечавал вземането на ищеца по договор за финансов лизинг, прекратен по взаимно съгласие от страните, поради което и твърди, че менителничният ефект по записа на заповед не пораждал правните си последици. Поради недопустимост на главния иск, счита недопустим и евентуалния иск по чл.531, ал.1 ТЗ.

С отговора се поддържа още, че сумите, признати със споразумението от 13.12.2010г. и с дължимостта, на които са се съгласили страните по него, са погасени с общата петгодишна погасителна давност, поради което и се прави възражение за погасяване по давност на посочените в чл.1 от споразумението за прекратяване .

На следващо място в отговора се оспорва редовността на представените с допълнителната искова молба извлечения от счетоводните записвания на ищеца, като частни документи изходящи от същия и в негова полза.

Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като процесуално недопустими, алтернативно като неоснователни и недоказани.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представения по делото запис на заповед №83391/28.05.2008г. „И.– Г.” ООД с ЕИК. се е задължило безусловно да заплати по този запис на заповед на „У.Л.” ЕАД, с ЕИК. сумата 270614,18 евро или левовата равностойност по курса на БНБ. Записът на заповед е платим на предявяване в гр.С., срок за предявяване 61 месеца от издаването без протест. Като поръчител за плащането по сумата записът е подписан от втория ответник „Е.” ООД, и като авалисти ответниците З.П.Б. и В.П.А.. С отговора на исковата молба ответниците са навели аргументи за наличие на каузално правоотношение между страните. С допълнителната искова молба ищецът „У.Л.” ЕАД признава, че записът на заповед №83391/28.05.2008г. е издаден на основание чл.19 ал.15 от Договор за лизинг на пътно превозно средство №83391/28.05.2008г. Със споразумение от 13.12.2010г., с което страните са уредили окончателно търговските си отношения с прекратяването на договора за финансов лизинг като страните са установили размера на дължимите от „И.– Г.” ООД суми по договора и определили падеж за плащането им 13.10.2010г. лизинговата вещ е върната, като размера на задълженията се намалява с размера на цената на вещта.

            По делото се назначи съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението на която непогасените задължения по договор за лизинг на пътно превозно средство №83391/28.05.2008г. към датата на завеждане на исковата молба са в размер на 183850,41евра. Вещото лице е отговорило на поставените задачи ясно, компетентно и изчерпателно, поради което съдът изцяло кредитира заключението му.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.538 ТЗ е допустим и основателен.

Искът е предявен въз основа на издаден от „И.– Г.” ООД запис на заповед №83391/28.05.2008г. Същият редовен и валиден, по делото се представи оригиналът и препис като носи необходимото съдържание по чл.535 ТЗ. Като абстрактна сделка доказва безусловното задължение за плащане на посочената в него сума и солидарната отговорност за плащането от останалите поръчители „Е.” ООД, З.П.Б. и В.П.А.. Не се спори между страните, че записът на заповед не е предявен за плащане, като срокът за предявяване е 61 месеца от издаването 28.05.2008г. - 28.06.2013г. Тъй като договорът за лизинг е прекратен със споразумението от 13.12.2010г., и падежът на останалите дължими от лизингополучателя суми е 13.10.2010г. Ето защо съдът намира, че ищцовата претенция е предявена за плащане с предявяване на иска 27.06.2016г., поради което е основателно възражението на ответниците З.П.Б. и В.П.А. за погасяване на задълженията по записа на заповед по давност. Давността е тригодишна, съгласно чл.531 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ и към датата на предявяване на иска е изтекла. Отговорността на поръчителите „Е.” ООД, З.П.Б. и В.П.А. е погасена и на основание чл.147 ал.1 ЗЗД и т.4б ТР №4/2013г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ОСГТК според което „Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия”. Ето защо искът по чл.538 ТЗ по отношение на поръчителите „Е.” ООД, З.П.Б. и В.П.А. е неоснователен. Съгласно решение №131 от 30.08.2017г. на ВКС по т.д. №557/2016г. по чл.290 ГПК е прието, че вземането на лизингодателя по договор за финансов лизинг има характер на периодично плащане и се погасява с тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД. Същата е изтекла по отношение на ответника „И.– Г.” ООД, но не се прилага служебно, а липсва възражение в тази насока, поради което искът по отношение на този ответник е основателен.

Поради уважаване на главния иск по чл.538 ТЗ съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.534 ТЗ на „У.Л.” ЕАД срещу „И.– Г.” ООД.

Разноските на ищеца „У.Л.” ЕАД, в настоящата инстанция са 1595,92,лв. държавна такса; съдебно-счетоводна експертиза – 600,-лв., адвокатско възнаграждение в размер на 2072,32лв. или общо 4268,24лв., които следва да му бъдат присъдени на основание чл.78 ал.1 ГПК от ответника „И.– Г.” ООД. На ищеца не следва да се присъждат разноски за особените представители на ответниците З.П.Б. и В.П.А., по отношение на които исковете са отхвърлени.  

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.538 ТЗ и чл.86 ЗЗД „И.– Г.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „У.Л.” ЕАД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 20 399,43 евро (двадесет хиляди триста деветдесет и девет евро и четиридесет и три евроцента), дължима по запис на заповед от 28.05.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 27.06.2016г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковета по чл.538 ТЗ на „У.Л.” ЕАД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** да бъдат осъдени СОЛИДАРНО ответниците „Е.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, В.П.А., ЕГН *****.*,*** и З.П.Б., ЕГН ****., с постоянен адрес:*** да заплатят сумата в размер на 20 399,43 евро, дължима по запис на заповед от 28.05.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 27.06.2016г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „И.– Г.” ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „У.Л.” ЕАД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в общ размер 4268,24лв. (четири хиляди двеста шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки), представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.

На адвокат Н.Е.Х. от САК- особен представител на ответника З. П.Б. с ЕГН***. да се изплати възнаграждение по внесения от „У.Л.” ЕАД депозит в размер на в размер на 1726,93лв. (хиляда седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки).

На адв. В.Н.Б. от САК-особен представител на ответника В.П.А. с ЕГН**. да се изплати възнаграждение по внесения от „У.Л.” ЕАД депозит в размер на 1726,93лв. (хиляда седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: