Решение по дело №368/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200368
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                              

                                 ГР.БЕРКОВИЦА, 01.03.2021ГОД.

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на  24 февруари………………….през две хиляди и двадесет и първа  година……………………………………………...в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н.Георгиева.…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като разгледа докладваното от съдията Г.………………….АНД №368 по описа за 2020г………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0370-000752 от 08.10.2020г. на Началника на РУ Вършец, с което на О.Р.А. ***  и с ЕГН ********** е наложено  административно наказание - глоба  в размер на 50 лв. /петдесет лева/  на основание чл.183, ал.4 ,т.7,пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на основание чл.185 от ЗДвП .

 В жалбата си жалбоподателят излага подробни съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно само в частта по отношение на първото наложено наказание. В съдебно заседание  се явява лично и чрез упълномощен адвокат доразвива доводите,изложени в жалбата.Твърди,че оспорва НП по т.1  от същото,а по т.2 не оспорва фактическата обстановка.

 

       Въззиваемата страна – РУ Вършец– редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

       Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

 

       Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

       От приложеното по делото Наказателно постановление № 20-0370-000752 от 08.10.2020г. на Началника на РУ Вършец, с което на  О.Р.А. ***  и с ЕГН **********  е наложено  административно наказание - глоба  в размер на 50 лв. /петдесет лева/  на основание чл.183, ал.4 ,т.7,пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на основание чл.185 от ЗДвП  е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че на 27.09.2020г. около 17.50 часа в гр. Вършец, по ул. „Ботуня”,управлява собствения си лек автомобил „Ауди 3” с рег.№ВР3137СХ ,без да е поставил обезопасителен колан по време на движение,с който е оборудвано МПС-то и с наложено наказание глоба с НП или ЕФ,която не е заплатена в срока за доброволно плащане, с което виновно е нарушил разпоредбите на  чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.190 ал.3 от ЗДвП.

 

       Описаното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН с № 296487 от 27.09.2020г., съставен от мл.автоконтрольор при РУ Вършец. Видно от съдържанието на описания АУАН водачът не е вписал  възражения и е подписал същия. Връчен му е препис от акта.

 

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, свързани с тази част от нарушението, съгласно посочените съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са описани релевантните /относимите/ към предмета на делото обстоятелства за цитираното нарушение в тяхната пълнота, съобразно изискванията на посочените законови разпоредби.

 

По отношение на нарушението, посочено в т. 1 от НП - по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

        Както в жалбата, така и в съдебно заседание чрез процесуалния  си представител  жалбоподателят   твърди, че не е извършил нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан .От показанията на свид. Памела Борисова,която е пътувала в автомобила,се установява ,че и тя и жалбоподателя били с поставени колани. Същата твърди,в каквато насока са и обясненията на жалбоподателя,че и двамата са поставили коланите си,тъй като колата е нов модел и при непоставен колан,издава звук. Актосъставителят и свидетелят по АУАН,макар и  редовно призовани, не се явяват ,без да сочат уважителни причини и не потвърждават констатациите,отразени в АУАН.С оглед на това и като взе предвид показанията на свидетеля,разпитан по искане на жалбоподателя,съдът намира,че така описаното нарушение остана недоказано и НП в тази част следва да бъде отменено . Доказателствената тежест е за наказващия орган, който следва да установи по безспорен и категоричен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност. В конкретният случай съдът счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя , се явява недоказано по такъв безспорен и категоричен начин.

        С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано в обжалваната му част, досежно наложеното административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон.   

По разноските.

          Искания за разноски е направил жалбоподателя и е представен списък с разноски.Според съда с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя по съразмерност.В случая жалбоподателят е направил разходи за защитник в размер на 300лв. което е в размер по-нисък от минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения (съгласно чл.7, ал.2, т.2 с оглед размера на интереса от 2000лв. минималното възнаграждение е 370лв.). Тъй като с Наказателното постановление са наложени две наказания,а с жалбата е обжалвано само едното от тях,следва и възнаграждението на защитника, платено по настоящото дело да бъде уважено в половин размер, а именно 150лв.

Съгласно т.6  от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава  поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата странаРУ-Вършец не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР- Монтана, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд

Действително самото ОДМВР-Монтана в случая не е страна по производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.

 

Предвид на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на РС Берковица

 

 

Р  Е  Ш  И:

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0370-000752 от 08.10.2020г. на Началника на РУ Вършец, В ЧАСТТА с което на О.Р.А. ***  и с ЕГН ********** е наложено  административно наказание - глоба  в размер на 50 лв. /петдесет лева/  на основание чл.183, ал.4 ,т.7,пр.1 от ЗДвП .

         ОСЪЖДА ОДМВР -Монтана да заплати на О.Р.А. ***  и с ЕГН **********  сумата от 150 лева, представляващи разноски по делото.

                                                                                                                     

 

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Монтана.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :