№ 56
гр. Велико Търново, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500424 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №109 от 23.08.2021г., постановено по гр.д. №175/2021г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил Прокуратурата на РБ-София да заплати на Н.
СТ. КР., със съдебен адрес адвокат А.П. – кантора гр.Пловдив, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 вр. чл.20 от НК и
задържане под стража на 30.09.2016г. до 02.06.2017г., за което е оправдан с
влязла в сила присъда, заедно със законната лихва считано от 18.11.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата 210 лева
направени разноски по съразмерност с уважения иск, като е отхвърлил иска
до пълния претендиран размер от 55 000 лева, като неоснователен и
недоказан
Постъпила е въззивна жалба от ищеца К., чрез пълномощника му
адвокат П..
1
Жалбоподателят ищец е недоволен от отхвърлителната част на
първоинстанционното решение. Моли Апелативният съд да отмени
решението на Ловешкия окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над
присъдените 5 000 лева до претендираните 55 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие незаконно водено срещу
него наказателно производство, конкретизирано, заедно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 18.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Определеният от Окръжния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил несправедлив с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД и
конкретните установени по делото факти. Необходимото и подходящо
обезщетение било в размер на претендираните от него 55 000 лева.
Разпитаните по делото свидетели – син и племенник на ищеца – установявали
че в началото на задържането му ищецът бил стресиран, притеснен, имал
проблеми с очите, след излизането от ареста не могъл да си намери работа, не
можел да спи по цели нощи, ходил на невролог и кардиолог, поради
възникнали здравословни проблеми, но се отказал да му поставят стенд,
порида липса на финансови средства. Вещото лице по назначената съдебно
психиатрична експертиза заявило по делото, че ищецът в периода от
30.09.2016г. до 02.06.2017г. страдал от разстройство в адаптацията, което е
вид тежък стрес и включва депресия, тревожност, безсъние, безпокойство,
чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и невъзможност да се
планира бъдещето. Вярно, че ищецът не е представил медицински документи
и не бил взимал медикаменти в арестните помещения, но въпреки това
вещото лице стигнало до извод за състояние на тревожно депресивно
разстройство. Окръжният съд не бил отчел, че Н.К. е бил задържан в ареста в
продължение на 8 месеца, че намереното оръжие било негодно още в
началото на образуване на делото, че продължителността на наказателното
производство е повече от 3-години. Определеното от Окръжния съд
обезщетение не било съобразено с аналогични случаи от съдебната практика.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Не присъства и
процесуалният му представител. Адвокат А.П., в писмени бележки, поддържа
въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Прокуратура на
2
Република България-София.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, в съдебно заседание, взема
становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба.
Окръжният съд бил изяснил всестранно и изцяло фактическата обстановка и
въз основа на нея бил направил правилни правни изводи. От заключението на
съдебно психиатричната експертиза се установявало по категоричен начин, че
ищецът не е приемал по време на престоя му в арестните помещения
медикаменти от вида на транквилизатори и антидепресанти. Не следвало да
се кредитират показанията на разпитаните свидетели, поради близката им
родствена връзка с ищеца – те били съответно негови син и племенник.
Раздялата с жената, с която живеел, нито твърдяните здравословни проблеми
не било доказано да са вследствие на воденото наказателно производство.
Прокуратурата се съгласила индиректно с определения размер обезщетение
от Окръжния съд, поради което не е подала жалба срещу
първоинстанционното решение.
Предвид изложеното Апелативна прокуратура моли Апелативният съд
да потвърди обжалваното решение, в обжалваната част.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Н. СТ. КР., със съдебен адрес адвокат А.П.-гр.Пловдив, твърди
в исковата молба и по делото, че срещу него било образувано досъдебно
производство през 2016г. от Районна прокуратура-Ловеч, с обвинение за
извършено престъпление по чл.339 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това
че на 28.09.2016г. в землището на с.Тепава, Ловешка област, в съучастие като
съизвършител с Р. Р. и Д. А. като помагач, е придобил чрез закупуване и
държал огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет, без разрешене по
3
Закона за отбраната. На 30.09.2016г. му била взета мярка за неотклонение
задържане под стража и арестът бил в продължение на 8-месеца т.е. през
максимално допустимия от закона срок. Районна прокуратура-Ловеч внесла
обвинителен акт на 31.08.2018г. Районен съд-Ловеч постановил оправдателна
присъда на 04.02.2019г., тъй като вещо лице посочило, че се касае за музеен
експонат. По ВНОХД №250/2019г., образувано въз основа на протест,
подаден от Районна прокуратура-Ловеч, Окръжен съд-Ловеч потвърдил
оправдателната присъда и въззивното решение влязло в сила на 18.11.2019г.
Вследствие повдигнатото обвинение, взетата спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, изпълнявана в продължение на 8 месеца
непрекъснато и необосновано внесения в съда обвинителен акт, ищецът
претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на здравословното състояние – нервност, безсъние, хипертония, накърняване
на доброто му име в обществото, влошаване на отношенията му с всички
негови приятели, фактическата му съпруга го напуснала, дълго време останал
без работа и доходи, Районната прокуратура дълго време поддържала
обвинението, независимо че още отначало съдебно балистична експертиза
установила, че оръжието е музеен експонат и е негодно.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
на основание чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ да осъди ответника Прокуратурата
на РБ да му заплати сумата от 55 000 лева, представлява обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, задено със законната лихва, считано
от 18.11.2019г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратура на Република България, чрез Окръжна
прокуратура-Ловеч моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. Мярката за неотклонение била потвърдена от съда,
поради което Прокуратурата не може да отговаря за нея. Оспорва влошаване
отношенията на ищеца с приятелите му, раздялата с жената, с която живеел,
това че не е работил дълго време след образуване на наказателното
производство, уронването на доброто му име в обществото, да са в причинно
следствена връзка с действията на Прокуратурата. Евентуално оспорва
4
предявения иск като прекомерно завишен по размер. Наказателното
производство, в двете му фази-досъдебна и съдебна-било проведено в
разумен срок. Ищецът не бил ангажирал доказателства във връзка с исковата
претенция и същата се явявала недоказана.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, в частта с която е уважен предявеният иск по чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата 5 000
лева, която Прокуратурата на Република България да заплати на Н.К., като
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от от незаконно
обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда, както и за взетата мярка за неотклонение задържане
под стража с продължителност 8-месеца, заедно със законната лихва върху
тази главница, считано от 18.11.2019г. до окончателното й заплащане.
Относно обжалваното решение, в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ
за заплащане на още 50 000 лева, неимуществени вреди, причинени на ищеца
от задържането под стража и воденото наказателно производство по
обвинение, за което същият е оправдан с влязъл в сила съдебен акт,
5
Апелативният съд счита, че то е постановено въз основа на напълно и
обективно изяснена фактическа обстановка, възприема я изцяло и не намира
за необходимо да я възпроизвежда подробно в настоящото въззивно решение.
Следва да се отбележи обаче, че са безспорни и доказани следните
факти:
Срещу ищеца било образувано досъдебно производство на 29.09.2016г.
от Районна прокуратура-Ловеч, с обвинение за извършено престъпление по
чл.339 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това че на 28.09.2016г. в
землището на с.Тепава, Ловешка област, в съучастие като съизвършител с Р.
Р. и Д. А. като помагач, придобил чрез закупуване и държал огнестрелно
оръжие – противотанков гранатомет, без разрешение по чл.50 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взревните вещества и пиротехническите изделия. На
30.09.2016г. му била взета мярка за неотклонение задържане под стража и
арестът продължил 8-месеца т.е. през максимално допустимия от закона срок.
Районна прокуратура-Ловеч внесла обвинителен акт на 31.08.2018г. Районен
съд-Ловеч постановил по образуваното наказателно общ характер дело
№831/2018г. оправдателна присъда на 04.02.2019г., която Ловешкият окръжен
съд по ВНОХД №250/2019г., образувано въз основа на протест, подаден от
Районна прокуратура-Ловеч, потвърдил и въззивното решение влязло в сила
на датата 18.11.2019г., когато е постановено.
Вследствие повдигнатото обвинение и взетата спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, изпълнявана в продължение на 8 месеца
непрекъснато и внесения в съда обвинителен акт, ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното
състояние – нервност, безсъние, хипертония, накърняване на доброто му име
в обществото, влошаване на отношенията му с всички негови приятели, които
обстоятелства са нормалната житейска реакция в такива случаи и които
обстоятелства се установяват от свидетелските показания на сина и
племенника на ищеца С. К. и Кирчо К., преценени в съответствие с
разпоредбата на чл.172 от ГПК, от една страна като дадени от най-близкия
кръг роднини, а от друга страна като лица, които са най-добре запознати със
състоянието на ищеца вследствие задържането под стража и повдигнатото му
обвинение, както и с оглед заключението на назначената в първата инстанция
съдебно психиатрична експертиза, видно от което ищецът е получил
6
разстройство в адаптацията, изразяващо се в депресивно настроение,
тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне
със ситуацията, както и за планиране на бъдещето, без това влошаване на
здравословното състояние да е документирано с медицинска документация и
без ищецът да е приемал медикаменти с психотропен характер, а именно
транквилизатори, антидепресанти или антипсихотици, като вещото лице
квалифицира тази адаптационна реакция като не тежко състояние и без
същото да е състояние на тежък стрес, депресивно състояние или тревожно
депресивно разстройство.
По делото ищецът не е доказал с ангажираните от него доказателства
действията на Прокуратурата да са в причинно следствена връзка с
настъпилата негова раздяла с фактическата му съпруга, с това че дълго време
след образуване на наказателното производство ищецът е останал без работа.
Няма твърдения и данни по делото Прокуратурата да е разгласила случая в
общественото пространство или да са били направени изявления в медиите.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на тази установена
фактическа обстановка, в обжалваното решение Първоинстанционният съд е
формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че е осъществена
хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ по отношение на ищеца и с оглед
на конкретните правно значими обстоятелства, в случая, обезщетение в
размер на сумата 5 000 лева, за претърпените и търпяни досега
неимуществени вреди- болки и страдания – от същия вследствие на воденото
срещу него наказателно производство и взетата спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, е подходящото, необходимо и
достатъчно обезщетение, на основата на събраните по делото доказателства,
достатъчни за изясняването му. Обезщетение в този размер е в съответствие с
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, а именно че Държавата, чрез Прокуратурата
в случая, дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Това е обхватът на отговорността на Държвата за вреди в
посочения случай. Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно §1 от Заключителните разпоредби на същия закон приложение
7
намира и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за
претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки
конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки
да преживее дискомфорт и негативни емоции. В случая се е стигнало до
разстройство в адаптацията, което не е тежко състояние.
От съществено значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са дължими на ищеца на посоченото основание,
са и следните значими обстоятелства в случая: продължителността на
прилагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража – 8-
месеца или максимално допустимия от НК срок; продължителността на
воденото наказателно производство – около 3-години; но ответникът следва
да отговаря за продължителността на двете фази на наказателното
производство, тъй като ако нямаше повдигнато обвинение, не би имало и
съдебна фаза, която продължителност е в рамките на един разумен срок,
притесненията и неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото
му обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер по
чл.339 ал.1 от НК, промяната в здравословното състояние на ищеца, което
вещото лице квалифицира като не тежко състояние и посочва че ищецът не е
приемал медикаменти, тъй като очевидно не се е налагало, както и
злепоставянето му пред приятелите и обществото като цяло. Ответникът не е
разгласил случая медийно и не е допринесъл за раздялата на ищеца с
фактическата му съпруга, както и за това същият да не работи дълго време
след привличането му като обвиняем.
При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими
обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищеца
доказателства, настоящият съдебен състав стига до извода, че претърпените
от ищеца, търпяни и сега от него болки и страдания би било подходящо да
бъдат обезщетение със сумата 5 000 лева, каквото обезщетение в случая се
явява дължимото, подходящо и необходимо обезщетение, с оглед вида,
интензитета и продължителността на конкретните неимуществени вреди,
посочени по-горе.
Според Апелативния съд този размер обезщетение за неимуществените
8
вреди в случая отговаря и на житейски оправданото, на обществено
икономическите условия, както и е съобразен със съдебните решения по
аналогични случаи.
Мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществените вреди
също са правилни, законосъобразни и обосновани, и Апелативният съд ги
споделя.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК разноски за тази
инстанция не следва да се присъждат, тъй като въззивната жалба е изцяло
отхвърлена.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №109 от 23.08.2021г., постановено по гр.д.
№175/2021г., на Окръжен съд-Ловеч В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9