МОТИВИ
на ПРИСЪДА от 06.07.2017г.
Постановена по НОХД № 3698 от
2016 година
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против подсъдимия А.А.А. - роден на *** ***, български гражданин, женен, безработен, осъждан, ЕГН
**********, е за това, че на 18.11.2016 г.,
в гр.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 Д“, рег. № *****, без съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление- с Наказателно постановление №
16-1228-000629 от 07.04.2016 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - гр.Стара Загора, връчено на 22.04.2016 г., влязло в сила на
30.04.2016 г - престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
–гр.Стара Загора в проведеното открито съдебно заседание поддържа обвинението.
Предлага на подсъдимия да се наложат двете кумулативно предвидени в закона
наказания /лишаване от свобода и глоба/,
в размер под средния, при наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание. Производството бе разгледано в негово отсъствие, в хипотезата на
чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, в присъствие на упълномощен от лицето защитник. Защитникът не оспорва фактическата обстановка, която е изложена в
обвинителния акт, както относно осъщественото деяние, така и във връзка с
факта, че било извършено в едногодишен срок от наказването на дееца по
административен ред за управление на МПС без съответна правоспособност. Пълномощникът
не оспорва наличието на всички елементи от състава на престъплението, за което
бил обвинен неговият подзащитен, като пледира за налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода в размер
под долния праг на предвиденото в закона, съответно да не се налага по-лекото
наказание глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
От
събраните в хода на наказателното производство
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.А. бил наказван по реда на
чл.78а от НК и осъждан по други дела, както
следва:
По НОХД № 1136 от 2016г. на РС-Стара Загора, бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за деяние по чл.343в,
ал.2 от НК, извършено на 21.04.2016г., като съдебният акт влязъл в сила на
03.06.2016г.
По НОХД №
2389 от 2016г. на РС-Стара Загора, бил осъден на лишаване от свобода за срок от
6 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на съдебния акт в сила- 30.08.2016г. Престъплението било
извършено на 16.08.2016г. и осъществявало състав по чл.343в, ал.2 от НК.
По НОХД №
2391 от 2016г. по описа на РС-Стара Загора бил осъден на лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на съдебния акт в сила- 30.08.2016г. Престъплението
било извършено на 17.08.2016г. и осъществявало състав по чл.343в, ал.2 от НК.
По НОХД №
3595 от 2016г. по описа на РС-Стара Загора бил осъден на лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на съдебния акт в сила- 01.12.2016г. Престъплението
било извършено на 16.08.2016г. и осъществявало състав по чл.316, вр. чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Осъжданията
на подсъдимия не оказват влияние върху правната
квалификация на настоящото
му деяние, а ще бъдат обсъдени
при индивидуализацията на наказанието.
На подсъдимия
А.А. никога не било издавано свидетелство за управление на моторно превозно
средство, т.е. същият бил неправоспособен и към датата на инкриминираното
деяние.
С
Наказателно постановление № 16-1228-000629/07.04.2016г. издадено от Началник
група към ОД на МВР гр.Стара Загора, в Сектор „Пътна полиция“, на подсъдимия А.А.А.,
на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 300,00 лв., затова, че на 09.03.2016г., около 03,30 часа, в
гр.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Сеат“, с рег. № СТ 6597 ВР, без да има /притежава/ съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство. На 22.04.2016г. цитираното наказателно
постановление било връчено лично на подсъдимия А., не било обжалвано и на
30.04.2016г. влязло в законна сила.
На
18.11.2016г., около 11,30 часа, по ул.“Б…“ в гр.Стара Загора, подсъдимият А.А.,
въпреки че не притежавал съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство, управлявал моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д“, с рег. № *****. Управляваното от А. МПС било
спряно за извършване на проверка от екип на ОД на МВР гр.Стара Загора. При
извършването на проверката на водача А., полицейските служители- свидетелите Т., С. и Г. констатирали – чрез
извършване на справка в ОДЧ /оперативно-дежурна част/ на ОД на МВР гр.Стара
Загора, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС. На водача
А. бил съставен АУАН № 249463/ 18.11.2016г., след което бил освободен.
Видно от
приложената по делото Справка за нарушител /л.23-25/ от 18.11.2016г. на
Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, на А.А. никога
не било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство. От същата справка става ясно, че подсъдимият
е извършител на множество – 10 бр., предходни административни нарушения на
ЗДвП, за което до момента безрезултатно са му били налагани административни
наказания, тъй като въпреки тези наказания лицето продължавало да извършва
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от
приложеното в хода на наказателното производство Наказателно постановление №
16-1228-000629/07.04.2016г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр.Стара
Загора, Сектор „Пътна полиция“, на подсъдимия А.А.А., на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание за управление на
моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство, респективно към датата на извършеното
деяние очевидно не бил изтекъл едногодишен срок от датата на влизане в сила на
НП описано по-горе.
Изложената
фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал – показанията на изслушаните свидетели в
хода на съдебното следствие, както следва: Т.Т., Д.С. и Г.Г., справка за
съдимост, както и протоколи и други документи, прочетени по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното производство, от значение за изясняване на делото, а
именно съдържащи се в бързо производство
№ 1228-зм-412/2016 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора: уведомление за образуване на бързо производство от
18.11.2016г.; копие на акт за установяване на административно нарушение от
18.11.2016 г., бланков № 249463; наказателно постановление № 16-1228-000629 от 07.04.2016
г.; акт за установяване на административно нарушение № 16-629/31.03.2016 г.;
декларация по чл.94, ал.1 от НПК и чл.25, ал.5 от ЗПП от 23.11.2016 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
23.11.2016 г.; справка за съдимост, рег. № 4004/21.11.2016 г.; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 23.11.2016 г.; справка за
нарушител/водач от 18.11.2016 г.;
Посочените
по-горе свидетелски показания, съответно приобщените протоколи и други
документи се кредитират от съда изцяло. Тези гласни и писмени доказателства са
последователни, логични и взаимнодопълващи се и установяват по несъмнен начин
извършването на процесното деяние от страна на подсъдимия.
В
хода на съдебното следствие бяха прочетени и обясненията на обвиняемия А.А.,
дадени в присъствие на упълномощения му защитник по време на разпит от
23.11.2016г., обективирани в съответния протокол /л.15 от ДП/, на основание
чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от НПК, тъй като делото бе разгледано в
отсъствие на подсъдимия, съответно били дадени обяснения в досъдебното
производство.
По същество, в обясненията си пред
органа на досъдебното производство А. признава извършването на деянието, за
което бил обвинен и изразява съжаление за извършеното, респективно не се
оспорва наличието на признаците от състава на престъплението, включително
досежно наличието на предходно наказване по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство. Обясненията на обвиняемия кореспондират на
свидетелските показания, както и на приетите по делото писмени доказателства,
поради което наред с останалите доказателства се кредитират от съда с доверие.
Доказателственият материал не съдържа
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
П Р А В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я:
С оглед
изложената фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин,
че с описаното деяние, подсъдимият А.А. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а
именно:
На
18.11.2016 г., в гр.Стара Загора,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„Е 220 Д“, рег. № *****, без съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление- с Наказателно постановление № 16-1228-000629 от 07.04.2016 г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Стара Загора,
връчено на 22.04.2016 г., влязло в сила на 30.04.2016г.
Утвърдената
съдебна практика сочи, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на
управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, както когато
същото не е издавано на водача, така и когато е отнето на някакво основание,
респективно ако след изтичане валидността на издадено свидетелство не е
издадено ново, по надлежния ред.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл– деецът съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици. Наясно бил с факта, че не притежава
свидетелство за управление на МПС, а управлявал такова, за което бил наказван
по административен ред и в едногодишен срок от влизане в сила на санкцията му,
наложена със съответно наказателно постановление извършил отново такова деяние.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на
ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип, в специалният текст на НК, който криминализира процесното
деяние, за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” от 1
до 3 години и „глоба” от 500 до 1200
лева.
Съгласно вторият принцип, при
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство затрудненото социално-икономическо положение на подсъдимия,
предвид обективираното в декларацията му семейно и имотно състояние, както и
изразеното при разпита му в досъдебното производство съжаление за извършената
проява. Тези обстоятелства обаче не са изключителни, нито са многобройни, за да
се приложи института на чл.55 от НК при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, поради което становището на защитника в тази връзка е неоснователно.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства: 1.Съдебното минало на дееца, който е наказван три пъти, първо с
административно наказание глоба, след което двукратно с условно осъждане на
лишаване от свобода за деяния по чл.343в, ал.2 от НК, съответно наличието на
условно наказание лишаване от свобода и за друго при това тежко умишлено
престъпление, свързано с ползването на неистински официален документ относно
удостоверяване на правоспособност на лицето. Налагани са му многократно и други
административни наказания за нарушения на правилата за движение, обективирани в
справката за нарушител/водач.
От изложеното, става ясно, че подсъдимият
бил наказван системно както по административен ред, така и с влезли в сила
съдебни актове за нарушения, респективно за престъпления, свързани с
управлението на МПС.
Въпреки процесуалното поведение на
подсъдимия, който признава в обясненията си в досъдебното производство фактите
и обстоятелствата относно осъщественото процесно престъпление, макар изразеното
съжаление, съдът намира, че деецът е лице с висока степен на обществена
опасност. Налаганите множество административни наказания очевидно не са
постигнали целите на наказанието и не са превъзпитали дееца. Институтът на
условното осъждане на лишаване от свобода очевидно също не изиграл ролята да
попречи на подсъдимия да извърши друго престъпление и да го превъзпита, тъй
като процесното престъпление било извършено именно в изпитателния срок на
влязла в сила присъда, с която А. бил наказан за същото по вид престъпление, а
именно в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 2391 от 2016г. и
НОХД № 2389 от 2016г. по описа на РС-Стара Загора. С влязъл в сила акт по ЧНД №
2525 от 2016г. по описа на РС Стара Загора било определено едно общо и
най-тежко наказание по двете дела, чието изпълнение било отложено по реда на
чл.66 от НК за срок от 3 години. Определението влязло в сила на 12.10.2016г., а
процесното престъпление било извършена на 18.11.2016г.
Отчитайки горното, с оглед постигане целите
на специалната и генерална превенция съдът, след като съобрази и обществената
опасност на деянието и дееца, счете, че следва да му се наложат двете
кумулативно предвидени в закона наказания, които и трябва да се наложат заедно,
предвид указанията на законодателя. При тези констатации, предвид наличието на
посочените смекчаващи и описаните отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намери, че следва да наложи на подсъдимия и двете кумулативни наказания в минималния предвиден в закона. В този
смисъл му наложи наказанията „Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и „Глоба” в размер на 500.00 лева,
която да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора в полза
на съдебната власт. По отношение изтърпяването на наложеното наказание „лишаване
от свобода”, съдът съобрази, че при наличието на предходно условно осъждане
на лишаване от свобода, не може да се приложи института на условното осъждане
повторно, предвид липсата на реабилитация към момента на извършеното
престъпление, на някое от законовите основания за това.
Наред
с изложеното, при положение, че престъплението, предмет на по настоящото дело
било извършено в изпитателния срок на упоменатото по-горе осъждане, но сборът
на наказанието лишаване от свобода по настоящото производство и размерът на
условното наказание не надхвърля две години, поради което не е налице хипотеза
за определяне на първоначален строг режим, съобразно действащата редакция на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, респективно
следва да се определи първоначален „общ” режим на изтърпяване, съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/. Съгласно настоящата редакция на нормативния акт съдът не определя вида
на заведението, където лицето следва да изтърпи наказанието, а този въпрос е от
компетентността на органите по изпълнението му.
Според настоящият съдебен
състав, така определения размер на наложените две кумулативни наказания е балансиран
и справедлив, с оглед възрастта на дееца и възможността същият да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си, а също така тези
санкции биха въздействали възпитателно и предупредително и спрямо другите
членове на обществото, поради което, Съдът намира, че с налагането на тези
наказания ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По делото не са направени
разноски, което да налага тяхното присъждане.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: