МОТИВИ по НАХД № 78 / 2020г. по
описа на РС Б.
Против обвиняемите З.П.З. и П.З. ***
е внесен в РС Б. обвинителен акт с обвинения както следва :
-за З.П.З., за
това че: На 25.08.2018 г. в гр.Б., обл.Русе, в „Център за настаняване от семеен
тип“ на ул.“Г.М.“ №, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - нахлул
в двора на центъра през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за
физическа саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към
С.Е.Е., Р.С.С., Р.А.Й., С.С.С., Д.Д.П. и детегледачката в
центъра - Я.Т.И., която избутал с ръка, в присъствието на децата отправил към
нея изразите „ти коя си ма, ела тука” и въпреки нейните предупреждения,
отказвал да напусне центъра, отправял ругатни и закани към децата с изразите -
„боклуци, само още веднъж да ви чуя да викате, престъпление по чл.325, ал.1от НК.
-за П.З.П., за
това, че :1. На 26.08.2018 г. в гр.Б., обл.Р, в „Център за настаняване от
семеен тип“ на ул.“Г.М.“ №, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - нахлул
в сградата и започнал да вика на децата - Р.А.Й., Р. Севделинова Д., СевдишСевдимова С., Д.Д.П. и
детегледачката Й.М.Д., като отправил заплахи за физическа саморазправа с думите
„ако още веднъж дъртия дойде, ще ви избия“, посегнал да удари шамар на С.,
замерил я с чиния, която се счупила на земята, напсувал и обидил Д. с думите -
„майка ти да еба, дърта курво“, престъпление по чл.325, ал.1 от ПК. 2.На 26.08.2018 г., в гр. Б., обл. Русе, по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С.Е. ***, изразяваща се в
охлузване на полулигавицата на горната устна и повърхностно нараняване на
лигавицата на долната устна, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето, престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК.
В хода на разглеждане на делото
подсъдимият П. е постигнал споразумение с представителя на РП Русе, което след
подписването му е внесено и одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК.
Спрямо подсъдимия З. П.З.
производството е продължило по общия ред. Подсъдимият З. е редовно призован, не
се явява лично в с.з. Изпраща упълномощен защитник - адв. И. от АК В.Търново. Не
представят допълнителни доказателства. Упълномощеният защитник изказва
становище, че повдигнатото обвинение е недоказано поради липса на извършени
съставомерни престъпни действия от страна на подсъдимия. Счита, че същият не е
осъществил състав на престъпление, поради което не следва да бъде наказван. Моли да бъде оправдан подзащитния му З. като невиновен.
За Районна прокуратура Русе, редовно
уведомени от предходното с.з. се явява
представител, който поддържа внесеното обвинение, не представя допълнителни доказателства и пледира налагане
на справедливо наказание за извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Посочва, че са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК.
Съдът
след като се запозна с доказателствата по приложеното ДП и след извършване на
следствени действия по събиране на гласни доказателства, чрез провеждане на
разпит на посочените в обвинителния акт свидетели, прие за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимите
З.З. и синът му П.П.
живеели заедно на адрес ***. В съседство се намирал Център за настаняване от
семеен тип на деца и младежи без увреждания до 18 год. възраст. Къщата на
подсъдимите се намирала в близо до двора и къщата на центъра, поради което в
дома на подсъдимите се чували разговорите, смеха и виковете на децата от
центъра. Случвало се вечер подсъдимият З. П.З. да отправя забележки на децата
за високия говор и шум, които го дразнели и притеснявали.
На
25.08.2018г. в сградата на центъра се намирали свидетелите - С.Е.Е. /тогава на 14 год./, Р.С.С.
/тогава на 17 год./, Р. Севделинова Д. /тогава на 15 год./, Р.А.Й. /тогава на
17 год./, С.С.С. /тогава на 14 год./, Д.Д.П. /тогава на 16 год./ и И П, която също била непълнолетна. Вечерта на
посочената дата на работа в центъра била св. Я.Т.И., която била назначена на
длъжност детегледачка. В това й качество тя имала редица задължения, сред които
да се грижи за битовите условия в центъра, за възпитанието на настанените в
него деца, както и да отговаря за тяхната сигурност и безопасност. Около 22,00
часа, същата дата, свидетелите – С.Е., Р.С., Р.Д., Р.Й., С.С.,
Д.П., били на двора, прилежащ към сградата на центъра и си говорели, смеели се
на висок тон. Само И Псе намирала в стаята си, тъй като била болна. Св.И. също
била с децата навън, като периодично се прибирала в сградата, за да наглежда П,
както и да върши задълженията си в кухнята. Така преминала вечерта в детския
център до около 23,00 часа. По това време подс. З.П.З. се намирал в дома си.
През отворените прозорци се чували в дома му гласовете, смеха и шума от децата
в съседния двор на центъра. Всичко това подразнило подсъдимия З. П.З. и той
няколко пъти направил забележка от къщата си на децата. Въпреки това шумът
продължил и тогава подс. З. решил да отиде и лично да се разправи с децата. Взел
една дебела дървена пръчка с диаметър около 3-6см и дължина около 1м и с нея
нахлул в двора на центъра. Преминал през незаключената пътна врата, която св.И.
пропуснала да заключи вечерта. Подсъдимият се насочил замахвайки с пръчката към
групата деца. Отначало те започнали да му се смеят. Това още повече подразнило
подсъдимия. Той приближил към децата започнал да им вика, като ги обвинявал, че
вдигали шум и му пречели да спи. С пръчката замахвал към тях. През това време
св.И. била в къщата. Като чула виковете в двора излязла и видяла подсъдимия З.
да замахва с дървената пръчка/кол/ към децата. Отишла при тях, но подсъдимият
продължил да вика срещу тях и да замахва. Едно от момчетата – св.Р.С. застанал
пред другите деца и пред св.И., за да ги предпази от насочената към тях дървена
дебела пръчка. Опитал се да я измъкне от ръцете на подсъдимия. За да предотврати нанасянето на удар, св.Р.Д.
успяла да издърпа св.И. назад. С пръчката подсъдимият замахнал
към св.С.Е. и към главата на св.Д.Д.П.. Последният
успял да се отдръпне и подсъдмият успял да го засегне
с пръчката само по козирката на шапката. Св.И. казала на подсъдимия З. да
напусне центъра. Той продължил да вика срещу тях, държал се грубо със св.И.,
говорил и, че такива като нея са минали много през центъра и че тя също ще си
тръгне. Св.И. няколко пъти му казала да
напусне двора. Подсъдимият не я послушал, продължил да вика, замахвал с
дървената пръчка. Уплашена за
сигурността на децата, св.И. влязла бързо в дома и позвънила по телефона на
управителя на центъра - св.И. Г. М., на когото разказала какво се случва. От
своя страна св. М. подал сигнал на тел. 112 и тръгнал към центъра, за да окаже
съдействие на детегледачката. След разговора с него, св.И. излязла отново при
децата, като подсъдимият З. все още бил в двора и се разправял с тях, като
отправял ругатни и закани, псувал, наричал ги „боклуци, само още веднъж да ви
чуя да викате, ще дойда ще ви пребия“. В един момент подсъдимият напуснал двора
на центъра. Уплашена св.И. заключила вратата и заедно с децата се прибрали в
къщата.
След
подадения сигнал полицейски служители при РУ Полиция – Б. посетили
местопроизшествието. На място отишъл и св.М. - управител на центъра, който
разговявал със св.И. и децата, които му
разказали за случилото вечерта. Св.И. била уплашена и разтревожена от случилото
се, децата също коментирали и не одобрявали действията на подсъдимия З..
На
следващия ден - 26.08.2018г в дома без позволение влязъл подс..П., който искал
да се саморазправи с обитателите, за това, че предната вечер обезпокоили баща
му. Търсел св.Е., заканил се към присъстващите
деца, захвърлил към св.С.С. чиния, която взел от
масата в кухнята и тя се счупила на пода. С автомобила си обиколил квартала,
намерил и се саморазправил със св.Е., нанесъл му побой. Заради причинените
увреждания на св.Е., на следващия ден /27.08.2018г./ той бил заведен от св.М. ***,
където бил освидетелстван от съдебен лекар.
От
заключението на изготвената по делото СМЕ №1240/2019г. /на стр.75/, С.Е.Е. на 15 год. е получил следните увреждания - охлузване на
полулигавицата на горната устна. Повърхностно нараняване на лигавицата на
долната устна. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 27.08.2018г. по начин описан
в свидетелските показания. При тези данни, установените увреждания били
преценени по медико - биологичния признак - болка и страдание.
След
подадения сигнал до РУ Полиция Б. по случая било образувано ДП №336-ДП-2562 от
2018г. Поради връзка между делата
наказателното производство е водено срещу подсъдимия З.З. за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 от НК
и срещу подсъдимия П. З.П. за извършено от него
престъпление по чл.131, ал.1 от НК.
Така
описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От съществено значение за установяване на обективната
истина са събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на
свидетелите И.М., Я.Т., Ст.Я, С.С., Р.Д.. Свидетелите/без
св.М./ са преки очевидци на действията на подсъдимия. Всички те последователно,
логично и еднопосочно представят пред съда неговите действия – неправомерното
му влизане с дървената пръчка в двора на центъра късно вечерта, в тъмната част
на денонощието, агресивното му поведение, изразяващо се в замахване с пръчката
срещу децата и детегледачката, агресивните му намерения за саморазправа, грубите
му реплики, обидите и заканите, които е отправил към децата и гледачката им. По
отношение на тези основни съставомерни факти посочените свидетели излагат
непротиворечиви и взаимнодопълващи се показания,
които съдът изцяло кредитира като отговарящи на обективната истина :
Св.Я.Т.:
„ З. замахваше с дървената пръчка срещу
децата. Р. с ръка се опита да предпази мен и децата и тогава З. го удари по
ръката, докато ръкомахаше. Не съм имала конфликти със З. и някой лични
отношения с него. До някаква степен разбирам З., тъй като е изнервен. Иска да
си почива, но това не е начина. Можеше да дойде и спокойно да им каже, но това
е неговата стратегия за справяне на тази ситуация. Останах с впечатление, че
той не зачита моето присъствие там и моята роля. Има правила за поведение в центъра…
З.
посягаше към децата с цел да ги удари. Р. му попречи да удари децата и той може
би се стресна от него. Към мен не е проявявал агресия. Не ме е заплашвал….
Поведението
на З. беше, че той замахваше с пръчката, Р. го спря и той си тръгна…Децата към
момента на случката се изплашиха много. Аз също се изплаших от това да не удари
някой от децата..“
Св.Р.Й./л.138
от делото/- “…Те продължиха да вдигат
шум и човекът се ядоса и влезе в двора на къщата. Бащата на П.З. носеше в ръка
един дървен кол, с дебелина около 6-7см и дължина около 1м. и започна да посяга
с дървения кол да удари едно от децата, посегна към Д.. Всички скочиха и
хванаха дървото заедно с учителката Я. за да го спрат. Аз гледах отвътре през
прозореца. З. викаше, беше ядосан. З. посегна само към Д., към други не е
посягал. З. обиждаше и каза да престанат да викат. Псуваше всички. Не помня
какво точно каза, но бяха глупости, свързано и с майки и други такива. Думите
бяха отправени към всички, които бяха навън…От всички най-много се стресна Я.,
защото тя носи отговорност за нас, а той влезе и посегна с пръчка към едното
дете. Повечето се смяха, когато З. дойде. Докато се дърпаха с пръчката З., Я. и
другите деца, Я. беше отблъсната назад от дърпането напред-назад. Не е падала
на земята, само се заклати.“
Св.С.Е.:
„..Стояхме с Р. отвън в двора на центъра. З. се развика от терасата на неговата
къща. После влезе с една пръчка през вратата на двора на центъра. Започна да
посяга с пръчката срещу госпожа Я., не помня дали посегна срещу децата. Когато З.
дойде, всички деца излязоха навън в нашия двор. З. удари с пръчката едното
момче Д., отзад по главата, зад ухото. Псуваше, не помня точно какво каза.
Псуваше ни всички. Не помня, но аз или някой друг хвана пръчката на З.…“
Св.
С.С. - „ …Излязохме
навън да видим З. какво иска и той започна да ни обижда, каза ни „Мръсни
цигани, майка ви да еба“. Госпожата беше навън с нас и му каза да напусне
двора, защото няма право да влиза. З. държеше кол и тръгна с него към госпожата
за да я удари. Р. или друго дете не помня, беше застанал пред госпожата за да я
предпази. Тогава Д. хвана кола и започнаха да се бутат, да се боричкат със З.. Д.
искаше да вземе кола, за да не ни удари З. с него. З. удари леко Д. по главата
с кола. Д. беше с шапка. Госпожата му каза няколко пъти да напусне двора на
къщата и че ще се обади в полицията. Той продължи да обижда. Госпожата се обади
в полицията, не помня З. кога си замина…“
Въпреки
положените от съда усилия в с.з. не се явиха и не се проведе непосредствен
разпит на останалите присъстващи свидетели-очевидци на престъпните хулигански действия на подсъдимия З.. Установи
се, че свидетелите Р.С. и Д.П. са на неизвестни адреси извън пределите на
РБългария . По изложените причини на основание чл.281, ал.1,т. 4 от НПК съдът
зачете показанията им от ДП, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК. В тях
св.Р.С./л.154-156 от ДП/ и св. Д.П. /
л.159-161 от ДП/ описват идентична фактическа обстановка за процесната вечер,
като тази, представена от останалите свидетели. За изясняване обективната
истина относно това какви са били негативните последици от престъпните действия
на подсъдимия З. допринасят показанията
на св.И.М..„…Я. беше уплашена, аз я
освободих от работа и заех нейното място. Децата бяха уплашени. Те не можаха да
спят вечерта…Хората, които се грижат за децата са от квартала и знаят какво се
е случило въпросната вечер. Те също не комуникират със З.. Те не одобряват
неговото действие.
Съдът
не разполага в доказателствената съвкупност с обясненията на подсъдимия, които
освен основно средство за защита са и способ за събиране на доказателства по
делото. Подсъдимият упражни правото си да
откаже да дава обяснения. Същият дори не присъства по време на процеса и
предвид това, че присъствието му не е задължително по арг.чл.269, ал.1 от НПК. През
целия процес подсъдимият е представляван и защитаван чрез упълномощения от него
защитник. По тази причина той не дава обяснения и не отговаря на евентуалните въпроси към него, поради което този способ за
събиране на доказателства в настоящия процес остана нереализиран.
В
ДП е изготвена техническа експертиза на представен оптичен носител със записи
от телефон 112 от процесната вечер. С писмо от „РЦ - 112“ са изискани записите,
съдържанието на които в.л. е възпроизвело на хартиен носител. От техническата
експертиза се установява, че на 26.08.2018г. в 01, 48ч. мъжки глас е потърсил
съдействие за случващото се в ЦНСТ в гр.Б.. Съдът кредитира изцяло заключението
на в.л., с което се потвърждава изцяло установената фактическа обстановка. На
основание чл.282, ал.1 от НПК съдът е приел и приложил към доказателствения
материал заключението на в.л. по назначената съд.техническа експертиза. По реда
на чл.284 от НПК е предявено вещественото доказателство по делото -1бр. оптичен
носител със записи от телефон 112 от
процесната вечер.
При
съвкупната оценка на приобщените по делото доказателства, от правна страна съдът направи извода, че обвиняемият е осъществил състава на инкриминираното
деяние по чл.325, ал.1 от НК - хулиганство. Обект на престъплението хулиганство
са общественото спокойствие и реда, установен в страната - обществените
отношения, определящи поведението на хората в процеса на общуването им в
обществения живот. От обективна страна в процесния случай са налице
съставомерните елементи на деянието – непристойни действия от
страна на обвиняемия, които се изразяват в действия насочени както към
личността на гражданите, в конкретния случай децата от центъра и тяхната гледачка, така и
към цялостно установения обществен ред. Изпълнителното деяние, което за това
престъпление може да се осъществи само чрез действие е изцяло съставомерно по
текста на чл.325, ал.1 от НК, предвид установената практика, наложена с
Постановление №2 от 29.11.1974г. по Н.о.х.д. №4/1974г.
на Пленума на ВС. Хулиганските действия
в процесния случай се изразяват в
посегателство срещу личността на св.Д.П., чрез нанасяне на удар, макар и много лек по шапката
му, замахване срещу него и другите деца,
оскърбителното отношение, чрез отправяне на обидни думи, псувни и заплахи срещу
тях и гледачката им. Грубото нарушение
на обществения ред в случая се изразява и в брутална демонстрация, чрез
демонстративното извършване на описаните горе действия на обществено място – влизане
в център за настаняване на деца през нощта, размахване на дървена пръчка,
замахване с нея, отправяне на ругатни в присъствието на децата и гледачката. Безспорно
подобно поведение е недопустим лош пример за поведение, стресиращо събитие за
деца, макар и на границата на пълнолетието. В проведените разпити свидетелите
ясно посочват, че са били изплашени от агресивното поведение на подсъдимия, че
не одобряват постъпката му и тя продължително време е имала негативни последици
над тях. Хулиганските действия са били насочени и към гладачката на децата –
св.И., която в техните представи е авторитетна и уважавана личност. Тези
обстоятелства засилват общественоопасния характер на деянието. Този
антиобществен характер на хулиганските действия на обвиняемия са осъзнати както
от него, така и от присъстващите. Съдът отчита факта, че обвиняемият е бил
ядосан от шума в центъра. Хулиганските
действия са извършени по чисто личен мотив, предизвикан от действията на
непълнолетните. Вярно е, че техните действия – вдигане на шум късно през нощта,
също са неправомерни. Безспорно подсъдимият има право да реагира, когато се
нарушава спокойствието и почивката му през нощта, но не по начина, по който е
тръгнал да се саморазправя и защитава правата си. Въпреки посоченото уточнение,
съдът приема, че настоящото деяние е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като подсъдимият З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Този извод се налага от естеството на мястото на престъплението – двора на център
за настаняване на деца и характера на неговите действия, които са съпроводени с
недопустимо грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото, поради което имат характер на престъпление. По тази причина
деянието не следва да се квалифицира като
административно нарушение, представляващо дребно хулиганство по см. на
УБДХ. По делото са установени данни, които са изцяло съставомерни по текста на
чл. 325, ал.1 от НК. Съдът с оглед
установената фактическа обстановка, и правния анализ на установеното счита, че
изпълнителното деяние съответства на правната квалификация на чл. 325, ал.1 от НК – налице е извършено престъпление против реда и общественото спокойствие,
поради което присъдата е постановена по този текст от закона.
Не се доказаха действията на
подсъдимия спрямо посочените в обвинението лица – това, че отправял заплахи и замахвал
с кол към Р.С.С., Р.А.Й., С.С.С.,
Д.Д.П. и детегледачката в центъра - Я.Т.И., както и
че отправял закани към децата с изразите - „боклуци, само още веднъж да ви чуя
да викате ще дойда и ще ви пребия“. Тъй като обвинението в тази част не е
доказано категорично и безпротиворечиво, съдът на основание чл.304 от НПК
оправда частично подсъдимия по обвинението
за тези действия.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки за освобождаване
на подсъдимия З. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 301, ал.1, т.4 от НПК. Това е така, тъй като : 1/ За извършеното от
него престъпление е предвидено наказание до 3г. ЛОС или пробация, както и обществено порицание. 2/ Деецът е пълнолетен
и не е осъждан за престъпление от общ характер/реабилитиран/, както и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
3/ От престъплението не са констатирани причинени материални щети.
При определяне наказанието “Глоба”,
съдът съобрази размера и с тежестта на престъплението, както и с материалното и
имотното състояние на дееца, който не е трудово
ангажиран към момента. Видно от
приложената по ДП декларация за семейно и материално състояние – л.35 – подсъдимият
е декларирал като недвижимо имущество само къщата, в която живее и едно МПС - лек
а-л марка П.“. Същият е вдовец, не е декларирал месечни доходи. При определяне размера на глобата съдът
съобрази размера и със семейното и имотно
състояние на подсъдимия. Като взе предвид посочените горе обстоятелства, съдът
определи наказанието “Глоба” в минималния по чл.78а, ал.1 НК размер – 1000лв. Съдът
прие, че този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция
спрямо него, като в същото време ще действа възпиращо по отношение на
обвиняемия срещу извършване на нови подобни прояви за в бъдеще.
По отношение направените разноски
съдът не се е произнесъл по следните причини: За изготвената съд.техническа
експертиза в ДП /л.78-81 от ДП/
подсъдимият З. следва да бъде осъден да заплати ½ от сумата за разноски, която цяла
сума е 79,56лв, тъй като само една част от експертизата се отнася за деянието,
извършено от него. Другата част от експертизата се отнася за деянието,
извършено от втория подсъдим П.З.. След приключване на производството по Глава XXIX от
НПК подсъдимият П.З. е осъден да
заплати за разноски за съд. техническа експертиза цялата сума от 79,56лв, за която е издаден и изпълнителен
лист №88, съгласно положен печат на л.8
гръб на НОХД 186 по описа за 2020г. на РС Б.. По изложените причини съдът не
възложи за плащане разноски на подс.З..
Относно веществените доказателства – 1бр. оптичен диск – същият е
приложен по ДП между л.80 и 81 и остава така
по делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Съдия : /п/