Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
23.11.2020 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
Съд |
Трети |
състав |
||||||||||||||||
|
На |
Двадесет
и втори октомври |
Година |
Две
хиляди и двадесета |
||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина
Байданова |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
|||||||||||||||||
|
прокурор |
Гергана
Колева и Любослав Бояджиев |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
Гражданско |
дело номер |
276 |
по описа за |
2020 |
година. |
||||||||||||||
Постъпила е искова молба, с
която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер
на 9 000 лева и неимуществени вреди в размер на 492,16 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за оказване на защита по
досъдебно производство, в която се
сочи, че спрямо ищеца било повдигнато обвинение, същият е бил привлечен в качеството си на обвиняем в извършване
на престъпления, след което наказателното производство било прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето. Сочи, че с влязло в законна сила на
01.02.2018 г. Постановление на Районна прокуратура – Кърджали, образуваното
наказателно производство , по което ищцата била
привлечена като обвиняема за извършено престъпление, било прекратено. Счита,
че са налице предпоставките на ЗОДОВ за нгажиране отговорността на ответника, поради претърпени вреди, намиращи се причинна
връзка с предприетите спрямо ищеца от ответника
незаконни действия по привличането ѝ като обвиняем. Сочи, че ДП № 6/2016
г. по описа на ОДМВР-Кърджали е образувано с Постановление на РП-Кърджали на
02.02.2016 г. срещу А.И.М., за това, че на
18.04.2015г. и 23.04.2015 г. в гр. Кърджали при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин
Кърджали", регион „Южен Централен 3", зона „Юг", дирекция „Директни
продажби", в кръга на службата му сам, съставил неистински частни
документи-18 броя договори за предоставяне на мобилни услуги и ги употребил, за
да докаже че съществува правно отношение - престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и срещу М.Т.М., с ЕГН **********
***, за това,че на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. в гр.
Кърджали при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин Кърджали", регион „Южен
Централен 3", зона „Юг", дирекция „Директни продажби", в кръга
на службата и сама, съставила неистински частни документи-18 броя договори за
предоставяне на мобилни услуги и ги употребила, за да докаже че съществува
правно отношение-престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. Сочи се, че с Постановления за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение многократно е привличана в качеството на обвиняема за извършени
престъпления от общ характер, както следва: - на
07.09.2016 г. - за
извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, aл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 18.04.2015 г. в гр.
Кърджали, при условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния, в
качеството си на длъжностно лице-„супервайзор" в магазин в гр. Кърджали на
„Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата си сама, съставила
неистински частни документи: договори за предоставяне на мобилни услуги с №
********* от 18.04.2015 г. с посочен титуляр С.Р.М., ЕГН: ********** ***;
договор за предоставяне на мобилни услуги с №********* от 18.04.2015 г. с
посочен титуляр Л.Б.Б., ЕГН: **********,***; и договори за предоставяне на мобилни
услуги с №********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр Г.И.Д., ЕГН: **********,***,
като ги употребила пред „Мобилтел" ЕАД гр. София, за да докаже, че
съществуват правни отношения- че са предоставени мобилни услуги на лицата,
посочени за титуляри по договорите, които те искат да потребяват. С
Постановлението ѝ е взета мярка за неотклоние „Подписка"; - на
26.01.2017 г. - за извършено престъпление по чл. 310, aл. 1 вр. чл. 309, aл. 1 вр, чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че през
периода от 18.04.2015 година до 23.04.2015 година,в гр. Кърджали, при условията
на продължавано престъпление с четири отделни деяния, в качеството си на
длъжностно лице-„Супервайзор", в магазин в гр. Кърджали на „Мобилтел"
ЕАД гр. София, в кръга на службата си сама, съставила неистински частни
документи: договори за предоставяне на мобилни услуги №********* от
18.04.2015г. с посочен титуляр С.Р.М., ЕГН: ********** ***; договор за
предоставяне на мобилни услуги с№********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр С.М.М.,
ЕГН:**********,***; договори за предоставяне на мобилни услуги с №********* от
18.04.2015г. с посочен титуляр Г.И.Д., ЕГН: **********,***; и договори за
предоставяне на мобилни услуги с №********* от 23.04.2015г. с посочен титуляр Г.Н.Т.,
ЕГН: **********,***, като ги употребила пред „Мобилтел" ЕАД гр. София, за
да докаже, че съществуват правни отношения- че са предоставили мобилни услуги
на лицата, посочени за титуляри по договорите, които те искат да потребяват. С
Постановлението ѝ е потвърдена взетата мярка за неотклоние
„Подписка"; - на 26.06.2017 г. - за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. aл. 1 от НК, а
именно, за това, че през периода от 18.04.2015
година до 23.04.2015 година, в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с
неустановено по делото лице, при условията на продължавано престъпление с
четири отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице- „Супервайзор",
в магазин в гр. Кърджали на „Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата
си сама, съставила неистински частни документи: договори за предоставяне на
мобилни услуги №********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр С.Р.М., ЕГН: **********
***; договор за предоставяне на мобилни услуги с№********* от 18.04.2015г. с
посочен титуляр С.М.М., ЕГН:**********,***; договори за предоставяне на мобилни
услуги с №********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр Л.Б.Б., ЕГН: **********,***;
и договори за предоставяне на мобилни услуги с №********* от 18.04.2015г. с
посочен титуляр Г.И.Д., ЕГН: **********,***, като ги употребила пред
„Мобилтел" ЕАД гр. София, за да докаже, че съществуват правни отношения-
че са предоставени мобилни услуги на лицата, посочени за титуляри по
договорите, които те искат да потребяват. С Постановлението ѝ е
потвърдена взетата мярка за неотклоние „Подписка"; -на 20.11.2017 г. - по чл. 310, ал. 1
вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. an. 1 от НК за това, че през периода от 18.04.2015 година до 23.04.2015 година, в гр.
Кърджали, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, при
условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния, в качеството си
на длъжностно лице- „Супервайзор", в магазин в гр. Кърджали на
„Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата си сама, съставила
неистински частни документи: договори за предоставяне на мобилни услуги
№********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр С.Р.М., ЕГН: ********** ***
/подредени с приложенията от лист 111 до лист 124 в Том 1 и от лист 185 до лист
208 в Том 2 от материалите/; договор за предоставяне на мобилни услуги с
№********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр С.М.М., ЕГН:**********,***
/подредени с приложенията от лист 127 до лист 140 в Том 1 и от лист 137 до лист
160 в Том 2 от материалите/; договори за предоставяне на мобилни услуги с
№********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр Л.Б.Б., ЕГН: **********,***
/подредени с приложенията от лист 81 до лист 92 в Том 1 и от лист 113 до лист
136 в Том 2 от материалите/; договори за предоставяне на мобилни услуги с
№********* от 18.04.2015г. с посочен титуляр Г.И.Д., ЕГН: **********,***/подредени
с приложенията от лист 95 до лист 108 в Том 1 и от лист 161 до лист 184 в Том 2
от материалите/, и договори за предоставяне на мобилни услуги с посочен титуляр
Г.Н.Т., ЕГН: **********,***/ подредени с приложенията от лист 66 до лист 79 в
Том 1 и от лист 309 до лист 333 в Том 2 от материалите/, като ги употребила
пред „Мобилтел" ЕАД гр. София, за да докаже, че съществуват правни
отношения- че са предоставени мобилни услуги на лицата, посочени за титуляри по
договорите, които те искат да потребяват. Сочи, че по същото ДП № 6/2016 г. по описа на ОДМВР-Кърджали, бил внесен в Кърджали обвинителен акт на РП-Кърджали против нея и А.И.М. за извършено престъпление по чл. 310,
ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, aл. 1 от
НК и образувано НОХД № 259/2017г. по описа на
РС-Кърджали, като с разпореждане № 35/16.03.2017 г. по посоченото наказателно
дело от общ характер, съдията-докладчик във фазата на разпоредителното
заседание и след преценка на въпросите по чл. 248, ал. 2 от НПК, прекратил
съдебното производство по НОХД № 259/2017 г. по описа на РС-Кърджали и върнал делото на РП-Кърджали за изпълнение на дадени указания. След няколко месеца отново по ДП № 6/2016 г. по описа на
ОДМВР-Кърджали, бил внесен обвинителен акт на КРП против ищцата и А.И.М. за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по който е
било образувано НОХД № 921/2017 г. по описа на РС-Кърджали, по което с разпореждане № 119/24.08.2017 г. съдебното
производство било прекратено и делото върнато на КРП за изпълнение на указанията,дадени с предходното
разпореждане, както и допуснатите нови такива при връщането на
делото при разследването. Твърди се в исковата молба, че в резултат на действията на ответника за продължителен период от време от две години, за ищцата настъпили
вреди от неимуществен характер, изразяващи се в психически страдания и разстройство на физическото ѝ здраве в продължение на дълъг период от
време. Четирикратното й привличане като
обвиняема и проведените разпити не останали в тайна от близките и роднините ѝ, които ѝ задавали въпроси, като изпитвала силни емоционални страдания и притеснения и
стрес от факта, че близките ѝ я обвинявали в нещо, което не била извършила. Чувала съседите си от входа да
разговарят на висок тон, че
извършила престъпление и откраднала голяма
сума пари от МТЕЛ, от което изпитвала срам и
унижения и вътрешно безсилие, че не може да обясни,
че не е престъпник. Усещала, че нейните колеги и приятели я
приемали като такава и никой не пожелал
да говори с нея, въпреки че преди това се отнасяли към
ищцата с уважение и респект,в резултат на което тя се отчуждила от приятелската си среда и обществото, затворила се в себе си и станала необщителна, рядко излизала от дома си, за да не се подлага
на унижения и срам пред хората в града, който бил
сравнително малък град и дори хора, които не я познавали лично, когато я видели
по улиците , я сочели с пръст и я упреквали за
престъпленията, в които била обвинена. Това било причина за
период около една година да излиза само в
тъмната част от денонощието и до най-близкия магазин. Всичко това се отразило на членовете на семейството ѝ, още
повече, че и съпругът ѝ, с когото
съжителствала на съпружески начала, бил в идентично на нейното положение. Сочи, че в
продължение на две години останала изолирана от обществото и приятели, което засилило вътрешното ѝ напрежение и тревоги, станала нервна, избухлива, страдала от безсъние, получавала кризи от
задушаване, сърцебиене и главозамайване, създало
чувство на непълноценност като човек и съпруга, била лишена
от възможността да подпомага семейството си финансово. Освен това, на 12.01.2017 г. се родила и дъщеря ѝ В.и от
вътрешни тревоги и притеснения за предстоящите разпити и развой на събитията по
обвинението не успяла да изпита родителското чувство на радости и гордост от
бременността и раждането на дъщеря си, а това засилило
тревогите ѝ от предстоящите допълнителни финансови разходи по
отглеждането на детето, както и изпитвала страх от бъдещи събития, че ако
бъде осъдена и „вкарана в затвора", кой ще полага грижите за детето
ѝ. Това ѝ състояние продължило от датата на образуваното срещу нея
досъдебно производство до 01.02.2018г., когато окончателно влязло в сила
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи, че след тази дата емоционално се успокоила, но не в
степен, в която била уравновесена преди това и психичното
ѝ здраве останало разхлабено и
понастоящем, както и доверието в нея не
се възстановено напълно от страна на колеги
и приятели и останал страх от продължаващи или повторни
действия от страна на прокуратурата. Твърди, от общителен и ведър човек се превърнала
в подтиснат, мрачен и затворен тип човек и неимуществените
вреди търпи и до днес, макар и с по-нисък интензитет и оздравителният период на
психичното ѝ здраве не бил завършил напълно и в
степен преди привличането ѝ като обвиняема.
В резултат на преживения стрес увредила и физическото си здраве - периодично вдигала високо кръвно, страдала от хронично безсъние и главоболие, разстройство на вегетативната нервна
система. Неимуществените вреди определя на 9000лв. Сочи, че освен вреди от
неимуществен характер за нея са възникнали и такива от имуществен характер,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за оказване на защита по ДП №
6/2016 г. по описа на ОДМВР-Кърджали в размер на 480,00 лв., както и направени разноски по закупуване
на лекарства в общ размер на 12,16лв. Сочи, че
имуществените вреди възлизат на обща
стойност общо 492,16лв. Моли да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата в размер на 9000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължително увреждане на здравето, претърпени
емоционални болки, физически и психически страдания, продължително разстройство
на психическото здраве, ведно със законната лихва за забава, считано от
01.02.2018г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали, представляващо
прокурорска преписка № 1807/2015 г. по описа на РП-Кърджали, както и сумата в
размер общо на 492,16лв., представляваща претърпени имуществени вреди, от които 480,00лв. - заплатен адвокатски хонорар за оказване на защита по
ДП № 6/2016 г. по описа на ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва за забава,
считано от 01.02.2018 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали и 12,16лв. - закупени
лекарства, ведно със законната
лихва
за забава, считано от 01.02.2018 г. - датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателно производство по ДП № 6/2016г. по
описа на ОДМВР-Кърджали. Претендира за разноски по делото. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен
представител поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага
съображения.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратура на РБ,
с който намира иска за недопустим и неоснователен, като не
оспорва, че Досъдебно производство №6/2016г. по описа на ОДМВР - Кърджали е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради това, че обвинението
срещу ищеца не
е доказано. Сочи, че това основание не е от изрично посочените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Оспорва исковете по основание
и по размер. Оспорва иска
за неимуществени вреди
като недоказан, за което излага съображения, че наличието на
действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по
чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Развива
съображения по съществото на спора. Намира, че изложените от ищцата твърдения за
претърпени неимуществени вреди са общи, тя не е ангажирала доказателства,
сочещи на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
повдигнатото обвинение и заявените от нея негативни преживявания и страдания.
Освен това сочи, че прокуратурата не е разпространявала информация за воденото
наказателно производство срещу ищцата, следователно разгласяването на
обвиненията и оттам злепоставянето й пред близките и колегите, а и в
обществото, не е пряк резултат от действията на ответника. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени
вреди и по размер, като прекомерен, като излага подробни съображения в тази
насока и се позовава на съдебна практика. Възразява срещу предявената претенция
за обезвреда на ищцата за закупени от нея лекарства, тъй като част от тях са
закупени месеци преди образуване на досъдебното производство и очевидно нямат
пряка и непосредствена връзка с повдигнатото й обвинение. В съдебно заседание
чрез упълномощен представител поддържа отговора и оспорва иска. Не оспорва, че
част от сумата за закупуване на жилище на ищцата е със средства, дарени от
родители, а друга част е от потребителски кредит.
Контролиращата страна Прокуратура на РБ чрез процесуалния си представител намира искът за
неимуществени вреди за допустим и основателен, но завишен по размер, а за
имуществени вреди - за основателен.
С доклада по делото е прието за безспорно, че срещу
ищеца е образувано досъдебно производство № 6/2016 г. по описа на ОДМВР –
Кърджали за престъпления по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, което
досъдебно производство е било прекратено с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 22.01.2018 г.
Установява се по делото, че по
сигнал на „Мобилтел“ ЕАД от дата
28.09.2015г. за извършени от служители на дружеството, в т.ч. ищцата М.М. в качеството ѝ на
супервайзор в Мтел Магазин Кърджали, регион „Южен Централен 3“,Зона
„Юг“,Дирекция „Директни продажби“ на 18.04.2015г.
и на 23.04.2015г.
действия, съдържащи признаци на документно престъпление, след извършено дисциплинарно уволнение със заповед № 41/19.06.2015г.,
връчена на ищцата на 22.06.2015г., за прекратяване на трудов договор №
5571/15.12.2009г., на 02.02.2016г. е образувано с постановление на РП-Кърджали
досъдебно производство № 6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали срещу ищцата М.М.
за събиране на данни дали на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. в гр.
Кърджали при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин Кърджали", регион „Южен
Централен 3", зона „Юг", дирекция „Директни продажби", в кръга
на службата и сама, съставила неистински частни документи-18 броя договори за
предоставяне на мобилни услуги и ги употребила, за да докаже че съществува
правно отношение-престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, като със същото постановление е образувано
досъдебно производство и срещу А.М./ свидетел в настоящото произоводство/ за
същото деяние.
На 21.08.2015г.
по ИМ от дата 20.08.2015г. е образувано гр.д. № 1061/2015г. по описа на
РС-Кърджали за отмяна на наложеното на ищцата М.М. дисциплинарно уволнение,
което производство въпреки уважаването на иска по чл.344, ал.1 от КТ, не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт към приключване на устните състезания по
настоящото дело.
На
01.09.2016г. ищцата сключила договор за правна защита и съдействие по ДП №
6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали с адвокат от АК-Кърджали при договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 480,00лв.
На
07.09.2016г. и на 26.01.2017г. ищцата е
привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, взета е МНО „Подписка“ и са проведени
разпити с нейно участие. В досъдебното производство ищцата е декларирала,че има
дете на 12 години.
Не е
спорно,че на 07.03.2017г. и на 31.07.2017г. по процесното досъдебно
производство е внесен обвинителен акт и образувани НОХД № 259/2017г. и НОХД №
921/2017г. и двете по описа на КРС, производството по които е прекратено и
делото върнато на прокурора за изпълнение на задължителни указания. Във връзка
с изпълнението им на 26.06.2017г. и на 20.11.2017г. ищцата отново е привлечена
като обвиняем за разследваното деяние по чл. 310, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, взета е МНО
„Подписка“ и на същите дати е разпитана по предявеното ѝ обвинение.
Призовавана е за разпит и на 30.08.2016г.
На
22.01.2018г. с постановление на наблюдаващия прокурор е направен извод, че при
наличните доказателства няма как обвиняемата М.М. и обв.А.М.да са съставили
инкриминираните документи, съгласно обвинението и поради липса на достатъчно
доказателства, наказателното производсдтво следва да се прекрати, поради
недоказаност на обвинението и съответно е прекратил същото, водено спрямо
двамата обвиняеми на осн. чл.243, ал.1 т.2 от НПК по чл. 310, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Постановлението
не е обжалвано и е влязло в сила на 01.02.2018г.
Или, за
период от 2 години – от 02.02.2016г. до 01.02.2018г., ищцата е обект на
наказателно преследване, производството по което е прекратено, поради
недоказаност на обвинението. Неосъждане е.
Установява се
още, че на 12.01.2017г. ищцата е родила детето В.А.М.и е било в отпуск за
раждане на дете от ***г. до 22.02.2017г., а на 24.01.2018г. ищцата и свидетелят
А.М.закупили апартамент в гр.Кърджали, в кв. „Възрожденци“ за сумата от
38000лв., от които 15202,50лв. от банков кредит, а останалата част – 18500,00лв.
- дарение от родители.
Ищцата
многократно търсила лекарска помощ при оплакване във връзка със стресова
сигуация, напрегнатост, нарушен сън, кризи от задушаване, сърцебиене и главозамайване
и ѝ били изписани успокоителни лекарства, както следва: на 07.07.2015г. на
обща стойност 9,11лв.; на 07.09.2016г. ѝ била поставена диагноза - Други разстройства на вегетативната нервна
система при доказано заболяване Хашимото от 7 години и нормално протичаща
бременност в пети л.м., поради оплакване след психотравма от нежелание за
работа и контакт с хората, безсъние, вечерно сърцебиене, плачливост и
отпадналост; на 26.01.2017г. е изписано успокоително лекарство на стойност
1,51лв. и на 20.11.2017г. - на стойност
1,51лв.
От показанията на разпитания св. А.М.–
съжител на ищцата, се установява,че за
период от 3-4 години четири пъти ѝ повдигали обвинение и промяната при
нея била огромна – чувствала се неспокойна, не искала да излиза навън, срамувала
се, близки, познати и непознати ѝ задавали въпроси за какво били
обвиненията и какво точно направила, търсили
я постоянно от полицията, включително за изпълнение на МНО „Подписка“ – викали
я да се покаже на терасата, както и да се подписва, а също и когато била
бременна я викали в полицията. Веднъж майката на ищцата казала, че я издирват
със снимка. М. се чувствала зле, имала постоянно главоболие, задушавала се, а свидетелят
предполагал, че може да е от бременността, ходела по доктори и пиела успокоителни
хапчета, споделяла, че е притеснена и се питала какво ще се случи с нея, не
можела да се зарадва, че е бременна. Две седмици след раждането на детето,
ѝ повдигнали обвинение, като тя не можела да се движи още добре, заради
операцията. Избягвала да говори и да излиза, пазарувала в късните часове, била
в социална изолация. Досъдебното производство и това състояние на ищцата продължили
повече от две години, през което време
тя била без работа, защото не я взимали. Ищцата продължава да е разтревожена,
като в момента работела. Има заболяване Хашимото от 10 години, за което сутрин пиела
хапчета. За пръв път полицейски органи дошли да я извикат в полицията 2-3
месеца след уволнението. Бил обвиняем по същото дело, спечелил делото за дисциплинарното
уволнение. Когато полицейските служители търсили М., тя имала здравословни
проблеми, главоболие, задушаване, ходела на доктор всеки път, когато я привличали
- личен лекар, психолог, кардиолог и тъкмо нещата утихвали и се успокоявали за
2-3 месеца, следвало ново обвинение. В този период била бременна и ходела
редовно и на гинеколог. След уволнението ищцата за пръв път започнала работа на
трудов договор в началото на 2019 г. след изтичане на срока на майчинството.
Имали финансови затруднения от уволнението ѝ, нямали доходи. Свидетелят бил
върнат на работа в „Мобилтел“ през м.януари-февруари 2020г., а преди това
работел, като през лятото на 2016г. започнал работа. През лятото на 2018 г.
закупили недвижим имот с кредит на името на свидетеля и помощ от родителски
спестявания.
От
показанията на св.А.А.Я. – бивша колежка на ищцата в „А 1“ до 2015 г., на 22.06.2015 г. целият екип, който работел в „Мтел“, бил уволнен дисциплинарно, като
били заплашени,че ако съдят „Мобилтел“, ще бъде пуснат в прокуратурата сигнал за документна
измама срещу целия екип, както и било направено. Ищцата заедно с А.М.била обвинена и 5-6 пъти била викана да дава обяснения,
а заедно св.Я.била разпитвана като свидетел. Редовно се срещала с ищцата,която
била
притеснена, а също през 2016г. и бременна, но не могла да се зарадва, непрекъснато говорили, много
хора в града ги познават и спирали свидетелката, за да я
питат дали е вярно,че са взели много пари, което било възприемано от ищцата със
срам,
обида и унижение и притеснение, ходела често по лекари,
здравословно имала проблеми в този период. Скоро след раждането на
детето, отново била викана за повдигане на обвинение и разпит, което
много ѝ тежало. Познавала ищцата като приказлив и весел човек, контактен, а в този период тя била затворена в себе си, трудно
общувала, преживявала много тежко и много време била без работа. В
момента М. била по-спокойна. До преди призоваването им от полицията били притеснени, че са дисциплинарно
уволнени и не знаели дали това, с което ги заплашва бившия
работодател, ще се случи. По време на бременността ищцата споделяла как се чуства
и вечно
била изнервена и неразположена. Споделяла, че ходи на лекар, психически
не се чувствала добре. По време на работата ѝ в „Мтел“ ищцата не била ползвала болничен. Свидетелката
заявява,че не била срещала публикации за това дело в пресата или в интернет. Ищцата работела на
граждански договор от пролетта на 2020г. Едновременно с ищцата
бил уволнен и съпруга ѝ и
двамата били финансово затруднени.
По изслушаното по делото
заключение по назначената комплексна съдебно психологична –психиатрична
експертиза, включително от разпита на вещите лица в с.з., което не се оспорва
от страните и изцяло се възприема от съда като пълно, обективно и компетентно
изготвено, се установява, че след повдигане на първото обвинение до датата на
последното повдигане на обвинение са налице данни за влошено емоционално и
психическо здраве на ищцата за Смесено тревожно-депресивно разстройство,като за
овладяване на симптоматиката е проведена консултация с психиатър; към момента
на експертизиране не се установяват клинични данни за други увреждания или усложнения,
които да са в причинна връзка с привличането като обвиняем; симптоматиката е
претърпяла обратно развитие, като персистира повишена ситуативна тревожност при
разговори, свързани с преживяното, но освидетелстваната е възстановила
социалното си и личностно функциониране, т.е., справянето с базисни социални
роли и оздравителният процес е завършен. Отключената тревожно – депресивна
симптоматика, констатирана след консултация с психиатър, е свързана единствено
и само със значимата за освидетелстваната психотравма, като еднокринното
ѝ заболяване Хашимото следва самостоятелен ход на развитие и
протичане.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим и частично основателен
по следните съображения:
Ищецът извежда качеството си на
кредитор по вземане за обезщетение на вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление с твърдението, че с влязло в сила постановление
наказателното производство е било прекратено от прокурора, поради това, че деянието
не е извършено от лицето с оглед недоказване на участието му в престъплението.
В тази връзка, ВКС приема в своята практика, че случаите, които следва да бъдат подведени под
хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участието на
обвиняемия в престъплението - чл. 243, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди
по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето. В случая следва да
се приеме, че поради невъзможността на прокуратурата да събере други
доказателства за извършването от ищеца на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, в резултат на което прокуратурата сама е прекратила
производството, също следва да се подведе под хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето. В този смисъл и Решение
№ 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Следователно, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата следва да се установи с годни и относими доказателства,
че правоохранителен орган от посочените е привлякъл ищеца в качеството на
обвиняем за извършено престъпление, както и че това обвинение е незаконно -
лицето е оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство е
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Или, за да бъде уважен предявен иск на
това основание, ищецът следва да докаже, че е бил привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление от общ характер; бил е оправдан по образувано срещу
него наказателно производство или производството е било прекратено по описаните
в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ причини с влязъл в сила съдебен акт; претърпял е вреди
в определен размер и между незаконните действия на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици е налице причинно-следствена връзка съгласно
чл.4 от ЗОДОВ. В настоящия случай, не се оспорва, че спрямо ищцата четирикратно
е повдигано обвинение за извършване на престъпление от общ характер - по чл.310 във вр. с чл.309 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години и
което по аргумент от чл.93 т.7 от ДР на НК е извън обхвата на тежките
престъпления. Установено бе, че ищцата е неосъждана и няма юридическа култура,
позната е като весел и приказлив човек,в добро здраве, на когото не се е
налагало да ползва отпуск по болнични, въпреки установеното ендокринно
заболяване Хашимото до привличането ѝ като обвиняем. Работила е по
трудово правоотношение до дисциплинарното си уволнение, при което разпитаната
по делото св. Я.- нейна колежка, установи, че работодателят ги заплашил, в това
число и ищцата, че ако обжалват заповедите си за уволнение,ще подаде сигнал за документна
измама срещу целия екип и срещу ищцата М.. Несъмнено, оставането без
работа и сериозността на заплахата и неясното бъдеще предизвикало в ищцата напрегнатост,
тревожност, нарушен сън, кризи от задушаване, сърцебиене и главозамайване,
което наложило посещение на психиатър, който установил тревожно-депресивна
симптоматика и изписал на 07.07.2015г. успокоителни лекарства Установено бе, че
на 20.08.2015г. ищцата предявила иск за отмяна на незаконното уволнение,
производството по което не е приключило и към момента, и непосредствено след
това - на 29.09.2015г., постъпил сигнал
за документно престъпление, по което на 02.02.2016г. е образувано ДП №6/2016г.
по описа на ОД на МВР-Кърджали и ищцата за пръв път била привлечена като
обвиняем на 07.09.2016г., като е взета МНО „Подписка“. Установено бе, че
тревожността ѝ се засилила, станала некомуникативна, страняла от контакти
извън семейството, изпитвала, срам, обида,унижение и притеснение, излизала да
пазарува в тъмната част на нощта, притеснявала се, че познати ще ѝ
задават въпроси , свързани обвинението за съставяне на неистински документ с
цел финансово облагодетелстване, както и била притеснена за финансовото си
състояние, предвид, че не можела да си намери работа и че съжителят
ѝ - св.А.М., също бил един от
уволнените и обвинени служители. За осъществяване правото си на защита
ангажирала адвокат, на когото заплатила 480лв. в брой с ДДС, видно от
отбелязването върху договора за правна защита и съдействие от 01.09.2016г. Установено бе, че междувременно ищцата е забременяла
с второто си дете, като две седмици след раждането на детето - на 12.01.2017г., била привлечена за втори
път като обвиняема на 26.01.2017г., поради което не успяла да се зарадва като
майка на раждането на детето си и което още повече засилило притесненията
ѝ какво ще се случи с новороденото при ефективно осъждане по повдигнатото
обвинение. Последвалите действия на ответника по двукратно внасяне на
обвинителен акт срещу ищцата и връщане на делото на КРП за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения, несъмнено засилвали по интензитет
тревожно-депресивното проявление при ищцата М.. Така, установено бе и от
заключението по изготвената комплексна съдебна психиатрична-психологична експертиза,
което не се оспорва от страните, че в резултат на поредица от събития,
включително образуваното досъдебното
производство след 02.02.2016г. до датата на експертизиране , които са преживени
от ищцата като психотравмени и са довели до хроничен субективен дистрес, е
налице като цяло влошено емоционално и психическо здраве на ищцата, нарушаващо
социалното ѝ и личностово функциониране, проявяващо се независимо от
установеното заболяване Хашимото. Действително, в случая са налице събития от
различен характер – дисциплинарно уволнение, продължителност на производството
по трудовия спор и оставане без работа и доходи за голям период от време,
образуване и участие в досъдебно производство в качеството на обвиняем, по
което обвиняем е и съжителят на ищцата,
бременност и раждане по време на продължаващи процесуално-следствени
действия, всяко от които, както по отделно, така и в съвкупност водят
като последица повишаване на тревожността, засилване на тревожно-депресивното
състояние в различните му проявления и като цяло промяна в социалното
функциониране на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление съдът намира , че от значение е
установеното по делото продължително неспокойство на увредения, който е на млада
възраст и се ползва с добро име по местоживеене, трудово зает е – работи по
граждански договор, не е осъждан, семеен
с две деца, продължителността на наказателното производство – 2 години, вида на
наложената мярка за неотклонение – най-леката мярка „подписка“, характерът на
обвинението /тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца –
престъпление, което е от вида на леките/, както и че спрямо обвинения не са
осъществени мерки на принуда, наказателното производство е причинило стрес на
ищеца М., станала е затворена, тревожна, изпитвала срам, обида и унижение, ограничила
социалните си контакти, излизала предимно вечер,за да пазарува, получила
увреждане на физическото си здраве- разстройство на вегетативната нервна
система. Или, логично е, че наказателното преследване се отразява негативно на
психиката и личния живот на ищеца, при което съдът приема, че претърпените от
ищеца неимуществени вреди не са незначителни по своя размер и изискват
обезщетение, което да отговаря на принципа за съразмерност и справедливост. С оглед изложеното и съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, според който държавата дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е., следва да се
направи извод за наличие на причинно - следствена връзка между незаконното
обвинение и причинените вреди, реално претърпени от ищеца М.. Посочените
по-горе обстоятелства следва да бъдат преценени на принципа на справедливост,
заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и съобразявайки при определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Както е разяснено в същото ППВС и
в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно
настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и
страданията и отражението им върху физиката и психиката на ищеца и отношенията
му с близките, колегите и познатите; възрастта на пострадалия към момента на
образуване на наказателното производство – 30г., предполагаща по – лесно
преодоляване на причинените от наказателното преследване негативни изживявания,
вкл. в професионалната сфера, в която е било прекратено дългогодишно трудово
правоотношение с последвал съдебен процес, по който няма окончателен съдебен
акт , което в равна
степен на процесното причинява неимуществени вреди; продължителността на наказателното
производство от 2 г.; вида и тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление,
което не е тежко; липсата на наложена мярка за неотклонение или на способи за
процесуална принуда; чистото съдебно минало на ищеца; причинените силни стрес и
сериозно накърняване на изградения в годините добър авторитет на човек и
професионалист; негативното повлияване на физическото и психическо здраве от
незаконното обвинение, ненадхвърлящо обичайното в подобни случаи и стабилизираното и възстановено
психоемоционално равновесие на увредения организъм към момента на приключване
на устните състезания и конкретните
социално-икономически условия в страната, характеризиращи се с висока
безработица и ниска доходност и неплатежоспособност на населението, липса на
производство. Тези
конкретни данни обосновават извод, че за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в обем, съпътстващ всяко наказателно преследване, следва да
бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
незаконното наказателно преследване, в размер на 5000,00лв., удовлетворяващ
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот. Искът до посочения размер за неимуществени
вреди е основателен, а за
разликата над 5000,00 лв. до пълния предявен размер от 9000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Обезщетението следва да се
присъди ведно със законната лихва от 01.02.2018г. – влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
На следващо място,
бе установено, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 6/2016г. на
ОДМВР-Кърджали e причинило
на ищеца понасянето на имуществени вреди, а именно, обвиняемият е бил защитаван от
адвокат,с когото е договорил възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, което
видно от отбелязването в договор за правна защита и съдействие от 01.09.2016г.
е заплатено в брой от ищеца
възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатената адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималния
размер на чл.12 във вр. с чл. 13, ал.1 т.2 / ДВ, бр. 28 от 2014 г./ по Наредба № 1/2004 г. на Висш АС.
Ето защо, в тежест на ответника следва да се присъдят доказаните от ищеца
имуществени вреди в общ размер на 480,00 лв. На последно място, по отношение на
претенцията за имуществени вреди в размер на 12,16лв., доколкото бе установено,
че направеният от ищец разход на 10.07.2015г. в размер на 1,69лв. е извън
периода на образуваното наказателно производство, а останалата част от
претенцията от 10,47лв. е за успокоителни лекарства, изписани по време както на
прекратеното наказателно производство, така и по време на неприключилото
производство по трудовия спор, при което се дължи половината от тази сума,
следва да се направи извод, че искът е основателен и доказан за сумата от
5,24лв. Или, искът за имуществени вреди следва да се уважи за общата сума от
485,24лв., дължима ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване – 02.01.2018г. до окончателното изплащане, а за
разликата над 485,24лв. до пълния предявен размер от 492,16лв., искът следва да
се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл.10, ал.3 изр. 1-во от ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца платената по делото държавна такса от 10,00 лв., разноски
за възнаграждения за вещи лица в размер на 360,00лв. и на осн. чл.10, ал.3 изр.
2-ро от ЗОДОВ ищецът има право от направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв., на разноски съразмерно уважената част
на иска, или, 866,81лв.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдената власт по сметка на
РС-Кърджали направените бюджетни разноски в размер на 6,00лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура
на Република България, с административен адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2 да
заплати на М.Т. М., с ЕГН **********,***,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 5485,24 /пет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и двадесет и
четири стотинки/лв., от които 5000,00лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди и 485,24лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от увреждане при обвинение за извършено престъпление по чл. 310,
ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. aл. 1 от НК по ДП
№ 6/2016 г. по описа на ОДМВР – Кърджали, производството по което е прекратено
с постановление от 22.01.2018 г., влязло в сила на 01.02.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 01.02.2018г.,
до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над 5000,
00 лв. до пълния предявен размер от 9000,00лв. за имуществените вреди и иска над
485,24лв. до пълния предявен размер от 492,16лв. за имуществените вреди.
ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България, с административен адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ №2 да заплати на М.Т. М., с
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10,00 лв. за внесена държавна такса, 360,00лв. – възнаграждение за вещи лица
и 866,81лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България, с административен адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ №2 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд Кърджали направените по делото разноски в размер на 6,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: