Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036/18.12.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание
на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Д., като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административно дело № 854 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на Общинска служба „Земеделие“ Пещера против Решение № 484/12.06.2020 г. постановено по гр. д. № 1503/2019 г. по описа на Районен съд Пещера.
С обжалваното решение на Районен съд Пещера е обявена нищожността на Решение № 1127 от 30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Батак и е върната преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Пещера за валидно произнасяне по подадено от Б.И.Г. Заявление № 1121/24.02.1992 г.
С касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че Поземлена комисия - гр. Батак не е компетентен орган, който да се произнесе по заявлението на Г., тъй като в състава му не били включени предвидените в закона лица със специалност юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, както и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Моли се да бъде отменено решението и да се остави в сила решението на Поземлена комисия - гр. Батак.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и излага допълнителни мотиви за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба – Б.И.Г., редовно призован – чрез процесуалния си представител в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на Районен съд Пещера.
Заинтересованите страни - М.А.Г., Р.Д.П., И.Д.Г. и С.Д.И. – редовно призовани, не се явяват, не вземат становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пещера следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение на Районен съд Пещера е обявена нищожността на Решение № 1127 от 30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Батак и е върната преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Пещера за валидно произнасяне по подадено от Б.И.Г. Заявление № 1121/24.02.1992 г.
За да постанови този резултат районният съд е установил следната фактическа обстановка: Със Заявление от № 1127/24.02.1992 г., Б.И.Г. е заявил за възстановяване собствеността върху 12 земеделски земи в землището на с. Батак с обща площ от 12.80 дка, като е под № 12 е посочил ливада в м. Коилето с площ от 4,00 дка. В тази връзка е депозирал и Декларация по чл. 12 ал. 3 от ЗСПЗЗ , където е описал под номер 6 ливада от 4,00 дка в м. Коилето, останала му от баща му И. А. Г.. Видно от представеното Решение № 1127 /30.04.1993 г. на ПК – гр. Батак, с което се възстановява и Решение 1127/21.09.2000 г. на ПК- Батак, с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на И. А. Г. по Заявление 1127/24.02.1992 г., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните в заявлението имоти, като по отношение на имота под номер 12 – нива в м. Коилето с площ от 4,00 дка, осма категория, находяща се в землището на град Батак, се възстановява и признава правото на собственост върху 2,00 дка от нея на наследниците на И.Г., а за другите 2,00 дка се отказва да възстанови и признае правото на собственост, тъй като са отчуждени за строителството на Язовир Батак 1954-1956 г. Решенията са влезли в сила като необжалвани. Приложени са документи, от които е видно, по отношение на възстановените имоти Г. е бил въведен във владение или обезщетен. Приети са по делото Писмо от МЗХГ, от което се установява, че съставът на Общинската поземлена комисия- Батак, към 30.04.1993 г. е имал 5 членовете, които са били в трудовоправни отношения с МЗ. Приложени са допълнителни споразумения към трудов договор, от които е видно, че председателят с място на работа ОПК Батак е имал специалност – агроном, секретарят при ОПК Батак е със специалност инж. агроном, първият специалистът при ОПК Батак - специалност среден техник, вторият специалист при ОПК Батак - специалност зоотехник и техническия секретар при ОПК Батак – без специалност. Видно от приетото по делото Писмо от Община Батак, се декларира, че нямат налични документи относно състава на комисията постановила Решение №1127/30.04.1992 г.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възприемането на правилната фактическата обстановка по делото, Районен съд Пещера е достигнал до извод, че подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Приел е правилно, че оспорваното решение е подписано от Председателя на ПК Батак, в решението е посочено кой орган го издава, броя на членовете на комисията, които са се и подписали, основанието на което се издава, има надлежна разпоредителна част и мотиви, както и пред кой орган в какъв срок може да се обжалва. Наред с това от събраните по делото писмени доказателства, не се установявало броя и съставът на комисията да е различен от посочения в оспорваното решение.
Приел е обаче, че съставът на поземлената комисия към април 1993 година е следвало да включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Действаща по това време е била разпоредбата на чл.60 от ППЗСПЗЗ /Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г./, която гласяла „(1) Поземлени комисии се образуват при общинските съвети. (2) В населените места в състава на общината по предложение на общинския съвет могат да се образуват поземлени комисии, които имат същата компетентност.(3) Членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието.(4) Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. (5) В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.“
Съдът е развил доводи, че съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението, ПК е следвало да включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението това изискване било императивно, като с последващи изменения на нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ /Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г. /, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по възможност", т. е. от императивна разпоредбата ставала диспозитивна, като включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно – при наличие на такава възможност. По силата на тази разпоредба, която била императивна към процесната дата, за да е законен състава на ПК – Батак, в същата задължително е следвало да бъдат включени юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай административният орган не бил представил доказателства, че съставът на комисията, постановила оспореното решение, отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.). Затова и несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби, водило до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновавал нищожността на акта. Затова и следвало да се приеме, че административният акт е постановен от некомпетентен орган, поради което страда от порока "нищожност". В този смисъл била и практиката, като се сочат Решение № 297 от 2.03.2017 г. на АдмС - Благоевград по адм. д. № 599/2016 г., Решение № 254 от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 13/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г., Решение № 487 от 15.06.2010 г. на АдмС - София-област по к. а. д. № 288/2010 г. и др. С оглед тези разсъждения, РС Пещера е приел в заключение, че решението на ПК Батак следва да се отмени в цялост, тъй като не би могло да съществува като валидно в една част и нищожно в друга, поради което е постановил атакуваното решение с касационната жалба.
Настоящият състав на съда намира, че решението на Районен съд Пещера е валидно и допустимо, но неправилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил правни изводи, които обаче не се споделят от настоящата инстанция.
Обсъждайки измененията в законодателството, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в редакцията към постановяване на решението през 1993 г., която е сочела, че ПК е следвало да включва юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, е императивна и несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновава нищожността на акта.
Решението (както е посочената в него съдебна практика) не са съобразени, че всъщност ВКС е имал повод да се произнесе по подобен случай в Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Ж. С.. В това решение, във връзка с идентичен казус на настоящия (касае се за решение на ПК от 07.04.1995 г. при същата действаща редакция на нормата на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на имот в стари реални граници) върховните съдии посочват: „Записването в нормата на ал. 5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ, сега отменен, че в комисията се включват юрист, агроном, инженер-геодезист, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани няма императивен характер, а само препоръчителен“. Очевидно е, че макар и правилникът да използва думата задължително, то не такъв е бил замисълът на законодателя – да въведе като императивно това изискване. Нещо повече - членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието съгласно ал.3 на същия текст. Изначално е трудно мислимо при подобно „императивно“ изискване, министърът да назначава лица, които не отговарят на него. Очевидно именно в тази насока и е последвалото изменение на нормата, с което просто правното положение се е съобразило с фактическото такова.
В случая обаче следва да се има предвид и нещо друго – дали подобен порок, касаещ в случая образованието или специалностите на членовете на ПК, води въобще до нищожност на издадения административен акт. Според настоящия състав на съда той не води. ПК е създадена съгласно закона, тя има необходимия брой членове, те са назначени по съответния ред, има компетентност както по материя, така и по място. След като съставът ѝ е назначен по съответния законов ред, изпълнява възложените му законови функции, то няма как да се приеме, че ПК Батак е некомпетентна да се произнесе по подаденото заявление на Б.Г., нещо, което тя е сторила с процесното решение, само защото не включва в състава си юрист например. Не случайно в правната теорията и съдебната практиката се говори за нищожност само тогава, когато е налице същественото нарушаване на компетентността на съответния орган на изпълнителната власт. Такова в случая не е налице.
Ето защо касационната жалба е основателна, а решението като неправилно следва да се отмени.
По делото липсва искане за присъждане на разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 2, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 484/12.06.2020
г. постановено по гр. д. № 1503/2019 г. по описа на Районен съд Пещера, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Б.И.Г. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 1127 от
30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Батак с искане за обявяване на
нищожност на същото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/