Решение по дело №5803/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../17.12.2020 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

  СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5803 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен  от ТП „ДЛС-Н.“, представлявано от инж. Д. М. срещу „Д.л.2.“ ЕООД, ЕИК ***  иск с правно осн. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 529,78 лева с ДДС, представляваща неустойка по т. 7.3 от договор за възлагане на услуга дърводобив №Д-41/18.11.2015 г., в размер на 10% (десет процента) от недобита дървесина - оставаща в сечището, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба ищецът излага, че е проведена процедура - открит конкурс съгласно „Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти“ (наричана за краткост „Наредбата“), като е сключен договор № 41 за възлагане услугата дърводобив на 18.11.2015 г. със спечелилия кандидат „Д.Л.2.“ ЕООД, от една страна и от друга страна - Териториално поделение „ДЛС – Н“ на ЮИДП ДП - гр. С.. Договор № 41/18.11.2015 г. за Обект № 1601 е с краен срок за изпълнение: 30.12.2016 г., с прогнозен обем от 4 979 пл. куб.м. дървесина за добив. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Сочи, че кандидатът за Обект № 1601 „Д.л.2.“ ЕООД подписал декларация за оглед. Лицензиран лесовъд – Х. Ц. Ц. на „Д.л.2.“ ЕООД, който е отговорен за обекта на фирмата, го приел с приемо-предавателен протокол от 24.11.15 г., без възражения.

Ищецът твърди, че на 19.12.2016 г. получил писмо с Изх. № МОД - 01 - 2743, относно ползване на дървесина през 2017 г. от Директора на Ю. д. п. – С. с указание за удължаване на договори за добив на дървесина само в краен случай при наличие на форсмажорни обстоятелства.

Ищецът получил Заявление с вх. СГ - 00 - 18/18.01.2017 г. от „Д.Л.2." ЕООД, за „липсата на основни ГАП“  след изтичане на договор № Д-41/18.11.2015 г. Отново в свое писмо, с вх. № СГ - 00 - 18/18.01.2017 г. (след изтичане на договора 30.12.16 г.), „Д. л. 2" ги уведомил за намалено търсене на дървесина, което показва липса на икономическа мотивация за изпълнението на договор № Д - 41/18.11.2015 г. за добив на дървесина.

Ищецът твърди, че след изтичане срока на договора, на 07.03.2017 г. е съставен Констативен протокол № 1 към Договор № 41/18.11.2015 г. за добив на дървесина, с които се установява за Обект № 1601 е с 21 % (двадесет и един процента) изпълнение, или 79 % (седемдесет и девет процента) неизпълнение. Същото води до частично неизпълнение на договора от Изпълнителя, в които е заложена санкция по т. 7.3. в размер на 10 % (десет процента) за обезличен плътен куб. м. дървесина оставаща в сечището, при виновно неизпълнение. Сочи, че съгласно Констативен протокол № 1 към договор № Д-41/18.11.2015 г., оставаща дървесина в сечището е 3 948,60 пл.куб.м. (три хиляди деветстотин четиридесет и осем, и шестдесет стотни), умножена по 19,603 лв. (усреднена цена за добив по т. 2.1 от договор № 41/18.11.2015 г.), е равно на 77 404.41 лева без ДДС. От тази сума 10 % е 7 740,44 лв., или 9 529, 78 лв. с ДДС.

Ищецът излага, че санкцията от 10% процента е задържана по Договор № 42 / 25.11.2015 г. за покупко-продажба на дървесина между същите страни. Сочи, че според РС-Н. по гр. дело 1082/2017 г. ,  потвърдено от ОС Б. по гр. дело (В) № 780/2019 г. е задържана неоснователно, поради което отношенията между страните остават неуредени. Поради което предявява претенцията си по исков ред. Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва негов представител да е подписвал Договор №41 от 18.11.2015г. Твърди, че А. Х. не е подписвал този документ, нито пък който и да било друг документ, във връзка с тръжната процедура и изпълнението на договора. Оспорва подписа положен под договор №41 от 18.11.2015г. под изпълнител за лицето А. Х. да го е подписало в качеството му на управител на „Д.Л.2.“ ЕООД. Твърди, че А. Х. не е подписвал този документ, нито пък който и да било друг документ, във връзка с тръжната процедура и изпълнението на договора. Оспорва  констатациите в констативен протокол от 7.03.2017г.

Ответникът възразява виновно да не е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че липсва съдействие от ищеца, като страна по договора. Оспорва и твърдението на ищеца, че неотсеченото количество дървесина е 3948,60 куб.м., тъй като липсва технологичен план и приемо-предавателен протокол за сечището. Оспорва приемо-предавателен протокол от 24.11.2015г. да е подписван от посочените в него лица Х. Ц. и А. Х..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.11.2015г. между ТП „ДЛС-Н“ и „Д.л.2.“ ЕООД, ЕИК *** е сключен договор за добив на дървесина по Д-№ 41/18.11.2015 г. На 24 ноември 2015г. е съставен приемно предавателен протокол по договора.

На 07.03.2017г. е съставен констативен протокол №1 към Договор №Д-41/18.11.2015г., в който е посочено, че обекта е с процентно изпълнение от 21%.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-лесотехническа експертиза се установява, че реално добитото количество дървесина от обект 1601, група 1, която е следвало да бъде отсечена, съгласно договор за възлагане на услуга за добив от 18.11.2015г. е 1081,15 пл.куб.м., вместо счетоводно отчетените 1030,4 пл.куб.м. Стойността на дървесината, т.е. цената на добива на тези количества - сортимент дърва за огрев възлиза на 21125,67 лв. ,вместо 20134,02 лв. В КП от 07.03.2017г. се променя размера на останалото прогнозно неотсечено количество 3948,6 пл.куб.м. на 3897,85 пл.куб.м. Посочената сума от 77404,41 лв. без ДДС се променя на 76409,55лв. без ДДС. Съответно стойността на санкцията от 7740,44лв. без ДДС се променя на 7641лв. без ДДС.

С отговора на исковата молба е оспорена истинността на Договор за възлагане на услугата дърводобив №Д-41/18.11.2015 г.  и Приемо-предавателен протокол от 24.11.2015г., като ответникът твърди, че не са подписани от негов представител. Видно от заключението на вещото лице по СЛТЕ, както и от влязлото в сила решение по гр.д.1082/2017 на РС-Н. е, че ответникът е изпълнил частично договора. Доколкото ответникът е търговец и същият не се е противопоставил на сключването на договора и приемането на обекта с приемно-предавателния протокол от 24.11.2015г., то същият е потвърдил действията на лицата подписали договора и приемно-предавателния протокол, на основание чл.301 от ТЗ. Поради това договора и приемно-предавателния протокол валидно обвързват ответника.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите М. Щ. и М. М. за установяване начина на добив и количества добита дървесина.

Приобщено е гр.д. № 1082/2017г. на РС-Н., по което „Д.л.2.“ ЕООД  е осъдено да заплати на ТП „ДЛС-Н.“  сума в размер на 17437 лв.,      частичен иск - част от сума в размер на 174371.30лв. представляваща обезщетение пропуснати ползи за неизпълнение на Договор №Д-42 от 25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад на територията на ТП ДЛС Несебър. Отхвърлен е иска на „Д.л.2.“ ЕООД  срещу ТП „ДЛС-Н.“ с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 4880лв. представляващи гаранция за изпълнение по договор №Д-41 от 18.11.2015г., ведно с обезщетение за забава от 226.83лв. за периода от 19.05.2017г. до 18.1.2015г. и за сумата от 9529.78лв. с ДДС, представляваща остатък аванс за закупуване на дървесина по Договор №Д-42 от 25.11.2015г. ведно с обезщетение за забава от 442.96лв. за периода от 19.05.17г. до 01.11.2017г.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.25, т.6 от Правилника за организиране и дейността на „Ю. д. п.“, териториалните поделения по чл.24 от правилника, вкл. и ищеца (чл.24, ал.2, т.13), водят от свое име и за своя сметка съдебни дела.

Претенцията на ищеца е за заплащане неустойка по т.7.3 от Договор за възлагане на услугата дърводобив №Д-41/18.11.2015 г. Съгласно уговореното между страните, при виновно неизпълнение (незавършване) на сечта и извоза в обекта в сроковете по т.1.5 и т.1.6 по договора, изпълнителят заплаща санкция в размер на 10 процента върху услугата за обезличен плътен кубически метър дървесина оставащи в сечището.

Неустойката по чл.7.3 по договора, така както е уговорена, се дължи за всяко месечно неизпълнение на сроковете за усвояване на дървесината от обекта. От тълкуването на т.7.3 във вр. с т.1.6 се установява, че всяко едно от неизпълненията за месеците от декември 2015г. до декември 2016г. следва да е констатирано с отделен констативен протокол. Ищецът не е съставил отделни констативни протоколи за всяко едно от месечните неизпълнения по графика, а един общ констативен протокол на 07.03.2017г., т.е. неусвоените количества дървесина не са надлежно установени.  Обстоятелството, че не са съставени протоколи всеки месец е съществено и с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност. Съгласно чл.111 б. “б“ от ЗЗД вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с тригодишна давност.  Претенцията е за неустойки с настъпили падежи от месеците от декември 2015г. до декември 2016г., а исковата молба е заведена на 10.09.2019г. Доколкото ищецът не е съставил отделни протоколи той сам се е лишил от възможността да докаже, че има изпълняемо право срещу ответника.

Поради това, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

 На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в исковото производство разноски - 1080 лв. внесен адв. хонорар и 250 лв. внесен депозит за СЛТЕ.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТП „ДЛС - Н“ на ЮДП, с  ЕИК  *** срещу „Д.л.2.“ ЕООД, ЕИК ***  иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 529,78 лева с ДДС, представляваща неустойка по т. 7.3 от договор за възлагане на услугата дърводобив №Д-41/18.11.2015г., в размер на 10% (десет процента) от недобита дървесина - оставаща в сечището, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА ТП „ДЛС - Н“ на ЮДП, с  ЕИК  *** да заплати на „Д.л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, сумата от 1330 лева (хиляда триста и тридесет лева), представляща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: