РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Васил Ст. Гатов
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600365 по описа за 2024 година
Производство e по реда на чл.12, ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
С Решение № 131/02.07.2024г. по ЧНД № 483/2024г. състав на
Старозагорския окръжен съд е признал и приел за изпълнение Решение от
24.01.2024г. по дело № 32KLs72OJs, влязло в сила на 01.02.2024г. на Областен
съд – * по отношение на българския гражданин И. М. М. от гр.* за извършено
престъпление, съгласно §§ 263, ал. 1, ал. 3, изр. 1, изр. 2, №1, ал.5; 25, ал. 2; 53
от * Наказателен кодекс, или престъпление по чл.210, ал.2 НК от българския
НК, за което му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“
/ефективно/ в размер на 1124 дни, както и да заплати съответните обезщетения
за извършените 34 бр. престъпления.
Съдът, на основание чл.13, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е определил
общо наказание „Лишаване от свобода“ /ефективно/ в размер на 1124 дни,
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС осъденият И. М. М. да изтърпи
при първоначален „Общ“ режим.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от общия срок на
горепосоченото наказание, изтърпяно от И. М. М. е приспаднато, както
следва:
- предварителното му задържане в периода от 10.05.2023г. до
1
12.05.2023г. и от 14.06.2023 г. до 27.06.2023 г. въз основа на Европейска
заповед за арест.
- изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, считано от
27.06.2023г. до фактическото му предаване на Република България за
изпълнение на съдебното решение.
И. М. М. е осъден да заплати и съответните обезщетения за извършените
престъпления.
Срещу така постановеното решение е постъпил протест от ОП – Стара
Загора, за това че съдът не се е придържал към данните за начина, по който в
чл.3 от Удостоверението, издаващата страна – * е указала да се приспада
задържането на М. при изпълнение на наложеното наказание от 1124 дни –
329 дни, считано от 17.04.2024г. В решението не е посочено – какво е
съотношението на зачитане на ареста 1:2 /един ден арест, се зачита за два дни
лишаване от свобода/ за задържането от 10.05 - 12.05.2023г. и от 14.06. –
27.06.2023г., както и че се приспада изцяло като изтърпяна част от наказанието
лишаване от свобода периода, считано от 27.06.2023г. до фактическото му
предаване в Р. България за изпълнение на взетото решение, без да е дадено
съотношението - решението на * съд е от 24.01.2024г. и влиза в сила на
01.02.2024г., т.е. 6 месеца след датата 27.06.2023г., когато М. е изтърпявал не
наказание, а мярка за неотклонение. В тази връзка е трябвало в диспозитива на
решението, приспадането на задържането при изпълнението на наложеното
общо наказание от 1124 дни, да обхваща 329 дни, касаещо задържането на
осъденото лице до датата на изчисление в т.2.2 от удостоверението
17.04.2024г. и допълнително да се постанови и отделно приспадане на
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, считано от 17.04.2024г.
до фактическото му предаване на Р. България за изпълнение на съдебното
решение. Последното налага да се измени постановеното решение на Окръжен
съд – Стара Загора.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста частично, като
излага и собствени съображения за зачитане на изтърпяното наказание в най-
благоприятния за осъденото лице вариант.
Защитникът се присъединява към становището на прокурора и иска
решението да бъде изменено по отношение приспадането на наложеното
наказание.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
решение и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът засяга само тази част на решението, с която е приспадната
изтърпяната част от наказанието. В тези граници следва да бъде и осъществен
2
контролът за законосъобразност от настоящата въззивна инстанция.
В останалата си част решението не е обжалвано и протестирано, като е
влязло в законна сила.
Разгледан по същество, протестът като цяло е основателен.
В решението си първата инстанция се е задоволила да посочи само, че
на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приспада от общия срок на
наказанието лишаване от свобода – 1124 дни времето, през което осъденият И.
М. М. е изтърпявал наказанието във *, както следва:
- предварителното му задържане в периода от 10.05.2023г. до
12.05.2023г. и от 14.06.2023 г. до 27.06.2023 г. въз основа на Европейска
заповед за арест и
- изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, считано от
27.06.2023г. до фактическото му предаване на Република България за
изпълнение на съдебното решение.
В съдебния акт, обаче не са съобразени в пълнота, посочените в
решението на * съд и мотивите към него указания за зачитане на изтърпяното
наказание лишаване от свобода в България.
Не са взети предвид принципните положения, заложени в Рамково
решение 2008/909/ПВР, транспонирано чрез ЗПИИСАННЛСМВНЛС и
съдебната практика на СЕС относно тълкуването му. Според Решение на СЕС
/голям състав/ по дело С- 554/14, „член 17 от Рамково решение 2008/909
трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта от наказанието,
изтърпяна от съответното лице на територията на издаващата държава, следва
да се има предвид времето от неговото задържане до неговия трансфер в
изпълняващата държава, като по тези въпроси, включително по въпроса за
евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на
издаващата държава. Що се отнася до правото на изпълняващата държава, то
се прилага само за частта от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето
след този трансфер на територията на изпълняващата държава“[1].
В решението на Областния съд - * изрично е посочено, че в Р. България
задържането на обвиняемия в периода от 10.05.2023г. до 12.05.2023г. и от
14.06.2023г. до 27.06.2023г. в очакване на екстрадиране, всеки ден престой се
зачита в съотношение 1:2, за разлика от периода под домашен арест от
12.05.2023г. до 13.06.2023г., който не се взема предвид, т.е. е нулев, тъй като
интензивността на намесата във физическата свобода на движение на
3
обвиняемия не може да се сравни с лишаване от свобода[2].
Впоследствие исканото лице М. е предадено на * съдебни власти, като е
останало задържано във * след 27.06.2023г. до произнасянето на решението на
съда. В представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2008/909ПВР на Съвета от 27.11.2008г. е видно, че Съдебното решение на
Областния съд – * е постановено на 24.01.2024г. и е влязло в сила на
01.02.2024г. Уточнено е изрично в т.2.1., че общата продължителност на
наказанието е 1124 дни, а в т.2.2., че целият срок на лишаване от свобода,
изтърпян във връзка с наказанието е общо 329 дни към датата на изчислението
– 17.04.2024г.[3].
С оглед на това, очевидно начинът на изчисление на времето, през което
осъденият И. М. е бил задържан в Р. България от 10.05.2023г. до 12.05.2023г. и
от 14.06.2023г. до 27.06.2023г., както и след това във *, като задържане или
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, в периода от
27.06.2023г. – 17.04.2024г., преди и след произнасяне на осъдителното
решение на * съд, не е от съществено значение.
По-важна е преценката на * съдебни власти, че осъденият И. М. до
датата на изчисление в удостоверението - 17.04.2024г. е изтърпял от
наложеното му общо наказание лишаване от свобода от 1124 дни - срок от 329
дни, който ще следва да се приспадне в пълен размер след приемане на
изпълнението на чуждата присъда от българския съд.
Отделно от това, следва да се приспадне като изтърпяна част от
наложеното му наказание лишаване от свобода, времето считано от
17.04.2024г. до фактическото му предаване на н Р. България за изпълнение на
съдебното решение.
В този смисъл протестът е частично основателен и следва да се отмени
произнесеното решение на Окръжен съд – Стара Загора само в тази му част,
което като резултат е в интерес на осъденото лице.
Ето защо и на основание чл. 12, ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 131/02.07.2024г. по ЧНД № 483/2024г. на
Окръжен съд гр. Стара Загора в частта, с която е приспадната изтърпяната
част от наказанието на осъдения И. М. М. като:
На основание чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛ ПРИСПАДА от
определеното наказание в размер на 1124 дни лишаване от свобода, времето
4
през което същият е бил задържан в Р. България от 10.05.2023г. до 12.05.2023г.
и от 14.06.2023г. до 27.06.2023г., както и след това във *, включително и за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, в периода от
27.06.2023г. – 17.04.2024г., в общ размер на 329 дни.
ПРИСПАДА на същото основание допълнително и времето от
17.04.2024г. до осъществяването на трансфер, чрез фактическото предаване на
осъдения И. М. М. на съдебните власти на Република България.
В останалата си част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
[1] Вж. Р .№ 202/01.06.2023г. по н.д. № 280/23г. на III н.о. на ВКС.
[2] Вж. превода от решението с мотивите, пункт III на л.103 от ЧНД № 483/24г.
[3] Вж. с. 24 от ЧНД № 483/24г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5