№ 236
гр. Ботевград, 20.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. П. П. Частно наказателно дело №
20221810200166 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Г..
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ. - ред.пр., се явява лично, приведена от
Следствения арест-гр.София, чрез началника.
В залата се явява адвокат Г.З., служебен защитник на обвиняемата
съгласно уведомително писмо №61833/2022 година.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Желая да ме защитава адвокат З. по
делото.
АДВ.З.: С оглед краткия период от преди час, в който ми се обади
прокуратурата до настоящия момент нямах фактическа възможност и на 100
процента да се запозная изцяло с материалите по делото. Запознах се с
искането на прокурора. Готов съм да поема защитата на обвиняемата.
Съдът с оглед изявлението на обвиняемата и адвокат З. на основание
чл.94, ал.1, т.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА в качеството на служебен защитник на обвиняемата Л.
ЦВ. ИВ. – адвокат Г. Н. З. от САК.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.З.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМАТА
Л. ЦВ. ИВ., роден на 15.08.1984 год. в гр.Ботевград, българка,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ж.к. „С.“ бл. **, вх. *,
ап. *, без образование, неомъжена, безработна, реабилитирана, с ЕГН:
**********.
Данните снети по БДС.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото
им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ.З.: Нямаме искания за отводи.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Няма да правя отводи.
На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на
обвиняемата по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от
НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемата
Л. ЦВ. ИВ. по досъдебно производство № 277/2021 г. по описа на РУ-
Ботевград, пр.пр. №1134/2021 г. по описа на РП - Ботевград от прокурор Мая
Г. при РП-Ботевград.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
АДВ.З.: Оспорвам искането като неоснователно и необосновано.
Относно доказателствата представям заверено копие от удостоверение за
раждане на едно от децата, с което живее заедно П. И., която е 12 годишна, от
което ще се ползваме. Тя е майка и се грижи с оглед и на факта, че е 12
годишно момиче от същия пол, което с оглед възрастта в момента е пубертет,
2
менструални болки, страдания и типично женски неща се нуждае от майка.
Тази неразривна връзка биологична, физиологична, интелектуална,
психологична като довод евентуално по лека мярка освен доводите по
същество, които ще кажа. Няма да соча други доказателства.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Разбирам искането. Поддържам казаното
от адвоката ми. Нямам доказателствени искания.
Съдът приканва обвиняемата да даде обяснения.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Нямам какво да кажа. Когато отидох на
магистралата не съм откраднала никакви пари. Минава се около месец и аз
бях в болницата с детето ми и ме обвиняват преди един месец за това нещо.
Не съм откраднала тези пари. Аз не съм сигурна в това нещо, че
проституирам, да, не го отказвам, изкарвам си прехраната с проституция,
защото няма къде да работя, неграмотна съм и гледам и изкарвам някой лев.
Малката ми дъщеря П. живее с мен в блока, с баща си, със свекърва ми. Тя
учи и е в 5-ти клас. Преди месец бяхме в болницата в Ботевград в детско
отделение и детето ми беше болно от пневмония и се излекува. В последните
4 месеца от полицията не са ме търсили, не съм получавала никакви
документи по пощата, не са ме викали, не са ме предупреждавали, не съм
бягала и не съм се укривала. Аз постоянно си живея в Ботевград в ж.к. С. от
15-16 години, общо взето откакто съм със съпруга ми и по лична карта се
водя на същия адрес. Личната ми карта я загубих и не съм си изкарвала друга.
Трябва да дам 1000 лева за актове и тогава да ми изкарат. Това ми е
единствения адрес, който е актуалния ми адрес.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемата. Няма да соча други
доказателства. Нямам други доказателствени искания.
АДВ.З.: Нямам повече въпроси към обвиняемата. Няма да соча други
доказателства. Нямам други доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Няма да соча други доказателства. Нямам
други доказателствени искания.
На основание чл.283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно
производство № 277/2021 г. по описа на РУ-Ботевград.
В предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други
доказателства и нямат други искания,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Л.
ЦВ. ИВ.. Тя е привлечена в качеството на обвиняема за извършено от нея
престъпление по чл.198, ал.1 от НК. За така повдигната квалификация се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 година. Разпоредбата
на чл.63 от НПК предвижда, че мярка за неотклонение „задържане под
стража“ се взема когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ или
друго по-тежко наказание, както и от доказателствата по делото може да се
направи извод, че съществува реална опасност да се укрие или извърши друго
престъпление. Макар все още да се провежда разследване по ДП и същото да
не е приключило, то в кориците на делото се съдържат достатъчно
доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че именно Л.И.
е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинението. За
повдигнато престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Освен това са събрани данни, че има опасност да се укрие или да извърши
друго престъпление. Те се извеждат от следните доказателства: Приобщена е
справка за съдимост, от която е видно, че Л.И. е осъждана за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК. Да, изтекли са срокове за реабилитация и тя е
реабилитирана, но престъплението, за което е осъждана показва, че това е
една отрицателна характеристични данни по отношение на нея, тъй като тя е
склонна да извършва именно такива престъпления. Тя вече е била осъждана и
реабилитирана за грабеж и в момента също е привлечена за извършване на
грабеж макар и доста години след предходното осъждане. Освен това е
приобщена справка характеристика, от която е видно, че лицето има
криминални прояви и е склонна да извършва престъпления, не се отнася
добре с държавните органи, конфликтна личност е. Също така са налице
данни да се укрие макар да е посочено, че има адрес в Ботевград, ж.к. С.,
бл.15, то Л. ЦВ. ИВ. е станала причина делото да не се приключи в
продължение на около 4 месеца, тъй като след извършено разпознаване с нея
през месец октомври през 2021 година след това не е открита повече на
адреса, за да бъде призована за извършване на последващи действия по
разследването с нейно участие, което е станало причина тя да бъде обявена за
4
общодържавно издирване, благодарениена което е станало възможно да се
извършват последващите действия. Аз считам, че в случая е налице както
опасност да извърши друго престъпление, така и опасност да се укрие, което
да осуети приключването на наказателното производство с нейно участие.
Ето защо правя искане към Вас да й бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и моля за определение в този смисъл.
АДВ.З.: Производството пред съда независимо, дали е по настоящото
дело както е относно процесуална мярка, дали разглеждане на обвинителен
акт се движи в рамките на това, с което е сезиран от прокуратурата. Това,
което представителя на прокуратурата поясни устно в настоящото с.з. липсва
в искането. Съдът не може да предполага, да презумира, и да изважда извън
контекста и да разширява приложеното поле на НПК както е написано. Нека
да не забравяме и разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, която
визира, че съдебното производство, производство пред съда е насочено към
разкриване на истината. Всеки твърдян факт, всяко твърдение трябва да се
опише и да се докаже, от този който го твърди във всяка една процедура,
както по обвинителен акт, така и по съответното искане, било то за
медицинско освидетелстване, било то за мярка за налагане на процесуална
принуда. Считам, че не са налице предпоставките по чл.64 вр. чл.63, тъй като
ал.4 на чл.64 автоматично прехвърля към чл.63 относно фактите и
обстоятелствата, които трябва да са налице, за да се вземе тази мярка. Не
искам да започвам анализа си и защитната си позиция от Адам и Ева от
гледна точка на правото, но в последните години все повече се убеждавам, че
в България и особено в правосъдно отношение не може да се говори за
правосъдие, а само съдопроизводство. Това произтича не от тенденциозността
на представителя на прокуратурата или на незнание на съдии, или слаби
адвокати, а от законовата рамка, която има отделни изрази, които са
задължителни от международни актове и са съответно други разпоредби,
които не са обжалвани, не са протестирани, не е искано тяхното тълкувание
от Конституционния съд и за това все още съществуват в НК, НПК и т.н., но
които изрично се отбелязват в последните 30 години решение на съда за
европейски права с Страсбург, че са незаконосъобразни, че следва да се
приложат. Позовавам се на разпоредбата на чл.63, ал.2 изрично се позовавам,
която всъщност е една презумираща разпоредба, защото тя казва „приема се,
че когато е налице еди кое си“. Тази законова презумпция, която вменява
5
буквално вина на съответен съвет, в случая подзащитната ми, не намира
опора и противоречи на императивна разпоредба Харта на основните права на
ЕС. Съгласно тази разпоредба и особено чл.48, което е възпроизведено и в
разпоредби на НПК и на нашата конституция всеки обвиняем се счита за
невинен до установяване на вината му в съответствие със закона, т.е. това
нещо не може да се предполага противното чрез друга презумпция взета на
законодателно ниво. Обръщам внимание на чл.54 от тази Харта, която гласи:
„никоя от разпоредбите на настоящата харта не трябва да се тълкува като
даваща право да се извършва дейност или действия, което има за цел
погазване на признати в настоящата харта права“. Съгласно чл.6 от Договора
за ЕС хартата е неотменима и съставна част от този договор и заключавам, че
тези разпоредби, за които прочетох съгласно императивните разпоредби,
които непосредствено се прилагат съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
РБългария, която е подписала Договор за ЕС, т.е. иманентно е поела
задължението да изпълнява и тези разпоредби те не са изпълнени, тъй като
всъщност е допуснато презумиране да се вменява вина, а вина винаги се
вменява когато се ограничават права и едно от най-тежките права е правото
свободно да се придвижваш, т.е. дали „домашен арест“, дали „задържане под
стража. За това и считам, че тази разпоредба на ал.2, чл.63 и моля да се
мотивирате ако приемете противното и защо е противоконституционно с
оглед на императивни международни приети норми. Представителят на
прокуратурата се позова на твърдения, които липсват в искането, а там е
записано „тъй като са налице доказателства“. Доказателствата трябва да
бъдат обосновани и подробно описани в това искане, защото този акт наречен
искане за настоящото производство приемане на мярка за процесуална
принуда трябва да бъдат посочени и обсъдени. Представителят на
прокуратурата посочи, че е имало доказателства по делото, които сочат с
оглед предходното изречение, което липсва в искането и че всъщност
настоящият казус отговарял на визираните в чл.63, ал.1 условия, а именно да е
обвинена за деяние, което се наказва с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание, но представителя на районната прокуратура пропусна да
отбележи нещо много съществено, а именно, че в целия този израз има
буквата „и“, това е един кумулативен съюз, не алтернативен, а кумулативен,
която казва: „трябва да е предвидено наказание „лишаване от свобода“ или
по-тежко и доказателствата трябва да са налице“, т.е. абсолютно всичко.
6
Налице е фактическа обстановка за реабилитация. Не може със задна дата към
настоящия момент да се вменява пак вина и предположения, че тя ще
извърши нещо или наруши нещо, което е в прерогативите на съда да приеме,
че е така с оглед приложението на чл.63, с оглед реабилитацията. Въобще не е
обсъждано и ще видите, че това нещо въпреки, че е задължително при всяко
едно привличане и при образуването на всяко едно ДП, следва да се обсъдят
данните за съответното лице, вменяемо ли е, доходи, семейно ли е или поне
изначално такива данни да бъдат представени. Такова нещо не е направено,
даже не е търсена връзка има ли деца, какви са тези деца. Видно от
представеното удостоверение за раждане подзащитната ми е майка на П.
Елвис И., дете на 12 години не навършени, което е в 5 клас, за което трябва
да се грижи, както с оглед на възпитанието, така и с оглед на полагане на
грижи, които всъщност са лични и интимни, които само една майка може да
даде. Този факт и обстоятелства въобще не са обсъдени както с оглед на
ролята на обвиняемия, която изпълнява в ДП, така и с оглед на факта, че ще
се лиши за неопределен период от време с детето й, което не е целта и
смисъла на закона. Искам да обърна внимание, че самото постановление и
моля да направите справка, защото аз се позовавам на разпоредбата на чл.234,
ал.7 и ал.8 от НПК. Самото постановление за задържане на обвиняемата е от
19.04.2022 година, т.е. вчера. В него императивно е написано „установено е,
че ДП е образувано на 27.06., но 2019 година. От тогава до сега, ако това е
вярно, са минали всякакви срокове и самото искане е извън сроковете за
разследване, недействително и не може да поражда никакви правни
последици, защото нарушава нейните права. От друга гледна точка да
приемем, че това е техническа грешка, когато един документ се установи
такава грешка преди влизането в сила, преди връчването му тя се отстранява,
но когато е връчен този документ с установени вътре такова несъответствие
независимо, че е грешка той се явява незаконосъобразен. С други думи
изначално е липса на правно основание за задържането, защото задържането
вчера е по един специален ред, 72 часа, а днес сме изправени пред другата
хипотеза задържане с акт на съда в рамките на извършеното ДП. Считам, че
не са налице предпоставките за укриване, не могат да й се вменяват във вина
минали моменти, даже и осъждане, защото самият закон дава обратна
бонусна информация и тълкуване, има реабилитация. Видно от отговорите на
подзащитната ми, тя е била с детето си в болница и се грижила за него. По
7
делото нито има данни да са я търсили някъде, нито има причина за липсата
й. Едно посещение на полицай, на длъжностно лице и липсата на съответното
лице, което се търси не е укриване. Налице са обективни причини, както е в
случая и това нещо може да се провери и докаже. Към настоящия момент
нито отрицателната предпоставка за задържането да липсват обективни
предпоставки за неявяването, а тя не е получавала, нито е е връчвано на някой
член от домакинството някаква бележка това, че пише търсено, но неоткрито
не означава нищо, защото би следвало да има акт отбелязан книжата са така
дават се и се връчват, има си ред в НПК, за да може да се гарантира, че
съответното лице е уведомено, а това което е поело задължението да уведоми
и не го е уведомило отговорността е друга, дали е административна, дали е
наказателна. В тази връзка считам, че нито е доказано, нито има предпоставки
за наличието на опасността за укриване или затрудняване на следствието, но
даже да предположите, че косвено има такива, считам, че задържането под
стража за случая нито е хуманно, нито е справедливо, нито отговоря на
правната обстановка, защото има дете и следва да се грижи за него и защото
може да се приложи други мярка, която би гарантирала абсолютно същите
последици, които се целят от закона. За всички последващи действия по ДП
да може да се явява и взима отношение, за да не се протака толкова, а именно
домашен арест. Прокуратурата, органите на ДП, съответно органите на МВР
чрез полицията винаги могат да направят справка, дали си е вкъщи, дали е
напускала и съответно тази мярка да се промени. Ние не можем да налагаме
винаги най-лошата мярка за спокойствие или защото емоционалната гордост
на разследващия орган наречен прокуратура е накърнена. Считам и правя
апел, Госпожо съдия, към морала, към това, че сте жена, да вникнете към
детайлите, да обърнете внимание съответно да мотивирате акта си с оглед на
пропуските, които споменах, съответните факти и предпоставките, които
евентуално обуславят налагането на процесуална мярка, но по-лека от
поисканата, а именно „домашен арест“.
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМАТА Л. ЦВ. ИВ. : Искам да не ми се налага „задържане
8
под стража“, а „домашен арест“.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови определението
си.
Съдът, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по постъпило искане на прокурор в Ботевградска районна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на Л. ЦВ. ИВ., с ЕГН ********** от гр. Ботевград, обл.
Софийска, обвиняем по досъдебно производство № 277/2021 год. по описа на
РУ – Ботевград, пр. пр. № 1134/2021 г. по описа на РП – Ботевград, за
извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа искането си да бъде
определена мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия, като излага аргументи.
В заседанието пред РС Ботевград защитата се осъществява от служебен
защитник – адвокат З. от САК.
Обвиняемият Л. ЦВ. ИВ. моли съда да не взема МНО „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”.
Съобразно чл. 63, ал. 1 от НПК, за да вземе най-тежката МНО освен
наличието на базисните предпоставки за валидно привличане на едно лице в
процесуалното качество на обвиняем за престъпление наказуемо с „Лишаване
от свобода“, от събраните по делото доказателства, съдът следва да формира
извод за наличието на обосновано предположение за съпричастността на
обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и за наличието на
някоя от алтернативно дадените опасности - да се укрие или да извърши
престъпление.
В случая Л. ЦВ. ИВ., по съответния процесуален ред на 05.01.2022 г., е
привлечена в процесуалното качество на обвиняем за престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК, за това, че:
На 31.07.2021 г., в гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл. Софийска, в
района на гл.път 2-17 ПИК отнела чужди движими вещи – парична сума в
размер на 150,00 лева и 365,00 евро с равностойност по фиксинга на БНБ към
31.07.2021 г. 713,88 лева или движими вещи на обща стойност 863,88 лева от
владението на Иван Пламенов Петков от с. Панчарево, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребила за това заплашване, че ще
дойдат нейните момчета и ще го пребият.
Въпреки, че наказателното производство е в своя начален етап и
предстои прецезиране на обвинението, при съвкупната преценка и
интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал
съобразно критериите заложени в чл. 5, & 4 от ЕКЗПЧ, този съдебен състав
9
прави извод за достатъчна степен на съпричастност на обвиняемата Л. ЦВ.
ИВ. към престъплението по повдигнатото й обвинение, времето, мястото, за
начина на осъществянето му – чрез заплашване е отнела чужди движими
вещи – парична сума в общ размер на 863,88 лева.
Подобен извод държи сметка за писмените доказателства по делото,
протокол за разпознаване на лица, справка за съдимост (л. 42 от ДП)/,
гласните такива /на свидетелите Емилия Георгиева Качова, Севделина
Бенчева Димитрова, Иван Пламенов П. и др./. Същността на това
производство не позволява подробно обсъждане на наличния по делото
доказателствен материал, като обратното би било основание за отвод. Това
ще следва на стори съдът по същество с крайният си съдебен акт.
Престъплението „грабеж“ е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7
НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода” за повече от пет
години, а именно „лишаване от свобода от три до десет години“.
С посочените аргументи се изчерпва наличието на първата от
материално-правните предпоставки за прилагането на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия, а именно „задържане под стража“. С това
се изчерпва наличието на първата от материално-правните предпоставки за
прилагане спрямо обвинямия мярка за неотклонение „задържане под стража”.
По отношение наличието на реална опасност, обвиняемата да се укрие,
съдът счита, че такава е налице. В хода на разследването по досъдебното
производство, обвиняемата се е укрила, което е наложило нейното обявяване
на общодържавно издирване с постановление от 05.04.2022 г. на
разследващия орган и телеграма № 8267/05.04.2022 г. ГДНП, и спиране на
наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 2 от НПК, с Постановление на РП Ботевград от 11.04.2022 г. На 19.04.2022
г. обвиняемата е била установена от инсп.М.М. и инсп. Г.Г. в гр. Ботевград,
жк „С.“ в района на бл. 15 и отведена принудително в РУ Ботевград, за
снемане на обяснения по случая. От характеристичната справка на
обвиняемата Л.И., изготвена от инсп. М.Тодоров, се установява, че лицето
често сменя местонахождението си и телефонните си номера, трудна е да се
намери при възникнала необходимост. Има криминални прояви, склонна към
извършване на престъпления, конфликтна и арогантна личност, не се отнася
добре с държавните органи.
По този начин е изпълнена и последната предпоставка на процесуалния
закон, поради което, всички посочени аргументи подкрепят извода, че към
настоящият момент единствената адекватна мярка за процесуална принуда, се
явява най - тежката такава, а именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Предвид всичко изложеното до тук този съдебен състав определя като
несъстоятелни твърденията на защитата на обвиняемата И., за вземането на
по-лека мярка за неотклонение спрямо последната.
Ето защо и при наличието на предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК,
Водим от горното,
10
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение
на обвиняемата Л. ЦВ. ИВ., родена на 15.08.1984 год. в гр.Ботевград,
българка, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Ботевград, жк „С.“ бл.
**, вх. *, ап. *, без образование, неомъжена, безработна, реабилитирана, с
ЕГН: **********, обвиняема по досъдебно производство № 277/2021 год. по
описа на РУ – Ботевград, пр. пр. № 1134/2021 г. по описа на РП – Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест от страните пред Софийски окръжен съд в 3-дневен
срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или протест НАСРОЧВА делото пред
Софийски окръжен съд за 09.05.2022г., от 11:00 ч., за която дата Районна
прокуратура гр. Ботевград, обвиняемата, служебният защитник – адвокат З.,
уведомени от днешното съдебно заседание.
Препис – извлечение от протокола да се изпрати на Районна
прокуратура – Ботевград и на началника на Следствения арест в гр. София,
бул. Г.М.Димитров № 42, за сведение и изпълнение.
В случай на частна жалба или частен протест да се уведоми началника
на Областно звено „Охрана” – София-област за осигуряване конвой на
обвиняемата за явяването му пред Софийски окръжен съд.
Указва на обвиняемата, че делото ще се разгледа в негово отсъствие,
ако заяви, че не желае да присъства при разглеждането му.
Препис от определението след влизането му в сила, незабавно да се
изпрати на РП-Ботевград, ведно с досъдебно производство № 277/2021 год. по
описа на РУ – Ботевград, пр. пр. № 1134/2021 г. по описа на РП – Ботевград.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:26
часа.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
11