Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – РУСЕ, V-ти граждански състав,
в
публично заседание на 25 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 2517 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Профи Кредит
България” ЕООД твърди, че на 18.04.2018 г. ответникът П.М. кандидатствал
за отпускането на потребителски кредит, като попълнил Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, след което му бил предоставен
Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит. След взето информирано решение от страна на П. М., на 19.04.2018 г. бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор, от една страна и П.Х.М., като длъжник от
друга страна, при следните параметри: Сума на кредита 1500 лева; Срок на
кредита: 36 месеца; Размер на вноската по кредита: 73.19 лв.; Годишен процент
на разходите (ГПР) 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %, Лихвен процент на
ден: 0.11 %; Дата на погасяване: 15-то число от месеца; Дължима сума по
кредита: 2634.84 лв. По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1488.60 лв.; Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 41.35 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 4123.44 лв., а общият размер на вноската: 114.54 лв. „Профи Кредит
България" ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като
превело паричната сума в размер на 1500 лв. по посочената от П. Х.М. сметка.
Последният от своя страна поел задължение да погаси кредита в срок от 36 месеца,
като заплаща месечни вноски по погасителния план, всяка в размер на 114.54 лева
на падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи
условия, неразделна част от него, подписани от П. М., който декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва. В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не
направил нито една вноска, след изпадането му в забава, съгласно уговореното в
чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост", на 28.08.2018 г. договорът за кредит бил
прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД , като до
ответника било изпратено писмо уведомление на 29.08.2018 г. Предвид изложеното, и в изпълнение разпореждането
по ч.гр.д.№ 1285/2019 г. по описа на РС-Русе, ищецът предявява настоящия
установителен иск и моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че П. Х.М. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумата от
4123.44 лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит от 19.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, направени в
заповедното и в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му
особен представител, счита предявеният иск за частично основателен. Излага
твърдения, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа неравноправни
клаузи, които съгласно ЗПК и ЗЗП са нищожни. Счита, че уговорените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управлението на
кредита и кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита, независимо, че в договора и споразумението
е използвано понятието „възнаграждение“. Като нищожни на основание чл.10а, ал.2
от ЗПК и представляващи заобикаляне на закона, тези уговорки не пораждат право
за кредитора да претендира възнаграждение за т.нар. „допълнителни услуги“.
Последните са предоставени от самия закон, а не са конкретно поети от ищеца
задължения. По тези съображения счита, че претендираната сума от 1488.60 лв.,
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се
дължи.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.03.2019 г. по гр.д. № 1285/2019 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено на
длъжника П.Х.М. да заплати на ищеца сумата 4123,44 лв. – главница по Договор за
кредит от 19.04.2018 г., 30,00 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането,
7.39 лв. законна лихва за периода 16.06.2018 г. - 28.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 83,22 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, като предмет на настоящия правен
спор е установяването само на претендираната главница по заповедното
производство.
С договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ № ********** от 19.04.2018
г. ищецът предоставя на ответника кредит в размер на 1500 лв., които следвало
да бъдат изплати на 36 месечни вноски, всяка с размер от 73.19 лв., при годишен
процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17 % и лихвен процент
на ден 0,11 %, като общото задължение по кредита възлиза на 2 634,84 лв. Ответникът
закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на 1488.60 лв., като месечната
вноска за него била в размер на 41.35 лв. Така общото задължение по договора
възлизало на 4123.44 лв., а общият размер на месечната вноска - 114.54 лв.
Съгласно чл.6.1 от Общи условията
на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, клиентът трябвало
да върне на кредитора предоставените му парични средства, заедно с договорното
възнаграждение и дължимото възнаграждение за закупения пакет от допълнителни
услуги. Според текста на чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при
неплащане на една погасителна вноска с повече от 30 календарни дни целия усвоен
кредит станал автоматично предсрочно изискуем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парична сума по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018 г. въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът е уведомен за
издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за потребителски
кредит № ********** от 19.04.2018 г. От
него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от 1500
лв., която на датата на сключване на контракта била преведена по сметка на П.М..
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. От представените Общи условията на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит е видно, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл.6.1, като не е погасил нито една месечна вноска, поради
което на основание 12.3 от визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за
предсрочно изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното
си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 1500 лв. - неизплатена
главница.
Във връзка с твърдяната от ищеца
настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане следва да се посочи,
че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017
г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Законна лихва в този случай е претендирана от датата на подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, поради което същата следва да се дължи от тази дата
- 01.03.2019 г.
Константна е практиката на Съда
на ЕС, според която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно
за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл
е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е
длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в
самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски
кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора
да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143,
т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че
претендираната сума от 1488.60 лева, представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника и искът за нея се явява
неоснователен.
При това положение съдът намира,
че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1500 лв. – главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № **********/19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 80.00 лв.
разноски в заповедното производство, от които 30 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца и сумата от 650 лв.
разноски в настоящото производство, от които 30 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за назначения на ответника особен
представител.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Х.М., ЕГН **********, с последен известен адрес ***, дължи на „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1500 лв.
главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018
г., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1285/2019 г. по
описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Профи Кредит България" ЕООД, гр.София, ЕИК: *********, установителен
иск за дължимост на сумата над 1500 лв. до претендираните 4123,44 лв.,
представляващи задължение по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018 г., със
законната лихва, считано от 01.03.2019 г., предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № 1285/2019 г. по описа на
РС-Русе.
ОСЪЖДА П.Х.М.,
ЕГН **********, с
последен известен адрес ***, да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, гр.София,
ЕИК: *********, 80.00 лв. деловодни разноски
по гр.д. № 1285/2019 г. по описа на РС-Русе и 650 лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: