РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3347 по описа на Административен съд – гр. В. за 2016 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията.
Образувано е по две жалби от М.Г. ***, ЕГН ********** (починал в хода на производството и с единствен наследник другата жалбоподателка М.Г.Г.), и М.Г. ***, ЕГН **********, и от Е.Д. ***, ЕГН ********** и С.П.Й. ***, ЕГН **********, срещу Виза за проектиране рег. № 251/11.10.2016 г. на Главния архитект на Община В., с която е разрешено изготвянето на проект за жилищна сграда и подземно застрояване в УПИ VІІ-4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В., ул. „Георги Живков“ № 3, идентификатор 10135.1503.534.
В жалбата на М.В. и М.Г. се твърди, че визата за проектиране не съдържа изрично указание за съгласуване с НИОНКЦ, независимо че притежаваният от жалбоподателите недвижим имот има статут на паметник на културата и територията, за която се отнася проектът, е защитена територия за опазване на културното наследство.
Изложени са и
твърдения, че визата не съответства на одобрения ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4
„за смесено предназначение“ с идентификатор 10135.1503.534, в кв. 393 по плана
на 10 м.р. на гр. В., заповедта за чието одобряване не е влязла в сила към
момента на подаване на жалбата поради несъобщаването й на жалбоподателите. Според
твърденията в жалбата, с оспорената виза се изменя планът за застрояване. Направено
е искане за отмяна на визата за проектиране и присъждане на направените в производството разноски.
Жалбоподателите Е.Д.М. и С.П.Й. твърдят в
жалбата си, че в издадената виза е предвидено подземно застрояване на границата
със собствения им имот с идентификатор 10135.1503.536, съседен с имота с
идентификатор 10135.1503.534, обект на визата. Твърдят, че визата не е издадена
като извадка от действащ подробен устройствен план, не са съобразени
изискванията към строежите по чл. 169 от ЗУТ и издадената виза противоречи на
материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Искат
отмяна на визата.
Ответникът, Главен архитект на Община В. моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от жалбоподателката Г..
Заинтересованите страни „Ана Вивиан“
ЕООД – гр. В., М.Н.Б., С.Д.Б., Л.В.П., В.З.Д., Е.З.Г., В.Г.Я., Н.Г.Я., В.Х.В., А.Н.Д.-К.,
К.Б.Х., В.П.Т., Е.П.Н. (Янева), М.К.С. не изразяват становище по съществото на
спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Виза за проектиране рег. № 251/11.10.2016 г. на Главния архитект на Община В.. Съобразно предоставения от административния орган списък на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на визата са УПИ с идентификатори 10135.1503.534 (имотът, за който е направено искането за издаване на скица с указан начин на застрояване), както и съседните имоти: УПИ с идентификатори 10135.1503.530, 10135.1503.532, 10135.1503.533, 10135.1503.535 и 10135.1503.613.
Жалбоподателите
В. и Г. се легитимират като собственици на имот пл. № 12 в кв. 393 по плана на
10 подрайон на гр. В. съгласно съдебна спогодба, одобрена с протокол по гр.д.
767/85 г. на ВРС, и н.а. № 81, т. ІV, рег. № 14301, дело № 234/2012 г. на
Нотариус рег. № 316 с район на действие ВРС. Съгласно данните от кадастралната
карта и регистри поземленият имот е с идентификатор 10135.1503.532 и с
административен адрес гр. В., ул. „Георги Живков“ № 5.
Жалбоподателките
М. и Й. са собственици на ПИ с идентификатор 10135.1503.613, с административен
адрес гр. В., ул. „Георги Живков“ № 1, както се установява от представената по
делото скица на недвижим имот № 15-180787/14.04.2016 г., издадена от СГКК – В.,
и представените титули за собственост – н.а. № 153, том 22, рег. № 9134, дело **348/07.05.2012
г., н.а. № 79, том 48, дело № 10179/28.07.2016 г. на Служба по вписванията – В..
Двата
имота, собственост на двете групи жалбоподатели, са непосредствено засегнати от
предвижданията на визата, съответно на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ за
В. и Г. и чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за Й. и М., тъй като спрямо имота на
първите е предвидено намалено отстояние, а спрямо имота на вторите е предвидено
свързано застрояване. Тези обстоятелства са безспорни, констатират се
непосредствено от самата виза за проектиране и от предоставения списък на
заинтересованите страни в административното производство и се потвърждават от
двете СТЕ, назначени и приети при двете разглеждания на жалбата срещу ПУП-ПРЗ,
копия от които са събрани в настоящото производство.
Визата
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК вр. чл.
214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1, във
вр. с чл. 214, т. 2 от ЗУТ. Жалбите
са подадени в срок (съобщенията до В. и Г. са връчени на 10.11.2016 г., а
жалбата е подадена по пощата на 24.11.2016 г., жалбата на Й. и на М. е подадена
на 10.02.2017 г., съобщенията са им връчени съответно на 27.01.2017 г. и на 28.01.2017 г.).
Жалбите
са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Съобразно
оспорената виза, същата е издадена на основание чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗУТ и
пар. 2 от ПЗР към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр. В. и
Община В., въз основа и в съответствие с влезлите в сила и действащи ПУП-ПРЗ и
РУП, одобрени със Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на
Община В., като с нея е разрешено изготвянето на проект за жилищна сграда със
средно застрояване и на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ подземно застрояване.
Текстовата част препраща към копие (извадка) от действащия ПУП. Визата е
издадена по две заявления от „Ана Вивиан“ ЕООД, подадени на 03.10.2016 г.,
съответно за скица с виза за проектиране за жилищна сграда и за подземно
проектиране.
С
жалбата си до съда В. и Г. оспорват както визата за проектиране, така и Заповед
№ Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрен
ПРЗ за УПИ VІІ-4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В.. Производството по
жалбата срещу ПУП-ПРЗ е отделено в адм.д. № 234/2017 г. по описа на
Административен съд – В., като с протоколно определение от 30.05.2017 г.
производството по жалбата срещу визата за проектиране е спряно до решаване на
спора по законосъобразността на Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на
Заместник-кмета на Община В.. Постановеното по адм.д. № 234/2017 г. решение е
отменено от ВАС и делото е върнато за ново произнасяне по жалбата, по която е
образувано адм.д. № 1639/2018 по описа на Административен съд – В..
При новото разглеждане на жалбата срещу ПУП-ПРЗ е постановено Решение № 273/18.02.2019 г. на ХХХІІІ състав на Административен съд – В. по адм.д. № 1639 по описа на съда за 2018 г. Съгласно мотивите на това решение, касае се за първа регулация на поземления имот поради прогласена от ВАС нищожност на одобрения със Заповед № РД-12-557/30.12.1981 г. кадастрален, регулационен и застроителен план на ЦГЧ – В.. В хода на производството за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изработено задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, което да е съгласувано по реда на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ с Министерството на културата при условията и по реда на ЗКН. Въз основа на писмени доказателства от НИНКН е прието, че жилищната сграда на В. и Г. е декларирана пред 1982 г. като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата, запазва своя статут като деклариран обекти по действащия ЗКН и представлява недвижима културна ценност в съответствие с чл. 59, ал. 4 от ЗКН. Въз основа на СТЕ, назначена при новото разглеждане на делото съдът приема, че имотът, предмет на одобрения ПУП-ПРЗ и РУП попада в охранителната зона на сградата на оспорващите В. и Г., което е изисквало съгласуването на заданието с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство. Съдът приема за недоказано и че одобреният ПУП-ПРЗ и РУП е изработен върху актуална кадастрална основа, каквото е изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ и при съобразяване на одобрения план с градоустройствените показатели на устройствената зона, в която попада процесния имот, предвид чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, и съответно формира извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. По тези съображения, административният съд отменя Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В.. Решението е влязло в сила на 22.10.2019 г. след оттегляне на подадената от „Ана Вивиан“ ЕООД касационна жалба и прекратяване на производството по адм.д. № 5280/19 г. на ВАС.
Административно дело №1639 по описа на Административен съд – В. за 2018 г. е изискано за послужване по настоящото дело. Събрани са заверени копия от СТЕ, назначена и приета по адм.д. № 234/2017 г., писмо вх. № 9659/13.06.2017 г. на НИНКН, както и назначената и приета по адм.д. № 1639/2018 г. съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти и с оглед определения в чл. 168
от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички
основания по чл. 146 от АПК, и като съобрази на основание чл. 142, ал. 2 от АПК
фактите от значение за делото, настъпили след издаване на оспорената виза, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие
(извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени
имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такИ., както и допустимите отклонения
по чл. 36 от ЗУТ. Ако кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила
на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от КК и ПУП.
Обжалваната
виза е издадена от компетентен орган, главния архитект на общината съгласно
действащата към датата на издаването й редакция на чл. 140, ал. 1, изр. второ
от ЗУТ. Издадена е в надлежна форма и съдържа фактическите и правните основания
за издаването, което прави възможно провеждането на съдебния контрол за
законосъобразност. Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Визата
обаче е материално незаконосъобразна.
Съдът констатира, че с влязъл в сила съдебен акт, описан подробно по-горе, е отменена Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4, кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В.. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК този нов факт от значение за делото следва да бъде съобразен при постановяване на решението.
Вследствие от този факт, обжалваната виза не е издадена въз основа на действащ ПУП за имота, тъй като към момента на издаването – 11.10.2016 г. – посоченият във визата ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., все още е подлежал на обжалване от неуведомените в производството за одобряването му заинтересовани страни и не е бил действащ, поради което не е изпълнено съществено изискване по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно мотивите в Решение № 7068/30.05.2018 г. по адм.д.
№ 12381/2017 г. на ВАС, с което е отменено постановеното по адм.д. № 234/2017
г. при първото разглеждане на жалбата на В. и Г. срещу ПУП-ПРЗ решение, с
отменената заповед е приета първа регулация на имота, тоест първи регулационен
и застроителен план. На съда е служебно
известно обстоятелството, че с Решение № 11477
от 20.12.2005 г. по адм. д. № 6371/2005 г., 5-членен с-в на ВАС обявява за нищожна заповед № РД - 12 -
557 от 30.12.1981 г. издадена от първи зам.-министър на министерство на строителството
и архитектурата, издадена на основание
чл. 73 и 76 от ППЗТСУ, с която е одобрен
кадастралният, застроителният и регулационният план на централна градска част
на гр. В., в обхвата на която влиза и имотът, предмет на обжалваната виза. Предвид
липсата на предходен ПУП, относим към имота, е безпредметна проверката дали
визата е издадена въз основа на предходен действащ ПУП.
Липсата
на действащ към датата на издаване на обжалваната виза ПУП за имота не само води
до неизпълнение на изискването по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, но и препятства
проверката за съответствие на нанесените във визата параметри с начина и
характера на застрояване, които се определят именно с ПУП, както и за спазване на изискванията на чл.
140, ал. 4 от ЗУТ, свързани с евентуалните ограничения в режимите за
застрояване и ползване, наложени от охранителната зона на недвижимата културна
ценност — сградата на жалбоподателката Г..
По гореизложените съображения, съдът намира,
че обжалваната виза е издадена в нарушение на материалноправните изисквания по
чл. 140 от ЗУТ и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на производството в полза на жалбоподателката Г. и в съответствие с
направеното искане следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 10 лева за д.т. и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответника за прекомерност не може да бъде уважено, тъй като претендираният
размер е под минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба от М.Г. ***, ЕГН **********,
Е.Д. ***, ЕГН **********, и С.П.Й. ***, ЕГН **********, Виза за
проектиране рег. № 251/11.10.2016 г., издадена от Главния архитект на Община В.,
с която е разрешено изготвянето на проект за жилищна сграда и подземно
застрояване в УПИ VІІ-4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В., ул. „Георги
Живков“ № 3, идентификатор 10135.1503.534.
ОСЪЖДА
Община В. да заплати на М.Г. ***, ЕГН ********** сумата 510 (Петстотин и
десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: