Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 394 по описа за 2019 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
********* против решение № 62/ 07.01.2019
год постановено по гр.д. 2522 /2018 год по описа на ВРС, в частта , с което се
:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на Г.Г.Б.-К., ЕГН **********,***,
сумата от 5003.00 лева /пет хиляди и три лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от увредения собствен на ищцата лек автомобил марка „Субару”,
модел „Форестър”, рег. № В 8537 НХ, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 01.10.2017г., в 22.30ч., на автомагистрала „Хемус”, км. 347+500,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.10.2017г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на Г.Г.Б.-К., ЕГН **********,***,
сумата от 1346.79 лева /хиляда триста
четиридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба, че
постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно и законосъобразно е кредитирал показанията на свидетеля,без
да вземе предвид заинтересоваността на последния,още повече че вещото лице не
дава категорично зцаключение относно механизма на настъпилото ПТП. Не е
установено по категоричен начин къде е навлязло животното в магистрлалата, като
не е взето предвид,че отводнителните канали за изпълнени съобразно нормативните
и технически изисквания. Касае се за случайно събитие. Излагат се подробни съображения в
депозираната въззивна жалба. Представят се подробни писмени бележки
Моли се постановеното решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По делото
е постъпил отговор на въззивната жалба ,в който се изразява становище
за неоснователност на депозираната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка,
както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Г.Г.Б.-К.
твърди в исковата и уточняващите си молби, че на 01.10.2017г., около 22.30ч.,
съпругът й А.П.К., управлявайки собствения на ищцата лек автомобил марка
„Субаро“, модел „Форестър“, с рег. № В 8537 НХ, по автомагистрала Хемус, см
347+500, със скорост под пределно допустимата и съобразена с пътните условия,
претърпял пътнотранспортно произшествие, причинено от внезапно излязлото на
пътното платно животно – диво прасе. Твърди, че в резултат на сблъсъка по
автомобила са причинени множество щети- напълно унищожени облицовка предна
броня, абсорбатор ляв и десен, стойка за регистрационен номер, усилващ елемент,
основа предна броня, конзола за броня странична, капак за допълнителни
светлини, фар комплект ляв и десен, облицовка фар отдолу, дюза миещо устройство
фар, мигач десен, предна маска странично, трегер, трегер на фар ляв и десен,
опора на предна маска, предпазител на панел на двигател, напречна греда,
изолация преден капак, опора на капак на двигател, уплътнение на преден капак,
кондензатор климатик, радиатор воден, решетка на радиатор, емблема, облицовка
на радиатор, компенсационен резервоар, вентилатор охл. 2бр., тръба горивна,
въздуховод, шайба ремъчна, ремък клинов, ремък ангренажен, противоудърна
възглавница водач и пасажер, табло арматурно, като наред с това са увредени и
рог десен, калник преден десен и капак преден. Излага, че необходимите средства
за ремонт на автомобила възлизат на 7051.92 лева, формирана както следва:
4011.92 лева – стойност на нови части, 2797 лева – стойност на труд и 243 лева
– стойност на боя, материали и консумативи. Твърди се, че участъкът от автомагистралата, на която е настъпило
пътнотранспортното произшествие, се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“.
С оглед това и счита, че е налице виновно бездействие на ответника, който е бил
длъжен да постави предпазна ограда и да поддържа същата в изправност, с оглед
предотвратяване навлизането на хора и животни на пътното платно. На посочената
дата по обезопасителната ограда е имало пробив, от който дивото прасе е
навлязло на пътното платно. Отправеното до съда искане е да се осъди ответната
страна да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 5304.72 лева /съобразно допуснатото в о.с.з. на 10.12.2018г.
изменение на иска/, причинени в резултат на горното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху горната суми, считано от датата
на увреждането – 01.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва твърдението в исковата молба, че водачът на процесния автомобил
се е движил със скорост под допустимата и при съобразена с пътните условия,
след като не е могъл да реагира на препятствието на пътя. Твърди, че по
продължението на цялата магистрала е изградена обезопасителна телена ограда с височина
1.5м, като към датата на пътнотранспортното произшествие целостта й не е
нарушена. Излага, че възможното обяснения за наличието на диво прасе на пътя в
нощта на 01.10.2017г. е то да е навлязло от етапна връзка на км 348+820 или от
км. 338+890. Вън от горното оспорва всичко твърдени от ищцата вреди да се в
пряка причинно-следствена връзка със сочения инцидент, в евентуалност счита
иска за завишен по размер, тъй като средната стойност на автомобил с
характеристиките на процесния възлиза в размер на 3150-3700 лева. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на иска, в това число и акцесорното искане за присъждане на
лихва за забава.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От копие на протокол за ПТП / л. 3 /, е видно че на 01.10.2017г., в 22.30ч., на
автомагистрала „Хемус”, км. 347+500, е настъпило пътнотранспортно произшествие
с участието на А.П.К., управлявал лек автомобил марка „Субару”, модел
„Форестър”, рег. № В 8537 НХ. Като причина за настъпване на произшествието
внезапно излязло на пътното платно животно- диво прасе. Отразени са и
констатираните щети по автомобила – увреден преден капак, предна маска, предна
броня, преден десен и ляв фар, 2 броя предни еърбега. В изготвената схема е
отразено и възприетото от младшия автоконтрольор/ съставител на протокола/
местоположение на участниците в произшествието след възникването му.
Между страните не е спорно, а това се
установява и от копието от свидетелството за регистрация, / л.4-5/ ,че
автомобилът към датата на произшествието е бил собственост на ищцата Г.Б.-Кишев
На 28.08.2018г. регистрацията на автомобила е прекратена, като за остатъчните
части от същия е сключен договор за покупко-продажба за сумата от 297 лева /л.
99-100/.
От заключението по допуснатата
съдебно-автотехническа експретиза се установява, че установени при огледа
увреждания са в неговата предна част, като по външните увредени детайли не се
налице наранявания на лаковото покритие, каквито се получават при
съприкосновение с твърди обекти или други автомобили. Вещото лице излага, че обичайно
увреждания, като по процесния автомобил, се получават при съприкосновение с
обект с голяма маса и не висока твърдост, какъвто би могъл да бъде голямо
животно. С оглед последното експертът заключава, че е възможно уврежданията да
са причинено по степен и вид от настъпилото пътнотранспортно произшествие и са
в причинно-следствена връзка с последното. Необходимата стойност за ремонт на
автомобила възлиза в размер на 21 326.07 лева.
В заключението по допълнителната
съдебно-автотохническа експертиза вещото лице инж. Д.В. сочи, че средната
пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието възлиза в размер на
5300 лева.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства.
Свидетелят А.П.К., съпруг на ищцата, сочи,
че на процесната дата, след 22.00ч., управлявайки автомобила по автомагистрала
„Хемус”, внезапно на пътното платно изскочил глиган, като свидетелят е нямал
време да реагира и блъснал животното. Съобщил за произшествието, като на място
пристигнал служител на МВР. От последния разбрал, че на пътния участък се е
случвало да излизат и елени, като е имало доста инциденти. На другия ден
свидетелят се е върнал на мястото на инцидента, като установил, че има
отводнителен канал, като съоръжението е изградено по начин, по който се
образува дупка над метър и половина. Последната е била на разстояние 5-10м от
мястото на удара.
Свидетелката Л.Г. излага, че работи
като главен специалист към Районна пътна служба – Шумен, която обслужва
участъка от патя, на която е станало произшествието. Сочи, че от построяване на
магистралата и към момента на разпита й, на участъка, за който отговаря не е
имало нарушения в целостта на мрежата. Излага, че при отводнителните канали има
разстояние до мрежата и не е нещо необичайно, тъй като така е предвидено по
проекта за изграждане на пътя. Излага, че до Белокопитово има малки съоръжения
от рода на по два метра, като от края на оградата до дъното на съоръжението
няма мрежа. Сочи, че не би трябвало да има дупка, освен ако не е прокопана от
някое животно. Не знае дали би могло животно да навлезе на магистралата, но тъй
като дивото прасе не е малко няма как да мине през тази дупка. Сочи, че в
участъка, за който отговаря не е имало произшествия, като под последното
свидетелката излага да разбира увредено имущество на агенцията.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящия правен спор, от изложените в
исковата молба обстоятелства, на които
се основава претенцията на ищцата спрямо причинителя на вредите – Агенция
„Пътна инфраструктура”, съдът намира, че
исковата претенция намира правното си основание
в
чл. 49 ЗЗД.
Настоящият
въззивен състав, приема,че ищцата по пътя на пълното и главно доказване е
установила настъпването на твърдяното пътнотранспортно произшествие в посочения
в исковата молба ден и на посоченото място,
претърпените от нея щети и наличието на причинна връзка между вредите и произшествието
. Безспорно е установено,, че на 01.10.2017г., около 22.30ч., на автомагистрала
„Хемус”, на км 347+500, било реализирано пътнотранспортно произшествие с
участие на собствения на ищцата лек автомобил марка „Субару”, модел „Форестър”,
рег. № В 8537 НХ, при движение на същия автомобил в пътна лента посока гр.
Варна.
Настоящият
въззивен състав приема,че е установено и
виновното и противоправно
поведение на служителите на ответника, при и по повод служебните им задължения
във връзка със стопанисване на процесния пътен участък, размера на вредите.
По делото
липсват доказателства, че по целия пътен
участък на магистралата, за което задължение има Агенция „пътна
инфраструктура”, има изградена телена оградна мрежа.
Липсват
доказателства от които да се направи извод, че дивото животно е навлязло на магистралата от етапни връзки на
км 349+820 или от км 338+890,където по правило липсва оградна врежа..
От събраните по делото доказателства
/ протокол за ПТП и свидетелски показания и допуснати съд.автотехнически
експертизи / , настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че
произшествието е настъпило в резултат на сблъсък между лекия автомобил и
навлязлото на пътното платно животно – диво прасе.
При липса на проведено насрещно
доказване, за съда не е налице основание да не приеме, че инцидента е настъпил
вследствие на сблъсък с внезапно излязлото на пътно платно диво животно, в
резултат на което е увредена предната част на моторното превозно средство.
Настоящият въззивен състав изцяло
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел,тъй като независимо,че е
съпруг на ищцата, неговите показания кореспондират с останалия по делото
доказателствен материал. Свидетелят К.,
чиито показания ценени по реда чл. 172 ГПК, сочи че е имало пролука между
оградната мрежа и находящото си в близост до произшествието съоръжение
Противоправното поведение на служители на ответната страна се свежда до
обстоятелството, че не е проявена необходимата активност за поддържане на
телената ограда по протежение на цялата
магистралата в изправност,което е всъщност задължение на ответната
страна, чрез неговите служители./ чл.
19, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата /ЗП , чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП /
Размерът на щетата следва да се определи
съобразно средната пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието,
доколкото необходимите средства за ремонт надвишават почти четирикратно цената
му и в този смисъл е възстановяването му е икономически нецелесъобразно. От
средната пазарна цена съобразно допълнителното заключението на вещото лице в
размер на 5300 лева следва да бъде приспадната получената продажна цена от
остатъчните части на автомобила в размер на 297 лева. Или имуществената вреда
за ищцата в резултат на пътнотранспортно произшествие съдът приема, че възлиза
в размер на 5003 лева.
Правилно и
законосъобразно ВРС е посочил,че свидетелката Г., като лице отговарящо за
участъка е заинтересована от изхода на делото, а от показанията й не може да се приеме,че телената ограда / съществуването на която е
нормативно залегнало и съобразно проекта/ е била здрава . Свидетелката само
предполага, че диво животно не би могло премине. Доказателства обаче в тази
насока по делото не са ангажирани. Липсват доказателства, че в близост до
мястото е имало пътен възел, от където би могло да навлезе животното.
С оглед
горното ,неоснователно е твърдението , че намиращото се на процесната дата на
пътното платно диво прасе е случайно събитие , поради което и отговорността на
ответната Агенция следва да бъде ангажирана.
Възражението
на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат също е недоказано,както е посочил и ВРС .
С оглед
изложеното, съдът намира, че предявената претенция е основателна в рамките на
посочения по-горе размер от 5003.00 лева, до който следва
да бъде уважена, ведно с присъждане на обезщетение за забава от датата на
увреждането, съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В обобщение
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция,въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 900 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 62/ 07.01.2019 год постановено по гр.д. 2522 /2018 год по описа на ВРС, в
частта , с което се :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на Г.Г.Б.-К., ЕГН **********,***,
сумата от 5003.00 лева /пет хиляди и три лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от увредения собствен на ищцата лек автомобил марка „Субару”,
модел „Форестър”, рег. № В 8537 НХ, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 01.10.2017г., в 22.30ч., на автомагистрала „Хемус”,
км. 347+500, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.10.2017г.
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на Г.Г.Б.-К., ЕГН **********,***,
сумата от 1346.79 лева /хиляда триста
четиридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на Г.Г.Б.-К., ЕГН **********,***,
сумата от 900 /деветстотин/ лева , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :