РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Силистра, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500060 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от Петър Петров - прокурор при Районна прокуратура –
Силистра, против решение №№ 641 от ЗОЛ 1.2021 г. по Гр. дело № 20203420100822/2020
год. по описа на PC- Силистра, с което на основание чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България и ОбД на МВР, гр. Силистра са ОСЪДЕНИ да
заплатят солидарно на М. Н. Я., ЕГН: ********** , сумата от 2000 лева, представляваща
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП №29/2020г. по описа на
РУП- Силистра, пр.№379/2020г. по описа на РП- Силистра, сумата от 400.00 лева
обезщетение за имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение във вр. с водено
срещу ищеца наказателно производство по повдигнато обвинение за извършено прест. по
чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2, вр. е ал. 1 от НК, по прекратено ДП №29/2020г. по описа на РУП-
Силистра, пр.№379/2020г. по описа на РП- Силистра, както и сумата от 500лв. разноски по
гр. д. №822/2020г. по описа на РС-Силистра Жалбоподателят е развил доводи, че
решението е неправилно и необосновано, напълно недоказано, поради което моли
въззивната инстанция да го отмени, като постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция. В с.з. пред тази нистанция се явява Г.В., прокурор в ОП,г р. Силистра, която
поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Възивна жалба срещу същото решение е предявена и от ОбД на МВР, гр. Силистра,
представлявано от ВПД Марин Недялков, чрез юрисконсулта А., като е изложила доводи за
необоснованост, недоказаност на исковата претенция за претърпените неимуществени
вреди, моли да бъде томенено и постановено ново, с което да се отхвърли исковата
претенция, евентуарно да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.Претендира изменение на решението и в частта за разноските, както и
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция . Пред тази инстанция се явява
1
юрисконсултът А., която поддържа жалбата.
По реда на чл. 263 ГПК е представен писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство М. Н. ЯНК., чрез адв. Г. от АК, гр. Силистра,с който
оспорва жалбите, счита, че са необосновани, а постановеното решение правилно, поради
което моли да бъде потвърдено. В с.з. пред въззивния съд се явява процесуалният
представител, който поддържа отговора, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.
Пред районния съд ищецът М. Н. ЯНК. с ЕГН **********, , със съдебен адрес:
гр. Силистра, ул. Симеон Велики № 131, ет. 2, чрез процесуалния си представител адв. А.Г.
е предявил иск против ответниците – Прокуратурата на РБългария и ОД на МВР, гр.
Силистра, като претендира съда да постанови решение, с което да ги осъди да му заплатят
на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
000 лв. и имуществени вреди в размер на заплатено от него адвокатско възнаграждение,
претърпени в следствие на повдигнато обвинение по прекратено ДП № 29 / 2000 г. по описа
на РУ Полиция - Силистра и пр. № 379 / 2020 г. по описа на РП - Силистра. Претендира и
разноски за производството.
От събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд е
установено, че е образувано ДП №29/2020 по описа на РУП- Силистра, пр. №379/2020г. на
РП-Силистра , а лицето Я. е привлечен, в качеството на обвиняем за престъпление по чл.216,
ал.1, вр. с чл.308, ал.2 , вр. с ал.1 от НК за това , че на 10.02.2020 г. в 15.20 ч. в с. Кайнарджа
на ул. „Димитър Дончев", като водач на лек автомобил Форд Фокус, с peг. № СС2092АТ,
след като бил спрян за проверка от служителите на ОД на МВР-Силистра и му била
извършена проверка на документите, проверяващите служители установили, че лицето
управлявало МПС-то без да притежава нужното свидетелство за управление, с което е
нарушил виновно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен
водач Установено било, че лицето съзнателно е ползвал неистински официален документ, а
именно испанско СУМПС, като последният бил иззет по ДП. След назначена тройна
техническа експертиза в НИКК - София, е установено, че процесното СУМПС е истинско и
не са установени признаци на подправка. Това се потвърдило и от направени запитвания,
чрез Дирекция „МОС" - МВР до компетентните испански власти, които са потвърдили, че
въпросното СУМПС е истинско и е издадено на името на Я.. Било издадено Постановление
за прекратяване на наказателното производство с изх. № 379 / 20 от 01.06.2020 г., с което му
е отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка" и е разпоредено иззетото СУМПС да
му се върне.
Ищецът, настоящ въззиваем, е заявил на първо място, че в резултат на това, че
му е отнето СУМПС, не можал на 15.02.2020 г. да отпътува за Англия , където живее и
работи, тъй като в работата му се изисквало такова свидетелство, освен това не можел да
напусне и защото срещу него се води разследване в България. Твърди, че в психиката му е
настъпил сериозен срив, причинен от тежестта на обвинението и неговата продължителност,
довел освен това до ограничаване на личните му контакти, тъй като в интернет била
изнесена информация за въпросната проверка и констатациите на органите на МВР, която
достигнала до негови близки, които му задавали въпроси.
В първоинстанционното производство не са представени доказателства от ищеца
във връзка с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат от
наказателното производство срещу него. Не са разпитани свидетели относно психическите
му изживявания на стрес, страх и отчуждение, не са представени и писмени доказателства за
трудовата му ангажираност в Англия, за предстоящото планирано пътуване, има
доказателство единствено за извършените от него разноски за адв. възнаграждение в размер
2
на 400 лв.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищецът е оправдан, последният следва
да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение (ТР)
№ 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, когато между двете да съществува причинно следствена
връзка, което следва и от общата разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не
може да се предполага. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което
бе установено по делото. Ето защо, предвид липсата на доказателства за размера на
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът счита, че следва да се приеме, че се
касае именно за „обичайните такива“, а не по – големи.
Съвкупната преценка на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Няма твърдения, нито данни по делото, че по време на наказателното
преследване органите на МВР и Прокуратурата са извършили незаконосъобразни действия,
осъществили са репресия или срокът за разследването е бил неразумно дълъг. Въпреки
това, предпоставките за възникването на задължението за обезщетяване на причинените
вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е
предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица.
Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето
действия са били неоснователни, поради което става въпрос за обективна отговорност, която
се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Законът не е
предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването или
прекратяването на досъдебното производство и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му, поради което и отговорността е налице дори и от
страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да
е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на
служителя. Тази отговорност е резултат от предназначението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението
на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване
на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Ето
защо, прокуратурата и органите на разследването не може да се освободят от отговорност
по реда на ЗОДОВ, дори и да няма данни, че служителите са действали
недобросъвестно.Единствено в хипотезата на чл. 9, ал.2 има значение субективното
отношение на длъжностните лица. В този см. вж. решение № 267/21.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 4587/2018 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60226/07.12.2021 г., постановено по
гр. дело № 1536/2021 г. на ВКС, III ГО.
Ето защо, правилно районният съд е възприел като съображение, че се касае за
обективна отговорност, която ответниците следва да понесат, въпреки липсата на
доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и въпреки липсата на
твърдения и доказателства за незаконосъобразно протичане на досъдебното производство.
Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, предвид доказателствата единствено
за заплатения адв. хонорар за защита в досъдебното производство в размер на 400 лв.,
правилно районният съд е уважил иска до този размер.
Пред тази инстанция процесуалният представител на ОД на МВР , гр. Силистра
3
не поддържа възражението за липса на материалноправна легитимация по отношение на
него като ответник по исковете. Съдът напълно се присъединява към становището на РС по
този въпрос и съотнасянето му към чл. 53 ЗЗД и чл. 122 ГПК, относно солидарната
отговорност на двамата въззивници, но тъй като в жалбата не се поддържа този довод,
неговият по – нататъшен коментар извън общата неоснователност на жалбата, е излишен.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че няма основание за отхвърляне на иска,
но доколкото, поради липса на доказателства за претърпените неимуществени вреди от
въззиваемия, следва да се приеме, че същият е претърпял „обичайните „ такива, които не
могат да бъдат оценени на повече от 500 лв. Ето защо, решението в обжалваната част
следва да бъде отменено за сумата над 500 лв. и искът отхвърлен в тази му част и
потвърдено до тази сума, както и по отношение на уважения иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв.
По отношение на разноските следва да бъде съобразено, че ОД на МВР
претендира юрисконсултско възнагражнеие, което съобразно уважената част от жалбата
възлиза на 580 лв., съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде присъдено в тежест на въззиваемия. От друга страна,
видно от представените по делото доказателства, същият е заплатил адв. хонорар за тази
инстанция в размер на 2000 лв., колкото е уважената част от иска му за обезщетение за
неимуществени вреди. Тъй като никой не направи възражение за прекомерност и
пресметнато спрямо отхвърлената част от жалбата, въззивниците следва да му заплатят 500
лв. разноски по делото за адв. хонорар. Съдът не може да коригира разноските по делото
пред първата инстанция, тъй като районният съд е пропуснал да се произнесе по
отхвърлителната част, което никой не обжалва, нито е поискано допълване на решението,
поради което и не беше на вниманието на въззивния съд по тази причина.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 641 от ЗОЛ 1.2021 г. по гр. дело №
20203420100822/2020 год. по описа на PC- Силистра, в частта, с която на основание чл. 2,
ал.1, т.4 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България и ОбД на МВР, гр. Силистра са
ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на М. Н. ЯНК., ЕГН: ********** , сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по ДП №29/2020г. по описа на РУП- Силистра, пр.№379/2020г. по описа на РП- Силистра,
сумата от 400.00 лева обезщетение за имуществени вреди-заплатено адвокатско
възнаграждение във вр. с водено срещу ищеца наказателно производство по повдигнато
обвинение за извършено прест. по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2, вр. е ал. 1 от НК, по прекратено
ДП №29/2020г. по описа на РУП- Силистра, пр.№379/2020г. по описа на РП- Силистра,
както и сумата от 500лв. разноски по гр. д. №822/2020г. по описа на РС-Силистра.
ОТМЕНЯ решение № 641 от ЗОЛ 1.2021 г. по Гр. дело № 20203420100822/2020
год. по описа на PC- Силистра, в частта, с която на основание чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България и ОбД на МВР, гр. Силистра са ОСЪДЕНИ да
заплатят солидарно на М. Н. ЯНК., ЕГН: ********** , сумата над 500 /петстотин/ до 2000
4
/две хиляди/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по ДП №29/2020г. по описа на РУП- Силистра, пр.№379/2020г. по описа на РП-
Силистра, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. ЯНК., ЕГН: ********** , иск против
Прокуратурата на Република България и ОбД на МВР, гр. Силистра, на основание чл. 2,
ал.1, т.4 от ЗОДОВ, с който претендира да му заплатят солидарно парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по ДП №29/2020г. по описа на РУП- Силистра, пр.
№379/2020г. по описа на РП- Силистра в размер по – висок от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и ОбД на МВР, гр. Силистра,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да заплатят солидарно на М. Н. ЯНК. с
ЕГН **********, сумата от 500.00 / петстотин / лева, - разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от жалбите.
ОСЪЖДА М. Н. ЯНК. с ЕГН **********, да заплати на ОбД на МВР, гр.
Силистра сумата от 580.00 / петстотин и осемдесет / лева,- юрисконсултско възнаграждение
пред настоящата инстанция съобразно уважената част от жалбата на ОД на МВР.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5