Р Е Ш Е Н И Е
№3102/8.7.2019г.
Гр.Варна,08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 5611 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск, предявен във ВРС на дата 09.04.2019
год. от ищеца И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. *
от ВАК,със съдебен адрес:*** против
ответното дружество „Е.П.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. -С., Я. М. Д., Г. К..
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Ив.А. твърди, че при проверка на
текущите си задължения в електронната страница на „Е. - П. В.“ ЕООД установил,
че има задължение в размер на 625,08 лева (шестстотин двадесет и пет
лева и осем стотинки) за обект с
клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „*, с
титуляр И.А.А.. По този повод А. посетил Център за
обслужване на клиенти, като при справка на гише му било разяснено от служител
на „Е.-П.“ ЕООД, че въз основа на извършена проверка от служители на „Е.-П. М.“
АД и на база констативен протокол му била начислена допълнителна сума в размер
на 625,08 лева за периода от 08.10.2018 г. - 07.03.2019 г., за което е издадена
фактура от дата 27.03.2019 г. и същият следвало да заплати сумата в срок до
10.04.2019 г. Ищецът заявява още, че средството за търговско измерване
(електромер), респ. неговата схема на свързване не било /и манипулирано/ а от
ищеца, нито била потребена ел. енергията, начислена
за периода 08.10.2018г. - 07.03.2019г. на обща стойност 625,08 лева. Самият
ищец в качеството си на потребител на ел.енергия не бил уведомяван, че щяла да
бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия а и
ищецът не присъствал нито лично ,нито чрез негов представител на проверката,
нито се бил запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол.
Свидетелите, подписали се в протокола от проверката, съставен от служителите на
„Е. - П. М.“ АД, според ищеца не били присъствали на самата проверка, а само
формално са били разписали изготвения документ, не били възприели лично и
непосредствено показанията на скритите тарифи на електромера, нито им били
показвани на екрана на лаптоп или таблет. Освен това,
служителите на „Е. П.М.“ АД , твърди ищецът, били заблудили свидетелите, че
електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това била причината за
неговия демонтаж и никой не бил разяснил
на свидетелите, че имало проблем с електромера и по-точно с отчитането по
някаква скрита /невидима/ за абоната и за свидетелите тарифа и всъщност, че
това била причината да се демонтира СТИ. На следващо по ред, но не и на
последно място по степен на важност ищецът заявява, че при проверката на СТИ не
бил присъствал и представител на полицията. Според ищеца претенцията на
ответното дружеството, обективирана в гореописаната
фактура, се явявала неоснователна. Всички действия по определянето и
изчисляването на корекционната сума били извършени едностранно,
без присъствие и съгласие на ищеца или на негов представител. Реално по
време на проверката не присъствал потребителят/абонатът или негов законен
представител, а присъствали само служители на „Е.-П. М.“ АД. Клиентът /ищец
по делото/ твърди, че не присъствал на нито един етап от проверката, а
независимите свидетели били извикани накрая, за да подпишат КП, без да били
наясно и да им било обяснено какви са констатациите. Освен това електромерът се
намирал на такова място, че всеки имал възможност безпрепятствено да извършва
интервенция върху процесния електромер и/или върху
схемата му на свързване и да му въздейства без знанието на абоната. Ето защо
според ищеца, се поставяла под съмнение обективността и безпристрастността
на служителите на електроразпределителното дружество във връзка с извършената
проверка, както и с направените констатации, а именно че било констатирано
неточно измерване/неизмерване на ел. енергия, респ. по точно този начин се
накърнявали правата на потребителя - респ. на ищеца. В исковата молба,заведена
във ВРС на дата 09.04.2019 г.ищецът сочи, че към момента на сезиране на ВРС на
ищеца не му били представени данни и документи, от които да било видно, от кога
и при какви обстоятелства било констатирано твърдяното неточно измерване на потребяваната ел.енергия, на какво се дължало неправилното
отчитане и как била формирана претендираната сума.
Твърди се отново, че до СТИ /електромер/ имали достъп само служители на третото
неучастващо по делото дружество „Е.-П. М.“АД, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ можело да има само
електроразпределителното дружество /по аргумент на а чл. 25, ал. 2 от Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електро-разпределителните М. на „Е. П.М.“ АД/. В тази връзка само служителите
на ответното дружество или на „Е. П.М.“ АД можели да установят нередности в работата
на електромера и то своевременно и да предприемат действия за отстраняването им
без да накърняват правата на ищеца като
потребител. /Това било и тяхното задължение при установяване на различия в
потреблението или други проблеми, да предприемели незабавно мерки по поправката
на електромера./Ищецът счита, че ответното дружество черпело права от
неспазване на задълженията си, от общите условия на „Е.-П. М.“ АД а за
настъпили вреди съгл. чл. 50 ЗЗД следвало да отговаря собственика на СТИ и
лицето под чийто надзор било СТИ, което в случая било едно и също лице - „Е.-П.
М.“ АД.Основанието за начисляването на процесната
сума заявява в исковата си молба ищецът А., че било неправилно и
незаконосъобразно като излага следните доводи: 1. Ищецът оспорва, че по процесния с
клиентски № * и абонатен №*, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „*,с
титуляр на партидата ищеца, било изразходвано твърдяното количество ел.енергия,
като твърди че никога на процесния обект не било
имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период. Единственият
вариант, за да се натрупало такова голямо потребление от СТИ на адреса на
потребление,според ищеца бил СТИ да било манипулирано от служителите на „Е. -
П. М.„ АД, тъй като само те имали достъп до уредите за търговско измерване а и
разполагали със софтуер за дистанционно въздействие върху показанията на СТИ.
Ищецът оспорва да е осъществена каквато и да било нерегламентирана намеса в
схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. че същото било
манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за абоната тарифа. На
следващо място ищецът възразява, че демонтираният електромер не бил представен
за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в
което бил демонтиран. А. изрично оспорва, че имало данни за сумарния
регистър при демонтажа на електромера 2.
Оспорва се от ищеца още: начина, методиката и основанието на фактура от
27.03.2019 г. за сумата от 625.08
лева, по която била начислена сумата по посочената партида. Същите ищецът
намира за неправилни и незаконни,като начислените по партидата суми за
периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки
че доставчикът на ел. енергия не бил представил на ищеца конкретни данни за
законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния
адрес (СТИ)-електромери. Твърди се, че по клиентски № * и абонатен № * не
следвало да се дължи от ищеца процесната сума по
твърденията на ответника „за разход на електрическа енергия“. Размерът на тази
парична сума бил произволно определен. Също произволно била „начислена“ и
сумата, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите,
които уреждали предоставянето и потреблението на ел. енергия, като следвало и
да се посочи че сумата била начислена по цени за технологичен разход и мрежови
услуги на клиент на краен снабдител. В договора на ищеца за доставка и пренос
на ел. енергия, отделно от изложеното, ищецът сочи, че не се съдържала
действителна клауза, по силата на която се дължала процесната
сума, а и ищецът не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без негово
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством СТИ ел. енергия. 3.
Оспорени са с исковата молба и КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ на „Е. - П. М.“ АД,
въз основа на който била начислена процесната сума. В
т. 3 по същество са повторени твърденията на ищеца затова,че не е участвал при
проверката на СТИ. Релевирани са твърдения затова,че
проверката на СТИ не е извършена от компетентни лица съгласно чл. 78, ал. 1
вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ, както и че ответникът грубо
нарушил тези правила и че лицата извършили проверката и съставили процесния констативен протокол /служители на „Е.-П. М.“ АД/
не са били оправомощени да извършват подобни
проверки.За да произведе правни последици самия констативен протокол, сочи
ищецът следвало извършената проверка да бъдела законосъобразна и
проведена от лица посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за
измерванията,чрез строга процедура/чл. 50 ЗИ/. Спирайки се на нормативната
база и в частност чл. 55,ал.1 ЗИ ищецът обобщава, че лицата провели проверката
на СТИ не са били сред надлежно оправомощените. В т. 4. от исковата си молба ищецът оспорва и правното основание, на
което електроснабдителното дружество „Е.П.“ АД се позовавало, че можело да
извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а
именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при
различните хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ. Дори да се приемело, че ПИКЕЕ били законосъобразни, съставеният
констативен протокол, твърди ищецът - не
отговарял на изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ, поради което КП бил негоден да удостовери
фактите, отразени в него.Отделно от това, ищецът
твърди, че корекцията на сметка била извършена не съгласно ПИККЕ, а по силата
на чл. 19, т. 7 от Общите условия на „Е. П.М.“ АД.На следващо място в
Общите условия за пренос на ел.енергия, сочи ищецът, било регламентирано
правото на „Е.-П. М.“ АД да извършва периодични и извънредни технически
проверки на средствата за търговски измерване /СТИ/, на целостта и
функционалността им и на свързващите ги електрически инсталации, както и
задължението на ползвателите да не променят схемата на свързване на
съоръженията, да не преустройват, ремонтират или заменят елементите на СТИ, да
не снемат самоволно или повреждат СТИ, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставени от лица на електроснабдителното предприятие. В чл. 25 ал. 1 от същите Общи условия, сочи ищецът била уредена хипотезата на констатиране на несъответствия при проверката на СТИ,
както и хипотезите, при които се коригирали справките и количеството на
пренесена ел.енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
пренесена ел.енергия. Аналогична,според ищеца, била и разпоредбата на чл. 45
от ПИКЕЕ, доколкото същата не противоречала на цитираните по-горе
разпоредби от ОУ на ДПЕЕМ - когато при проверка по реда на чл. 41 от ПИКЕЕ
/от компетентни лица надлежно упълномощени от Министъра на икономиката и
енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни проверки съгласно
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ/ се установяла грешка над допустимата, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към настоящите правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството
електрическа енергия се определяло съгласно процедура определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Т.е. при неправилно отчитане на
ел.енергия не във всички случаи се
касаело за виновно неизпълнение на договорно задължение на потребителя-абонат. Съгласно
чл. 25, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕМ, СТИ и таблата или шкафовете, където те са
разположени, били собственост на „Е.-П. М.“ АД, като дружеството поставяло
върху тях приспособления или знаци за ограничаване на достъпа, а съгласно
чл.18 от ПИКЕЕ, СТИ трябвало да бъдат защитени чрез пароли, ключове, пломби
или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на
неоторизирани лица. При това положение, обобщава ищецът, в тежест на ответника
било да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от страна на
ищеца а и недобросъвестното поведение на „Е.-П. М.“ АД не би следвало водело до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез
извършване на корекции на сметките им, без да е установена точната дата на
въздействие върху средството за търговски измерване/СТИ/. В този точно смисъл
ищецът цитира постановените от ВКС на Второ търговско отделение Решения по
реда на чл.290 от ГПК: № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г.; №
104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 885/2009 г.; №165 от 19.11.2009г. по т.
дело №103/2009г., и №189 от 11.04.2011г. по т.дело №39/2010г., като сочи, че
тази практика съставлявала според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Ищецът изрично обобщава, че с цитираните решения била отречена
изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, като било мотивирано разрешение, че
поради неравноправния им характер по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на
чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Дадените в този смисъл разрешения, според
ищеца били напълно относими и към разглеждания правен
спор и се поддържали като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които
предмет са именно процесните общи условия (препращайки
към решение №29/15.07.2011г. по т.д.
№225/1010г. на ВКС, II т.о).На следващо място ищецът оспорва, че ОУ
на ДПЕЕ на „Е. - П. П.“ АД от 2014г. са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като Решението на
КЕВР, с което същите били одобрени, било отменено с окончателно решение на ВАС.
Следователно, прави правният извод ищеца, между страните били в сила старите ОУ
на ДПЕЕ на „Е ОН Б.П.“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009г.С Решение
№ 798 от 20.01.2017 г. по адм. д. № 3068/2016 на
Върховния административен съд било потвърдено Решение № 90 от 06.01.2016
г., постановено по адм.д.№2731/2015г. на
Административен съд София - град, с което било отменено Решение № ОУ-6 от
21.07.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, одобряващо
Общи условия за продажба на ел. енергия на „Е. - П. П.“ АД, и преписката била
върната на КЕВР за ново произнасяне.Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т.
4 вр. чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл.
49, ал. 2, т. 7 и чл. 130, ал. 2,т. 2 от Наредба №3, от 21.03.2013г. за
лицензиране дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ Общите условия за продажба на ел.
енергия на електроразпределителните дружества подлежали на одобрение от
контролиращия административен орган /КЕВР/ и едва след това можело да бъдат
публикувани и да влязат в сила по отношение на потребителите. Решението на КЕВР
по чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ представлявало индивидуален административен
акт, чиято отмяна имала действие ех tunc /назад във времето/ т.е. смятало се, че никога не бил
издаван и никога не бил пораждал присъщите му правни последици на
административен акт. Следователно, твърди ищецът, към настоящия момент новите Общи условия за продажба на ел.
енергия на „Е. - П. П.“ АД не сбили влизали в сила по отношение на
потребителите. Оттук и ищецът прави
извода, че между страните по настоящото дело действащи старите Общи
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Б.П.“ АД, одобрени с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /сега КЕВР/.На следващо място ищецът се спира на доказателствената
тежест, която носи ответника, позовавайки се на нормата на чл. 1 ТЗ, цитирайки
съдебна практика в съответствие с нормите на ЗИ и ЗЕ, извеждайки извода от
правна страна, че клауза, предвиждаща обективна безвиновна
отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което
остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма.
Отделно от изложеното ищецът сочи, че конкретните разпоредби на ПИКЕЕ, към
които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на насрещната страна
при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за
установяване (методиката, начина, процедурата) случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за
изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл. 83, т. 6 от ЗЕ и раздел девети
от ПИКЕЕ. Те не изключвали необходимостта от установяване, че именно абонатът е
извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното
дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ), или най-малкото, че
тези действия да били извършени със знанието на абоната. В условията на евентуалност ищецът сочи, че дори и да се приемело за
категорично доказано, че електромерът бил манипулиран, т.е. че върху него било въздействано неправомерно, то не се установявало именно
виновно поведение на ищеца или негов представител,респ. ищецът А. счита, че не
дължи исковата сума, с което обосновава и правния си интерес от водене на
отрицателния установителен иск. В съответствие с фактите и обстоятелствата наведени от ищеца в исковата
молба е и отправеното до съда ИСКАНЕ по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК а именно:
Да
бъде постановено Решение, по силата на което ВРС да приеме със сила на присъдено нещо, че ищецът
И.А.А., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е.П.“
АД, ЕИК *, сумата в размер на 625.08 лева /шестстотин двадесет и
пет лева и осем стотинки/ по фактура № * г., начислена за периода 08.10.2018 г. - 07.03.2019 г. служебно
начислена ел. енергия за партида за обект с клиентски № * и абонатен № *,
с адрес на потребление: *, на която титуляр е И.А.А.,
на основание чл.124, ал. 1 ГПК. Обективирано е искане и ВРС да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца направените по делото съдебно
- деловодни разноски и адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията си и
искането ищецът е направил искания за
събиране на доказателства.Изрично на основание чл. 78, ал. 5 ГПК още
на този етап ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба №
1/2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н. Б. от ВАК, с който намира предявеният иск като допустим, но
неоснователен. Предявеният иск
ответното дружество намира за изцяло неоснователен, като навежда следните
твърдения: 1. Според ответната страна е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право предмет на предявения отрицателен установителен иск а именно – вземането на ответното АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 625.08 лв., конкретизирано по размер с фактура № */*г. и се дължало от
ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД, одобрени
с Решение ОУ- 060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение
ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР. Ответното дружество не оспорва, че между
страните по спора съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на
което ищецът има качеството на потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърдено е обстоятелството, че била извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран
в констативен протокол. В резултат от направените констатации била извършена
корекция на количеството потребена електрическа
енергия в сметката на абоната, за което ответникът не отрича, че издал фактура за процесната сума.На следващо място в отговора на
искова молба ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелства, на които
те се основават а именно: I. Разпоредбите на Общите условия имали
обвързваща сила между страните. Страните по настоящия спор се намирали в
продажбено провоотношение относно продажбата на
електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждали от Закона за
енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с Решение П-1 от 10.04.2007г. на ДКЕВР, Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Е.
С.“ АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР) и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.
- П. П.“ АД (одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.).Общите условия
на „Е. С.“ АД и „Е. - П. П.“ АД били годен източник на облигационни задължения
между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото
им действие, равнозначно на силата на закона,било последица от следните
юридически факти:1.Общите условия били съставени, а след това и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, чл.89, ал.1 вр. с чл.94, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.) и чл. 45 от ПИКЕЕ. Общите условия били действащи към датата на извършване на проверката на
средството за търговско измерване и издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. 2. Същите
ОУ били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един
централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на
ответното дружество. 3. Липсвало допълнително писмено споразумение между
страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и ч 93, ал.З от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на
потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 3 дневен срок от влизането им в сила.4. Приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, без да бъдело необходимо изричното му писмено
съгласие.II. Налице било основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електрическа енергия.
Ответникът твърди,че била извършена едностранна корекция, като бил спазен реда
по констатиране на неточно отчитане на ел.енергия.Всички предпоставки за
възникване на правото на ответното дружества да извърши тази законосъобразна
процедура, сочи ответникът били изпълнени като бил осъществен правопораждащия фактически състав:Ищецът и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е. С.“ АД.Ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта, находящ се в гр. Варна, ул. „* за клиентски номер * и
абонатен №*.На 18.02.2019 г. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на трето на спора лице –„ЕРП С.“ АД, извършена в присъствието на
двама свидетели, които не били служители на ответното дружество. Дружеството
/ЕРП С. АД/ нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известявало потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. Твърди се, че „ЕРП С.“ АД е дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за
търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На
средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. Ответното дружество твърди, че „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.Сочи се още в
отговора на искова молба, че за извършената проверка бил съставен Констативен
протокол *г., като при проверката било установено, че бил повреден броителния механизъм на СТИ.Според
ответното дружество Констативният протокол за техническа проверка отразявал
действителното фактическо положение, същият бил съставен в присъствието на
двама свидетели, които не били служители на ответното дружество. Извършената проверка
на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните
в него констатации, бил годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на електрическа енергия на начислените суми за потребена
електрическа енергия. Безспорно, за ответника, било, че в имота на ищеца била
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Т.е. ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка. На
следващо място ответникът сочи, че „Е. С.“ АД съставило Справка за корекция номер *г. за периода от
08.10.2018г. до 07.03.2019г., и конкретизирало размера на оспореното вземане. Ответникът
не отрича, че поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъдела точно измерена, била приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана,твърди
ответното дружество, правилната, одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически
изчисления по чл.38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД. Сочи се още, че на
27.03.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била определена
цената на електрическата енергия, потребена от
08.10.2018г. до 07.03.2019г., а именно за сумата от 625.08 лв., като преди това
били сторнирани фактури : ФП **********/20.11.2018г.; ФП **********/21.01.2019г.;ФП
**********/ 20.03.2019 г.
След корекция от страна на КМиСТИ била създадена коректурната
*/* г. , като с писма от „Е. С.“ АД (с изх. №5052425/19.02.2019г.) и от „Е.
- П.дажби“ АД (с изх. №5052425/28.03.2019г.) били приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата. В раздел III
от отговора си на
искова молба ответникът подчертава, че принципът за изготвяне на сметката въз
основа на реално енергийно потребление
бил приложим само при нормално развитие на отношенията. Т.е. корекционната процедура по своята правна същност не била относима и практически съизмерима с продажбата на движима
вещ за да носело ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя електрическа енергия. Електрическата енергия,
подчертава ответникът, била родово определена движима вещ като собствеността
върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез измерване от средството
за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл,
ако част от доставената и преминала през консумативните уреди на обекта
електрическа енергия не можело да бъде измерена, то потребителят усвоил чужда
вещ без правно основание, увреждал имотния интерес на ответното дружество и
дължал заплащането на цената на вещта. Засегнато
според „Е. -ПРО П.“ АД било правото му, установено в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД - да
получи стойността на цялото пренесено до обекта на ищеца количество
електроенергия и за да бъдело възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество електроенергия била предвидена корекционната
процедура. Процесното вземане, според ответника се
дължало от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2
от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР. С оглед
изложеното по –горе, ответникът желае ВРС да отхвърли предявения от И.А.А., ЕГН **********, с адрес *** иск - като неоснователен и
недоказан и да бъдат присъдени в полза на ответника сторените в производството
съдебно - деловодни разноски включително и тези за адвокатско възнаграждение.На последно място ответникът е изразил в
отговора си становище по доказателствените
искания на ищеца и
е направил искане за събиране на доказателства .
В проведеното по делото
първо и единствено открито съдебно заседание от 21.06.2019 г.
ищецът представляван от адвокат Д. желае ВРС да уважи предявения иск като
присъди и сторените по делото разноски и
да се ползва от писмена защита.В рамките на определения от съда срок, на дата
28.06.2019 г. по делото е депозирана писмена защита от адв.А.
Д., в която са наведени по същество правните доводи на ищеца за основателност и
доказаност на иска.
В същото съдебно заседание
ответното дружество, представлявано от адв. Л. М. от ВТАК, желае ВРС да постанови Решение, с
което да отхвърли иска .Според процесуалния представител на Е. П.П. АД , налице били основанията за извършване на корекциионна процедура за посочената сума, след допуснатото
изменение на иска по чл.214 ГПК. Адв.М. моли съдът да съобрази, че ищецът в исковата си
молба не навеждал твърдения за липса на
консумация в обекта или за такава , различна от обичайната. Несъмнено според адв.М., в обекта била потребявана
ел.енергия , като отчитането й било невъзможно с оглед техническата проверка на
СТИ , не се претендирала вина на потребителя, но с оглед разпоредбите и на ЗЗД,
потребителят дължал заплащането на потебената
ел.енергия съобразно Общите условия на дружеството, в случая корекцията се
извършвала на база констатираното потребление на абоната за аналогичен период
на предходната година. С оглед горното ответната страна желае и присъждане на
разноските по делото .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск с цел да бъде установено със СПН, че ищецът И.А. не дължи на ответното „Е.
- П. П. „ АД исковата сума която се претендира за плащане за потребена ел.енергия- 625,08 лева.
Видно
от протокола от проведеното единствено открито съдебно заседание, след
изслушване на заключението на вещото лице инж.Н.В. по допуснатата СЕТЕ и
предоставяне на възможност от страна на съда ищецът да уточни дали за него е
налице правен интерес от водене на иска за цялата сума от 625,08 лв.,
след като е станало ясно, че в сумата е включена стойност на корекция на сметка
и стойност на реално потребена ел.енергия, по делото
е направено искане с правно основание чл.214 ГПК и искане по реда на чл.232 ГПК .
В същото открито съдебно
заседание ВРС е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на предявения от И.А.А., ЕГН **********, против „Е.П.” АД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
предмет да бъде постановено Решение,
по силата на което ВРС да приеме със сила на присъдено нещо, че ищецът И.А.А., ЕГН: ********** не дължи на ответното дружество
„Е.П.“ АД, ЕИК *, сумата в
размер на 625,08 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и осем стотинки) по фактура № * г., начислена за
периода 08.10.2018 г. - 07.03.2019 г. служебно начислена ел. енергия за партида
за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *, на която
титуляр е И.А.А., като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата
молба – 09.04.2019 г., за сумата от 545,69 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) - служебно
начислена ел. енергия по фактура № *
г., за периода от 08.10.2018 г. до 18.02.2019 г. за партида
за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *, на която
титуляр е И.А.А., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Производството
по гражданско дело № 5611/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 42 състав, с оглед частичното десезиране
е частино прекратено
за разликата от първоначално
предявения иск в размер на 625,08 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и осем стотинки) до изменения
размер на иска за сумата от 545,69
лв. (петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), поради оттегляне на иска и на основание чл.
232 от ГПК.
При постановяване на Определението по чл.232 ГПК съдът не се е произнесъл по реда на чл. 81 ГПК, т.к. процесуалният
представител на ответника е направил изрично искане това да бъде сторено с акта
по същество .
При така изложеното по делото , при яснота
относно предметните предели на спора , следва да бъде отчетено ,че по делото страните
не спорят по отделни правно релевантни факти и обстоятелства,които са сред
основните обуславящи извода за допустимост на иска и следва да бъдат съобразени
от съда при анализа от правна страна на доказателствата по делото.
С
доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК , съдът е приел
за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните, че : Ищецът се намира в облигационна връзка
с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел. енергия, доставяна
от ответното дружество на адреса посочен от ищеца в исковата молба и вписан и в
петитума на иска, с посочените абонатен и кл.номер;
че на адреса на потребеление на ел.енергия е била
извършена проверка на СТИ, че проверката е била обективирана
в КП, при която проверка ищецът и абонат /както и упълномощено от него лице/ не
е присъствал и че ответникът е издал първичен счетоводен документ за исковата
сума, която сума не е платена от ищеца.
Така
отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по
делото писмени доказателства (представени основно с отговора на
искова молба )
заверени
за вярност с оригинала копия на: Констативен
протокол №* г.; справка № 505242/26.03.2019 г. за
корекция на база аналогичен предходен период; фактура № */* г.; справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към дата 16.04.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата
16.04.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх.№ 5052425/19.02.2019 г. от
„Е. С.” АД; писмо изх.№
5052425/28.03.2019 г. от „Е. - П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне с дати 01.04.2019 г. и 20.09.2019 г. и
протокол № М1040299/16.11.2015 г. за монтаж/демонтаж на електромер.За цялостното
изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно електротехническа експертиза, възложена
на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните. Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи от 57 – ми до
60 –ти вкл. От обстоятелствената част на СТЕ се вижда, че вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на материалите по делото; действащите към
момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата
енергия през електроразпределителните М. на „Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с
Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от
ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. и в
частност Констативния протокол за
проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото
лице сочи,че от приобщения по делото Констативен
протокол на „Е. - П. М. “ АД (дружество
с променено наименование „ Е. С. „ АД ) № * г. /л. 27,28 от делото / се установява, че проверяваният
електромер /СТИ – средство
за търговско измерване / е с фабричен №*
тип * с
ток 5/60 А, монофазен,
статичен, произведен през 2015 г.
В протокола констатациите на
служителите на електропреносното дружество,сочи и
вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са вписали, че e повреден броителния
механизъм . СТИ е било подменено с ново,
като ЕРП С. АД е преценило ,че СТИ е
повредено и уредът не е бил изпратен за експертиза в БИМ, КАКТО и че
служителите на ЕРП С. АД не са установили
вмешателство в схемата на свързване или в самия електромер .
При тези констатации на ЕРП С. АД и
вещото лице инж. В. счита,че се касае за техническа повреда на процесния електромер. В следствие на горната
техническа повреда, сочи в.л. в констативно
съобразителната си част на СЕТЕ не се е
отчитала от СТИ консумираната ел.енергия ,не се е измервала и не се е заплащала
.
Изводите които прави инж.В. са, че
цялата преминала ел.енергия от захранващия кабел към абоната не се е отчитала поради горната
повреда.Служебно начислените количества ел.енергия, пояснява вещото лице на
стр.3 –та от заключението си / л. 59 от делото/ отразени в процесната
фактура № * за първи период от 08.10.2018 г. до 18.02.2019 г. са
получени на база реално отчетена ел.енергия за аналогичен предходен период,
като показанията са редуцирани за процесния период от 41 дни .Втория период във фактурата от
19.02.2019 г. до 07.03.2019 г. с показания 292 кWh по дневна тарифа и 118 кWh
по нощна такава, заключава вещото лице – са
реално отчетена ел.енергия, но вече с новомонтиран електромер с фабричен номер *. Става ясно, при така съставеното от
инж.В. заключение, че именно тези количества са отразени в процената
фактура, която е на стойност от 625,08 лв.В т.4 от СЕТЕ в.л. сочи , че са били
начислени на абоната и ищец по делото
общо 3 169 кWh за двата подпериода или от 08.10.2018 г. до
07.03.2019 г., като при действалите
към момента цени на електроенергията , утвърдени от ДКЕВР се получавала за
плащане обща сума от 625,98 лева с
начислен ДДС ,при цена на ел.енергията 0,19724 за 1 кWh
средно за периода .
При всичко съобразено и посочено по-горе вещото лице прави извода, че количеството ел.енергия по издадената от
ответното дружество към ищеца фактура е
математически правилно пресметнато като стойност и реално може да бъде
доставено здо абоната с оглед пропусквателната способност на комутативните проводници в таблото 6 мм2 и тази на
присъединителното съоръжение – автоматичен предпазител . Извън обективираното в СТЕ, вещото лице Н.В. –на конкретно поставени въпроси в
откритото съдебно заседание обяснява, че корекцията
е извършена по първия период от фактурата - до 18.02.2019 г. Установено било, че електромерът има
повреда, но само от служителите на „Е.”-то, сега „Е. С.” АД, само те
установили, че бил повреден механизмът, демонтирали електромерът и толкова.
На база на тези констатация в случая,сочи в.л. имало една справка, в която било
показано за този период от 41 дена, използван според Общите условия - когато
имало неточност в измерването или повреда в механизмите на уреда, се вземал
период, аналогичен за предната година и точно така било постъпено
тук, математически било пресметнато за аналогичен период, аритметично вярно.Не
бил установен дефект в новомонтирания електромер, той
бил метрологично годен, произведен през 2018 г. - съвсем нов, работещ, там всичко
било наред.
На второ място в.л. отговоря на въпроси на
адвокат Д. от отговора на които се установява,че периодът от 19.02.2019 г. до
07.03.2019 г. не е бил приспаднат, поради причина, че има два периода, които са отчитани с два различни електромера. За
първия период поради установена повреда на СТИ имало служебно начислени 664 kWh по дневна
тарифа и 373 kWh по нощна тарифа, общо 364,58 лв.
плюс 90,16 лв. без ДДС за периода от
08.10.2018 г. до 18.02.2019 г. за електромер с № *. За периода от
19.02.2019 г. до 07.03.2019 г., след като бил поставен новият електромер, имало
за дневна тарифа 53,72 лв. без ДДС, а за нощна - 12,44 лв. без ДДС.
При
така изложеното от вещото лице става несъмнено ясно,че в издадената от
ответника фактура за сумата от общо 625,08 лева са включени отделни количества
ел.енергия за два подпериода мерени с два електромера
, т.е. за първия период количеството ел.енергия е служебно коригирано поради
дефект на СТИ а за втория количеството
ел.енергия е реално отчетено през вече монтиран нов СТИ .
Нещо
повече се установява от разпита на вещото лице инж.В. а именно , че дори и да
извърши оглед на демонтирания СТИ ,обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия за който при проверката от дата 18.02.2019 г . служителите на ЕРП С.
АД са приели,че има повреден броителен механизъм ,
след като СТИ не е от типа на смартовите електромери,
вещото лице не би могло да установи нищо
повече . В тази връзка и вещото лице казва цитат : „ Е. С.” АД следва да
отговори защо не са занесли повредения електромер в БИМ, така са преценили,
разбира се, най-редно е да се занесе там и да се установи каква му е повредата.
БИМ щяха да кажат каква е повредата.Нито аз мога да кажа кога точно е настъпила
техническата повреда в електромера, нито който и да е. Процесният
електромер не е тип смарт, ако е смарт,
най-малко един път в денонощието точно показва, дава нови показания и поради
тази причина никой не може да каже на коя дата е станала повредата.Не съм
запознат с отчети за аналогичния предходен период, на
базата който е извършено изчисление на сумата за корекция. Само това е
справката, която е по делото, но тя е по месеци, а периодът тук – тези 41
дена, малко надвишават и няма как да бъде установено точно за този период как
са взели – дали малко от предния месец, дали малко е следващия, чисто
математически са направени изчисленията. „.
И на
последно зададени от съда въпроси вещото
лице отговоря,че ако наистина се позовем на справката представена по делото –
там периодът е изчислен математически, като отново подчертава , че това не е
реално отчетено количество
електроенергия, допълвайки (на поставен от адв.Д.
въпрос ) , че
ищецът няма вина за техническото състояние на средството за търговско
измерване.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца И.А. ***
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на
ответното дружество – „ Е. - П. П. „ АД на претендираното от последното вземане
в размер на сумата
от 545,69 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки) - служебно начислена ел. енергия по фактура № * г., за
периода от 08.10.2018 г. до 18.02.2019 г. за партида за обект с клиентски № * и
абонатен № *, с адрес на потребление: *, на която титуляр е И.А.А., съгласно допуснатото изменение на иска на осн.чл. 214, ал. 1
от ГПК.
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. С проекто –доклада по делото, обявен за
окончателен,настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената
тежест между страните като е отделил безспорните факти и обстоятелства .
Факт е по делото а и не се
и спори, че страните по делото се намират в договорна връзка, както и че
ищецът И. А.А. има качеството
потребител на ел.енергия за битови нужди с обект на потребление находящ се в *,като потребявана
от ищеца ел.енергия се отчита и заплаща по партида водена при ответника на
името на ищеца с клиентски № * и абонатен № *.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на18.02.2019 г. /л.27,28/ .От приобщеното по делото копие на
КП от проверка се констатира, че същата е била извършена в присъствието на две
лица посечени с по три имена от Варна
,без повече данни за тях . Проверката на СТИ не се и спори,че е извършена без
участието на абоната а и този факт е отразен в КП и приет за безспорен .
Спорно е по делото как ,на
какво основание е определена на ищеца едностранно от ответника за заплащане
исковата сума и имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление
на абоната за минал период от време .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия за битови нужди –ищецът И.А. и
то за исковия период определен като 41 дни . Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. Настоящият състав сравнявайки писмените
доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира,
че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички
материално правни предпоставки за дължимост на
исковата сума.На първо място от самия
Констативен протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради
което съдът намира, че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено
доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно
допълнителни киловатчаси ел.енергия а следва да се
цени в съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите
по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за 41 дни
.
В конкретния казус отнесен
за решаване пред ВРС се твърди да е установена на датата на проверката на СТИ ,
извършена от служители на „ЕРП С. „ АД повреда в броителния механизъм на СТИ, поради която СТИ е
демонтирано и подменено с ново .На база на тези констатации в КП от проверката
и същото трето на спора лице е издало Справката приложена на л. 30 –ти по
делото / в неособено добре четимо копие / с която на абоната е определено
служебно за заплащане количество ел.енергия от общо 1443 кВТч.за
периода от 9.1.2019 – 18.2.2019 г. Така във фактурата издадена от ответната
страна за период от 8.10.2018 – 7.3.2019 г. вкл. два подпепирода от 08.10.2018 г. до 18.2.2019 г. и втори от 19.02.2019
г. до 07.03.2019 г. на ищеца е била начислена сумата за плащане от общо 625,08
лева. Оказва се ,че във фактурата издадена от „Е. П.П.“
АД от дата 27-ми март 2019 г. / л.31 от
делото / макар и да е очевидно че са вписани два отделни подпериода
и за втория за е посочен и номера на подменения нов електромер само
количеството ел.енергия за времето от
дата 08.10.2018 г. до дата 19.02.2019 г. е служебно коригирано след
проверката на СТИ с номер * като са вписани по дневна тарифа служебно
начислени 664 кВТч
и по нощна 373 кВТч
даващи стойност от 364,58 лв. плюс 90,16 лева и с начислен върху сбора
ДДС точно 545,69 лв.
От изложеното до тук се
налага извод,че първоинстанционния съд следва да
анализа писмения доказателствен материал събран по
делото в частност да съобрази датата на извършване на проверката на СТИ, доказателствена сила на констативния протокол,липсата на
представител на полицията при самата проверка, относимите
правни норми,създадената до момента практика на ВКС за да изведе правилни
правни изводи.
В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди изменението му със Закона за
изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012
год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети
за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004
г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била предвидена корекционна процедура,
включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия - преди Е.а вече „Е. - П. П.“ АД и „ Е. С. „ АД. В тази връзка и по повод
извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса
законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в
Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е
последователна, като приема, че липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на
потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите
нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото и без да е доказано неправомерно
виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.
Горепосочената
практика е довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. е предвидено законово
основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след
доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.). Още преди датата на извършване
на проверката на СТИ - осъществена на
18.02.2019г. и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г.
на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми
на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК). В по–късен момент, но отново
преди датата на проверката на електромера и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г.
на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то
отд.,
обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Т.е.
към датата на проверката на процесното СТИ,обслужващо
обекта на потребление на ел.енергия ползван от ищцата ПИКЕЕ са действали само
общите условия на двете енергийни дружества – ответното Е. П.П. АД и третото на спора лице Е. С. АД . Същите ОУ могат да
бъдат прочетени на интернет страницата на ответното дружество поместени в РDF формат : Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени от ДКЕВР
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М.
на Е. С. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение ОУ-004/06.04.2009 г.При така
действащите ОУ на „Е. - П. П. „ АД се налага извода,че потребителят по тези
общи условия има две основни задължения спрямо ответното дружество , визирани в
чл.17 : 1.да подаде
заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с изискуемите
от „Е.П.” АД документи и 2. да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия. На потребителя на ел.енергия не му е
вменено по действащите ОУ на двете енергийни дружества да следи в частност
затова дали е налице или не повреда в броителния
механизъм на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Впрочем
такива задължения потребителят на ел.енергия няма и по действащите ОУ на „ЕРП С.“
АД. В ОУ на“ ЕРП С. „ АД обаче са
разписани задълженията на това трето на спора лице , което е собственик на
вещта –СТИ. Проверката на СТИ е
разписана в ОУ на „ЕРП С.“ АД . Съгласно чл.34, ал. (1) от ОУ на „ЕРП С. „ АД - На средствата за
търговско измерване се извършват първоначална
и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него.ал.(2) По искане на ползвателя или
по инициатива на „Е. С.” АД, последните извършват
контролни проверки на средствата за търговско измерване на мястото на тяхното
ползване, за което се съставят констативни протоколи.ал. (3) „Е. С.” АД
извършва и проверки за нарушения на
целостта и функционалността на средствата за търговско измерване и свързващите
ги електрически инсталации, както и за съответствие на електрическите
инсталации на изискванията за безопасност и/или техническите норми. ал.(4)
Проверката на средствата за търговско измерване се извършва с преносим
измервателен уред с необходимия клас на точност. Когато проверката е
поискана от ползвателя, „Е. С.” АД се задължава да я извърши в срок до 10
(десет) дни след писмено заявление на ползвателя и заплащане на съответната
такса. Ал.(5) Отчитането на показанията
на средствата за търговско измерване не се счита за проверка по смисъла на настоящия
член. Ал.(6) В случай че при проверка по реда на настоящия член се установи
несъответствие с нормираните характеристики, „Е. С.” АД съставя констативен протокол по реда на тези Общи
условия, а средствата за търговско измерване се демонтират и на тяхно място „Е. С.” АД монтира изправни такива. Демонтираните средства за търговско
измерване се запечатват с допълнителни знаци, описани в констативния протокол и
се съхраняват от „Е. С.” АД в продължение на 3 (три) месеца, а в случай на
възникване на спор в рамките на този срок – до приключването на спора.
От така подробно цитираните ОУ на ЕРП С.
АД , заключението на в.л. В. се налага единствения извод ,направен и от вещото
лице, че ищецът няма вина затова,че е констатирана повреда в броителния механизъм на СТИ.Установено несъмнено според
настоящият състав по конкретното дело е че ответното дружество черпи права от
неизпълнение на задължения вменени по силата на действащите към момента ОУ на
ДПЕЕ от трето на спора юридическо лице – елекроразпределителното
дружество ЕРП С. АД. Както бе подчертано на няколко пъти до тук констатациите
на ЕРП С. вписани в КП от 18.2.2019 г.
за повреда на броителния
механизъм не са проверени по надлежния ред чрез метрологична експертиза на СТИ
,която е можело и следвало да бъде извършена от БИМ . Ето защо при доказано нарушение на норчата на чл. 34,ал. 6 ОУ на ЕРП С. АД за ответната
страна не е възникнало годно правно основание на което да търси за заплащане от
ищеца исковата сума и от там искът на ищеца следва да бъде уважен като
основателен и доказан .
В контекста на изложеното по-горе ВРС
не обсъжда последната съдебна практика обекивирана в Решение № 124/18.06.2019 г.
постановено от ВКС, Трето Г.О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по
гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК, станала известна на съда, т.к.това Решение е неотносимо към настоящия казус,при който
за да се начисли служебно ел.енергия не са използвани вече отменените ПИКЕЕ. В
същия смисъл е неотносима към спора и практиката на същото отделение, обективирана в Определение №11/07.01.2019 по дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о.,
с докладчик съдията Светла Димитрова, т.к.касае намеса в параметризацията на средството
за търговско измерване, в частност на тарифната
му схема, но също при действието на
ПИКЕЕ .В обобщение настоящият състав счита,че съобразно доказателствата по
делото, в частност заключението на вещото лице по допусната СЕТЕ, което съдът
кредитира напълно и като обективно и като безпристрастно, съставено на база
данните по делото, се налага единственият извод,че ответникът не е успял при
условията на пълно и главно доказване да установи КАКТО че СТИ обслужващо обекта на потребление
на ел.енергия към дата 18.02.2019 г. е
било с повреден броителен механизъм, така и че за
период от 41 назад във времето на абоната е било доставено иначе доставимото количество ел.енергия на стойност от общо 545,69
лв., включено като част от сумата от общо 625,08 лв. по издадена от ответника
към ищеца данъчна фактура от дата 27.03.2019 г. И след като в съдебното
производство не е доказано по несъмнен начин че за 41 дни ищецът е получил и потребил ел.енергия на стойност 545,69 лв ., то тази сума не се дължи
както поради факта, че не е установен началния момент от който СТИ е имало
повреда в броителния механизъм така и поради това,че
тази повреда не е установена по надлежния ред .
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищеца и
в тежест на ответника съдебно деловодните разноски, за които са представени
доказателства за реалното им извършване .
В Списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на
лист 62 –ри ищецът претендира точно три разхода доказани и по основание и по
размер – 50 лева за заплатена д.т.,5 лева за съдебно удостоверение и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Тези реално извършени
разноски в общ размер на 355,00 лева (триста петдесет и пет лева ) с
оглед изхода на спора съдът следва да присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Съдът следва да съобрази факта,че след
допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК е прекратено частично
производството по делото на осн. чл. 232 ГПК за
разликата от първоначалоно предявения размер от
625,08 лева до 545,69 лева . В процентно съотношение при така предприето процусуално действие от страна на ищеца по чл.232 ГПК съдът
следва да възложи в тежест на ищеца съответната част от извърщените
от оветника разноски , т.к. от датата на получаване на
отговора на искова молба до деня на изменението на иска ответникът се е
защитавал първоначално по претенцията за сумата от 625,08 лева а след това за
545,69 лв. Т.е . точно 0,13 % от реалните разноски по прекратената част на делото
съдът следва да присъди в полза на ответника . Ответникът претендира разноски
от 120 лева за СТЕ и 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение / платено по Б.
път видно от л. 65 / . При съобразяване на предмета на делото и тежестта на
доказване ВРС счита,че разноските които трябва да присъди в полза на ответника
с цел постановяване на максимално обективен и справедлив съдебен акт е равна на
0,13 % от 360 лева .Ето защо и на осн. чл. 78, ал.4 ГПК ВРС присъжда в полза на ответника
сумата от общо 46,80 лева ( четиридесет и шест лева и осемдесет
стотинки)- сторените по делото съедебно деловодни разноски за процесуално представителство
пред настоящата инстанция по прекратената част на исковата претенция .
И на последно място, след като никоя
от двете страни не е направила искане ,дори и като евентуално , за съдебна
компенсация на разноски ВРС присъжда разноските ,така както са посочени в полза
и на двете страни.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищеца И.А.А., ЕГН
**********, с адрес ***
и ответното дружество
„Е. - П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет – П. С.,
Г. К. и Я. Д., че ИЩЕЦЪТ И.А.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Е. - П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 545,69 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки) - служебно начислена ел. енергия по фактура № * г., за периода
от 08.10.2018 г. до 18.02.2019 г. за
партида за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *, на
която титуляр е И.А.А., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
- П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К. и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на И.А.А., ЕГН **********
с адрес *** СУМАТА от общо 355,00 лева (триста петдесет и пет лева )- сторените от ищцeца съдебно- деловодни
разноски, пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса, съдебно
удостоверение и за процесуално
представителство от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН
********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – П. С.,
Г. К. и Я. Д. СУМАТА от общо 46,80 лева ( четиридесет и шест лева и осемдесет
стотинки)
- сторените от
ответната страна съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално
представителство,съразмерно на прекратената част от исковото производство на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :