Номер 110308.10.2020 г.Град Червен бряг
Районен съд – Червен БрягЧетвърти граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Частно гражданско дело
№ 20204440100939 по описа за 2020 година
Производството по чл. 410 ГПК.
Образувано е въз основа на материали, изпратени по компетентност от СРС,
съдържащи заявление по чл.410 ГПК на П К с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: ...., представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.Я.Ч. и Я.К.Ч. –
управители, чрез юрисконсулт Г.С.К., против Ц. И. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: .... за сумата от 300 лв.- главница, сумата от
54,55 лв. – договорно възнаграждение за периода 01.02.2019г.-31.07.2019г.;
сумата от 330,33 лв.- възнаграждение за закупен пакет за допълнителни
услуги; сумата от 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране на вземанията за
периода 16.02.2019г.-31.07.2019г.; сумата от 28,39 лв.—лихва за забава за
периода от 02.02.2019г.-31.07.2019г.; сумата от 49,47 лв. - законна лихва за
периода от 31.07.2019г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г.- 17.08.2020г.;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /
18.08.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на платена държавна такса в размер на 25 лв. и
сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 175
лв.
Вземането на заявителя произтича от: неизпълнение на задължения по
договор за потребителски кредит № **********/06.12.2018г.
Съдът, след като се запозна с постъпилото заявление, установи, че същото
отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК. Подадено е в утвърдения от
Министъра на правосъдието образец. То съдържа искане за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и отговаря на изискванията за
1
редовност, посочени в чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК.
Като съобрази съдържанието на заявлението обаче, съдът установи, че
искането относно сумата от 330,33 лв.- възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги; сумата от 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране на
вземанията за периода 16.02.2019г.-31.07.2019г., противоречи на ЗПК, поради
което в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено. На съда не е ясно
какво е основанието за претендиране на сумата от 30,33 лв., при положение,
че кредиторът се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК
производства. Ето защо присъждането й също би противоречало на добрите
нрави.Разходите са посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално
такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е
обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят е
изложил, че са начислени суми за обезщетяване на разходите, направени за
извънсъдебно събиране на вземането. При тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на посочените в ЗПК
принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
право отношение. Налице е противоречие и с правилото на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, съгласно което видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора.
По отношение на претендираната сума за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от допълнителни услуги, то съдът приема, че поради
създадената между страните облигационна обвързаност длъжникът има
качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП. Тази норма дава
легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На длъжника, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен кредит. Разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
2
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ
бр.64/2007 г./. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В
тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е
сключен процесния договор и как са уговорени клаузите на гореизложеното и
като съобрази доказателствената съвкупност, съдът се установи, че
процесният договор е сключен при общи условия /при предварително
определени от едната страна- кредитор клаузи на договора. Процесните
клаузи на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и
Общите условия, към които препраща, накърняват договорното равноправие
между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същите се явяват
нищожни. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен
порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно
правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл.
33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съдът приема, че претенцията на заявителя за заплащане
на сумата от 330,33 лв. е нищожна. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от
ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква.
Механизмът на формирането на тези суми, описан в договора и общите
условия, приложение към него, навежда извода на съда, че се касае до
заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не
следва да се зачете действието на договора в тези му част. Поради това, че
3
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме,
че уговореното за тези такси и пакета за допълнителни услуги не са
уговорени между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за заявителя.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 330,33 лв.- възнаграждение за закупен пакет за допълнителни
услуги; сумата от 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране на вземанията за
периода 16.02.2019г.-31.07.2019г.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отхвърли заявлението в
частта относно сумата от 330,33 лв.- възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги; сумата от 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране на
вземанията за периода 16.02.2019г.-31.07.2019г., а в останалата част да
постанови издаване на заповед за изпълнение.
Основателно е и искането за деловодни разноски общо в размер на 175 лв.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2 т.2 и т.3 ГПК постъпило заявление по
чл.410 ГПК на П К с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: ....,
представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.Я.Ч. и Я.К.Ч. – управители, чрез
юрисконсулт Г.С.К., против Ц. И. Ц. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: .... за сумата от 330,33 лв.- възнаграждение за закупен пакет
за допълнителни услуги и сумата от 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране
на вземанията за периода 16.02.2019г.-31.07.2019г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на П К с ЕИК ..., седалище и
адрес на управление: ...., представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.Я.Ч. и Я.К.Ч. –
управители, чрез юрисконсулт Г.С.К., против Ц. И. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: .... за сумата от 300 лв.- главница, сумата от
54,55 лв. – договорно възнаграждение за периода 01.02.2019г.-31.07.2019г.;
сумата от 28,39 лв.—лихва за забава за периода от 02.02.2019г.-31.07.2019г.;
сумата от 49,47 лв. - законна лихва за периода от 31.07.2019г. до 13.03.2020г.
и от 13.07.2020г.- 17.08.2020г.; законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението / 18.08.2020г./ до окончателното изплащане на
4
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на платена
държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо в размер на 175 лв.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя и на длъжника/ на
последния ведно със заповедта за изпълнение/.
Разпореждането и заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщението до длъжника. В останалата
част разпореждането не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5