№ 792
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207838 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. М. ХР., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-001723 от 15.02.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката изцяло
поддържа депозираната жалба и излага подробни доводи за отмяна на издаденото НП.
Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
1
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.12.2019 г., в 13:08 часа, мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 509
заснела лек автомобил марка „..”, модел (номер), който се движел в град София, по бул.
„..”, в посока от бул. „..” към центъра на град София със скорост от 105 км/ч.
Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, тъй като се
касаело за населено място. На 28.01.2021 г. жалбоподателката Г. М. ХР. се явила лично
в ОПП-СДВР, където попълнила и представила декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
на процесната дата заснетият автомобил е бил управляван лично от нея като ползвател
на превозното средство.
С оглед така декларираните обстоятелства, срещу Г. М. ХР. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 884547/28.01.2021 г. за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 28.12.2020 г., в 13:08 часа, в град София, по
бул. „..”, в посока от бул. „..” към центъра на град София управлявала лек автомобил
марка „..”, модел (номер), със скорост от 105 км/ч при разрешена скорост за движение в
населено място – до 50 км/ч. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката и
бил подписан от нея, актосъставителя и двама свидетели при съставянето на акта.
Жалбоподателката не вписала възражения в съставения АУАН.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
001723 от 15.02.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля И.Б., представената снимка на нарушението и приложените
по делото писмени доказателства. Първоначално с преписката е била представена
снимка на нарушението с видимо преправена с черен химикал година – 2020 година. В
тази връзка беше изискан от ОПП-СДВР протоколът за използване на техническото
средство на датата на нарушението, като по делото беше представен протокол от
28.12.2019 г. с изрично уточнение от наказващия орган, че при съставяне на акта била
допусната техническа грешка и датата на нарушението не била 28.12.2020 г., а
28.12.2019 г. Приложена беше и актуална снимка на нарушението без видими
корекции по нея, от която също е видно, че нарушението е било заснето на 28.12.2019
2
г. в 13:08 часа. В тази връзка съдът прие именно цитираната дата като такава на
извършване на нарушението.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства от обективна страна не се
доказа посочената в НП дата на извършване на нарушението. В НП и АУАН е описано,
че жалбоподателката е шофирала с превишена скорост на 28.12.2020 г. в 13:08 часа, но
от представените актуални доказателства по делото – снимка на нарушението без
видими корекции по нея и уточнението направено от наказващия орган в
съпроводителното писмо, с което не беше представен протокол за използване на
техническото средство от 28.12.2020 г., категорично се установи, че деянието е било
извършено на 28.12.2019 г. в 13:08 часа. Съдът установи, че поправка в годината на
нарушението е била извършена и в декларацията попълнена от жалбоподателката, като
е поправена годината от 2019 на 2020 г. Предвид на това от събраните доказателства не
се установи посочената в НП и АУАН дата на нарушението, което води до
недоказаност на административнонаказателното обвинение и е основание за отмяна на
обжалваното НП. Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и
самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на Х.,
поради което няма как да се говори за допусната техническа грешка. След като
наказанията са наложени за това, че на 28.12.2020 г. жалбоподателката е извършила
нарушението, то трябва да бъде доказана именно тази дата и нейното недоказване е
основание за оправдаване на дееца. При неточност само в акта можеше да се говори за
прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но след като неточността е допусната и в издаденото
НП, то няма как тази грешка да бъде поправена. В случая категорично се доказа, че
деянието е било извършено на 28.12.2019 г. в 13:08 часа, а не на вменената с АУАН и
НП дата 28.12.2020 г. в 13:08 часа. Предвид обстоятелство, че вменената на
жалбоподателката дата на извършване на нарушението остана недоказана, то
атакуваното НП следва да бъде отменено. Тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение посочени в издаденото НП.
Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се
отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения. По делото се доказа различна
дата, която не отговаря на констатациите на АНО. Отново трябва да се отбележи, че в
случая не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя
визира допуснати нарушения в съставения АУАН, а в настоящия казус неточност е
допусната и в издаденото НП.
3
С оглед изложеното и поради недоказаността на датата на извършване на
описаното нарушение, то наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Освен това, предвид установената дата на нарушението, то съдът стигна до
извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
процесуално нарушение от кръга на съществените, което обуславя отмяна на
атакуваното НП на процесуално основание, тъй като отговорността на
жалбоподателката е ангажирана в противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната норма предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на
алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на
административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да
извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен срок от извършване на нарушението е предоставена само при липса на
данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител. Ако тези
срокове не са спазени се преклудира и възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В случая се доказа, че
нарушението е било извършено на 28.12.2019 г., а АУАН е съставен едва на 28.01.2021
г., тоест след изтичането на посочения едногодишен срок. Следователно към датата на
издаване на акта за установяване на административно нарушение едногодишният срок,
предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил изтекъл, което е абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното
производство.
Предвид всичко изложено, то обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.4 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
4
за адвокатурата. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат В.В. уговорената сума в договора за
правна защита и съдействие в размер на 300 лева, като това е станало на 10.05.2021 г.
Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение, тъй като насрещната страна не е направила изрично искане в тази
насока, тоест не е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, а освен това възнаграждението не надхвърля размера на минималното такова,
дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
което е 300 лева. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения
договор за правна защита и доказателствата за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пред. 3 и ал. 3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-001723 от 15.02.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Г. М. ХР., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Г. М. ХР., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателката разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5