№ 13548
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110118099 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от [***] против [***] с искане да му бъде
заплатена сумата от 9780,77 лева – неоснователно заплатено застрахователно
обезщетение за причинени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
597,23 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2023 г. до
29.03.2024 г. Ищецът твърди, че с писмо изх. № 1-1932 от 17.12.2021 г.
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи предявило
пред него претенция за възстановяване на изплатено от тяхна страна
обезщетение във връзка с претърпени вреди, външни разходи и такса за
обработка в размер на 9780,77 лева, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 06.05.2021 г. на територията на Италия с участието на лек
автомобил Фиат Дукато с български регистрационен номер [***], който
виновно причинил ПТП. В претенцията се твърдяло, че лекият автомобил бил
застрахован при ищеца по договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", полица № [***]. Посочената застраховка била сключена с
период на валидност от 11:11 часа на 28.04.2021 г. до 23:59 часа на 27.04.2022
г., като дължимата се застрахователна премия била разсрочена на 4 вноски.
Тъй като не била платена първата вноска от застрахователната премия по
полицата, същата била прекратена в сайта на ответника на 29.04.2021г.
Прекратяването било отразено в системата му към 30.04.2021 г. Т.е. към датата
на ПТП договорът бил прекратен. Въпреки изложеното Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи предявило претенцията срещу
ищеца, който я заплатил по банков път, с преводно нареждане от 19.10.2023 г.
Ищецът счита, че с оглед липсата на застрахователен договор между него и
собственика на процесния автомобил, то обезщетението следвало да се понесе
1
от ответника. На 02.01.2024 г. ищецът изпратил до ответника Уведомление с
рег.№ 10009/2/02.01.2024 г. за доброволно изпълнение. Уведомлението е
получено от ответника на 05.01.2024 г., но плащане не последвало. Ищецът
счита, че процесните суми му се дължат и моли съда да ги присъди.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност
на иска. Не оспорва наличието и механизма на ПТП, причинените вреди,
причинно-следствената връзка между двете, вината на водача на л.а. Фиат
Дукато, размерът на обезщетението, заплащането на същото от страна на
ищеца. Твърди наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на автомобила като излага подробни юридически съображения в
тази насока. Счита, че прекратяването на договора, считано от 30.04.2020 г.
било неправомерно извършено от ищеца. Счита иска за лихва за
неоснователен поради неговата акцесорност. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
На база становищата на страните, съдът намира за установено следното:
безспорни между страните са фактите, на наличието и механизма на ПТП,
причинените вреди, причинно-следствената връзка между двете, вината на
водача на л.а. Фиат Дукато, размерът на обезщетението, заплащането на
същото от страна на ищеца.
По делото е представен препис от Застрахователна полица [***] от
28.04.2021 г. (л. 11 от делото). Посочва, че процесният автомобил е бил
застрахован за период от 28.04.2021 г. до 27.04.2022 г. Посочено е, че
застрахователната премия е в размер на 3249 лева, платими разсрочено.
Падежът на първата вноска е определен на 28.04.2021 г. Посочено е, че
вноските по застрахователната премия се плащат в законовия срок в брой или
по банков път. При неплащане на застрахователната премия или на първата
вноска от нея застрахователното покритие не започва и застрахователят не
носи риска по договора. При неплащане на разсрочена вноска в уговорения
срок, договорът се прекратява с изтичането на 15 дни от падежната дата.
Представен е и препис на справка от базата данни на Информационния център
към ответника (л. 80 и л. 81 от делото) от който се установява, че процесната
полица е вписана като прекратена, считано от 00:00 часа на 30.04.2021 г.
По делото беше изслушана и приета като неоспорена между страните
съдебно-счетоводна експертиза (л. 93 от делото) от която се установява, че
нито една вноска от застрахователната премия не е била изплащана на ищеца в
който и да е момент до приключване на съдебното дирене по делото.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ когато застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане
на претенцията възникне спор между [***] и застрахователя, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на
бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че
отговорността е на [***], той възстановява на застрахователя сумата, платена
2
от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В случая
механизмът на настъпване на деянието, застрахователната щета, размерът и
плащането на същата от страна на бюрото и възстановяването от ищеца на
бюрото не се спорят между страните. Основните спорни въпроси между тях
засягат сключването на договора, възникването на облигационна връзка
между застраховател и застрахован, дали договорът е бил законосъобразно
прекратен и дали застрахователят е носил риска към момента на настъпване
на застрахователното събитие. По тези въпроси съдът намира, че от
представената по делото полица се установява, че между ищеца и [***] на
27.04.2021 г. е бил сключен договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите при посочените в полицата условия. Този факт не се и
оспорва между страните. Твърдяното от ответника заплащане на първата
вноска от застрахователната премия не се доказа на база приетите
доказателства. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ цялата премия или първата вноска
при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на
застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е
уговорено в договора. Видно е от самата полица, че в нея е уговорено „друго“,
а именно разсрочено плащане. В случая презумпцията на чл. 336, ал 1 КЗ не
може да намери приложение, първо тъй като в застрахователния договор не е
посочено, че първата вноска по него е платена и второ, тъй като от приетата
по делото експертиза се установи, че вноска по договора не е плащана, с което
тази презумпция беше оборена. На основание чл. 368, ал. 1 и ал. 2 КЗ в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се
плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащане,
застрахователят може да прекрати договора, като договорът се прекратява
автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично
е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането
на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може
да бъде по-кратък от 15 дни. В тази хипотеза допълнително изрично писмено
изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. В
случая това право на застрахователя е изрично записано в застрахователния
договор, както беше и отбелязано по-горе. Първата падежна вноска е следвало
за бъде заплатена до 28.04.2021 г., според договора и тъй като това не е
станало, договорът се е прекратил автоматично с изтичането на 15 дни от
29.04.2021 г. или на 14.05.2021 г. Поради изложеното съдът приема, че към
30.04.2021 г. ищецът не е имал право да прекрати едностранно договора, не е
следвало да изпраща уведомление за това до Информационния център към
ответника и към датата на настъпване на ПТП процесният договор е бил
действащ. По отношение на това кога е настъпил периодът на
застрахователното покритие, съдът намира, че съгласно чл. 351, ал. 1 и ал. 3
КЗ период на застрахователното покритие е периодът, в който застрахователят
носи риска по застраховката, като същият започва да тече след заплащането на
дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено
плащане на премията, освен ако е уговорено друго. В случая не е уговорено
друго, напротив в самия застрахователен договор изрично е посочено, че при
неплащане на застрахователната премия или на първата вноска от нея
застрахователното покритие не започва и застрахователят не носи риска по
договора. Тъй като нито застрахователната премия в цялост, нито първата
вноска от нея не са заплатени по договора, съдът приема, че
застрахователното покритие не е настъпило и ищецът не е носил риска по
застраховката. Поради изложеното съдът намира, че към момента на
3
настъпване на процесното ПТП застрахователят не е носил застрахователния
риск и не е имал задължение да заплаща застрахователно обезщетение. Такова
задължение е имал ответникът на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ. Всички
факти, пораждащи отговорността на ответника според чл. 499, ал. 5 КЗ са
налице и основният иск е доказан по основание и размер.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ Гаранционният фонд възстановява на
застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от
датата на плащането. В случая не е необходима покана, тъй като падежният
момент е установен законно. Ответникът е изпаднал в забава и следва да
заплати мораторна лихва за периода от 19.10.2023 г. до 29.03.2024 г. Съдът
изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 597,23 лева. Този иск също е основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят единствено на ищеца съобразно уважената
част от иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 441,23 лева
– държавна такса, 1280 лева – адвокатско възнаграждение, 260 лева – депозит
за експертиза и 312 лева – разходи за превод. Направеното от ответника
възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно с оглед цената на
иска необходимостта от правен анализ и поведението на процесуалния
представител на ответника. Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за предявяване на
искова молба е в размер на четири процента от цената на иска, но не по-малко
от 50 лева, като в случая е 415,12 лева. Като е внесъл сумата от 441,23 лева,
вместо 415,12 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради
указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено
сумата от 415,12 лева е законосъобразно платена и единствено нея може
ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 26,11 лева
не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на
ищеца след влизане на решението в сила.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], БУЛСТАТ: [***] със седалище и адрес на управление
[***] да заплати на [***], ЕИК: [***] със съдебен адрес [***] на основание чл.
499, ал. 5 КЗ вр. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД сумата от 9780,77 лева –
регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № [***] ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [***], БУЛСТАТ: [***] да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 597,23 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 19.10.2023 г. до 29.03.2024 г.
ОСЪЖДА „[***], БУЛСТАТ: [***] да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 415,12 лева – държавна такса, 1280 лева
– адвокатско възнаграждение, 260 лева – депозит за експертиза и 312 лева –
разходи за превод.
СУМАТА от 26,11 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови
4
на [***], ЕИК: [***] след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5