Решение по дело №6209/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260054
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                           РЕШЕНИЕ

 

Номер 260054                               12.01.2021 г.                    Град Пловдив

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На двадесет и четвърти ноември                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6209 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 508994-F534244/29.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Презвитер Козма“ № 7, представлявано от О.Г.П., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.31, ал.4, вр. чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Презвитер Козма“ № 7, представлявано от О.Г.П., ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 508994-F534244/29.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Презвитер Козма“ № 7, представлявано от О.Г.П., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.31, ал.4, вр. чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „АРГИЩИ“ ЕООД обжалва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, изцяло необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за неговата отмяна поради маловажност на случая. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание  и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, чрез процесуален представител главен юрисконсулт С.П.,  пледира за потвърждаване на наказателното постановление  като правилно и законосъобразно. Излага становище за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „АРГИЩИ“ ЕООД за това, на 26.10.2019 г. е извършена проверка на обект, представляващ авто-електро сервиз, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 1, стопанисван от „Аргищи“ ЕООД с ЕИК *********, документирана с ПИП серия АА № 0378232/26.10.2019 г. Във връзка с тази проверка от управителя на дружеството О.Г.П. са изискани допълнителни документи с горепосочения протокол, които са представени от него на 06.11.2019 г. и са описани на страница 4 от протокол серия АА № 0378232/26.10.2019 г. При извършената документална проверка е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане  чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите  за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата.

От представените документи на 06.11.2019 г. се установи, че на 14.06.2019 г. е направена сторно операции чрез издадена сторно касова бележка /СКБ/ от кочан № 3/14.06.2019 г., поради допусната „операторска грешка“, с която е сторнирана сума в размер на 3010 лв. по фискален касов бон /ФКБ/ № 0000810/14.06.2019 г., издаден от фискално устройство модел „Datecs DP-25“, индивидуален номер DT482973, номер на фискална памет 02687774 на същата стойност.

Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ сторно операция при „операторска грешка“ след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, а съгласно чл.31, ал.4 документа от ФУ или ИАСУТД трябва да се издаден до 7-мо число на месеца, следващ  месеца, в който е допусната грешката.

Предвид горецитираните разпоредби на Наредбата сторно операцията е следвало да се направи чрез регистрираното от лицето ФУ модел „Datecs DP-25“, индивидуален номер DT482973, номер на фискална памет 02687774 най-късно до 07.07.2019 г. , а не чрез издаване на сторно касова бележка от кочан.

Извършеното нарушение се потвърждава и от направена справка в ИМ на НАП, от която е видно, че за периода от 01.01.-06.11.2019 г. задълженото лице няма регистрирани сторно операции чрез ФУ индивидуален номер DT482973, номер на фискална памет 02687774.

Прието било, че нарушението не води до неотразяване на приходи и е извърено на 08.07.2019 г.

Нарушението било констатирано на 06.11.2019г., като проверката била документирана с ПИП серия АА № 0378232/26.10.2019 г., ведно със събраните към него доказателства.

Нарушен е /осъществен е/ състав на чл.31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.31, ал.1 от  Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Нарушението е за първи път.

За тези констатации на 15.01.2020  г. срещу дружеството жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F534244/15.01.2020 г. от св.Т.Д.М., заемащ длъжността „инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ на НАП, а нарушението било квалифицирано по чл.31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.31, ал.1 от  Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. 

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Т.Д.М., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, последователни и непротиворечиви.

Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС упълномощава Министърът на финансите да издава наредба, с която се определят: т.4 издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, сторно операции при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от същата Наредба определя сторно операцията при операторска грешка да се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Предвид изложеното съдът намира, че безспорно от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението по цитираната правна разпоредба, тъй като на 14.06.2019 г. при операторска грешка след приключена сметка на клиента, е извършена сторно операция чрез издаване на сторно касова бележка от кочан №3/14.06.2019 г., с която е сторнирана сума в размер на 3010 лв. по фискален касов бон № 0000810/14.06.2019 г., а не така както изисква разпоредбата на чл.31, ал.4, вр.чл.31, ал.1  от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ най-късно до 7-о число на месеца, следващ месеца в който е допусната грешката и то чрез регистрираното от жалбоподателя ФУ или ИАСУТД. Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото. Извършеното нарушение е квалифицирано правилно и законосъобразно.

Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер от 500 лв.,  на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, която предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложеното наказание е определено в предвидения от закона минимален размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Отчетено е и вписаното в НП обстоятелство, че нарушението не води до неотразяване на приходи.

Не са следва случаят да се приеме като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установяват основания за това. В тази насока се взема предвид самия характер на нарушените обществени отношения, факта, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците, както и размера на сторнираната в случая сума – 3010 лв. Следва да се отчете и установеното от показанията на актосъставителя обстоятелство, че освен за процесното нарушение, АУАН за установено нарушение от същия вид срещу жалбоподателя е съставен и за друга сторнирана сума. Последното е категорична индикация, че жалбоподателят не е коригирал своето поведение съобразно изискванията на закона. Ето защо съдът намира становището на наказващия орган за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН за правилно.   

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 508994-F534244/29.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Презвитер Козма“ № 7, представлявано от О.Г.П., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.31, ал.4, вр. чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева, като следва тези разноски да бъдат възложени на жалбоподателя.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.