Р
Е Ш Е
Н И Е
№137
гр. Хасково, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 183 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от У.Б.С. - гражданин на И., с посочен
адрес: ***, срещу Решение № 1355/23.01.2023 г. на Заместник–председател на Държавната
агенция за бежанците.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречащо на материално-правните разпоредби и в явно несъответствие с
целите на закона. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства,
чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които
били от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде
предоставена исканата закрила. По този начин административният орган нарушил
нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на
обстоятелствата и обсъждане на представените обяснения. В абсолютно
противоречие на закона ответната страна необосновано отказвала да кредитира
твърденията на оспорващия за заплахи над семейството му, доколкото същите
оспорващият представил за първи път едва в рамките на настоящото производство.
Същевременно тези заплахи представлявали обективиран акт на преследване от
страна на недържавен субект и респективно представлявали основание за
предоставяне на международна закрила по смисъла на ЗУБ. В тази връзка
игнорирането на този факт от административния орган се явявало в ярко
противоречие освен с цитираните норми на
чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, и с насоките в Наръчника за
процедури и критерии за определяне статут на бежанец съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците
от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г., издаден от Службата
на Върховния Комисар на ООН за бежанците, като се цитира параграф 202 от същия.
На следващо място, се моли да се вземе под внимание факта, че на територията на
страната оспорващият бил със съпругата си и четирите си малолетни деца, като
следвало да се има предвид и тяхното положение и да се обсъди техния най-добър
интерес. Тази преценка обаче не била направена от административния орган.
Навеждат се доводи, че липсата на извършена такава преценка, респективно неспазването
на задължителния принцип за осигуряване на най-добрия интерес на детето бил в
противоречие и с правото на ЕС, като в тази връзка оспорващият се позовава на
предвиденото в съображения 9, 11 и 35 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския
парламент и на съвета от 26 юни 2013 година и на параграф 18 от Преамбюла на
Директива 2011/95/ЕО, както и на Общ коментар №14 на Комитета по правата на
детето към ООН, постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето.
На следващо място, се твърди, че административният орган неправилно преценил,
че към личната бежанска история на оспорващия били неприложими принципите,
залегнали в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Погрешната преценка се
дължала на факта, че в оспореното решение не бил направен задълбочен анализ на
актуалната обстановка в държавата по произход на оспорващия – И.. Формално били
цитирани части от справки за страната, изготвени от Дирекция „Международна
дейност“ при ДАБ-МС, но те не били достатъчни, за да се направи обоснован извод за нивото на сигурност и
най-вече дали цивилните лица, намиращи се в И., са в безопасност. С това се
нарушавало предвиденото в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, че при произнасянето по молбата
за статут на бежанец или хуманитарен статут компетентният да се произнесе орган
следвало да прецени всички относими факти, свързани с личното положение, с
държавата на произход или с трети страни. От цитираните извадки не можело да се
направи извод, че обстановката в И. е достатъчно сигурна за оспорващия и за
семейството му. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне
от административния орган.
Жалбата се поддържа от оспорващия чрез процесуалния му
представител в съдебно заседание.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет - София, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подадена е последваща молба за предоставяне на международна
закрила с рег. № УП 11756/15.09.2022 г. на ДАБ при МС от У.Б.С., гражданин на И.,
роден на *** г., ЛНЧ **********. Видно от Докладна записка рег. № УП
11756/10.10.2022 г. от младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли до Директор
на РПЦ – Харманли, на основание чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ посочената последваща
молба се смята за допусната до производство за предоставяне на международна
закрила.
С Молба вх. № 5056/10.10.2022 г. в РПЦ – гр. Харманли (рег. № УП
11756/10.10.2022 г. на ДАБ), жалбоподателят, под името У.Б.С. от И., поискал от
властите в Република България предоставяне на закрила. На същата дата - 10.10.2022
г., лицето е регистрирано с имената У.Б.С., роден на *** г. в И., гр.***, с постоянен
адрес ***, етническа принадлежност – **, религия – ***, професия *****, образование
- основно, женен, без документи за самоличност. В регистрационния лист са
обективирани данни и относно съпругата на чужденеца – Ш. А. Ю., родена на ***
г., и децата им Х. У.Б., роден на *** г., Р.У.Б., роден на *** г.,*** У.Б.,
роден на *** г. и С.У.Б., родена на *** г.
С писмо с рег.№ УП 11756/12.10.2022 г. по описа на ДАБ, И. Д. Началник
отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли ДАБ при МС е изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като
в писмото е посочено, че за пръв път лицето е подало молба за закрила с вх. №
5076/10.10.2016 г., като при задържането му се е представил като У.Б., роден на
*** г., гражданин на И.. С писмо с рег.№ М-24070/29.11.2022 г. (рег. № УП 11756/13.12.2022
г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
На 22.11.2022 г. с У.Б.С. е проведено интервю по реда на Глава
шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с
рег.№ УП 11756/22.11.2022 г. В хода на производството същият е заявил, че е
роден в М.. Не бил казвал, че е роден в .. Живял там, но не бил роден там. Живял
в Д., по-точно в Д., което било близко до Д.. Разстоянието между Д. и Д. било
11 км. Д. се намирал в И.ски Кюрдистан, а Д. извън И.ски Кюрдистан. Пояснил, че…
било малко селище, като квартал, Д. било община, а М. била областта. Д. се
намирал на границата с И.ски Кюрдистан и част от проверките се извършвали от
страната на Кюрдистан. Това била тази част до Кюрдистан, която така и не се
решило дали ще е към И. или към Кюрдистан. Това били така наречените територии
от чл. 140 от закона в И.. И.ската власт не искала да дава тези територии на
Кюрдистан. Преди да напусне страната си, живял със семейството си в Д. около
четири години. Преди това живели в М.. В И. в момента имало проблеми. Дори той
имал проблеми и затова напуснал страната. Работил като пазач на нефтени
находища и шофьор при възникване на авария. Негови близки, които работели за
властта, били убити. Много хора, които работели към американските и европейски
компании, изчезнали и били убити. Той също работил за държавата и затова се
страхувал. Имал близки, които живеят в И. – имал четирима братя – двамата били
в И., а другите двама - в Европа. Имал четири сестри, които били омъжени и
живеели в И., както и родителите му. Всички негови близки живеели в Д.. Братята
му работели, единият бил полицай, а другият бил тираджия. Не знаел дали
сестрите му работят, но като цяло жените в И. не работели. Децата на братята и
сестрите му посещавали учебни заведения. Не знаел дали имат достъп до
медицинска помощ. Като цяло положението там било много тежко. На въпроса кой
контролира Д. и района в момента, отговорил, че понеже тази територия е по чл.
140, там имало И.ска армия и от Кюрдистан. Заявил, че тези места са богати на
нефтени находища и за тях винаги ще има битки и спорове. Имало присъствие и на
ДААШ, заради атентати. На въпроса дали смята, че ще има проблеми с властите,
ако се върне в И., отговорил, че ще има проблеми и от страна на И.ските власти,
защото напуснал държавната си служба. Заявил, че върне ли се, или могат да го
убият, или да го затворят. Всички, които са работили за американски фирми, били
заплашвани. Заявил, че И.ската власт ще иска да го затвори, защото избягал от
работното си място. Като кюрд нямало да има проблеми. На въпроса ще има ли
някаква опасност в И. за него и семейството му, за това, че са мюсюлмани
сунити, отговорил, че там не знаеш какво
може да ти се случи всеки момент. Там, където живеел, 90 на сто били сунити, но
нататък, към Багдад щял да има проблеми. На въпроса коя е основната причина,
поради която не желае да се завърне в страната си, отговорил, че е застрашен и
има заплаха за живота му. На въпрос от кого точно се чувствал заплашен,
отговорил, че от ДААШ и муджахидините – те били като ДААШ. И от държавата
пуснали някакви нови решения – за тези, които са напуснали работните места и не изпълняват държавните закони.
Заявил, че е на 47 години и е видял убийства, кръв, насилие и няма да позволи
никога децата му да живеят такъв живот. Посочил, че ако върне децата си в И.,
все едно да се извади рибата от морето, така щели да се чувстват и неговите
деца, ако ги върне там. Посочил също, че ако съпругата му се върне в И., ще
стане мъченичка, защото вече не носела кърпа. Във връзка с поставения въпрос
дали сестрите му и сестрите на Ширин ходят със забрадки в И., в протокола е
отразено, че чужденецът показва снимка на Ширин, докато живяла в И., със
забрадка – без да е покрито лицето ѝ и казвал, че неговите сестри и тези
на съпругата му носели забрадки.
Представено е Становище рег. № УП 11756/14.12.2022 г. от младши
експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката
доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут
на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 1355/23.01.2023 г., Заместник-Председател на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на У.Б.С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт,
включително и документите във връзка с производството, проведено по повод
подадена молба вх. № 5076 от 10.10.2016 г. на РПЦ – Харманли, с която
чужденецът за пръв път е поискал международна закрила от властите в Република
България.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от
компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който съобразно чл. 52 от
ЗУБ, във вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва
международна закрила в Република България – Заповед № 03-15/03.05.2022 г. (л.
24 от делото).
Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и
правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни
съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена
обстановката в страната на произход – И.. Обективираните в решението фактически
съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените
правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите,
възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се
отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган
е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че
не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна
закрила, които да бъдат обсъждани. Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да
изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на
молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната
му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по
произход. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при
произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши
всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на чужденците в държавата по произход.
Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което да доведе до отмяна на административния акт.
Съдът намира така постановеното решение за съответно на
материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се
сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай
правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска
история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава
по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изцяло правилен е
изводът на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за
проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в И..
Заявените от молителя обстоятелства не представляват актове на преследване по
причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други
релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния
орган, че кандидатът мотивира молбата си за закрила със заплаха за живота си,
без обаче да даде ясен отговор кой точно го заплашва и защо. От горното може да
се направи извод, че действителният мотив за напускането на И. и нежеланието на
чужденеца да се върне в тази държава е стремежът към по-добър живот. Правилно е
и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на
страната не отговарят на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Не се твърди
молителят или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически
или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено
преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо
такова. Молителят не заявява да е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и
други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се
установяват в страната по произход И.. Ето защо изцяло правилни са изводите на
органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения
бежански статут.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл. 9 от
ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на
административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява
в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от
тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или
нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се
предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно
бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда
на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на
член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е
обсъдена актуалната информация относно И.. Няма данни правата на оспорващия да
са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване.
Чужденецът не е бил обект на лични заплахи. В този смисъл настоящият съдебен
състав намира извършената преценка относно ситуацията в И. за правилна. Въпреки
наличието на данни за свързани със сигурността инциденти, то от съдържащата се
в административната преписка справка и впоследствие представената актуална
такава в съдебно заседание, не се разкрива наличието на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния
регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия. Доколкото в
конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране
на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И. следва да е
изключително, каквото то не е, видно от събраната информация. В конкретния
случай за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи
срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение
елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане
в И..
В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е
приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.Б.С. - гражданин на И., срещу Решение № 1355/23.01.2023
г. на Заместник - Председател на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: