№ 611
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б. Т. – АК гр. Пазарджик, редовно
упълномощен повереник на частния тъжител В. Ж. Т., срещу разпореждане № 7104 от
23.11.2021 г., постановено по НЧХД № 13824/2021 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, с
което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство по делото.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане
поради допуснато от районния съд нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя
първата инстанция не е приложила разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК, доколкото не е
изследвала въпроса дали престъпните последици от твърдяното престъпление, изцяло или
отчасти, са настъпили на територията на Република България, където именно се твърди да са
се проявили, тъй като довеждат до накърняване достойнството на български гражданин в
обществото като цяло. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането на районния
съд.
В открито съдебно заседание адв. Б. Т. – упълномощен повереник на частния
тъжител В. Т., поддържа въззивната жалба. Аргументира тезата си с довода, че при
постановяване на обжалваното разпореждане съдът не е отчел в пълнота съставомерните
елементи на престъплението. Сочи, че районният съд е дал указания на пострадалото лице
да уточни къде са били изречени съответните позорни обстоятелства и кога, но не е бил
изследван факта на мястото на узнаването им от страна на частния тъжител. Моли
въззивния съд да отчете този пропуск и да отмени първоинстанционния съдебен акт.
Съдът, след като прецени доводите, изложени във въззивната жалба, събрания
по делото доказателствен материал и след служебна проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по тъжба, подадена от частния
тъжител В. Ж. Т., чрез упълномощения повереник адв. Б. Т. – АК гр. Пазарджик, с която е
повдигнато обвинение срещу С.Р., родена на **** г. в Bad Salzungen/Wartburgkreis,
Федерална република Германия, с адрес: Bad Liebenstein, Schweina.Salzunger Strabe 7, за
това, че на в края на м. април 2021 г., заявявайки пред полицейските органи в Германия, че
В. Т. е причинила наранявания – телесни повреди, на нейната дъщеря – Л.М.Р. и Е.К., не
само е разгласила позорно за В. Т. обстоятелство, но и е приписала престъпление.
Описаните действия са квалифицирани от частния тъжител като престъпление по чл. 148, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК.
На основание чл. 45 ЗЗД В. Т. е предявила граждански иск срещу С.Р. за сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 30.04.2021 г. (датата
е посочена от пострадалото лице в тъжбата), до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 02.11.2021 г. районният съд е дал указания на частния тъжител да
отстрани констатирани в тъжбата недостатъци, като посочи датата и мястото на извършване
на твърдяното престъпление, пред кой полицейски орган и дали той е компетентен да
възбуди наказателно производство срещу В. Т., както и точното съдържание на
употребените изрази от страна на С.Р..
По делото е депозирана уточняваща молба от частния тъжител В. Т., подадена чрез
нейния повереник адв. Б. Т., с която са конкретизирани времето на извършване на деянието
(в периода от 25.04.2021 г. - 30.04.2021 г.) и мястото - гр. Бад Залцунген, Федерална
република Германия. Също така е посочено, че С.Р. устно е заявила пред полицейските
служители в Германия, че след блъскане от страна на В. Т., двете деца (Л.М.Р. и Е.К.) се
удрят в стената и така умишлено тя им е нанесла наранявания – телесни увреждания.
С обжалваното разпореждане от 23.11.2021 г. първата инстанция е прекратила
наказателното производство по делото по съображения , че с оглед разпоредбите на чл. 5 и 6
НК описаното в тъжбата деяние (разгласяване на позорни за тъжителя обстоятелства и
приписване нему извършването на престъпление) стои извън предметния обхват на НК на
Република България, доколкото същото следва да се субсумира под състава на престъпление
от частен характер, а именно „клевета“, извършено е от немски гражданин на територията
на Република Германия, поради което не попада в пределите на действие на НК.
При така приетите за установени от фактическа страна обстоятелства настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на разпореждането на СРС –
предмет на въззивен съдебен контрол, тъй като изложените в него правни съображения са
правилни и се споделят от втората инстанция, поради което счита, че първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК са установени изискванията към
съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на
наказателно производство за престъпление от частен характер: да е в писмена форма, да
съдържа данни за нейния подател и за лицето, срещу което е депозирана, както и за
обстоятелствата на престъплението. При този вид дела частният тъжител осъществява
обвинителна функция, поради което подадената от него тъжба следва да формулира така
обвинението, че да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Под „обстоятелствата на престъплението“
се разбира фактическите данни, в това число време и място на извършване на деянието,
които съдът следва да субсумира под съответната приложима материалноправна норма.
2
Частният тъжител трябва да посочи и датата, на която е узнал за извършеното срещу него
деяние, тъй като компетентният орган следи служебно за спазването на преклузивния 6-
месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК.
В случая настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първата
инстанция, че описаните в тъжбата обстоятелства биха могли да се субсумират под състава
на престъпление от частен характер, а именно „клевета“. В обстоятелствената част се
съдържа информация за лицето, чиято наказателна отговорност тъжителят желае да бъде
ангажирана - С.Р., която е немски гражданин, с последен известен адрес на територията
Федерална република Германия. Що се отнася до твърдените клеветнически действия,
липсват каквито и да е било данни, които да поставят под съмнение констатацията на съда,
че престъплението е извършено и довършено на територията на друга държава, различна от
Федерална република Германия, в това число и Република България. По ясен и
недвусмислен начин се извежда волята на частния тъжител, че изявленията на лицето,
срещу което е подадена тъжбата, са били обективирани единствено пред държавни органи
във Федерална република Германия (пред полицейски служители в гр. Бад Залцунген). От
изложените обстоятелства се установява, че частният тъжител живее и работи на
територията на Германия, където е пребивавал и към момента на узнаването на твърдените
като извършени клеветнически действия от страна на С.Р. ( „Съпругът ми практикува
лекарска професия в Германия. Поради тази причина и аз самата от известно време живея
и работя там.“; „…докато към края на месец април 2021 г. не се наложи да подготвяме
набор от документи, касаещи престоя ни в Германия, тогава разбрах, че в резултат на
твърдение от страна на майката С.Р.“). В нито една част от съдържанието на тъжбата не
се твърди, че са настъпили неблагоприятни за личността на В. Т. последици – изцяло или
отчасти, на територията на Република България. Изрично е посочено, че заявеното от страна
на С.Р. е станало повод за образуване на проверка срещу частния тъжител от съответните
компетентни органи, за които действително не е уточнено дали се има предвид българските
или немските такива, но с оглед хронологията и развитието на събитията, с висока степен на
вероятност може да приеме, че следва да се разбира компетентните на територията на
Германия, доколкото липсват данни българските държавни органи да са били запознати с
този казус. В тъжбата се твърди, че в резултат на инициираната проверка са настъпили
сериозни последици както за самата г-жа Т., така и за нейния съпруг, които обаче живеят и
упражняват професията си именно на територията на Германия, където са изградили
„реноме на добри и компетентни специалисти и на коректни и честни хора“, т.е. евентуално
изнесената от страна на С.Р. информация за проявата (причиняване на телесни увреждания
на Л.М.Р. и Е.К.) на частния тъжител би могла да накърни неговата репутация, добро име и
положителна оценка именно в немското общество.
Изложените обстоятелства правилни са били съобразени от районния съд, който е
приел, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по подадената тъжба, тъй като
деянието, описано в нея, не попада в приложното поле на действие на Наказателния кодекс
на Република България. В тази връзка втората инстанция намира за неоснователни доводите
3
на жалбоподателя относно приложението на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК. Съгласно
текста на посочената правна норма наказателният кодекс се прилага за всички
престъпления, извършени на територията на Република България. Компетентността на
българския съд е обусловена от местоизвършването на престъплението, т.е. нужно е или
изпълнителното деяние да е осъществено в рамките на страната, или съставомерните
последици да са настъпили тук, т.е. да е довършено на българска територия. В тъжбата ясно
и недвусмислено са изложени твърдения за извършени противоправни действия от страна на
чужд гражданин, на територията на друга държава, където не само е било реализирано
изпълнителното деяние – разгласяване на позорно за пострадалия обстоятелство и
приписване нему престъпление, но и където са настъпили неблагоприятните последици,
доколкото се касае за накърняване на доброто му име и положителна оценка именно в
немското общество. Ето защо втората инстанция напълно споделя констатация на районния
съд, че в случая тъжбата, подадена от г-жа В. Т., не е годна да постави началото на
наказателно производство за престъпление от частен характер, тъй като описаното от нея
деяние е извършено и довършено на територията на Федерална република Германия.
На следващо място, не са налице материалноправните предпоставки и на чл. 5 НК.
Това е така, защото частният тъжител претендира, че се явява пострадало лице от извършени
срещу него противоправни действия, които следва да се квалифицират като клевета, т.е. като
престъпление от частен характер. Съдебната практика е константна в становището си, че
чужди граждани отговарят пред българския съд и по нашия наказателен закон за
престъпната си дейност, реализирана на територията на друга държава, единствено ако се
касае престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България
или на български гражданин, или се отнася за престъпления против мира и човечеството, с
които се засягат интересите на друга държава или чужди граждани, както и при условията
на чл. 6, ал. 2 НК – когато това е предвидено в международно съглашение, в което участва
българската държава (Решение № 113 от 17.02.1970 по н.д. № 26/1970 II н.о. на ВС).
Втората инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че контролираният съд не
е извършил всички дължими процесуални действия, тъй като не е дал указания да се уточни
мястото на узнаване от страна на частния тъжител на разпространените позорни
обстоятелства и приписаното нему престъпление. В случая мястото на узнаване на
извършеното деяние от страна на пострадалото лице не представлява елемент от състава на
престъплението, поради което не съставлява обстоятелство от предмета на доказване и
съответно съдът не следва да полага усилия за неговото установяване. Това е така, защото
твърдените клеветнически действия не са били осъществени в негово присъствие, а са били
възприети първо от друго лице. Времето и мястото на достигане до знанието на това трето
лице са подлежащите на доказване обстоятелства, през призмата на които се преценява дали
престъплението е довършено, а не къде се е намирало пострадалото лице, когато
впоследствие е разбрало за извършеното деяние. Релевантно за ангажиране на наказателна
отговорност на дееца е единствено времето на узнаване от страна на частния тъжител, тъй
като считано от този момент започва да тече срока за подаване на тъжбата съобразно
4
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК. От друга страна, посоченият от жалбоподателя пропуск в
дейността по администриране на тъжбата не е допуснат, защото от съдържанието на същата
може да се извлече информация за това обстоятелство.
При изложените съображения и доколкото фактическите констатации и правните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – отхвърлена поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7104 от 23.11.2021 г., постановено по НЧХД №
13824/2021 г. по описа на СРС, НО, 135 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5