Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр. Ловеч, 02.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 74/2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 53, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП) във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по жалба от „Осъм“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
Северна индустриална зона, представлявано от А.Г.И., срещу Протоколно решение № 10ИФ-02-3-9/05.02.2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
за насърчаване на малките и средни предприятия.
С
Определение № 319/13.05.2021 г.,
Административен съд - Ловеч, трети състав е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил производството по делото. Определението е обжалвано с частна жалба
пред Върховния административен съд, който с Определение № 12159/29.11.2021 г. по образуваното пред него адм. дело № 9573/2021 г. е отменил оспореното определение и е
постановил връщане на делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената жалба, като е дал и конкретни
указания.
С
Определение № 832/14.12.2021 г.
съдията-докладчик по адм. дело № 74/2021 г. се
е отвела от разглеждането на делото.
Настоящият
съдебен състав няколко пъти е оставял жалбата без движение и е давал възможност
на жалбоподателя да направи с допълнителна молба необходимите уточнения,
посочени в Определение № 12159/29.11.2021 г. по адм. д. № 9573/2021 г. по описа на
Върховния административен съд. С последната молба с вх. № 402/06.02.2023 г. на АдмС Ловеч е уточнено от жалбоподателя, че
жалбата следва да се счита като подадена срещу Протоколно решение № 10ИФ-02-3-9/05.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) в частта по т. 3 от протоколното
решение, с която се одобряват извършените от бенефициера разходи за посочения в
т. 1 етап по цитирания в същата
точка проект в размер на 211 471,64
лв. и безвъзмездна финансова помощ в размер на 93
489,37 лв., в
частта, с която не са одобрени „Разходи за оборудване и инструменти“ в размер на 148
750,00 лева и съответстващата на тях безвъзмездна финансова
помощ в размер на 70 656,25 лева.
Изрично
е посочено, че „Осъм“ АД няма правен интерес от обжалване на т. 2 от
Протоколното решение, тъй като тази точка е изцяло в полза на дружеството.
По изложени
в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното протоколно решение се
иска неговата отмяна в оспорваната част. Развиват се съображения, че от
значение за начисляването на амортизации върху придобития дълготраен материален
актив (ДМА) – CNC-рутер е моментът на прехвърляне
на собствеността и реалното предаване на вещта, а не заплащането на пълната
ѝ стойност. Според жалбоподателя, изискването на чл. 72, ал. 3, т. 3 от Процедурата за административно и финансово отчитане на проекти по
Националния иновационен фонд (ПАФОПНИФ) не се
отнася за разходите за амортизации.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.Д.
от САК, която поддържа жалбата, развива аргументи по съществото на спора и
прави искане за присъждане на направените по делото разноски съобразно
представен списък. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по
същество.
Ответникът
по делото – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на
малките и средни предприятия (ИАНМСП) чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата
в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност по отношение на заявения адвокатски хонорар на
насрещната страна. В писмени бележки се развиват доводи по съществото на
правния спор.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
С Решение
№ 723 на Министерски съвет от 08.09.2004 г., изменено с Решение № 385 от
22.05.2006 г., е приета Иновационна стратегия на Република България и мерки за
нейната реализация. Съгласно т. 5.1.15.1.1. от това решение като Мярка 1 е
посочено създаването на Национален иновационен фонд (НИФ). Целта на мярката е
да се създаде финансов инструмент за подкрепа на проекти, включващи научни
изследвания или експериментални разработки с цел усвояване на нови производства
и изделия, насочени към повишаване на иновативния потенциал на
предприятията.
От публично достъпната информация на
https://www.sme.government.bg/uploads/2019/06/Obyava_10s_NIF.pdf се установява че на 26.06.2019 г. е обявена десета
конкурсна сесия на Националния иновационен фонд по схемата „Подпомагане на научноизследователска и развойна дейност на предприятията и
организациите за научни изследвания и разпространение на знания“.
„Осъм“ АД е подало проектно предложение „Разработване на иновационна технология за бързо прототипиране на детайли от
сферографитен чугун с използване на 3D технологии“.
На 28.11.2019 г. между ИАНМСП и „Осъм“ АД е сключен Договор за финансиране на проекта от Националния иновационен
фонд № 10 ИФ-02-3 (л. 128 и сл.). Чрез
сключения договор са регламентирани условията и редът, при които финансиращата
институция предоставя на бенефициера финансова субсидия за осъществяването на
горепосочения научноизследователски и развоен проект. В чл. 1, ал. 2 от
договора е посочено, че безвъзмездната финансова помощ, представлява държавна
помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС), като се предоставя по реда на Правилата за управление на
средствата на Националния иновативен фонд (ПУСНИФ) и Регламент (ЕО) №651/2014
на Комисията от 17.06.2014 г. за обявяване на някои категории помощи за
съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от ДФЕС, изменен с
Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията. Срокът за изпълнение на проекта е
определен на 18 месеца, като са формирани два отделни етапа с продължителност
първия от 11 месеца и втория с продължителност 7 месеца.
Съгласно
чл. 3, ал. 2 от договора, общата стойност на проекта включва всички допустими
за финансиране разходи съгласно чл. 25, параграф 1, 2, б. „б“ и „в“, параграф
3, б. „а“, „б“, „г“, „д“, параграф 5, б. „б“ и „ в“ и параграф 6 на Регламент
(ЕС) № 651/2014 г. и в размер на 938 898, 00 лв., като ал. 3 предвижда, че финансиращата
институция предоставя безвъзмездната финансова помощ за проекта в общ размер на
422 806, 32 лева, която се предоставя в съответствие със Закона за държавните
помощи (ЗДП) и Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи (ППЗДП).
Размерът на допустимите разходи и БФП, разпределени по приключили етапи е както
следва: 1-ви етап – 670 643,00 лв. допустими разходи и 301 210,69 лв. - БФП; 2-ри
етап – 268 255,00 лв. допустими разходи и 121 595,63 лв. – БФП.
Съобразно
чл. 5 от договора, БФП се изплаща на части, след всеки успешно приключил етап
на проекта, съгласно график, посочен в Приложение № 2 „Форма на научно
изследователския развоен проект“ (л. 148 и сл.).
В раздел
V от договора е описан редът за ползване на безвъзмездна финансова помощ. Проектът
е обект на регулярен технически и финансов мониторинг, който се е извършва от
създадено при ИАНМСП Звено за оперативно управление на Фонда (ЗОУФ). За тази
цел бенефициерът „Осъм“ АД има задължението след приключване на всеки етап да
представя пред финансиращата институция отчетен доклад, съдържащ технически и
финансов отчет. Според приетите правила, отчетният доклад се разглежда от
ИАНМСП, като след преценка на техническия напредък на проекта, първичните
счетоводни документи и изпълнението на бюджета, ЗОУФ взема решение по
финансовата част на бенефициера - произнася се по размера на разходите за
съответния етап, които предлага да бъдат признати и одобрени от изпълнителния
директор на ИАНМСП. След утвърждаването им с акт на изпълнителния директор и след
подадено от бенефициера искане, на последния се предоставя частта от
договорената за съответния етап субсидия. След приключване на последния етап на
проекта се отчита неговият краен резултат, при което въз основа на доклада на
Звеното, изпълнителният директор на Агенцията взема решение за постигнатия
краен резултат.
В раздел
VI от договора са определени финансовите изисквания, като е отбелязано, че на
одобрение подлежат само тези от направените разходи, които са допустими за
целите на проекта и отговарят едновременно на следните изисквания: 1. да са
извършени съгласно Регламент (ЕО) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г.,
изменен с Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията; 2. да са извършени съгласно
изискванията на ПУСНИФ и ПАФОПНИФ; 3. да са предвидени в бюджета на проекта; 4.
да са действително извършени по проекта в периода на изпълнението му; 5. да удостоверени
със съответните счетоводни документи и да са отразени в аналитичните и
счетоводни регистри по проекта. Съгласно чл. 24, бенефициерът е задължен да
изпълни проекта и всички негови етапи в съответствие с проектното си
предложение и в съответствие с изискванията на ПУСНИФ, като съгласно ал. 3,
изр. второ, за закупените ДМА и ДНМА, планирани в бюджета на проекта, допустими
са само разходите за амортизация, съответстващи на времето на използване на
активите и срока на научноизследователския проект, изчислени съгласно годишните
амортизационни норми, определени в Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) и съответните разпоредби в ПУСНИФ.
В чл. 42,
ал. 2 от договора ясно е разписан задължителният характер на ПУСНИФ и ПАФОПНИФ
по отношение ангажиментите по сключения договор.
„Осъм“ АД
е представило в ИАНМСП отчет за първи етап от изпълнението на проекта с вх. №
10ИФ-02-3-7/25.11.2020 г.
Независим
експерт, определен със Заповед №РД-16-15/26.02.2020 г. на изпълнителния
директор на ИАНМСП за извършване на технически мониторинг по изпълнението на
проекти от 10-та конкурсна сесия на НИФ е депозирал заключение с рег. № 10ИФ-02-3-12/18.12.2020
г. (л. 119 и сл.), с което е одобрен изцяло представеният технически отчет по
отношение на постигнатите резултати на етапа.
На
14.12.2020 г. от ръководителя на Звеното за оперативно управление на Фонда
(ЗОУФ) до „Осъм“ АД е изпратено искане за пояснение и/или липсващи документи
във финансови отчети по проекти по НИФ/Програма Евростарс (л. 86-95). По
отношение на процесното перо „Разходи за инструменти и оборудване“ е изискано
да бъдат представени: договор за доставка (в случай, че е приложимо) за
новопридобития CNC-рутер; документи за извършено
плащане /платежно нареждане и извлечение от банката за датата на плащането в
размер на 100% за новопридобитият „CNC-рутер“, които не са представени с
финансовия отчет на доставчика „ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД, като е пояснено, че изискването
е съгласно чл. 72, ал. 3, т. 3 от Процедурата, а именно: за да са допустими
разходите трябва „да са действително извършени и платени от бенефициера или от
партньорите по проекта, след влизане в сила на договора за финансиране и преди
изтичане на съответния етап, респективно срока на проекта (Приложение 3 - бюджет
на проекта). Изключение правят отчетените разходи за материали и консумативи за
втори и всеки следващ етап от изпълнението на проекта, които може да са
извършени и платени с първични счетоводни документи с дата, по-ранна от
началната дата на отчитания етап, но в рамките на предходния етап. Изискан е и
счетоводен амортизационен план (САП) и данъчен амортизационен план (ДАП),
подписан от съставител и ръководител на предприятието, съдържащи изискуемия
минимален брой реквизити.
На 30.12.2020 г. „Осъм“ АД депозира отговор по
искането (л. 96-100), в което е посочено, че визираното в писмото на органа
изискване по чл. 72, ал. 3, т. 3 от ПАФОПНИФ не се отнася и е неприложимо към
разходите за амортизации, които се отчитат в проектите финансирани от НИФ,
поради спецификата на тези разходи. Според дружеството, изискването по чл. 72,
ал. 3, т. 3 от ПАФОПНИФ е неприложимо към разходите за амортизации, тъй като по
проекта не се финансира покупната стойност на закупените активи, а начислените
амортизации за времето на използване на закупения актив за изследователските
цели на проекта. Разходите за амортизации се начисляват за активи, за които има
съответната документална следа, че са преминали във владение на бенефициера
(съгласно ЗКПО), те не се плащат, а се начисляват.
На 22.01.2021 г. е изготвено становище на
Звеното за контрол на НИФ по предложение за извършване на плащане за първи етап
по Договор за финансиране № 10ИФ-02-3 от 28.11.2019 г. (л. 101-105). В частта
относно перо на бюджета „Разходи за инструменти и оборудване“, което е предмет
на обжалваната част от процесното решение, от отчетени разходи в размер на 148
750,00 лв. са одобрени разходи в размер на 0,00 лв. или редукцията е в пълен
размер, а именно 148 750,00 лв. Изложените от звеното съображения за
неодобряване на разходите се свеждат до липса на съответствие с чл. 72, ал. 3,
т. 3 от ПАФОПНИФ, съгласно който допустими са тези разходи, които отговарят едновременно
на следните изисквания: да са действително извършени и платени от бенефициера
или от партньорите по проекта, след влизане в сила на договора за финансиране и
преди изтичане на съответния етап, респективно срока на проекта. Отразено е
още, че към 28.10.2020 г. датата на приключване на първи етап са направени
следните плащания: на 23.12.2019 г. - авансово плащане в размер на 42 840,00 лв.
с ДДС; на 11.02.2020 г. - частично плащане в размер на 128 520,00 лв. c ДДС; на
13.02.2020 г. - частично плащане в размер на 80 000,00 лв. с ДДС; на 26.08.2020
г. - частично плащане в размер на 105 000,00 лв. с ДДС, като общо извършеният и
платен разход е в размер на 356 360,00 лева, а неизвършеният и не платен разход
е в размер на 72 040,00 лева. Това е прието за нарушение на изискването за
допустимост на разхода съгласно чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ПАФОПНИФ.
В
заключение Звеното за контрол е приело, че по отношение редукцията на „Разходи
за инструменти и оборудване“, сключеният на 13.12.2019 г. договор между „Осъм“
АД и „ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД, изменен с Анекс № 1 от 30.12.2019 г. и Анекс № 2 от
15.03.2020 г., предвижда в чл. 5, т. 2, че при доставката на машината страните
по договора подписват приемо-предавателен протокол за доставката и окончателен
приемо-предавателен протокол, който се съставя и подписва след инсталация,
настройка и проведени успешни тестове на машината. Посочено е, че в
допълнително представените документи е представен приемо-предавателен протокол
от 30.12.2019 г., в който липсват дейности по настройка и проведени успешни
тестове на машината. Описано е, че машината е доставена, монтирана и подготвена
за експлоатация, но не и че е са извършени успешни тестове и настройка. Видно
от сключения договор е, че страните са възприели подход за предаване на
оборудването в два етапа, темпорално разделени с оглед спецификата на
последващите доставката инсталационни и тестови дейности. Това обуславя извода,
че липсва окончателен приемо-предавателен протокол, който съгласно договора се
изисква в кумулативност с приемо-предавателен протокол за доставката. Това
поставя под съмнение въвеждането в експлоатация на машината като данъчно
амортизируем актив, тъй като съгласно чл. 58 от ЗКПО, датата на въвеждане в експлоатация
следва да е документално обоснована.
На 04.02.2021 г. е изготвен Доклад рег. № 10ИФ-02-3-8
от ръководителя на ЗОУФ за извършване на плащане по първи етап по Договора за
финансиране № 10ИФ-02-3 от 28.11.2019 г. (л. 108-111). С доклада е потвърден
възприетия подход за извършената редукция по пера на бюджета „Разходи за
персонал“, „Разходи за инструменти и оборудване“ и „Разходи за външни услуги“;
одобрен е изцяло представения технически отчет по отношение на постигнатите
резултати от етапа; направено е предложение за одобряване на разходи в размер
на 211 471,64 лв. и БФП в размер на 93 489,37 лв.
Изготвен
е и Финансов анализ – Приложение № 10 към ПАФОПНИФ от 05.01.2021 г. (л.
112-118), в който по отношение на перото от бюджета „Разходи за инструменти и
оборудване“ е изведена аналогична констатация за редукцията в размер на 148
750,00 лв., касаеща амортизациите за ДМА – CNC-рутер.
На 05.02.2021 г. е прието Протоколно решение №
10ИФ-02-3-9 на изпълнителния директор на ИАНМСП, с което е: 1. утвърден доклада
от ръководителя на ЗОУФ с предложение за одобряване на представения от „Осъм“
АД отчетен доклад по отношение на постигнатите резултати за първи етап на
проект с наименование „Разработване на иновационна технология за бързо
прототипиране на детайли от сферографитен чугун с използване на 3D технологии“
и сключен Договор за финансиране № 10ИФ-02-3/28.11.2019 г.; 2. прието е, че
поставените цели за първи етап от проекта по Договор за финансиране № 10ИФ-02-3/28.11.2019
г. са постигнати и съответстват на заложените резултати, съгласно представените
от независимия експерт г-н К.А. технически мониторинг за етапа, Заключение с рег.
№ 10ИФ-02-3-12/18.12.2020 г. и констативни протоколи от извършена проверка на
място за закупеното оборудване (Приложение 5.1) и закупени материали
(Приложение 5.2) от координатора „Осъм“ АД; 3. одобрени са извършените от
бенефициера разходи за посочения в т. 1 етап по цитирания в същата точка проект
в размер на 211 471,64 лв. и безвъзмездна финансова помощ в размер на 93 489,37
лв. В последната т. 4 от решението е разпоредено да се изплати одобрената безвъзмездна
финансова помощ за първи етап в размер на 93 489,37 лв. съгласно реда за
плащане, предвиден в Договор за финансиране № 10ИФ-02-3/28.11.2019 г.
Видно от
представената по делото товарителница, този акт е получен от „Осъм“ АД на
12.02.2021 г. (л. 282-283).
По делото
са приложени и приети като доказателства документите от преписката по издаване
на оспорения акт. Представени са утвърдената от УС на НИФ с протокол № 3 от
25.06.2019 г. Процедура за административно и финансово отчитане на проекти по
Националния иновационен фонд (л. 43 и сл., л. 294 и сл.), Правила за управление
на средствата на НИФ (л. 18 и сл., л. 337 и сл.) към заповед № РД-16-1154 от
21.06.2019 г. на Министъра на икономиката, Правилата за дейността на Звеното за
контрол, утвърдени от УС на НИФ с протокол № 3 от 25.06.2019 г. (л. 36 и сл.), Заключение с рег. № 10ИФ-02-3-12/18.12.2020 г. и
констативни протоколи от извършена проверка на място за закупеното оборудване
(Приложение 5.1) и закупени материали (Приложение 5.2) от координатора „Осъм“
АД (л. 119 и сл.).
От страна
на жалбоподателя са представени и договор за покупко-продажба от 13.12.2019 г.
за CNC-рутер (л. 441-444), приемо-предавателен протокол от
30.12.2019 г. (л. 445). В последния е записано, че на посочената в
приемо-предавателния протокол дата е предадено и прието от купувача
договореното имущество, а именно CNC-рутер,
който е монтиран и подготвен за експлоатация.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (л. 453-455), чието заключение съдът кредитира като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите доказателства по делото. Съгласно
експертното заключение, общата стойност на CNC-рутер модел 12-80 AVT, възлизаща
на 357 000,00 лв. (428 400,00
лв. с ДДС), е изплатена на доставчика „ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД с банкови преводи на
следните дати: 23.12.2019 г. – 42 840,00 лв., 11.02.2020 г. – 128 520,00 лв.,
13.02.2020 г. – 80 000,00 лв., 26.08.2020 г. – 105 000,00 лв., 22.02.2021 г. –
72 040,00 лв. През периода 23.12.2019 г. – 31.10.2020 г. – I-ви етап на проекта са платени 356 360,00 лв. с ДДС. Към 22.02.2021 г. CNC-рутер
модел 12-80 AVT е изплатен изцяло.
В
заключението се сочи още, че на 31.12.2019 г. CNC-рутер модел 12-80 AVT е
заведен по сметка 204 „Машини и съоръжения“ по счетоводната и данъчна
амортизируема стойност - 357 000,00 лв. без ДДС. Завеждането е направено на
база протокол от 27.12.2019 г. за въвеждането му в експлоатация като дълготраен
амортизируем актив съгласно чл. 58 от ЗКПО. От 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.
на този актив са начислявани амортизации за 2-годишен срок на изхабяване (50%
на година). Вещото лице е направило извод, че амортизациите са начислени
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗКПО.
В ССчЕ е
посочено също, че размерът на амортизационните отчисления, ако същите бъдат
начислени само върху заплатените суми през първия етап от проекта в размер на
356 360,00 лв. с ДДС (296 966,66 лв. без ДЦС) биха били: начислени амортизации
върху платената сума без ДДС (296 966,66) - от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г. (1-ви
етап) - 10 месеца по 12 373,61 лв. - 123 736,10 лева (при 50% годишна норма на
изхабяване); начислени амортизации върху платената сума с ДДС (356 360,00) - от
01.01.2020 г. до 31.10.2020 г. (първи етап) - 10 месеца по 14 848,33 лв. - 148
483,33 лева (при 50% годишна норма на изхабяване).
В съдебно
заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Според
чл. 6, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция за
насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), приет с ПМС № 105 от
28.04.2015 г., изпълнителният директор на Агенцията изпълнява мерки и проекти
за реализиране на държавната политика в областта на иновациите и е
„администратор на помощ“ според легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 от ЗДП, тъй
като в качеството си на финансираща институция притежава правомощия да
предоставя и управлява средствата, представляващи държавна помощ по смисъла на
§ 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗДП, вр. чл. 107, § 1 от ДФЕС.
Агенцията е „публичен орган“ съгласно разпоредбата на т. 27 от ДР на ЗДП,
определяща я като носител на властнически правомощия в сферата на държавното
обществено и/или икономическо устройство, управление и контрол. Националният
иновационен фонд (НИФ) е създаден в съответствие с Решение на Министерски съвет
№ 723 от 08.09.2004 г. за приемане на Иновационна стратегия на Република
България и мерки за нейната реализация, изменена с Решение № 385 от 22.05.2006
г., като Фондът се администрира по реда на Правила за управление на средствата
на НИФ за 2019 г. По смисъла на горното, изпълнителният директор на ИАНМСП в
качеството си на администратор на държавна помощ осигурява ресурсното и
организационно управление на фонда, като администрира цялостната му дейност в
съответствие с общностното и национално законодателство в областта на
държавните помощи, нормативните актове на Министерски съвет и министъра на
икономиката, заповедите на министъра на икономиката, решенията на УС на НИФ и
разпоредбите, съдържащи се в ПУСНИФ.
Обжалваното
в настоящото съдебно производство Протоколното решение № 10-ИФ-02-3-9/05.02.2021
г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, с което е утвърден докладът на ръководителя
на ЗОУФ и е одобрен размерът на извършените от бенефициера разходи, съответно
размерът на БФП, е издадено съобразно разпоредбите на ПУСНИФ за 2019 г. и
съставлява изрично волеизявление на нормативно овластен административен орган,
с което непосредствено се засягат права и законни интереси на посочения в него
адресат – „Осъм“ АД. С това решение оглавяващият финансиращата институция
орган, едностранно и в изпълнение на възложената му властническа компетентност,
налага редукция на одобрената с договор за финансиране № 10ИФ-02-3 от
28.11.2019 г. държавна помощ за първи етап от изпълнението на проекта, като
непризнавайки изцяло или частично сумата на направените от бенефициера разходи
за този етап по перо „Разходи за инструменти и оборудване“, намалява размера на
договорената субсидия по схемата и внася негативни промени в правната сфера на
получателя на помощта. Поради това, протоколното решение от 05.02.2021 г. на изпълнителния
директор на ИАНМСП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв подлежи на контрол за законосъобразност. Спрямо него следва да
се приложат и правилата за оспорване на индивидуални административни актове,
предвидени в АПК, като съдът не споделя доводите на ответника относно правната природа на оспореното
решение. Възможността за оспорване на процесното решение произтича, както от
общата клауза на чл. 120 от Конституцията на Р България, относно съдебния
контрол върху административните актове, отразяваща духа на изискването
засегнатите от тях лица да могат да разполагат с ефективни правни средства за
защита, така и от разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗДП, която като процедура
препраща към АПК.
Съдът не
споделя цитирана в становището на ответника практика на СГС от 2010 г., като
приема че жалбата е подадена от засегнато в разпоредителната част по т. 3 лице,
за което има безспорен правен интерес от отмяна на решението в обжалваната
част. В този смисъл е и Определение № 12159/29.11.2021 г. по адм. д. №
9573/2021 г. по описа на ВАС.
Наред с
това следва да се отбележи, че сключеният между ИАНМСП и бенефициера „Осъм“ АД
договор за финансиране на проект по НИФ е административен договор. Той отговаря
на изискванията на чл. 19а, ал. 1 от АПК и макар изрично в ЗДП да не е
наименован като такъв, вземанията по него са определени като публични държавни
вземания, а административният акт за тяхното установяване се издава по реда на
Административнопроцесуалния кодекс – аргумент от разпоредбите на чл. 37-39 от
ЗДП, регламентиращи способите за възстановяване на видовете държавни помощи. В
тази връзка, независимо от непрецизността и несинхронизираността на законовата
уредба, процесният договор е административен по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от АПК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК (жалбата е подадена на
26.02.2021 г. – л. 14 от делото, а оспорваното решение е връчено на 12.02.2021
г. – л. 282-283) и пред местно компетентния да я разгледа административен съд,
поради което се явява допустима за
разглеждане в настоящото производство.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Съобразно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК.
Съдът
намира, че процесният акт е издаден от компетентен административен орган -
изпълнителният директор на ИАНМСП, съобразно правомощията му по чл. 9 и чл. 10
от ПУСНИФ. Процесното решение е издадено по реда на Правила за управление на
средствата на НИФ за 2019 г. и изпълнителният директор на ИАНМСП в качеството
си на администратор на държавна помощ осигурява ресурсното и организационно
управление на фонда, като администрира цялостната му дейност в съответствие с
общностното и национално законодателство в областта на държавните помощи, нормативните
актове на Министерски съвет и министъра на икономиката, заповедите на министъра
на икономиката, решенията на УС на НИФ и разпоредбите, съдържащи се в ПУСНИФ. С
оглед на това, оспореният акт е издаден от компетентен административен орган,
поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Протоколно
решение № 10ИФ-02-3-9/05.02.2021 г. е издадено в писмена форма, с което е
изпълнено условието на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че са спазени
изискванията за форма на акта.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя за немотивираност на акта, тъй като в него се
съдържат фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, а доколко посочените фактически и правни основания са материално
законосъобразни е въпрос на материална законосъобразност на акта. Според
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданската
колегия на Върховния съд не е необходимо издаването на административния акт да
съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният
орган е стигнал до едно или друго разрешение. Възможно е мотивите да предхождат
акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на административния акт, или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Такива според тълкувателното решение са случаите, когато мотивите са изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт, дори и в съпроводителното писмо, с което
жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган.
Допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът и да организират защитата
си срещу него. В случая, мотивите на акта се съдържат в предхождащите го
документи – доклада на ръководителя на ЗОУФ за изпълнение на първи етап от
проекта, изготвения финансов анализ, становището за извършване на плащане на
Звеното за контрол, както и в заключението на независимия експерт. Фактическите
и правни основания за издаване на решението се извеждат от документите по
преписката, на които се позовава административният орган, като същите са изрично
вписани като неразделна част от него. Още повече, че жалбоподателят е бил
наясно с част от съображенията на членовете на ЗОУФ, с оглед изисканата му
допълнителна информация и документи по повод извършващия се финансов анализ. Предвид
това, не е налице несъответствие с изискванията за форма на административния
акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Както се
посочи, въз основа на писмения доклад на ЗОУФ, който се представя за
утвърждаване пред изпълнителния директор на ИАНМСП и който съдържа констатации
по отношение представения отчетен доклад на бенефициера по отношение размера на
извършените допустими разходи, а от там и размера на одобрената за изплащане
БФП, се постановява и решение, което на практика съдържа в себе си формирания
краен извод за размера на финансиране за съответния приключил етап на проекта.
Това финансиране следва да бъде в рамките на предварително одобрения бюджет по
проекта, който е известен и на двете страни по сключения договор за
финансиране. В рамките на провежданото от органите на агенцията производство по
финансов мониторинг се извършва анализ на разходваните средства, като същите
следва да бъдат преценени с оглед своята допустимост по смисъла на правилата,
съдържащи се в Регламент (ЕО) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г., изменен
с Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията, ПУСНИФ и ПАФОПНИФ. С оглед на това, се
установява, че в процесното решение, в оспорената част административният орган
е обективирал своето волеизявление досежно одобрението на допустимите по първи
етап от проекта разходи, направени от бенефициера, като е ограничил одобрението
им в рамките на конкретна сума. В тази
връзка е извършено и частично одобрение на сумата за БФП, чийто максимален
размер за конкретния етап е определен между страните при одобрението на
проекта, съответно при сключването на договора. Липсата на пълно одобрение на
сторените от дружеството разходи, на база реално отчетените, респективно
липсата на разпореждане за изплащане на пълния размер от БФП, на база реално
отчетения такъв, по естеството си е
разпореждане, чрез което се намалява размера на договорената субсидия,
т.е. административният орган недвусмислено и ясно е изразил своята воля, като е
упражнил в рамките на предоставените му правомощия правото да утвърди
съответните суми. В случая, адресатът е запознат с действителната воля на
административния орган и няма съмнение за съдържанието на разпоредените правни
последици – извършване на така наречената финансова редукция на отчетените от
него разходи.
При
издаване на административния акт съдът не констатира и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се има предвид,
че нарушението на административно производствените правила е съществено само в
случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе
административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито
съдът не констатира при издаване на оспореното решение.
Производството
по извършване на технически и финансов мониторинг на представения отчетен
доклад, съответно издаването на крайния решаващ акт се е развило изцяло в
рамките на утвърдените процедурни правила, като на бенефициера „Осъм“ АД е
предоставена възможност, както да участва в производството, така и ефективно и
своевременно да организира своята защита, като са му били изискани допълнителни
документи и информация (л. 86-95), които той е представил (л. 96-100). Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е налице и отменителното основание по чл. 146,
т. 3 от АПК.
Материалната
законосъобразност на акта, чрез който се одобрява размерът на допустимите
разходи, извършени от бенефициерите по определен етап на проекта, съответно се
одобрява и нарежда изплащането на БФП се свързва с преценката налице ли са
възприетите от изпълнителния директор на ИАНМСП основания и предпоставки за
извършването на това, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата
субсидия.
Отношенията
между страните се развиват по договор за финансиране на проект по Национален
иновационен фонд № 10ИФ-02-3 от 28.11.2019 г. между ИАНМСП и жалбоподателя
„Осъм“ АД. Договорът е сключен на основание чл. 47 от ПУСНИФ. С договора се
регламентират условията и реда, при които финансиращата институция предоставя
на бенефициера/координатора „Осъм“АД БФП за осъществяване на
научноизследователски развоен проект. БФП се ползва единствено за нуждите на
проекта. На одобрение от финансиращата институция подлежат само направените от
бенефициера/координатора и от партньорите по проекта разходи, които са
допустими за целите на проекта. Допустими са тези разходи, които отговарят
едновеременно на следните изисквания – да са извършени съгласно Регламент ЕС
651/2014, изменен с Регламент 1084/2017 на Комисията; да са извършени съгласно
изискванията на ПУСНИФ и процедурата за административно и финансово отчитане по
НИФ; да са предвидени в бюджета на проекта; да са действително извършени от
бенефициера/координатора или от партньор и да са удостоверени със съответните
счетоводни документи и да са отразени в аналитични счетоводни регистри по
проекта. В договорените срокове жалбоподателят отчита средствата за всеки етап.
Процедурата
за административно и финансово отчитане на проекти по Националния иновационен
фонд има характера на задължителни условия за бенефициерите по проектите, финансирани
от НИФ. Подобен задължителен характер имат и Правилата за управление на
средствата на НИФ, чрез които се въвеждат процедурните правила не само за
отчитане резултатите от изпълняващите се и приключили проекти, но и за
първоначално кандидатстване във връзка с конкретната схема за подпомагане.
Както се посочи и по-горе, задължителният характер на процедурата и правилата е
въздигната от клаузите на сключения финансов договор, като изрично в него е
записано, че в тежест на бенефициера е да спазва съответните въведени условия и
предпоставки за нормалното и ефективно протичане, администриране и отчитане на
процесите по предоставяне на БФП. В този смисъл безспорно е вменено и
задължението за спазване на определените начини за изплащане и документално
отчитане на разходите за инструменти и оборудване, включващи разходите за
начислените амортизационни отчисления, по даден проект в контекста на тяхната
допустимост. В тази връзка на одобрение от Агенцията подлежат само направените
от бенефициерите по проекта разходи, които са допустими за целите на същия.
Според
чл. 33, т. 2 от ПУСНИФ (л. 508-гръб), разходите за ДМА, планирани в бюджета на
проекта, включват само разходите за начислените амортизационни отчисления за
закупените ДМА, съгласно определените в ЗКПО годишни амортизационни норми.
Допустимият дял на планираните разходи за амортизационни отчисления в перо
„Разходи за инструменти и оборудване“ на всеки участник поотделно не може да
надвишава 50% от общите планирани разходи в бюджета на съответния участник.
В чл. 72,
ал. 1 от ПАФОПНИФ е регламентирано, че на одобрение от Агенцията подлежат само
направените от бенефициера по проекта разходи, които са допустими за целите на
проекта. Съобразно чл. 76, ал. 1 от ПАФОПНИФ, разходите за инструменти и
оборудване по проекта включват само разходите за начислените амортизационните
отчисления за закупени нови инструменти, оборудване и дълготрайни нематериални
активи в рамките на проекта. Амортизационните годишни норми се определят
еднократно за всяка календарна година в бюджета на проекта по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане. Съгласно ал. 3 на същия член от ПАФОПНИФ, началната
дата за начисляване на амортизация се определя според изискванията на ЗКПО и
следва да е документално обоснована, т. е. да е представен протокол или акт или
друг документ за въвеждане в експлоатация.
В чл. 58,
ал. 1 от ЗКПО е регламенитрано, че начисляването на данъчна амортизация започва
от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в
експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в
експлоатация следва да е документално обоснована.
От
анализа на така очертаната рамка от приложими правила се налага извод, че за да
бъдат одобрени, като допустими разходи амортизационните отчисления за закупени
нови ДМА, данъчният амортизируем актив следва да бъде въведен в експлоатация.
Като нито в ЗКПО, нито в ПАФОПНИФ се съдържа допълнително условие за окончателно
изплащане на дължимата за ДМА цена, а само следва същият да е собственост на
лицето и да е въведен в експлоатация.
Според експертното
заключението по приетата по делото ССчЕ, на 31.12.2019 г. CNC-рутер модел 12-80
AVT е заведен по сметка 204 „Машини и съоръжения“ по счетоводната и данъчна
амортизируема стойност - 357 000,00 лв. без ДДС. Завеждането е направено на
база протокол от 27.12.2019 г. за въвеждането му в експлоатация като дълготраен
амортизируем актив съгласно чл. 58 от ЗКПО. От 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.
на този актив са начислявани амортизации за 2-годишен срок на изхабяване (50%
на година). Вещото лице е направило извод, че амортизациите са начислени
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗКПО.
Според
изготвения от ЗОУФ финансов анализ (л. 115), е извършена редукция в пълния
размер на отчетените от „Осъм“ АД разходи за инструменти и оборудване, включващи
разходите за начислените амортизационните отчисления за ДМА - CNC-рутер, а именно – 148 750,00 лв. Тази редукция е обоснована с
незаплащането от страна на бенефициера на пълната стойност на закупения ДМА – CNC-рутер към доставчика „ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД.
Видно от
чл. 10, ал. 2 от представения по делото договор, сключен между „Осъм“ АД и
доставчика на процесния рутер „ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД (л. 441-444), гаранцията на
машината е 24 месеца и започва да тече от датата на подписване на
приемо-предавателния протокол за монтаж и окончателно приемане на машината. От
приемо-предавателния протокол от 30.12.2019 г., съставен между „Осъм“ АД и
„ДЕНИ МАШИНИНГ“ ЕООД (л. 445) се установява, че гаранционният срок на
оборудването започва да тече от датата на съставяне на този протокол.
Следователно, именно протоколът от 30.12.2019 г. се явява протоколът за
окончателно приемане на рутера, още повече, че и в него е посочено, че рутерът
е подготвен за експлоатация и са обучени съответните лица, които да работят с
него. Собствеността и рискът от повреждането на оборудването са преминали върху
купувача „Осъм“ АД именно от датата на съставяне на този протокол – 30.12.2019
г.
Според
депозираната по делото ССчЕ, начисляването на амортизации за рутера е започнало
от 01.01.2020 г.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намира, че жалбоподател е спазил изискванията на
чл. 76, ал. 3 от ПАФОПНИФ (л. 76) и чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, като е започнал да начислява
амортизация за ДМА - CNC-рутер от
01.01.2020 г. В този смисъл, неправилно е извършена редукция в размер на
заявените с отчета на бенефициера разходи за амортизации в размер на 148 750,00
лв. по перо на бюджета „Разходи за инструменти и оборудване“.
Не се
спори между страните, а и от събраните по делото доказателства (л. 285-259) се
установява, че по отношение на ДМА - CNC-рутер
предоставяната от ИАНМСП безвъзмездна финансова помощ не е за неговото
закупуване (бенефициерът го закупува със собствени средства), а за
амортизационните отчисления, считано от въвеждането му в експлоатация. Предвид
това, цитираното от органа изискване на чл. 72, ал. 3, т. 3 от ПАФОПНИФ не се
отнася за БФП за начисленията за амортизации за ДМА, а за БФП за закупуване на
ДМА, какъвто не е настоящият случай.
В
заключение се установява, че неоснователно не са били одобрени отчетените от
бенефициера разходи по перо на бюджета на проекта „Разходи за инструменти и
оборудване“, представляващи разходи за амортизации в размер на 148 750,00 лв. и не е предоставена съответстващата на тях
безвъзмездна финансова помощ, тъй като същите отговарят на всички изисквания на
Правилата за управление на средствата по НИФ (ПУСНИФ), както и на Процедурата
за административно и финансово отчитане на проекти по национален иновационен
фонд (ПАФОПНИФ). Редукцията в обжалваната част е неоснователна, в противоречие
на ПУСНИФ, както и в нарушение на 76, ал. 3 от ПАФОПНИФ и чл. 33, т. 2 от ПУСНИФ,
където са разписани коментираните по-горе критерии, на които трябва да отговарят
сторените разходи.
По
изложените съображения съдът приема, че решаващият орган неправилно, в
нарушение на закона, е намалил/редуцирал обжалваната БФП на бенефициера, тъй
като представеният отчетен доклад в частта за финансова оценка се явява
необоснован с оглед събраните доказателства и ССчЕ. Горното налага отмяна на
оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне по перо от бюджета на проекта „Разходи за
оборудване и инструменти“ в размер на
148 750,00 лева и
съответстващата на тях безвъзмездна финансова помощ, при
спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Следва
да се отбележи, че съдът не разполага с правомощия да одобрява разходи, каквото
искане е направено от жалбоподателя.
В
заключение, съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен
акт в обжалваната част за издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по чл. 146 т. 4
и т. 5 от АПК.
С оглед изхода
на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за
основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по
делото, съгласно представения списък на л. 564 от делото. В случая,
претендираните от оспорващия разноски общо в размер на 5005,25 лева, от които: 565,25
лева - заплатена държавна такса (л. 565-566), внесен депозит от 240,00 лева за
ССчЕ (л. 567), заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200,00 лева
(л. 568-569), се явяват доказани и следва да се възложат в тежест на Изпълнителна
агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, в чиято структура е
органът издал обжалвания индивидуален административен акт.
По
отношение на направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на ответника, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото
заявеният адвокатски хонорар от оспорващия е в размер на 4 200,00 лв., който не
надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Осъм“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Ловеч, Северна индустриална зона,
представлявано от А.Г.И., Протоколно решение № 10-ИФ-02-3-9 от 05.02.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и
средни предприятия, В ЧАСТТА му по т. 3, с която не са
одобрени разходи по перо на бюджета на проекта „Разходи за инструменти и
оборудване“ в размер на 148 750,00 лева и съответстващата на тях
безвъзмездна финансова помощ.
ИЗПРАЩА
преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на
малките и средни предприятия за ново произнасяне по представения от „Осъм“ АД
отчет за първи етап от изпълнението на проект „Разработване на иновационна
технология за бързо прототипиране на детайли от сферографитен чугун с
използване на 3D технологии“ с вх. №
10ИФ-02-3-7/25.11.2020 г., в частта по перо на бюджета „Разходи за инструменти
и оборудване“ съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция за насърчаване на
малките и средни предприятия да заплати на „Осъм“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Ловеч, Северна индустриална зона,
направените и доказани разноски по делото в размер на 5 005,25 лв. (пет хиляди
и пет лева и двадесет и пет стотинки).
Решението може да
бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: