Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от П. И. П., с ЕГН ********** с адрес с.Б., област
П., местност „....“ № ...., против Наказателно постановление №22-0373-000105/04.05.2022
год. на Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането.
Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконсъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми,
като иска съдът да го отмени. Твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като към момента
на извършване на проверката от органите на полицията е имал валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност прави
възражение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощената
от него адв.В. И., която поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление по изложените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по
същество е неоснователна.
На 11.04.2022 год. свидетелите Д. С. и Н. Р. – служители в РУ – Чепеларе били назначени в
дежурен наряд на територията на гр.Чепеларе. Около 17,25 часа се намирали на ул.
„Беломорска“ до входа на ПГ по СГСТ „Никола Вапцаров“ в гр.Чепеларе, където
осъществявали контрол на движението по пътя. По същото време спрели за проверка
движещият се в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив специален автомобил „Фиат Дукато“ с
рег. № ...., който се управлявал от жалбоподателя. В хода на проверката полицейските
служители извършили справка в автоматизираната информационна система на МВР, от
която установили, че за автомобила няма валидно сключен и действащ договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. От свидетелството за регистрация
на МПС и от информационните масиви на КАТ било установено, че собственик на
автомобила е М.И.С. от гр.П.. Полицейските служители попитали жалбоподателя дали за
автомобила има сключен договор за застраховка „ГО“, като последния им представил
полица за сключена застраховка №BG/02/122001072742 от 11.04.2022 год. със
застрахователна компания „Булинс“. Застрахователната полица била издадена на 11.04.2022
год. в 17,13 часа със срок на действие от 19,00 часа на 11.04.2022 год до 23,59 часа на
10.04.2023 год. Поради така констатираните обстоятелства свидетелят Д. С. съставил на
жалбоподателя П. П. АУАН Серия GA № 455875 от 11.04.2022 год., в който посочил, че
управлявал специалния автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№...., собственост М.С., за който е
нямало сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ. Така съставеният акт бил връчен на жалбоподателят, който го подписал
без възражения, като по делото липсват и данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. да е
представил писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ.
1
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление №20-0373-
000105/04.05.2022 год., АУАН №455875/11.04.2022 год., заповед за прилагане на ПАМ №22-
0373-000054/12.04.2022 год., ведно с картон на ЗППАМ, заповед за прилагане на ПАМ №22-
0373-000055/12.04.2022 год., ведно с картон за ЗППАМ, справка за нарушител / водач,
справка за МПС – „Фиат Дукато“ с рег.№ ...., заповед №343з-5/05.08.2016 год. на ОДМВР -
Смолян, застрахователна полица №BG/02/1220001072742/11.04.2022 год., сметка копие,
международна карта за автомобилна застраховка, които съдът възприема и кредитира като
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Видно от приобщената като доказателство застрахователна полица №BG/02/1220001072742
за застраховка „Гражданска отговорност“ /л.7/, за управлявания от жалбоподателя
автомобил „Фиат Дукато“ е била сключена застраховка на 11.04.2022 г., която обаче е била с
начало на действие от 19,00 часа на 11.04.2022 година. Видно от същата, застраховката е
била сключена в 17,13 часа на 11.04.2022 година, т.е. 12 минути преди проверката от
органите на полицията.
При така приетите за установени фактически положения, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди, по следните
съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно №343з-
5/05.08.2016 год. на Директора на ОДМВР - Смолян, /л.18/, въз основа на АУАН, съставен
от оправомощено за това лице и съдържа изискващите се реквизити по чл.53, ал.2 ЗАНН във
вр. с чл.57 ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и ясни описания на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, включително датата, времето и мястото на
нарушението, модела и регистрационния номер на превозното средство. Налице е единство
между словесното описание на административното нарушение и законовия състав, под
който правилно нарушението е било квалифицирано.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за
управлявания от жалбоподателя П. автомобил, към момента на проверката – 11.04.2022 г., в
17,25 часа, е нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Освен от свидетелските показания, този факт се установява и от
представената от жалбоподателя застрахователна полица, от която става ясно, че такава
действително е била сключена същия ден – 11.04.2022 г. и то преди проверката, в 17,13 часа,
но не е била все още действаща – валидността й е следвало да започне в 19,00 часа на
11.04.2022 година. В тази връзка съдът не споделя аргументите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че след като е имало сключена застраховка "ГО", то не е
бил осъществен състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Освен сключен договор за
задължителна застраховка "ГО", разпоредбата изисква същата да е и действаща, като
момента на активирането й не винаги /както е и в настоящия случай/ съвпада с момента на
сключването й.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от задължителните
застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ.
Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово
задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място,
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не
е било спряно от движение (т.1 на чл.483, ал.1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице,
което управлява МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за
територията на страната застраховка (чл.483, ал.1, т.2 от КЗ). Съответно, със санкционните
разпоредби на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на
административни наказания за липсата на сключена застраховка "ГО", както по отношение
на собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
2
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.
В разглеждания случай е безспорно установено, че към момента на проверката
управлявания от П. автомобил не е бил негова собственост, като от справката за МПС е
видно, че негов собственик е М.С., поради което правилно и законосъобразно
жалбоподателя е бил санкциониран от АНО на основание чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която
разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във фиксиран размер. В
тази връзка наложеното с НП административно наказание глоба от 400 лева е правилно
индивидуализирано в единствения му възможен размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл, доколкото
жалбоподателят П. е съзнавал задължението си, че управлява МПС, за което не е имало все
още действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като е целял да
управлява лекия автомобил и се е отнасял с безразличие към факта, че управлява МПС, за
което няма действаща такава застраховка. Едно от задълженията му като водач на МПС е
било да се убеди, че автомобила който управлява има сключена и действаща задължителна
застраховка ГО.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с по - ниска степен на обществена опасност от случаите на нарушение от същия
вид. Нарушението е формално, тъй като нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ предписва задължение
за водачите на ППС, които не са тяхна собственост да ги управляват по пътищата отворени
за обществено ползване само със сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"ГО". Макар в случая да е налице сключен договор за застраховка, то същият не бил
действащ и не би могъл да обезпечи евентуално причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Оставащото време до влизане в сила на действието му е било значително - повече
от час и половина, като управлението на автомобила без наличието на такава застраховка е
извършено на голямо разстояние, движил се е по републикански път /от к.к.Пампорово към
гр.Пловдив/, който е и една от основните и най-натоварени пътни артерии, свързващи
гр.Смолян с гр.Пловдив. Не на последно място, видно от приложените писмени
доказателства – справка за нарушител / водач жалбоподателя П. е многократно наказван за
различни нарушения на ЗДвП, което обосновава лошата му дисциплина като водач на МПС
и е аргумент подкрепящ извода за липсата на основание за приложение на чл.28 ЗАНН. По
тези съображения съдът намира, че извършеното административно нарушение, не се
отличава с незначителност на вредните последици и спрямо същото не е налице основание
за приложение на чл.28 ЗАНН, затова като не го е приложил административно наказващия
орган не е допуснал нарушение на закона (Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК).
По разноските:
Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по
което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Следователно при потвърждаване на наказателното постановление /както е в процесния
случай/, разноските по делото остават за сметка на нарушителя. В тази връзка е и
Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. на ОСНК на ВС/ което не е изгубило правната си
сила/ предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за призоваване на
свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с решението си е
длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото“. Приложима в
случая е първата от описаните в тълкувателното решение хипотеза, съгласно която: „при
3
потвърждаване или изменяване на наказателното постановление, съдът осъжда нарушителя
да заплати на държавата направените разноски“. С оглед на изложеното направените по
делото разноски за явяване на свидетел в размер на 21,89 лева следва да бъдат възложени на
нарушителя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0373-000105/04.05.2022 год. на
Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на П. И. П., ЕГН ********** с адрес
с.Б., област П., местност „....“ №...., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането,
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** с адрес с.Б., област П., местност „....“ №.... да заплати в
полза на Районен съд – Чепеларе сумата от 21,89 лева, представляващи разноски за явяване
на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
4