Определение по дело №113/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Нели Генкова Събева
Дело: 20192001000113
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 143

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД    -     БУРГАС,  Търговски състав,                                                                    

На  девети  май две  хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА КАЗЛАРОВА

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ  : НЕЛИ СЪБЕВА

 

     ХРИСТИНА МАРЕВА

 

 

 

като  разгледа  докладваното  от  съдия Събева

въззивно частно търговско дело № 113 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Х“ Е. , чрез адв. Г. , против О. № 430/ 05.04.2019 г., постановено по ч.т.д. № 147/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е оставена без уважение молбата на дружеството - частен жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него иск срещу Х. М Х А. , с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 87, ал.2 ЗЗД и чл.262, ал.2 ЗЗД. Искът е с цена 40 000 лв., предявен частично от сумата 114 850 лв., с която неоснователно се е обогатил ответника по договор за извършване на СМР, ведно със законната лихва от датата на разваляне на договора до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски. Поисканите обезпечителни мерки са налагане на запор върху банковите сметки на ответника и запор върху притежаваните от него МПС.

Определението се обжалва като неправилно и необосновано. Жалбоподателят навежда аргументи за основателност на предявения иск. Твърди, че ответникът не само отказва изпълнението на поетите от него договорни задължения, надписва СМР и договаря във вреда на упълномощителя си, но и актува и остойностява СМР, за които приложената към исковата молба експертиза е установила, че не са извършени изобщо.

Моли, за отмяна на обжалваното определение и допускане на исканото обезпечение.

Апелативен съд- Б. , като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частната жалба и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл.396 ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което се явява допустима.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е оставил без уважение молбата на дружеството – частен жалбоподател за допускане на обезпечение. В мотивите си е изтъкнал, че предявените от ищеца претенции са вероятно неоснователни, тъй като от приложената към исковата молба СТЕ е видно, че ответникът е изпълнил възложените СМР с отклонения, като е изразходвал повече средства за извършването им от предоставените от ищеца.

Настоящият състав намира следното:

За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е вероятно основателен, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално решение за уважаване на иска, и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

Безспорно е, че в обезпечителното производство съдът се произнася единствено във връзка с вероятната основателност на иска. В конкретния случай апелативната инстанция намира, че не са представени достатъчно писмени доказателства за вероятната основателност на исковете. Пълното доказване на претенциите на ищеца следва да се извърши в производството по същество, където ще бъдат взети под внимание и съответните възражения на ответника, но към момента не може да се направи извод, че е изпълнена първата предпоставка за допускане на исканото обезпечение.

Освен това кумулативни предпоставки за налагане на исканото от ищеца обезпечение са както наличието на обезпечителна нужда, така и съответствие между нея и обезпечителната мярка.

Във връзка с това, следва да се отбележи, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, частният жалбоподател е навел доводи за наличието на обезпечителна нужда, освен възпроизвеждането на законовия текст и твърдението, че тя е неоспорима.

Обезпечителната нужда не се презумира и поведението на ответника следва да се изразява в конкретни действия, застрашаващи осъщестяването на правата на ищеца, в случай на едно благоприятно за него съдебно решение.

Вследствие изложеното, настоящата инстанция намира, че определението на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.

Наред с горното, въззивната инстанция счита, че в хода на производството ищецът винаги би могъл да поиска обезпечаване на своята претенция, при настъпване на евентуални действия от страна на ответника против неговите интереси.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд- Б. , Търговски състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА О. № 430/ 05.04.2019 година, постановено по ч.т.д. № 147/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Б.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: